Разпореждане по дело №40/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 155/21.01.2012 година, постановено по гр.дело № 1115/2011 година, К.Р.С. осъдил Й. Р. М. от С., общ. К. да заплати на Е. А. А. от с.с. сумата в размер на 1200лв., представляваща обезщетение за причинените й вследствие ухапване от кучето на Й. Р. М. неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.04.2011г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 228 лв., като отхвърлил иска в останалата му част и за разликата над уважения до пълния му предявен размер от 4000лв., като неоснователен и недоказан.

Въззивното производство е образувано по постъпила въззивна жалба от Е. А. А. в частта на решението, с което е отхвърлен предявеният иск за разликата над уважения му размер от 1500 лв. до пълния му такъв от 4000лв., като неоснователен и недоказан. В тази му част решението се обжалва като неправилно, като се излÓгат следните доводи: от събраните писмени и гласни доказателства по делото било установено, че на 11.04.2011 год. сутринта, в С., община К., ищцата минавала по улицата край къщата на ответника и била нападната безпричинно от домашното му куче. То я съборило за земята, многократно я ухапало по краката и ръцете и тя викала за помощ. Била спасена от сина си И.Р. и съседите Х. и Н.Б.. Незабавно била откарана в болницата в гр.К., където била лекувана в продължение на 8 дни-от 11.04.2011 год.до 18.04.2011-год. След като била изписана и се прибрала в дома си, получила усложнение /флегмон/ от нараняването на десния крак и се наложило да бъде лекувана повторно в продължение на 7 дни-до 02.05.2011 год. От назначените по делото съдебно - медицинска и съдебно - психиатрична експертиза било установено, че ищцата получила 9 различни разкъсно-контузни рани и охлузвания по крайниците и изпаднала в страхова невроза. Телесните повреди и душевната травма, причинени от ухапванията от кучето на ответника, не били излекувани окончателно и понастоящем. При тази фактическа обстановка се налагал изводът, че размерът на присъденото обезщетение от 1500 лв. бил определен неправилно като несправедливо бил занижен. Нямало спор, че на ищцата били причинени множество, изключително болезнени увреждания, от които тя изпитвала за дълго време силни болки и страдания. Тя била подложена на лечение в продължение на 15 дни и преживяла немалко болки във връзка с лечението. Стресът, който получила от нападението и ухапването от кучето се развил като психична болест,която не била излекувана. По изложените съображения жалбодателят моли въззивния съд да отмени отчасти решение № 155 от 21.01.2012 год.по пр.дело № 1115/2011 год.на Районен съд-К. и реши делото по същество, като увеличи размера на присъденото обезщетение за причинени неимуществени вреди до претендираните 4 000 лева. Претендира присъждане на разноски във въззивната инстанция. В съдебно заседание въззника чрез процесуалния си представител поддържа жалбата.

Отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Й. Р. М., не е постъпил.

Срещу решението в осъдителната му част е постъпила въззивна жалба и от Й. Р. М., който го обжалва като неправилно поради следните съображения: не било доказано, че именно кучето на жалбодателя ухапало пострадалата Е., но въпреки това той й заплатил обезщетение в размер на 300 лв. За нападение от кучето на жалбодателя твърдял само сина на пострадалата, който бил пристрастен и емоционално обвързан с майка си, поради което съдът не следвало да кредитира свидетелските показания на същия. Останалите свидетели не установявали това обстоятелство. На следващо място – от изписването на А. от болницата на 18.04.2011г. до влизането й отново в болница на 25.04.2011г. същата се била върнала на работа и продължила да работи и след второто й изписване от болница на 02.05.2011г. Поради горното, не били налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника като собственик на куче. Още повече, пострадалата получила такова обезщетение извънсъдебно,поради което следвало да намери приложение т.7 от Постановление № 17/2963г. на ПВС. Жалбодателят моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната му част, като неправилно. Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски. В съдебно заседание чрез представителя си по пълномощие, поддържа въззивната жалба.

Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл. 269 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна:

По въззивната жалба на Е. А. А. от С., общ. К.: същата, като подадена в срок и от лице, имащо интерес от обжалването, е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна.

Предявен за разглеждане в първоинстанционното производство е иск по чл. 50 ЗЗД за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от вещи, а именно вследствие ухапвания на ищцата Е. А. А. от куче, собственост на Й. Р. М. от С., общ. К., оставено без надзор, в размер на 4000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането- 11.04.2011г. до окончателното й изплащане.

