РЕШЕНИЕ
№ 253
гр. Благоевград, 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА
при участието на секретаря В. Н. Оркова
като разгледа докладваното от РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА Гражданско дело №
20241210103035 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба подадена от М. В. М., ЕГН
**********, с адрес гр. *****, чрез адв. В. У., вписана в АК-Благоевград, с адрес гр.
****срещу "С. Г. ГРУП" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, п.к. 1756, р-н Витоша, бул./ул. Рачо Петков Казанджията№ 4, ет. 6.
С исковата молба се иска от съда да постанови решение, по силата на което да бъде
признато за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество, следните суми : -
557,85 лв. представляваща незаплатена цена за предоставени мобилни услуги за периода от
20.04.2010 г. до 19.05.2010 г. по Договор за предоставяне на мобилни услуги от „КБМ“ ЕАД
- оператора с търговска марка „Глобул“ № М02096483/20.01.2010 г., съгласно Фактура №
**********/ 20.05.2010г.; - 840,70 лв. представляваща общо лихви, както следва : 163,20 лв.
лихва за забава върху главницата за периода от 08.06.2010 г. до 10.04.2013 г.; - 677,50 лв.
законна лихва върху главницата считано от 07.06.2013 г. - датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до датата на депозиране на настоящият
иск в съда - 06.11.2024 г.; - 205,00 лв. представляваща общо разноски - 25,00 лв. внесена
държавна такса и 180,00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, за които суми е издаден
изпълнителен лист от дата 21.08.2013 г. по ч. гр. д. № 1434/2013 г. по описа на PC -
Благоевград, които суми са предмет на изп. д. № 1127/2013 г. на ЧСИ - Ал= Ц. образувано
въз основа на същия изпълнителен лист.
Твърди се, че срещу ищцата е образувано изп. д. № 1127/2013 г. на ЧСИ - Ал. Ц., с
район на действие ОС - Благоевград, като след направени справки установила, че същото е
образувано по молба на "С.Г. ГРУП" ООД, ЕИК *********. Сочи се, че изпълнителното дело
е образувано въз основа на издаден изпълнителен лист от Районен съд - Благоевград на дата
21.08.2013 г. по ч.гр.д. № 1434/2013 г. в полза на "С.Г. ГРУП" ООД, ЕИК *********, което
дружество е взискателят образувал изпълнителното дело. Сочи се, че след направени
справки е установено, че по изпълнителното дело са извършвани различни справки и
действия през 2014 г. и 2015 г. Посочва се, че от справка в Търговския регистър към Агенция
по вписванията става ясно, че дружеството в полза, на което е издаден изпълнителния лист и
е образувало изпълнителното дело към момента е заличен търговец, тъй като е подадено
заявление на дата 17.12.2019 г. за вписване на преобразуване чрез промяна на правна форма.
1
Сочи се, че преобразуващото се дружество „С.Г. ГРУП“, ЕИК ********* е праводател, а
правоприемник е „С. Г. Груп“, ЕИК *********, поради което се сочи, че на това дружеството
в полза, на което е издаден изпълнителения лист и е образувало изп. д. "С.Г. ГРУП" ООД,
ЕИК ********* на осн. чл. 264г, ал. 1 от ТЗ, чрез промяна на правната форма се е
превърнало в "С. Г. ГРУП" ЕАД, ЕИК *********, което дружество е станало и
правоприемник на преобразуващото се дружество. Сочи се, че съгласно чл. 116, ал. 3 ЗЗД
давността се прекъсва с предприемане на действие за принудително изпълнение, а съгласно
ТР № 2/2013г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, т. 10 е, че нова погасителна давност за
вземанията започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие. Сочи се, че съгласно чл. 110 ЗЗД, 5 годишния давностен
срок тече, считано от последното валидно прекъсващо давността действие, а съгласно
цитираното ТР погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно
вземането по изпълнителни дела образувани до приемането на ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Сочи се, че с това ТР било обявено за изгубило сила
Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, според което погасителна давност
не тече, докато трае изпълнителният процес за принудителното осъществяване на вземането,
т.е. действието на ТР № 2/2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС поражда действие
само занапред от датата на постановяването му. Навежда се, че с оглед на това, че е имало
образувано изпълнително дело № 1127/2013 г. на ЧСИ - Александър Цанковски и същото е
било образувано преди влизане в сила на ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС, то давността до дата 26.06.2015 г. е била спряна и не е текла независимо от това,
дали са извършвани изпълнителни действия или не, какви са били те и т.н. Сочи се, че
давността е започнала да тече отново, считано от датата на влизането му в сила на
26.06.2015 г. и от тази дата 5 години по-късно до дата 26.06.2020 г. изпълнителни действия,
които да прекъсват давността не са били предприемани, поради което се твърди, че
задължението към тази дата е било погасено по давност. С оглед на всичко изложено се
твърди, че ищцата не дължи сумите установени с горецитирания изпълнителен лист, тъй
като същите се явяват погасени по давност и се прави възражение в този смисъл.
