РЕШЕНИЕ
№ 2394
гр. София, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря С. М. М.
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20211110214719 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Х.“ ООД, ЕИК ......, със седалище и адрес на
управление в ХХХХХХХ, представлявано от А. П. М., против Наказателно
постановление № ДАИ-0000059/09.07.2019 г., издадено от и.д.Главен
директор на ГДАИ - София, с което на дружеството - жалбоподател на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 104, ал. 1 от Закон за автомобилните превози
(ЗАвП) за нарушение на чл. 10, § 2, изр. 1, предл. 2 от Регламент 561/2006 г.
във вр. чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвП е наложена имуществена санкция в размер
на 1000 (хиляда) лева.
В жалбата се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност
на издаденото наказателно постановление, като се поддържа, че същото е
антидатирано, респективно е издадено след 10.10.2019 г., който е крайният
срок съгласно чл. 34, ал. 3 ЗАНН. На следващо място се сочи, че на
посоченото място на извършване на нарушението, а именно – гр.София,
ул.“И. В.“ № ХХХ, се намират единствено управители на дружеството, като
последното има регистриран клон в с.К. К., общ.С., като липсват данни да е
извършвана проверка на посочения в гр.София адрес. Отделно от това се
1
навежда, че в конкретния случай не е посочена вярно и точно законовата
разпоредба, която се твърди да е била нарушена, поради което и е ограничено
правото на защита на дружеството – жалбоподател.
По изложените съображения се моли атакуваното наказателно
постановление да бъде отменено.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, се
представлява от адв. Радослав Савов - САК, с доказателства по делото за
надлежно учредена представителна власт, който в дадения ход по същество
пледира за отмяна на наказателното постановление. Претендира се
присъждане на сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален
представител и не изразява становище по депозираната жалба.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на
жалбоподателя и извърши служебна проверка на развитието на
административнонаказателното производство, намира за установено от
фактическа страна следното:
На дружеството жалбоподател „Х.“ ООД, ЕИК ........, била извършена
комплексна проверка на дейността в качеството му на превозвач, притежаващ
лиценз за превоз на товари № ХХХХХ, в областен отдел „Автомобилна
администрация“ – гр.П.
Проверката била извършена по документи, като във връзка с направените
констатации, на 10.04.2019 г. св. Г. Д. Д. съставил АУАН серия А-2018, №
260266 на „Х.“ ООД, ЕИК ........, за извършено нарушение по чл. 10, § 2, изр.
1, предл. 2 от Регламент 561/2006 г. във вр. чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвП, затова
че превозвачът не е организирал работата на назначения на трудов договор
водач М. И. А., за да е в състояние да спази изискванията на Глава II от
Регламент (ЕО) 561/2006 г., вследствие на което за периода от 24 часа
водачът не бил в състояние да ползва намалена дневна почивка от минимум 9
последователни часа. 24 –ри часовият период започнал в 01:45 часа на
29.01.2019 г., като най – голямата почивка, ползвана от водача била 4 – ри
часа, а именно от 09:00 часа на 29.01.2019 г. до 13:00 часа на 29.01.2019 г.
Актът бил съставен в присъствието на пълномощник на дружеството,
който подписал същия без възражения.
2
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН също не са били депозирани възражения
срещу констатациите в АУАН.
Въз основа на съставения АУАН било издадено атакуваното Наказателно
постановление № ДАИ-0000059/09.07.2019 г., издадено от и.д.Главен
директор на ГДАИ - София, с което на дружеството - жалбоподател на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 104, ал. 1 от Закон за автомобилните превози
(ЗАвП) за нарушение на чл. 10, § 2, изр. 1, предл. 2 от Регламент 561/2006 г.
във вр. чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвП е наложена имуществена санкция в размер
на 1000 (хиляда) лева.
Наказателното постановление било връчено на представител на
жалбоподателя срещу подпис на 27.09.2021 г.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа
на показанията на свидетеля Г. Д. Д., както и въз основа на приобщените по
реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства – заповед от 29.01.2019 г. на
Управителя на „Х.“ ООД, заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията, длъжностна
характеристика на инспектор в отдел „Контрол“ в РД „АА“ – гр.П.
Съдът се довери на заявеното от свидетеля Г. Д. Д., като намери
показанията му са обективни и добросъвестно депозирани. Предвид
изминалия период от време от инкриминираната дата до провеждане на
разпита му пред съда, и с оглед естеството на работата му, св. Д. не заяви
съхранен конкретен спомен за случилото се, но след предявяване на
изготвения АУАН, заявява, че подписът и почеркът са негови, а написаното
отговаря на действителната фактическа обстановка, която е била установена
към момента на проверката.