От фактическа страна по делото се установява, че на 11.04.2011 год. сутринта ищцата излязла от дома си в С., община К. и минавайки по улицата край къщата на ответника, от двора излязло домашното му куче, което я нападнало, съборило на земята и започнало да я хапе по крайниците. Ищцата започнала да вика, и на помощ се притекъл синът й - И.Р.. Незабавно била откарана в болницата в гр.К. от св. Н.Б., като постъпила в хирургично отделение, където била лекувана в продължение на седем дни - от 11.04.2011 год. до 18.04.2011 год. Седмица след това, на 25.04.2011г. до 02.05.2011г. била приета в кожно отделение за лечение на пиодермия на кожата на гръдния кош и крайниците, с бактериален причинител – стафилококус ауреус.

От назначените по делото съдебно - медицинска експертиза се установява, че на пострадалата А. били причинени осем на брой разкъсно-контузни рани и охлузвания на кожата на крайниците, наложили болнично лечение и наблюдение. От травматичните увреждания вследствие ухапванията, се развил флегмон /дифузно възпаление на меките тъкани/ на дясната подбедрица, а пиодермията се изразявала в получаване на обриви по цялото тяло вследствие антибиотичното лечение на ухапванията. От съдебно – психиатричната експертиза се установява, че след инцидента с кучето, пострадалата изпаднала в смесено тревожно-депресивно разстройство, наложило мекаментозно лечение с транквиланти и антидепресанти, което състояние не било отшумяло и понастоящем.

Тази фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите И.Р. А. и Н.И.Б., от писмените доказателства по делото- медицински епикризи, справка от извършена проверка по жалба на Е. А. до РПУ-К., жалба от Е. А. до РУП-К., акт за установяване на административно нарушение от 06.05.2011г., съставен на ответника, протокол за предупреждение от 27.04.2011г., съставен на ответника; от заключението на съдебно-медицинската и съдебно-психиатричната експертиза, приети като доказателство по делото и от разпита на вещите лица в съдебно заседание.

Горните доказателства, анализирани поотделно и в тяхната съвкупност, установяват по несъмнен начин, че ищцата на процесната дата била нападната и нахапана от кучето, собственост на ответника; вида, характера и броя на телесните й увреждания; психичните й изживявания, довели до смесено тревожно - депресивно разстройство след 11.04.2011г.; както и наличието на причинна връзка между нападението на животното, претърпените увреждания и свързаните с тях болки и страдания. Впрочем, районният съд е направил идентични фактически изводи, анализирайки подробно събраните по делото доказателства; направил е и съответните обосновани правни изводи, като приел, че се касае за причинено на ищцата непозволено увреждане от действието на вещ, собственост на ответника – ухапвания от неговото куче, оставено без надзор, като въззивният съд ги възприема изцяло и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на съда в тази им част.

При правилно установена фактическа обстановка и анализ на събраните доказателства, първоинстанционният съд е определил следващо се обезщетение в размер на 1500 лв., от които 300 лв., платени от ответника извънсъдебно и присъдил с решението обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди от 1200 лв., който размер е занижен и не отчита в пълна степен тежестта, интензитета и продължителността на изживените от пострадалата физически и психически болки и страдания. Ухапванията от кучето били осем на брой – разкъсно-контузни рани и охлузвания по крайниците – ръцете и краката, съпроводен с флегмон на дясната подбедрица. Лечението им наложило болничен престой. След изписването на пострадалата, се наложило повторното й постъпване в болница, вследствие усложнение от лечението- пиодермия на кожата на гръдния кош и крайниците, с бактериален причинител. Нападението и ухапванията от кучето на ответника били съпроводени с изживяване на ужас и стрес, довели до развитието на смесено тревожно-депресивно разстройство, наложило провеждането на сериозно медикаментозно лечение, състояние, което не било отшумяло и понастоящем. Ето защо, въззивният съд счита, че пострадалата е преживяла значителни по интензитет болки и страдания в един продължителен период от време и определената от районния съд сума за обезщетяването им от 1500 лв., от които 300 лв., платени извънсъдебно от ответника, не е достатъчна по размер да ги възмезди. Обезщетението следва да бъде определено в размер на 3300 лв., която сума въззивният съд счита, че би могла да обезщети в пълен размер претърпените от пострадалата неимуществени вреди. С други думи, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата допълнително 1800 лв., обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху общо дължимото обезщетение от 3000 лв., считано от датата на увреждането 11.04.2011г. до окончателното изплащане на сумата. В този смисъл следва да бъде постановен настощия въззивен съдебен акт.

По въззивната жалба на Й. Р. М.: същата като подадена в срок и от лице, имащо интерес от обжалването, е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Основният довод, който се развива в жалбата е този, че не било установено, че ищцата била нахапана от кучето на въззиваемия ответник. Това твърдение е неоснователно и се опровергава от събраните и обсъдени по-горе доказателства. Фактът, че ищцата е била ухапана от кучето на ответника се установява от показанията на св. И.Р. А. – пряк очевидец, като обстоятелството, че същият е син на пострадалата в случая е без значение, тъй като показанията му кореспондират с останалите доказателства- писмени такива: акт за установяване на административно нарушение и протокол за предупреждение, съставени на ответника от полицейските органи по повод ухапванията от кучето, данните за фактическото отнемане на кучето и предаването му в приют за животни; разписката за 300 лв., които ответникът платил на ищцата именно заради тези ухапвания и представляващо извънсъдебно признание. Съдът не кредитира показанията на св. Н.Ш. А., тъй като опитът да се обвържат трагични събития от личния и семеен живот на пострадалата по повод починалия й съпруг с отключилото се психично разстройство след нападението от кучето на ответника, представлява превратно и недобросъвестно интерпретиране на доказателствата. Съдът не възприема показанията на този свидетел относно това, че в селото имало много кучета, които били пуснати свободно и било възможно друго куче да е ухапало пострадалата, тъй като се установява безспорно, че на посочената дата и място пострадалата е била ухапана именно от кучето на ответника, а не от някое друго куче. Доводът, че ответникът вече бил платил 300 лв., поради което ищцата не можела да претендира друго обезщетение по съдебен ред, е изцяло неоснователен и не намира опора нито в закона, нито в съдебната практика. Платеното е извънсъдебно, доброволно, по осмотрение на ответника и като част от дължимото обезщетение се приспада от общата дължима сума на пълното обезщетение. Ето защо, въззивната жалба на ответника М., е неоснователна по отношение на всичките й доводи.

Предвид изложеното, следва да се постанови решение, с което обжалваното в частта му, с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 50 ЗЗД е отхвърлен за разликата над 1 200 лв. до 3000 лв. следва да бъде отменено като неправилно и вместо него следва да бъде постановено друго, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата допълнително 1800 лв. обезщетение за претърпените неимуществени вреди вследствие ухапванията от кучето на ответника на 11.04.2011г. в С., общ. К. и която сума представлява разликата между уважения размер на иска от 1200 лв. и пълния размер на дължимото обезщетение по съдебен ред от 3000 лв., ведно със законната лихва върху сумата от 3 000 лв., считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане. При този изход на делото, съобразно уважената част на иска, от общо направените от ищцата разноски в двете инстанции в размер на 1065.50 лв., от които присъдени 228 лв. от районния съд, ответникът следва да бъде осъден да й заплати още разноски в размер на 571.12 лв. В останалата му обжалвана част, извън отменената, решението като правилно следва да бъде потвърдено.

Водим от изложеното, въззивният съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 155/21.01.2012г., постановено по гр.д. № 1115/2011г. по описа на К.йския районен съд в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Е. А. А. от С., общ. К., ЕГН * срещу Й. Р. М. от с.с., ЕГН * иск по чл. 50 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от кучето на Й. Р. М. за разликата от 1200 лв. до 3000 лв., ведно със законната лихва върху сумата от 1200 лв., считано от 11.04.2011г. до окончателното изплащане на сумата, вместо което постановява:

ОСЪЖДА Й. Р. М. от С., общ. К. ЕГН * да заплати на Е. А. А. от С., общ. К., ЕГН * допълнително сумата в размер на 1800 лв.- обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие ухапванията от кучето на Й. Р. М. от С., общ. К., ЕГН * на 11.04.2011г. в с.с. и представляваща разликата между присъдения размер от 1200 лв. от първоинстанционния съд до пълния размер на дължимото обезщетение по съдебен ред от 3000 лв., ведно със законната лихва върху сумата от 3000 лв., считано от 11.04.2011г. до окончателното й изплащане, както и допълнително разноски в размер на 571.12лв. за двете инстанции, съобразно уважената част на иска.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част, извън отменената.

Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал.2, предл. първо ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.