РЕШЕНИЕ
№ 384
гр. Враца,
11.11.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, трети състав, в публично заседание на 15.10.2020г.
/ петнадесети октомври две хиляди и двадесета година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА като разгледа докладваното
от съдия ВАСИЛЕВА адм. дело № 324 по описа на АдмС – Враца за 2020г., и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ вр. с чл.251 от
Закона за отбраната и въоръжените сили на РБ /ЗОВСРБ/.
Образувано е въз основа на жалба на Д.М.К. ***
против ЗАПОВЕД №ЗРД-319/10.07.2020г. на З.-К. на В.Ф. ***** / по Заповед за заместване №ЗРД-304/03.07.2020г./,с
която на жалбодателката е наложено
дисциплинарно наказание ** на основание
чл.244 т.3 вр.чл.242 т.1 от ЗОВСРБ.
В жалбата се сочи, че издаденият акт е
незаконосъобразен поради липса на компетентност, неспазване на предвидената от
закона форма, допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на
процесуалните правила и несъответствие с целта на закона. Сочи се, че
некомпетентността на издателя произтича от това, че актът е издаден от името на
**, а не от името на заместващия го към тази дата, не са изложени мотиви, не са
посочени задълженията, които не са спазени, правната квалификация е неясна, тъй
като сочените текстове от закона и Устава за войсковата служба са общи, не съдържат
задължения или са посочени множество такива, които не са конкретизирани. Заявява
се също, че не е посочено мястото на извършване на нарушението, както и че
описаните факти се отнасят до време, когато лицето не е било на служба,
разпореждането на издателя на заповедта
за изпълнение на епидемичните мерки не е заповед по служба. Прави се искане за
отмяна на заповедта и присъждане на направените по делото разноски. Идентични
съображения се развиват и в представената по делото писмена защита.
Ответникът
К. на в. ф. ***** в писмен отговор и чрез процесуалния си представител ** П.Ф. в
съдебно заседание оспорва жалбата изцяло и иска отхвърлянето й като
неоснователна. Заявява се, че при издаване на заповедта за дисциплинарно
наказание са спазени дисциплинарнопроцесуалните правила, взето е обяснение от
наказаното лице, преценено е, че
военната служба е особен вид държавна служба, при която военнослужещите
дължат подчинение на заповедите на своите командири, поради което при
неизпълнение на това задължение те носят дисциплинарна отговорност.
По делото са приети писмени
доказателства, представляващи дисциплинарната преписка, образувана във връзка с
издадената заповед за дисциплинарно наказание. Като доказателство е прието и
заверено копие от Разпределение на времето за денонощието в Бригадно командване
в сила от 06.03.2020г.
Административният
съд,като се запозна с доводите на страните и доказателствата в
административната преписка и след служебна проверка на акта съобразно
задължението по чл.168 ал.1 от АПК, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Не
се спори, че жалбодателката е ** във В.
ф. *****. На датата 19.05.2020г. около 7.50часа
същата не си измила ръцете на „водоноската“ и след нареждане от страна
на З..-к. на ф., отново отказала да го стори. З..-к. отправил Предложение за
налагане на дисциплинарно наказание с рег.№3-675/22.05.2020г. до К. на ф., като изложил посочените по-горе
факти, както и обяснението на жалбодателката, че водата била мръсна, което я
мотивирало да не извърши дезинфекция в направения във „водоноската“ разтвор. На
същата дата ответникът разпоредил на Началник S-1 да се снеме обяснение и да се проведе
беседа с редник К.. Като доказателство по делото е прието обяснение на
жалбодателката с дата 26.05.2020г., без регистрационен
номер и без отметка дали е било прието
от к. на ф. и на коя дата. За времето от 06.07.2020г. до 17.07.2020г. к. на ф.
е бил в отпуск, поради което на основание Заповед №ЗРД-304/03.07.2020г. в този
период длъжността * е изпълнявал ** С.. В това си качество той е
издал оспорената пред съда заповед за налагане на дисциплинарно наказание, с
която е наложил на жалбодателката наказание **, за допуснати
нарушения на чл.149 ал.2 и чл.178
ал.1 от ЗОВСРБ, чл.114 т.1 и т.6 от
Устава за войсковата служба на въоръжените сили на РБ /УВСВСРБ/.
