Р Е Ш Е Н И Е
гр.Лом , 2.12.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ломският районен съд, гражданска колегия,
трети състав , в открито съдебно заседание на 23 ноември две хиляди и двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Боряна
Александрова
При секретаря Росина
Димитрова, като разгледа докладваното от съдията Александрова гр.д.№516/2021г.
по описа на ЛРС, за да се произнесе, намери за установено следното:
Иск с правно основание чл.422, ал.1,
вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.8 ЗАЗ.
В ЛРС е депозирана искова
молба от „РОМФАРМ КОМПАНИ” ООД, против Й.Б.Ц.
с ЕГН **********, с която се твърди, че ищеца е собстванек на земеделски земи и
основният му предмет на дейност е отдаване под наем и ареднда на собствените му
земеделски имоти.
Твърди се също така в ИМ, че при осъществяване на търговската си дейност, „Ромфарм Компани" ООД е в търговски
отношения с ответника Й.Б.Ц.. Като на 26.11.2013г. между Д. К. Е. в качеството й на
„арендодател" и Й.Б.Ц. в качеството му на „арендатор" е сключен
Договор за аренда на земеделски земи, вписан в Агенция по вписвания гр.В. с
дв.вх.рег. № 10505, акт № 276, том 22 от 27.11.2013г. Договорът е със срок 5 (пет)
стопански години, считано от стопанската 2013/2014г.. По силата на договора на
арендатора Й.Б.Ц. са предоставени за временно и възмездно ползване земеделски
земи с обща площ 16,802 дка, находящи се в землището на с.Я. общ.Я..
Навеждат и
твърдения, че на 06.10.2015г. е сключен договор за покупко-продажба на недвижими имоти, обективиран в
Нотариален акт № 61, том VIII, per. № 6923, нот.дело № 700 от 2015 г.
от служебния архив на нотариус Д. М. с per. № 393 от регистъра на НК с район на действие PC - Лом, вписан в Служба по
вписванията - гр. Л. с вх.рег.№ 7363, акт № 13, том 13 от 2015г., по силата на
който „Ромфарм Компани" ООД става собственик
на имот № 435010 с площ 9,501 дка, находящ се в землището на с.Я. общ.Я. и по
силата на чл. 17, ал.2 от ЗАЗ встъпва в правата на арендодател по отношение на
придобитите имоти.
Твърди, че въпреки, че арендодателят е изпълнил всички свои
задължения по арендния договор, арендаторът Й.Б.Ц. е изпаднал в просрочив при изпълнение на
задължението си за заплащане на арендната цена за стопанските 2015/2016г.,
2016/2017Г. и 2017/2018г. и на
датите на падежа - 30.10.2015г., 30.102016г. и 30.10.2017г.
не е извършил
съответнито плащане по банковата сметка на ТД „Ромфарм Компани"
ООД.
Излагат и твърдят, че тъй като в Договора за аренда на
земеделска земя не е предвидена клауза за обещетение при забава на плащането на
дължимата арендна вноска, то на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД следва да се
определи и обещетение за забава в размер на законовата лихва върху дължимата
арендна вноска от деня на падежа до окончателното й заплащане.
Въпреки, че арендодателят е изпълнил задълженията
си по договора, арендаторът Й.Б.Ц. е изпаднал в просрочие при изпълнение на
задължението си за заплащане на арендната цена за стопанската
2015/2016г., 2016/2017г. и 2017/2018г. и на датите на падежа - 30.10.2015г., 30.102016г. и
30.10.2017г. не е извършил плащане
по банковата сметка на ищцовото дружество.
Поради изложеното, за арендатора възниква договорно
задължение за заплащане на уговорената арендна цена по Договор за аренда на
земеделска земя от 26.11.2013г. за стопанските
2015/2016г., 2016/2017г. и 2017/2018г. в размер на
855.09 лева (осемстотин петдесет и пет лв. и 09 ст.), както и обезщетение за забава за периода:
•
от 31.10.2015г. до 13.03.2020 г. в размер на 126.39
лв. (сто двадесет и шест лв. и 39 ст.);
•
от 31.10.2016г. до 13.03.2020 г. в
размер на 97.39 лв. (деветдесет
и седем лв. и 39 ст.);
а от 31.10.2017г.