Изпълнена е процедурата по чл.131 от ГПК. Препис от исковата молба и приложенията
към нея е редовно връчен на ответното дружество, като в законоустановения едномесечен
срок от получаване на съобщението е депозиран писмен отговор по заявената искова молба,
с който се прави признание на иска. Не се оспорва, че вземанията на ищеца са погасени по
давност.
Прави се искане на основание чл. 78, ал. 2 ГПК да не бъдат осъждани на разноски, тъй
като не са дали повод за завеждане на иска. Сочи се, че ищецът е разполагал с възможността
да поиска извънсъдебно от ответника да зачетат давността, като по този начин да бъде
избегнат съдебния процес.
С определение № 302/09.02.2025г. съдът е насрочил открито съдебно заседание по
делото, като се е произнесъл по доказателствените искания на страните, съобщил им е
проект на доклад по делото, като ги е напътил към процедура по медиация или друг способ
за доброволно разрешаване на спора.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява, представлява се от
надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа подадената искова
молба, ангажират писмени доказателства в подкрепа на заявените твърдения. Предвид
направеното от пълномощникът на ответника признание на иска, е направено искане за
прекратяване на съдебното дирене като съдът се произнесе с решение по реда на чл.237 от
ГПК, като уважи предявеният иск, изцяло като основателен и доказан.
Ответникът, редовно призовани не се явяват, не се представлява. В депозирана молба с
вх. № 6705/18.03.2025 година прави признание на иска, като пледира на основание чл. 78,
ал. 2 ГПК да не бъдат присаъждани на дружеството разноски.
2
В съдебно заседание по делото с оглед на направеното от ответната страна признание
на иска и заявеното искане от страна на ищците, чрез пълномощника им по чл.237 от ГПК,
за постановяване на решение при признание на иска, съдът е прекратил съдебното дирене за
произнасяне със съдебно решение съобразно направеното признание.
Съгласно чл.237 от ГПК когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът
прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, като в
мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска.
Съдът намира, че са налице условията за постановяване на съдебно решение по реда на
чл. 237, ал. 1 от ГПК - при признание на иска, а именно:
Решението, основано на признание на иска, може да се постанови само ако след
проверка на процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на
правото на иск, се окаже, че предявеният иск е допустим. Затова, независимо от направено
признание на иска, съдът следва да се произнесе по неговата допустимост, защото само един
допустим иск може да бъде основателен или неоснователен. В този смисъл е Решение № 20
от 07.04.2014 г. по гр. д. № 5289/2013 г., I г. о. на ВКС.
В случая е предявен допустим иск с правно основание чл. 439 ГПК.
Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той заявява, че се
отказва от защита срещу иска, защото искът е основателен, като за прилагане на
разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК, следва да е налице и кумулативно изявление на ищеца,
за постановяване на решение по чл. 237 ГПК.
Признанието на иска е свързвано със специфични правни последици. Съгласно
разпоредбата на чл. 237 ГПК признанието на иска е основание за прекратяване на съдебното
дирене и постановяване на решение с оглед признанието, при такова искане от ищеца. Т. е.