При
така установената фактическа обстановка
съдът намира от правна страна, че оспорването е направено от надлежна
страна, в законоустановения преклузивен срок / заповедта е връчена на
15.07.2020г., а жалбата е предявена на 27.07.2020г./ , против индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21 ал.1 от АПК, подлежащ на оспорване по
силата на чл.251 от ЗОВСРБ, поради което е допустимо. Разгледано по същество същото
е и основателно, по следните съображения:
По
силата на чл.168 ал.1 и 2 от АПК съдът е длъжен да извърши служебна проверка на
оспорения административен акт, включително и за неговата нищожност, дори да
няма оспорване в тази насока. Съдът намира, че заповедта е издадена от компетентен орган, по силата на
заповед за заместване, в рамките на предвиденото в чл.137 ал.1 от ППЗОВСРБ,
както и в изискуемата се писмена форма,
при ясно изразено волеизявление на издателя си. В този смисъл издадената
заповед не е нищожна.
Същата
обаче е незаконосъобразна поради съществено нарушение на процесуалните правила
и неправилно прилагане на материалния закон. Дисциплинарното производство е започнало с
разпореждане на ответника в качеството му на к. на в.ф., издадено на
22.05.2020г., върху направеното от З..-к. предложение за налагане на
дисциплинарно наказание. С оглед наложеното наказание извършването на служебна
проверка не е задължително, по аргумент от чл.246 ал.2 от ЗОВСРБ и чл.141 от
ППЗОВСРБ. Съдът намира, че е нарушена
разпоредбата на чл.246 ал.4 от ЗОВСРБ, тъй като няма доказателства за приемане на писменото обяснение от страна
на дисциплинарнонаказаното лице. Макар в преписката да съществува такова
обяснение, същото няма достоверна дата и
не става ясно пред кого е дадено, тъй като върху него няма никаква
резолюция, нито в мотивите на издадената заповед за дисциплинарно наказание
същото е обсъждано. Освен това, издателят на заповедта е действал в няколко качества – като свидетел
на извършеното деяние, като лице,
направило предложение за налагане на дисциплинарно наказание, т.е като
дисциплинарноразследващ орган и като
дисциплинарнонаказващ орган, което е недопустимо. Само тези процесуални нарушения са достатъчни, за да се
приеме, че заповедта е
незаконосъобразна. За прецизност съдът сочи и допуснатите нарушения на материалния
закон. В мотивите на заповедта се твърди, че
дисциплинарнонаказаното лице е допуснало нарушение на военната
дисциплина, изразяващо се в неизпълнение на задължение по военната служба,
като това неизпълнение е правно
квалифицирано като нарушение на чл.149
ал.2 от ЗОВСРБ, която разпоредба
възпроизвежда текста на военната клетва и на чл.178 ал.1 от съшия закон,
която разпоредба вменява задължение на военнослужещия да изпълнява уставите, нормативните
и административни актове и заповедите на командирите или началниците си. Тези две норми са общи и за да се приеме, че
има неизпълнение на задължение на военнослужещия, следва да се посочи конкретна
норма, която е нарушена. Не става ясно в какво се изразява нарушението и от
цитираните разпоредби на УВСВСРБ, според които военнослужещите следва да
спазват военната клетва и да се подчиняват безпрекословно на командирите си. Според издателят на заповедта жалбодателката не е
спазвала противоепидемичните мерки, но не става ясно дали се касае до
въведените от централната власт или за въведени такива от ръководството на ф.. В единия или другия
случай обаче не може да се направи
извод за неизпълнение на задължение по
военната служба, тъй като тези мерки не са част от тази служба. Не на последно
място следва да се посочи, че заповедта е немотивирана, с което е нарушена
разпоредбата на чл.247 от ЗОВСРБ, която задължава дисциплинарнонаказващият орган при определяне
на дисциплинарното наказание да вземе предвид тежестта на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено, и поведението на военнослужещия до
извършване на нарушението.
По всички тези съображения съдът
намира, че жалбата е основателна, поради което следва да бъде уважена, а
оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание следва да бъде
отменена.
При този изход на
спора и при своевременно направено искане на жалбодателката следва да се
присъдят направените от нея деловодни разноски в размер на 10/десет/лв. за
внесена държавна такса, които следва да се заплатят от В. ф. ***** като ЮЛ, в структурата на което се намира
органът, издал незаконосъобразната заповед.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172 ал.1 вр.чл.146
т.3 и т.4 от АПК съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЗАПОВЕД №ЗРД-319/10.07.2020г.
на З..-к. на В. ф. ***** / по Заповед за
заместване №ЗРД-304/03.07.2020г./, с която на
Д.М.К. ***, **, е наложено дисциплинарно наказание ** .
ОСЪЖДА
В. ф. ***** ДА ЗАПЛАТИ на Д.М.К. *** сумата 10 /десет/ лв. разноски
по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест по силата на чл.251 от ЗОВСРБ.
АДМ. СЪДИЯ: