О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
№ 61 27.01.2017г. град Хасково
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Втори
наказателен състав,
на двадесет и седми януари
две хиляди и седемнадесета година,
в закрито съдебно заседание
в състав:
Съдия:Даниела Николова
секретар:
прокурор:
като разгледа докладваното
от съдията
Частно наказателно дело № 60 по описа на
Районен съд - Хасково за
Производството е по реда на чл. 243,
ал. 3 - 5 от Наказателно – процесуалния кодекс.
Образувано е по жалба от М.А.Н. срещу Постановление за прекратяване на
наказателно производство от 16.12.2016 г. на прокурор при РП – Хасково,с което
е прекратено наказателното производство по Досъдебно производство №115 /2015 г. по описа на РУП
- Хасково, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 144 ал.3
от Наказателния кодекс. В подадената жалба се релевират оплаквания за
незаконосъобразност на атакуваното с нея постановление на РП – Хасково, тъй
като изводите на прокурора били противоречиви и неправилни. Твърди се от
жалбоподателя, че в хода на досъдебното производство били събрани достатъчно
доказателства за извършено престъпление
по чл. 144 ал.3 от НК. Моли се съда да постанови определение, с което да
отмени атакуваното постановление на РП – Хасково за прекратяване на
наказателното производство, като неправилно и незаконосъобразно и да върне
делото на надлежния прокурор за продължаване на действията по разследване.
Жалбата е подадена в законния срок,
срещу подлежащ, на основание чл. 243, ал. 3 от НПК, на обжалване акт, от лице,
легитимирано да атакува постановлението на РП – Хасково за прекратяване на
наказателното производство, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се
произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните
доказателства при извършената проверка на обжалваното постановление, намира за
установено следното:
Досъдебно производство № 115/2015 г. по описа на РУП - Хасково е образувано с Постановление за образуване на досъдебно
производство от 20.01.2016 г. на прокурор при РП – Хасково и водено срещу неизвестен извършител за
престъпление по чл. 144, ал. 3 НК - за това, че 01.11.2015г. в с.***,обл.
Хасково се заканил с убийство на М.А.Н. *** и това заканване е могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му .
В хода на досъдебното производство в
процесуалното качество на свидетели са разпитани М.А.Н.,К. Д. Н.,А. Т. Н.,Д. А.Н.,Т. И. Д.,С. А. Д. ,К. Я. К.,Д. С. Д. и И. Г. И., а с цел
отстраняване на противоречия било разпоредено извършването на допълнително
процесуално действие по реда на чл. 143 от НПК с поставянето в очна ставка на
св.Т.
И.
със св.М.Н.,св.А. Н.,К. Н. и Д. Н. .
Изискани са и приобщени като писмени доказателства, документи, необходими за
изясняване на релевантни обстоятелствата от предмета на доказване.
Въз
основа на ангажираните доказателствени източници, след приключване на
разследването, представителят на РП – Хасково е приел наличие на основание за
прекратяване на наказателното производство по ДП № 115/2015 г. по описа на РУП – Хасково,
водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 144 ал. 3 НК,
състоящо се в липсата на възможност да бъдат направени категорични
доказателствени изводи за извършена закана с убийство, тъй като
пострадалия Н. и всеки от всеки от членовете на неговото семейство бил заинтересован, поради което и показанията
на никой от тях не можело да бъдат приети безрезервно .От друга страна дори да
се приемело,че св.Тодор Иванов действително е изрекъл твърдяната от св.Н. реплика, то
същата изследвана откъм елемента от обективна страна на възведеното
обвинение била несъставомерна.
Прокурорът е посочил, че от
обсъдените по –горе доказателствени източници се установявала следната фактическа обстановка : През 2013г. родителите на М.А.Н. – А. Т. Н. и К. Д. Н. закупили имот в с. ***, обл. Хасково, който не бил
годен за живеене и се нуждаел от ремонт. Тъй като имали намерение да живеят
там, се регистрирали по настоящ адрес ***. Там се регистрирал по настоящ адрес
и братът на М.Н. – Д. А.Н.. Предвид
адресната им регистрация А. Н.,
К.Н. и Д. Н. гласували на местните избори през 2015г. в с. ***,
обл. Хасково. Кандидат за кмет на с. ***, обл. Хасково бил Т. И. Д. от същото село. Същият разбрал, че семейство Н. се регистрирали в селото и се готвели да гласуват на
местните избори. В тази връзка Т. Д. уведомил екип на местна телевизия, която излъчила
репортаж, в който бил показан имотът на Н. и било
посочено, че в същия имот били регистрирани сто човека. Подразнен от репортажа,
който според него не отговарял на истината, М.Н. направил коментар в социалната
мрежа Фейсбук относно Т. Д.. Според Д. в
коментара се казвало, че той продавал наркотици в магазина си.
На 01.11.2015г. М.А.Н., заедно с родителите си А. Н. и К. Н. и брат си – Д.А.Н. ***, за да упражнят избирателното си право на балотажа на местни избори 2015г. В близост до читалището, в което била разположена избирателната секция се намирал магази,н стопанисван от Т. И. Д.. На маса пред магазина стояли Т. Д. и К. Я.К. от с. ***. Св. Д. видял минаващия М.Н. и го разпознал от снимката в профила му във Фейсбук. Когато Н. минавал покрай Д., последният се обърнал към М.Н. с думите "Ела да ти дам наркотик",на което Н. не му обърнал внимание и продължил. Зад него вървели родителите му – А. Н. и К. Н.. Т. Д. и А.л Н. се познавали от ученическите си години. Т. Д. направил забележка на А. Н. относно писаното от сина му - М.Н.. Според А. Н. и съпругата му – К.Н., Д.заплашил, че ще "пусне куршум" на сина им М.Н., а те щели "да си леят куршум". Отправянето на тези думи от страна на Д. не е потвърдено от друг присъствал на случилото се свидетел – К. Я. К.. След това М.Н. уведомил за случилото се органите на полицията. На място в с. *** дошли полицаите Д. Ст. Д. и И.Г. И..
При така
изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи:
Както е приел и прокурорът в прекратителното си постановление в хода на воденето разследване са били
събрани противоречиви свидетелски показания, свързани с главния факт на
доказване, оформили се в две групи .
Според едната група такива, а именно тези на свидетелите М.Н.,К. Н.,А. Н. и Д. Н. /намиращи се в
родство по пряка и съребрена линия помежду си / на 01.11.2015 г. г. около 10.30 ч.,
докато се придвижвали към читалището в с.***,където се намирала
избирателната секция , минавайки покрай
магазина на св.Т. И.
от страна на последния били отправени
закани по адрес на св.М.Н..
Според показанията на тези свидетели св.Т. Д. се заканил с думите "ще ти ударя
един куршум ,а вашите ще си леят куршум
!",от които св.М.Н. останал изненадан ,а св.К. Н. стресирана и уплашена. След това
св.М.Н. подал сигнал на тел.112 за
заплаха със саморазправа ,на която се отзовали
полицейските служители св.И. И. и Д. Д.
,последния от които възпроизвежда разказаното пред него от св.Н..
Според показанията на свидетелите Т. Д. и К. К. , обаче, първият от тях не е
изричал обидни и заканителни думи по адрес на св.М.Н.. И двамата свидетели заявяват, че Т.
И. направил забележка на св. М.Н. за негови
неотговарящи на истината писания, че И. продавал в
магазина си наркотици. Тогава дори се намесил бащата на св. М.Н., казвайки че
като минат изборите щял да изсели Т.И. от селото.
Според настоящия състав на съда
прокурорът е изпълнил задължението си да
извърши анализ на доказателствата и да посочи кои от тях кредитира, на какво
основание и кои не взема предвид при решението си и поради какви причини.
Безспорно е, че основните доказателства по делото са гласните такива, като те
могат условно да се оформят в две групи - тези, подкрепящи тезата на св.Т. И. , и тези,
подкрепящи тезата на пострадалия М.Н. ,като между показанията на свидетелите от
отделните групи не са
съществували съществени противоречия, като е
даден отговор на база на кои от депозираните гласни доказателствени средства са формирани правните изводи и поради какви
обстоятелства. Преки доказателства по
делото са показанията на свидетеля
М.Н. , който е пострадал и тези на свидетелите А.,К. и Д. Н. /негов баща,майка и брат/ ,за
които прокурорът неколкократно в
акта си е акцентирал на
тяхната несъмнена заинтересованост към тезата на
пострадалия, именно поради близката им
родствена връзка с него. Безспорно е обстоятелството, че св.А.,К. и Д. Н. са от кръга на
най- близките роднини на св. М.Н. , но последното не е основание априори да се
изключи изложеното от тяхна страна в
качеството им на свидетели .Все пак следва да се изтъкне, че показанията
на тези свидетели са хронологически подредени и непротиворечиви помежду си , най-
малкото що се отнася до релевантните за обвинението по чл.144
ал.3 от НК изрази по адрес на пострадалия Н. . Съображенията на прокурора , при
разрешаването на съществения въпрос-защо не
дава вяра на тази група
доказателствени източници, а приема
другата-тази на св.Т. И. и К. К. ,макар
и лаконични са верни .В мотивите на проверяваното постановление е възпроизведено част от съдържанието на
показанията на свидетелите Д. Д. и И. И. /полицейските
служители пристигнали на местопрестъплението / ,което е съпоставено със заявеното от св.М.Н. при проведената очната ставка между
него и св.Т. И. и поради
констатираните противоречия за направени от страна на Т. И. извънпроцесуални признания е обосноваван извод за недостоверност на свидетелските показания на М.Н. .
Съпоставяйки пък показанията на св.Н. прокурорът и
неоткривайки идентичност помежду им относно факта на присъствалите на
инцидента лица е отказал да се довери на заявеното от тези
свидетели . Като оставим настрана въпроса за близкото родство от страна на основните очевидци, верният
подход при оценка на доказателствата е да се даде вяра на описанието на
инцидента, което съответства на независим доказателствен източник/източници.А
такъв ,според събраните в хода на воденото разследване са единствено показанията на св.К. К. ,който не се
намира в никакви отношения със страните в конфликта , присъствал е в
непосредствена близост до св.Т. И. при
словесната размяна на думи ,като е
категоричен ,че Т. И. не е отправял закани по адрес на св.М.Н. . В
този смисъл показанията на свидетелите Н. са били игнорирани като
недостоверни за изграждане на фактически
изводи, доколкото твърденията им за
отправени заканителни изрази от св.Т. Д. не се подкрепят от други доказателствени източници ,анализирани не само помежду си ,но и
в контекста на съответствието им
с другите доказателствени източници
,поради което правилно
прокуратурата е дала приоритет на показанията на св.Т. И. и К. К. и заявеното от тях, че
св.М.Н. не е бил адресат на
закана с убийство . Ето защо, съдът от
една страна няма както
основание да упрекне прокурора в
неправилен подход при анализа на техните показания, така и при осъществения
собствен взаимосвързан и обективен анализ на същите да ги възприеме като
убедителни и достатъчни за разриване на обективната истина относно заканително поведение на св.Т. Д. към
св.М.Н..
Извън гореизложеното , изречените думи с
горепосоченото съдържание , изразяващи
намерение за причиняване на смърт на пострадалото лице ,според съда не съставляват престъпление от обективна
страна. За съставомерността на деянието е от съществено значение в каква
обстановка са изречени те. Съдебната практика е категорична, че когато заканата
е била направена по начин, че не сочи на действителна заплаха, деянието е несъставомерно. Обективно заканата трябва да
предполага съществуваща възможност за реализирането й,като във възприелите я
следва са бъде създадено впечатление, че деецът може да я реализира, тъй като в
противен случай няма как да се отчете като сериозна и да възбуди страх.
Законовото изискване страхът да е "основателен" следва да се тълкува
като изискване за основание да се приеме, че заканата би могла да се осъществи.
Възможността заплашеният да приеме заканата за действителна, от своя страна
следва да е съзнавана от извършителя, като част от интелектуалния момент,
формиращ прекия умисъл. Ето защо, при преценката дали е осъществено
престъпление от вида на разследваното
от държавното обвинение , съдът дължи и анализ на конкретната
ситуацията, в която са били поставени лицата, и с оглед на нейните особености
да даде отговор на въпроса дали обективно е било възможно реализирането й, ако
да - дали тази възможност е станала достояние на пострадалия. В процесния
случай такъв извод не би могъл да се направи. Обстановката, дори по начина, по
който е описана в обстоятелствената част на прекратителното постановление и
възприета от съда , изключва вероятността от реализиране на инкриминираната
закана. Установено е, че конфликтът е
протекъл около 10.30 ч. в светлата част
на денонощието,при това в ден ,в който
са се провеждали избори за местна власт , когато има движение
на граждани ,най-малкото за да упражнят избирателното си право . Мястото е в
центъра на село *** ,обл.Хасково ,пред магазина ,стопанисван от св.Т. Д. ,намиращ се в
непосредствена близост до читалището на селото ,където е била ситуирана избирателната секция, като самите св.Н. при разпита си твърдят
да са
видяли наоколо други
хора. Присъствието, както на свидетел, проследил конфликта от самото му
начало, така и на случайни минувачи, е фактор, осуетяващ възможността за
осъществяване на убийство на лице.От
друга страна св.Т.И.
не е бил въоръжен по никакъв начин и между него и пострадалия не е имало
никакво физическо съприкосновение или
опит за такова .Най-същественото обаче е, че за всички присъстващи, включително
и за пострадалия, е било ясно, че намерението на дееца не е било да убива
свидетеля Н. , а да изрази негативното си отношение към публикациите на пострадалия по негов
адрес в социалната мрежа . За недостатъчния
интензитет на заканата, а оттам и за обективната й негодност да възбуди
основателен страх е от значение и още едно обстоятелство, което не е
коментирано от прокурора , макар да е
възприето от него при описване на
фактическата обстановка, а именно, че през цялото време на инцидента св.Т. И. е стоял на масата пред магазина и не
се е приближил до минаващия в близост свид. Н. . Този факт пряко
рефлектира върху сериозността на заканата, а в същата насока следва да бъде
интерпретирано и обстоятелството, че веднага след изричане на думите "ще
ти ударя един куршум ,а вашите ще си леят куршум !" самия пострадал твърди,че не му отвърнал с думи
понеже бил изненадан от подобно държание ,а св.А. Н. -че сина
му не обърнал внимание на изреченото и продължил към изборната секция .Не може
да не бъде отбелязано и обстоятелство ,че според четиримата св. Н. стресираната
и уплашена от действията на св.Т. И. била св.К.Н.. Комплексната
оценка на всички тези обстоятелства води до извод, че в конкретния случай
заканата с убийство не отговаря на изискванията на чл.144 ал.3 ,вр.ал.1 от НК, а доколкото у свид.М.Н. се е породил страх, той е бил неоснователен.Преценката
пък дали твърдяните за употребени от Т. И. фрази са израз на субективното му отношение
да осъществи следващото се от тях противоправно поведение е дължима към момента
на възприемането им от адресата, а не след изследване на последващото му (на
заплашения) поведение и доколко то е било повлияно от отправената му
закана.Затова и последващото узнаване от страна на св.М.Н. , че св.Т. И. притежава
пистолет и пушка ,което го е стресило и мотивирало да сигнализира
на телефон 112 е без
значение и не може да служи като
доказателствена основа относно възможността за възникване на страх у пострадалия от осъществяване на
демонстрираното намерение да се посегне на живота му ,като обективен критерий
от състава на престъплението
Наред с обективната
несъставомерност,съдът намира,че деянието
е несъставомерно и от субективна страна. При принципно разграничение между заканата с
престъпление и скарването,разбирано като вербален конфликт , във втория случай
заплашителните действия се предприемат спонтанно, а заканителните думи се
използват импулсивно, като носят единствено емоционален заряд и изразяват гняв
и яд, но в действителност не целят да предизвикат страх от осъществяването на
заканата. В допълнение към това следва да се отбележи , че за наличието или липсата на умисъл се
съди по доказаните действия на
извършителя .Причината да влезе в словесен контакт с пострадалия са израз
на гнева на св.Т. И. от предхождащо поведение на свидетеля М.Н.,свързано
с публикации по негов адрес в социалната мрежа
. Те са емоционален отговор на
действия на свид.М.Н. , които пряко и непосредствено са засегнали
честта и достойнството му и не са
имали за цел да предизвикат страх у свидетеля.
В заключение като е прекратил наказателното производство поради
несъставомерност на поведението на св.Т. И.
прокурорът законосъобразно е приложил
закона.
С оглед тези съображения,
настоящият съдебен състав намира подадената жалба за неоснователна по
съображенията, изложени в нея, а атакуваното постановление на Районна
прокуратура – Хасково за прекратяване на наказателното производство – за правилно,поради което следва да бъде
потвърдено.
Мотивиран така, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА постановлението от 16.12.2016 г. на прокурор при РП –
Хасково, с което е прекратено наказателното производство по Досъдебно
производство №115 /2015 г. по описа на РУП
- Хасково, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 144 ал.3
от Наказателния кодекс. .
Определението подлежи на
обжалване и протест пред Окръжен съд - Хасково в 7 – дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Д.В.