съдът преустановява извършването на по-нататъшни действия по събирането и преценката
на доказателствата, установяващи въведените твърдения, и следва да постанови съдебен акт,
без да изследва основателността на иска и да прави собствени фактически и правни изводи
по предмета на спора.
В случая така установените от законодателя кумулативно изискуеми предпоставки за
постановяване на решение при признание на иска са налице, доколкото ответното дружество
е заявило, че счита иска за основателен и е сторил признание на същия, като искът по чл.
439 от ГПК е признат по основание и размер към момента на приключване на съдебното
дирене. Ищецът, чрез процесуалния му представител в съдебно заседание, е поискал
постановяване на решение при признание на иска.
В случая не са налице отрицателните предпоставки, установени в разпоредбата на чл.
237, ал. 3 ГПК, а именно - признатото право да противоречи на закона или на добрите нрави
или да е признато право, с което страната не може да се разпорежда. Исковата претенция не
е от категорията на тези искове, за които законодателят изрично е постановил изключение за
приложението на разпоредбата на чл. 237 ГПК - по брачни искове - чл. 324 ГПК; по искове за
гражданско състояние - чл. 334 ГПК и по иск за поставяне под запрещение - чл. 339 ГПК. С
оглед признанието на исковата претенция от страна на ответника, съдът намира, че във
връзка с нормата на чл. 237, ал.1 ГПК, същият следва да бъде уважен на базата на това
признание, тъй като признатите права не противоречат на закона и добрите нрави.
Предвид изложеното, съдът намира, че са налице предпоставките на чл.237, ал.1 от
ГПК, като исковата претенция следва да бъде уважена по отношение и да бъде прието за
установено по отношение на ответника, че ищцата не дължи на ответното дружество,
следните суми : - 557,85 лв. представляваща незаплатена цена за предоставени мобилни
услуги за периода от 20.04.2010 г. до 19.05.2010 г. по Договор за предоставяне на мобилни
услуги от „КБМ“ ЕАД - оператора с търговска марка „Глобул“ № М02096483/20.01.2010 г.,
съгласно Фактура № **********/20.05.2010г.; - 840,70 лв. представляваща общо лихви,
3
както следва: 163,20 лв. лихва за забава върху главницата за периода от 08.06.2010 г. до
10.04.2013 г.; - 677,50 лв. законна лихва върху главницата считано от 07.06.2013г. - датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до датата на
депозиране на настоящият иск в съда - 06.11.2024 г.; - 205,00 лв. представляваща общо
разноски - 25,00 лв. внесена държавна такса и 180,00 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от дата 21.08.2013 г. по ч. гр. д.
№ 1434/2013 г. по описа на PC - Благоевград, които суми са предмет на изп. д. № 1127/2013 г.
на ЧСИ - Ал. Ц.образувано въз основа на същия изпълнителен лист.
Следва да се посочи, че постановеното решение се основава на признание на исковете
от страна на ответника.
От страна на ищцата се претендират разноски по делото в размер на 150,00 лева –
заплатена държавна такса и 700,00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
От страна на ответника е направено възражение за прекомерност, както и искане на
основание чл. 78, ал 2 ГПК да не бъдат осъждани за заплащане на разноски.
Съдът намира за неоснователно искането на ответника направено в отговора на
исковата молба за неприсъждане на сторените в производството разноски на основание
чл.78, ал.2 от ГПК. Съгласно посочената разпоредба, ако ответникът с поведението си не е
дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. За
да се приложи правилото на чл.78, ал.2 от ГПК, следва да са налице двете посочени в закона
предпоставки - ответника да е признал исковата претенция и с поведението си да не е дал
повод за предявяване на иска. В настоящия случай е осъществена само едната от тези
предпоставки, тъй като ответникът е признал основателността на предявения иск, но не е
налице втората предпоставка, ответникът да не е дал повод за завеждане на делото.
Съществуването на изпълнителен титул в полза на ответника, въз основа на който
дружеството е поискало образуването на изпълнително производство срещу ищцата, чрез
което се е пристъпило към принудително събиране на погасените по давност вземания,
представлява по същността си повод за предявяването на настоящия отрицателен
установителен иск. В този смисъл е Определение № 549/ 29.11.2018 г. по ч. гр. д. № 4317/
2018г., по описа на ВКС, ІV ГО, в което е прието, че при признание на отрицателен
установителен иск, основан на твърдение, че предявеното вземане е погасено по давност,
ответникът не дължи разноски, ако не е разполагал с изпълнителен титул, възможност за
друга извън процесуална принуда или не е дал повод за предявяването на иска. В случая
следва да бъде отчетено, че ответникът разполага с изпълнителен титул, като
изпълнителното дело е прекратено в хода на настоящото производство, и въз основа на
изпълнителния лист може да бъде образувано ново изпълнително производство. С оглед
горното ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото
разноски.
По отношение на направеното от ответника възражение за прекомерност на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, съдът намира същото за не
основателно. Както е посочено в договора за правна защита и съдействие от 13.10.2024 г.,
хонорарът е съобразен с Наредба № 1/2004 г. за възнаграждение за адвокатска работа /загл.
изм. ДВ, бр.14 от 2025г./, но самата тази наредба противоречи на правото на ЕС. Съгласно
чл. 78, ал.5 ГПК при уважаване на възражение за прекомерност съдът може да намали
разноските за адвокат не по -малко от минимума по Наредба № 1/2004 г., но доколкото тази
наредба в настоящия й вид противоречи на правото на ЕС и нормата от закона противоречи
в ПЕС не следва да се прилага.
Съдът, като взе предвид горното, а именно, че не е обвързан от определените в
наредбата адвокатски възнаграждения, намира, че размерът на претендираното адвокатско
възнаграждение не следва да бъде намалено. Съобразявайки обема на реално извършената
от адвоката работа, съдът намира, че претендираното адвокатско възнаграждение, не се
4
явява прекомерно предвид вида и количеството на извършената от адвоката правна дейност,
която се изразява в подаване на искова молба и явяването на процесуалния представител в
открито съдебно заседание, независимо, че делото е приключило по реда на чл. 237 ГПК – с
признание на иска. С оглед на изложеното, ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати на ищцата направените от нея съдебни разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение в общ размер на 850,00 лева.
Воден от гореизложените съображения и на основание чл.237, ал.1 от ГПК, при
условията на признание на иска, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание чл. 439 ГПК в
правоотношенията между страните, че ищцата М. В. М., ЕГН **********, с адрес : гр. ****
не дължи на "С. Г. ГРУП" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, п.к. 1756, р-н Витоша, бул./ул. Рачо Петков Казанджията № 4, ет. 6, следните суми : -
557,85 лв., представляваща незаплатена цена за предоставени мобилни услуги за периода от
20.04.2010 г. до 19.05.2010 г. по Договор за предоставяне на мобилни услуги от „КБМ“ ЕАД
- оператора с търговска марка „Глобул“ № М02096483/20.01.2010 г., съгласно Фактура №
**********/20.05.2010г.; - 840,70 лв., представляваща общо лихви, както следва : 163,20 лв.,
лихва за забава върху главницата за периода от 08.06.2010 г. до 10.04.2013 г. и 677,50 лв.,
законна лихва върху главницата считано от 07.06.2013г. - датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до датата на депозиране на настоящият
иск в съда - 06.11.2024 г.; - 205,00 лв., представляваща общо разноски - 25,00 лв. внесена
държавна такса и 180,00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, за които суми е издаден
изпълнителен лист от дата 21.08.2013 г. по ч. гр. д. № 1434/2013 г. по описа на PC -
Благоевград, които суми са предмет на изп. д. № 1127/2013 г. на ЧСИ - Александър
Цанковски образувано въз основа на същия изпълнителен лист.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК "С. Г. ГРУП" ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1756, р-н Витоша, бул./ул. Рачо Петков
Казанджията № 4, ет. 6, да заплати на М. В. М., ЕГН **********, с адрес : гр. ***, сумата от
850,00 лв. /осемстотин и петдесет лева/, представляваща сторени разноски в производството
за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Окръжен съд - Благоевград.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
5