до 13.03.2020 г. в
размер на 68.49 лв. (шестдесет и осем лв. и 49 ст.);
Твърдят също така, че за обезпечаване на своето
вземане ТД „Ромфарм Компани" ООД заведе ЧГД № 1292/2020г. по описа на Районен съд -
Лом по реда на чл. 410 ГПК . Към момента на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, при арендодателя
не бяха постъпили
суми по договора, дължими като арендна цена за стопанската 2015/2016г.,
2016/2017г. и 2017/2018г.
По делото е постановена заповед за изпълнение на
парично задължение , като длъжника - Й.Б.Ц. е уведомен по реда на чл.47 от ГПК
и в двуседмичния срок не се е явил да получи съдебните книжа, с оглед на което
съобщението се смята за връчено с изтичането на срока на осн.чл.47 ал.5 от ГПК,
поради което и депозират настоящата искова молба в срок, с искане съдът да ПРИЕМЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че Й.Б.Ц. с ЕГН: ********** дължи
на Търговско дружество „Ромфарм Компани"
ООД
с ЕИК
*********, сумата в общ размер на 1147.36 лв.
(хиляда
сто четиридесет и седем лв. и 36 ст.), представляваща:
•
285.03 лева (двеста осемдесет и пет лв.
и 03 ст.), представляващи
главница по Договор за
аренда на земеделска земя от 26.11.2013г. за
стопанската 2015/2016 г., платима както следва: в срок
до 30.10.2015 г.
•
285.03 лева (двеста
осемдесет и пет лв. и 03 ст.), представляващи главница по Договор за аренда на
земеделска земя от 26.11.2013г. за стопанската 2016/2017 г., платима както
следва: в срок до 30.10.2016 г.
® 285.03 лева (двеста осемдесет и пет лв. и 03
ст.), представляващи
главница по Договор за
аренда на земеделска земя от 26.11.2013г. за
стопанската
2017/2018 г., платима както следва: в срок до 30.10.2017 г. и обезщетение за
забава за периода:
•
от 31.10.2015г. до 13.03.2020г. в
размер на 126.39 лв. (сто двадесет и шест лв. и 39 ст.)
•
от 31.10.2016г. до 13.03.2020г. в размер на 97.39
лв. (деветдесет и седем лв. и 39 ст.)
•
от 31.10.2017г. до 13.03.2020г. в
размер на 68.49 лв. (шестдесет
и осем лв. и 49
ст.)
ведно със законната лихва до окончателното
изплащане на вземането.
Претендират и разноски по
исковото и заповедното производства.
В срока за отговор, отв. , чрез особеният
представител – адв.Е. К. изразява становище, като счита иска за допустим, но
неоснователен. Като съображенията му за това са , че ответника не е надлежно
уведомен за настъпилото правоприемство в арендувания имот, и липсва писмена
покана отправена до ответника.
Съдът, като съобрази становищата на
страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за
установено следното:
Безспорно по делото е установено, че въз
основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение №746/11.09.2020г.,
по ч. гр.д.№ 1292/2020г. по описа на ЛРС. Настоящият иск е предявен в срока по
чл.415, ал.1 от ГПК, поради което, същият е допустим.
По делото се установява, че между
ответника като арендатор и Д. К. Е.,
като арендодател, е сключен договор за аренда на земеделска земя, от дата 26.11.2013г.,
съобразно който на арендатора е предоставено, за временно и възмездно ползване,
процесните движими имоти , индивидуализирани в ИМ: Видно от
съдържанието на договора, се установява, че същият е сключен за пет стопански
години, считано , с дължимата наемна цена е 30лв/дка. Установява се също, че
падежа на задължението за заплащане на дължимия наем е до 30- то число на
текущата стопанска година.
По делото се установява също, видно от
представеният договор за покупко- продажба на недвижими имоти, обективиран в
нот. акт № 61/06.10.2015г., нот. д.№ 700/2015г. на Нотариус Д.М., че ищецът
„РОМФАРМ КОМПАНИ” ООД, гр. София, е придобил собствеността върху процесната нива
от 9,501 дка.