Съдът кредитира изцяло приложените към
административнонаказателната преписка и в хода на съдебното производство
писмени доказателства, приети от съда по реда на чл. 283 НПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е допустима, като подадена от лице с активна процесуална
легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол.
3
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на
обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали
съставените АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона.
В този смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН и
обжалваното НП са издадени от материално компетентни лица съгласно чл.
92, ал. 1 и ал. 2 от ЗАвП, като по делото са приложени и документи,
удостоверяващи компетентността им – заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на
министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията,
длъжностна характеристика на инспектор в отдел „Контрол“ в РД „АА“ –
гр.П.
Същевременно, АУАН и НП са издадени при съблюдаване на визираните
в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове и са връчени
надлежно на санкционираното лице, поради което и релевираните от
въззивника доводи в противоположния аспект не могат да бъдат споделени.
Съгласно чл. 10, § 2, изр. първо, предл. второ от Регламент (ЕО) №
561/06, транспортното предприятие организира работата на водачите,
посочена в параграф 1, по такъв начин, че водачите да са в състояние да
спазват глава II от същия регламент. Следователно, за да се приеме, че
дружеството е осъществило състава на вмененото му нарушение, не е
достатъчно да се установи неизпълнение на разпоредбите за работното време
и почивките от страна на водача, а следва да се установи чрез допустими
доказателствени средства, че това неизпълнение е именно в резултат на
действие или бездействие на работодателя, т.е. че то е резултат от
създадената от работодателя организация на работа или от липсата на такава.
Вмененото на дружеството – превозвач нарушение се осъществява чрез
бездействие, като в случая АНО не е посочил конкретните действия, които е
следвало да бъдат осъществени от дружеството, респективно и дали са били
извършени някакви действия от същото в насока на запознаване на водачите с
изискванията за работното време и почивките им, съобразно чл. 10, § 2 от
Регламент 561/2006 ЕО и ако такива са били осъществени, в какво точно се
изразяват тези действия.
Ангажирането на административнонаказателната отговорност на
дружеството изисква да бъде категорично установено кои задължения по
организацията на труда на водача, не са били изпълнени. Нито АУАН, нито
4
НП съдържат посочване на конкретно неизпълнение на тези задължения от
страна на транспортното предприятие.
От изложеното във фактическата обстановка както в АУАН, така и в НП,
не може да се установи налице ли е изобщо някакво противоправно
поведение от страна на „Х.“ ООД, ЕИК ......., тъй като такова изобщо не е
описано, а е направена формална връзка между определен факт –
продължителността на работния процес на водача М. И. А. в конкретен
период от време, с изключително обща и бланкетна разпоредба, без
допълването й с ясни задължения, въздигнати в конкретни правни норми.
Предвид изложените аргументи, обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено, като незаконосъобразно, доколкото
посочените по–горе празноти въобще изключват квалифицирането на
описаното в него като нарушение на чл. 10, пар. 2, изр. първо, предл. второ от
Регламент /ЕО/ 561/2006 във вр. с чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвП от страна на „Х.“
ООД, ЕИК ......., а още по – малко позволяват на съда да провери неговата
доказаност.
По изложените съображения атакуваното наказателно постановление
следва да бъде отменено, без да се обсъждат подробно възраженията на
въззивника, изложени в жалбата, инициирала настоящото производство.
При този изход на правния спор и на основание чл. 63д от ЗАНН
разноски се дължат в полза на жалбоподателя, който своевременно е поискал
присъждането им и е представил доказателство за извършеното им плащане
(Договор за правна защита и съдействие № 964358/07.02.2022 г., видно от
който сумата е заплатена изцяло и в брой, и който в случая служи за разписка
за получаване на сумата). Релевираното в придружителното писмо на АНО
искане за присъждане на по –нисък размер на претендираните разноски по
смисъла на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, съдът намира за неоснователно, доколкото
адвокатското възнаграждение се претендира в минималния размер. По
посочените съображения в полза на жалбоподателя следва да се присъди
пълният претендиран размер на разноските от 300,00 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд, НО, 15- и състав
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ДАИ-0000059/09.07.2019 г.,
издадено от и.д.Главен директор на ГДАИ - София, с което на дружеството -
жалбоподател „Х.“ ООД, ЕИК......, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 104, ал.
1 от Закон за автомобилните превози (ЗАвП) за нарушение на чл. 10, § 2, изр.
1, предл. 2 от Регламент 561/2006 г. във вр. чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвП е
наложена имуществена санкция в размер на 1000 (хиляда) лева.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" да
заплати на „Х.“ ООД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление в
гр.ХХХХХХХХ, представлявано от Ад. Пр. М., сумата от 300 лева –
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6