В настоящето производство не са
представени доказателства, от страна на ответника, че същият е заплатил
дължимите суми –на падежа-наем за съответните стоп. години -2014/2015г.
и 2015/2016г. и 2016/17г., съобразно уговореното в споразумението.
При така установеното от фактическа
страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Съобразно приложеният по делото договор за
аренда, съдът намира, че между страните по него е възникнало валидно
облигационно правоотношение, с предмет- описаната земеделска земя. В случая,
договорът е сключен в писмена форма, с нотариална заверка на подписите и същият
да е вписан в Служба по вписванията, поради което съдът намира, че същия следва
да бъде счетен именно като договор за аренда, при спазване условията на чл.3
ЗАЗ.
Не се спори и , че ищеца е станал
собственик на нивата с площ от 9,501 дка, чрез разпоредителна сделка, и в този
смисъл съгласно чл.17,ал.1 ЗАЗ ги е заместил като страна по договора за аренда.
Съгласно разпоредбата на чл.17,ал.2 ЗАЗ
приобретателят на арендувания обект по договора замества арендодателя като
страна в договора за аренда, ако същият е бил вписан, дори и обектът на
договора още да не е предаден. Заместването става по силата на закона ои по
този начин арендодател по договора става
единствено приобретателя на имота и на него следва да бъдат заплащани арендните
вноски. Нормата на чл.17,ал.2 ЗАЗ е императивна.
В настоящият случай не е установено
надлежно уведомяване на арендатора от страна на ищеца за настъпилото
провоприемство. Съдът приема, че ответника е научил за него , тъй като се
установи факта, който не е оспорен от
страните, че по време на действие на договора ищеца е единствения собственик на
процесната нива.
Съобразно разпределената от съда доказателствена
тежест между страните, и събраните по делото доказателства, съдът намира, в
настоящето производство има сключен на валиден аренден договор, както и факта
на настъпване на изискуемостта на задължението за заплащане на дължимата арендната цена, съобразно уговореното в този договор
настъпването на падежа на същото- дата 30.11. за съответната стоп.година. Както
бе посочено по- горе, по делото няма представени доказателства, от страна на
ответника, за заплащане на дължимата сума, на падежа. С настъпването на падежа
на задължението, длъжникът е изпаднал в забава, поради което дължи и заплащане
на обезщетение за забава, в размер на законната лихва.
На основание
гореизложеното, съдът намира, че искът с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1
от ГПК е основателен и следва да бъде уважен, като бъде признато за установено
спрямо ответникът, че същият дължи сумата от 1147,36лв.- дължим наем за
стопанската 2015/2016г, 2016/17 и 2017/18 г.лихва за забава, за периода 31.10.2015-13.03.2020г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на заявлението по чл.410 , до
окончателното й изплащане..
С оглед
разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца направените разноски по делото.
Ответникът
следва да понесе и направените от ищеца разноски в заповедното производство.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено, на основание
чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, че Й.Б.Ц. с ЕГН **********, ДЪЛЖИ НА „РОМФАРМ КОМПАНИ” ООД, гр. София, ЕИК
*********, сумата от 285,03лв.-главница, по договор за аренда
на зем.земя от 26.11.2013г. за стопанската 2015/2016г, , сумата от 285,03 лв.-главница
по договор за аренда на зем.земя от 26.11.2013г. за стопанската 2016/2017г,
и сумата от 285,03лв. , по договор за
аренда на зем.земя от 26.11.2013г. за стопанската 2015/2016г,
и обезщетение за забава, за периода 31.10.2015-13.03.2020г.,в
размер на 292,27 лв., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението по чл.410 от ГПК-10.09.2020г., до окончателното й изплащане, за които суми
има издадена заповед за изпълнение №746/11.09.2020г., по ч. гр.д.№ 1292/2020г.
по описа на ЛРС.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Й.Б.Ц. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА „РОМФАРМ КОМПАНИ”
ООД, гр. София, ЕИК *********, сумата от 625лв.- деловодни
разноски по исковото производства.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Й.Б.Ц.
с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ НА „РОМФАРМ КОМПАНИ” ООД, гр. София, ЕИК
*********, 25лв.- разноски. по ч. гр.д.№1292/2020г. по
описа на ЛРС.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщението пред МОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: