РЕШЕНИЕ
№ 595
гр. Бургас, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Александър Д. Муртев
при участието на секретаря Тодорка Ст. Каракерезова
като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело №
20212100500542 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба вх.№260586/4.09.2020г. по описа на РС-
Несебър, подадена от Етажна собственост в сграда с идентификатор №53045.503.299.1 по
КККР на гр.Обзор /комплекс „Аврора“/ с адрес ***, Община Несебър, обл.Бургас, чрез
пълномощника „Адвокатско дружество Й. и сие“, представлявано от адв.Албена Йотова,
против Решение № 154 от 27.07.2020г., постановено от РС- Несебър по гр.д.№ 1105/2019г.
по описа на същия съд.
Решението е обжалвано от въззивника- ответник в частта му, с която е уважен иск по
чл.40, ал.1 ЗУЕС и е отменено решението на ОСЕС по т.9.1 от Протокол от проведено на
16.10.2019г. Общо събрание в частта, с която е гласувано за малките апартаменти, за които
ОСЕС приема, че се обитават от по 2 души, годишната такса да е в размер на 380 лв., а за
големите апартаменти, за които ОСЕС приема, че се обитават от по 4 души, годишната такса
да е 760 лв., както и в частта, с която ЕС е осъдена да заплати на ищците разноски в размер
на 60 лв., от които 10 лв. държавна такса и 50 лв. адвокатско възнаграждение.
В жалбата са изложени оплаквания, че в атакуваните от ответника части решението е
необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати
съществени процесуални нарушения. Сочи се, че решението за различните размери годишна
такса за едностайните и двустайните апартаменти е съобразено с максималния им капацитет
/който е двама души при първия тип и четирима души при втория тип/, както и с
1
обстоятелството, че през летния сезон апартаментите се ползват в пълния им капацитет от
собствениците, техни гости или туристи, а извън летния сезон същите не се обитават.
Изтъква се също, че това решение е съобразено и с разходите за предходните години, поради
което въззивника- ответник намира, че същото е справедливо. Единствените гласували
против собственици били ищците по делото, които ползвали апартаментите в пълния им
капацитет, без да заплащат нито лев за разходи на общите части. Акцентира се също, че
съдебният контрол може да се разпростре единствено върху законността на процедурата по
свикване и провеждане на общото събрание, включително относно кворума,
представителството и необходимото мнозинство, с което се вземат решенията. Относно
спазването на разпоредбата на чл.51 ЗУЕС въззивникът- ответник счита, че съдебният
контрол би следвало да се разпростира до това дали е спазен принципът сумата на разходите
да се определя поравно на брой собственик /обитател, а как се определя и следи за самия
брой обитатели в апартаментите е въпрос на оперативна самостоятелност на органите на
ЕС- в случая на ОСЕС.
Моли обжалваното решение да бъде отменено в атакуваната от ответника част и
вместо него да бъде постановено ново, с което искът за отмяната на решението по т.9.1 от
Протокола на ОСЕС от 16.10.2019г. да бъде отхвърлен. Претендира разноски за двете
инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на тази въззивна жалба от
адв.Таня Панайотова-Маркова в качеството на процесуален представител на ищците-
„ЮНГ- ОБЗОР“ ЕООД, АС. ИВ. К. и ИВ. Г. К.. С него жалбата се оспорва като недопустима
и неоснователна. Позовавайки се на разпоредбата на чл.23, ал.4 от ЗУЕС, ищците считат, че
легитимираната страна да подаде въззивната жалба не е етажната собственост, а
управителят, респективно- управителният съвет на етажната собственост, която го
представлява пред съда. Не било ясно по какъв начин етажната собственост, чрез всички
свои членове, била упълномощила процесуален представител. С решение по гр.д.№1321/20г.
на БОС били отменени всички решения, приети на ОСЕС, с които били избрани
управителните органи на етажната собственост. Предвид конститутивното действие на
решението, правната промяна настъпвала по силата на самото решение. Затова счита, че
избраният от ОСЕС управителен съвет не представлява етажната собственост и не би могъл
да делегира свои права на процесуален представител. Ето защо намира, че липсва и
представителна власт на управителя за подаване на въззивната жалба. По същество намира
въззивната жалба на ответната ЕС за неоснователна, като счита, че изложените в нея
съображения не почиват нито на закона, нито на житейската логика. Сочи се, че
приложената обяснителна записка не установява твърденията на насрещната страна, че
едностайните апартаменти следва да се обитават от две лица, а двустайните- от четири. Това
твърдение не можело да бъде извлечено и от законова разпоредба в Република България.
Изтъква се, че според разпоредбата на чл.51 ЗУЕС вноските за фонд „Поддръжка и
управление“ се определят на базата на броя на живущите във всяко едно жилище, но
законът не съдържа презумпция относно този брой. Не можело да бъде ограничен до двама
броят на обитателите на едностаен апартамент, нито да бъде принуден собственик на
2
двустаен такъв да настани още трима души в него. Намира за ирелевантно изтъкнатото в
жалбата обстоятелство, че обектите се ползват с ваканционна цел, поради което в сградата
не са регистрирани лица с постоянен адрес в същата. В тази връзка се изтъква, че всяка
сграда следва да поддържа актуална книга на собствениците, в която да се вписват същите,
както и обитателите на самостоятелните обекти- наематели, ползватели, членове на
домакинството на собственика. Развити са съображения, в резултат на което е изведено
заключение, че общото събрание няма право да определя на произволен критерий нито
различна сума за всеки собственик, нито друг начин на определяне броя на обитателите,
извън посочения от закона. Моли жалбата на ЕС да се остави без уважение.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК ищците са подали и насрещна въззивна жалба, с която
са обжалвали решението на РС- Несебър в частта, с която искът по чл.40, ал.1 ЗУЕС е
отхвърлен по отношение на решенията по т.1, т.3, т.4, т.9.2, т.9.3, т.10 и т.11 на ОСЕС.
Изложени са оплаквания, че в тези му части решението е неправилно, постановено в
противоречие с материалния закон, поради което иска същото да бъде отменено, а вместо
него се постанови друго, с което иска за отмяна на решенията по цитираните по- горе точки
да бъде уважен. Претендират разноски.
На първо място са изложени доводи относно противоречието на съдебното решение с
императивните правни норми на ЗУЕС, касаещи свикването на Общо събрание на етажната
собственост. Неправилен бил изводът на съда, че липсата на час на поставянето в самата
покана за свикване на ОСЕС не представлява нарушение. Сочи се, че това изискване на
закона е императивно, като е цитирана съдебна практика в тази насока. Въззивниците- ищци
намират за неясно и дали посочената дата върху поканата е такава за съставяне или за
поставяне на същата. Считат, че е налице и разминаване между часа на поставяне на
поканата, посочен в протокола от ОСЕС и този в протокола за поставяне на поканата, което
според тях е индиция, че последният е съставен за нуждите на делото, доколкото не е бил
изпратен по електронната поща на собствениците. Последното обстоятелство също
опорочавало процедурата по свикване на ОСЕС. Също така се изтъква, че поканата за ОСЕС
изхожда от Председателя на управителния съвет, а не от УС. Председателят на
управителният съвет не разполагал с правомощие самостоятелно да свика ОСЕС, а
протоколът, с който УС го упълномощил да свика събранието бил съставен за нуждите на
производството, понеже липсвал протокол за обявяването му, какъвто следвало да има- така
чл.23, ал.2 ЗУЕС вр. чл.16, ал.7 от ЗУЕС. Позовават се на съдебна практика на ВКС,
съгласно която нарушението относно свикването от неоправомощен орган има за последица
отмяна на решението на общото събрание. По- надолу в изложението са преповторени
конкретните оплаквания на въззивниците- ищци за твърдените от тях нарушения при
вземането на решенията по т.1, т.3, т.4, т.9.2 и т.9.3, т.10 и т.11, както и несъгласието им с
мотивите на съда, че такива не са налице, като са изложени подробни съображения. Развити
са доводи, че за част от решенията изложените от съда мотиви не кореспондират с
възраженията на ищците.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпи. отговор на насрещната въззивна жалба,
подаден от Етажната собственост чрез адв. Йотова. С него насрещната жалба се оспорва
3
като неоснователна. Досежно допустимостта на жалбата се сочи, че на основание чл.21, ал.2
от ЗУЕС, макар решенията на ОСЕС за избор на нов управител да са били отменени с
цитираното от въззивниците- ищци решение, доколкото не е проведен избор на други
управителни органи, то управителният съвет /управителят/ продължават да изпълняват
функциите си до избор на нови. Затова процесуалният представител на ЕС разполагал с
необходимата представителна власт. Цитирана е съдебна практика- определение по гр.д.
№120/2021г. на ВКС. По същество се сочи, че в обжалваната от ищците част решението на
първоинстанционният съд е обосновано, постановено при съобразяване с материалния закон
и липса на допуснати съществени процесуални нарушения. Правилно РС приел, че
процедурата за свикване на ОСЕС, предвидена в чл.13 от ЗУЕС е спазена. Дори било
извършено нещо в повече, от изискуемото от закона- освен залепването на поканата на
видно и общодостъпно място за повече от 7 дни преди събранието, на етажните
собственици- ищци в първоинстанционното производство били изпратени имейли. Съставен
бил протокол за залепването на поканата, който удостоверявал изпълнението на
процедурата за залепването й по реда на чл.13 от ЗУЕС, а това било потвърдено и от
разпитания по делото свидетел. Представен бил и протокол на УС за свикване на Общото
събрание. Изтъква се, че законът не съдържа изискване протоколът да бъде изпратен по
електронен път на етажните собственици, поради което Етажната собственост намира, че
оплакванията в тази насока в насрещната въззивна жалба са несъстоятелни. На следващо
място се сочи, че в насрещната въззивна жалба се съдържат твърдения за факти, въз основа
на които се сочи незаконосъобразност на взетите решения, които обаче не били изложени в
исковата молба, поради което не следват да се разглеждат от въззивната инстанция. По-
нататък се акцентира, че при оспорването на конкретните решения на ОСЕС като
незаконосъобразни, ищците не са изложили относими оплаквания към производството по
чл.40 от ЗУЕС, възприети от съдебната практика /относно спазването на процедурата по
свикването, спазването на изискванията за кворум при вземане на решения и спазването на
императивни правни норми/, а по-скоро сочат, че тези решения не са съвсем ясни за
авторите на жалбата /решенията по т.4, т.9.2 и т.9.3/, а решението по т.1 излизало извън
обхвата и нямало връзка с обявената точка по дневния ред. Некоректно било и оплакването
в насрещната жалба, касаещо липсата на кворум при вземане на решението по т.3, понеже
същото не касаело опрощаване на вземанията към „Аврора 13“ ЕООД, а отказ същите да
бъдат опростени. Неоснователно било и твърдението за противоречие на решението по т.10
с разпоредбата на чл.50, ал.1, т.1 от ЗУЕС, понеже към датата на ОСЕС минималната
работна заплата за страната била в размер на 560 лв., поради което 1% от МРЗ се равнявал
на 5,60 лв., докато определения с решението размер за Фонд „Ремонт и обновяване“ бил по-
голям от нормативния минимум. Моли, решението да бъде потвърдено в обжалваната от
ищците част.
При проверката, извършена на осн. чл.267, ал.1 от ГПК се установи следното:
Жалбите са подадени в законоустановения срок, от надлежно упълномощени
представители на страни, които имат правен интерес да обжалват решението на районния
съд в атакуваните от тях части. Несъстоятелни са възраженията на ищците, че председателят
4
на управителния съвет на етажната собственост не е упълномощен да представлява
отделните съсобственици. На основание чл.23, ал.4 ЗУЕС, в производството по чл.40 ЗУЕС
същият се явява законен представител на етажните собственици /доколкото самата етажна
собственост не е персонифицирана/, поради което с цел процесуална икономия и улеснение
на ищците в съдебната практика е възприето като ответна страна по този иск да не бъдат
конституирани всички етажни собственици.
Във връзка с указания на съда за установяване представителната власт на адв.
Йотова, по делото са приложени доказателства- пълномощно и Протокол за проведено
ОСЕС на 1.04.2021г., с което указанията са изпълнени.
От изложеното следва, че жалбите отговарят на изискванията на чл.260 и 261 ГПК и
са допустими, поради което следва да бъдат разгледани по същество.
Ищците- Н.Г. като управител на „ЮНГ ОБЗОР” ЕООД, А.К. и И.К., чрез
пълномощника си адв. Таня Панайотова-Маркова са предявили иск с правно основание
чл.40, ал.1 от ЗУЕС за отмяна на всички решения, приети от Общото събрание на Етажната
собственост на комплекс „Аврора”, проведено на 16.10.2019г. Твърди се, че решенията са
незаконосъобразни, като са изложени най- общо две групи оплаквания: за неспазени
императивни норми при свикването и провеждането на общото събрание, както и подробни
конкретни оплаквания за всяко от решенията. Молят за отмяна на решенията и присъждане
на разноски. Ангажират доказателства.
Ответната Етажна собственост, представлявана от адв.Йотова, е представила
своевременно отговор, с който е оспорила иска като неоснователен и недоказан. Счита, че
не са допуснати сочените от ищците нарушения на процедурата по разгласяване на ОСЕС и
приемането на решенията. Развити са подробни съображения. Моли иска да бъда отхвърлен,
претендира разноски.
Пред районният съд са представени и приети писмени доказателства.
Във въззивната инстанция не са направени нови доказателствени искания.
С обжалваното решение районният съд е оставил иска без разглеждане в частта му, с
която е оспорено решението по т.6 и е прекратил производството по него като недопустимо.
В тази му част решението на НРС е влязло в сила.
Като необжалвано, е влязло в сила и решението на НРС в частта, с която е отменено
решението на ОСЕС по т.7 /касаещо монтирането на устройство за чипове с контролиран
достъп на двата асансьора/.
Районният съд е уважил иска в частта, с която по т.9.1 от Протокола за ОСЕС е
прието, че малките апартаменти се обитават от двама души, а големите от четири, при което
са първите е определена годишна такса от 380 лв., а за вторите- 760 лв., като е отменил
решението по т.9.1 в тази му част. Отхвърлил е предявения иск в частта, касаеща всички
останали решения /с изключение на горепосочените/ и ги е оставил в сила.
В съответствие с правомощията си по чл.269 ГПК въззивната инстанция намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което следва да разгледа спора по
същество, в рамките на заявените оплаквания във въззивната и насрещната въззивна жалби.
Безспорно е пред въззивната инстанция, че ищците са собственици на самостоятелни
5
обекти в процесната сграда в режим на етажна собственост, както и че техен упълномощен
представител- адв.Манов, е присъствал на процесното Общо събрание на Етажната
собственост, проведено на 16.10.2019г.
Същите са легитимирани да обжалват решенията, приети от ОСЕС на тази дата, като
искът им с правно основание чл.40, ал.1 ЗУЕС е подаден в законния 30-дневен срок.
Несъстоятелно е възражението на ответната страна, че ищците са гласували „за” част от
приетите решения, поради което нямат правен интерес от оспорването им по съдебен ред.
Това е така, защото ищците на първо място са оспорили законосъобразното разгласяване и
провеждане на събранието, поради което имат интерес да обжалват всички приети решения.
Общите процедурни оплаквания, касаещи всички приети решения са, че: 1/
събранието е свикано еднолично от председателя на управителния съвет на ЕС, а не от
целия Управителен съвет; 2/ в поканата не е посочен часа, в който същата е била поставена;
3/ протоколът за оставянето на поканата е бил подписан освен от председателя на
управителния съвет и от лице, което няма качеството на собственик, ползвател и обитател,
поради което не е спазен редът за поставяне на поканата; 4/ решенията били гласувани без
да направено преизчисляване на кворума към 100 %.
По делото не се спори, че покана за свикване на процесното общо събрание е била
залепена на входната врата на сградата, за което е бил съставен протокол /л.96/, подписан от
Стелиян Стефанов като пълномощник на „Имо Пропърти инвестмънт София” ЕАД, в
качеството му на Председател на УС на ЕС, както и от лицето М.М.. В този протокол е
посочено, че поканата е била зелепена на посоченото място в 16.00ч., докато в Протокола за
проведеното ОСЕС /л.97-106/ този час е посочен като 11.00 ч. /стр.2 от протокола за ОСЕС/
Ответната страна, в законоустановения срок, а именно- с отговора на исковата молба, не
оспорва, че М.М. няма качеството на няма качеството на собственик, ползвател и обитател
на ЕС, а единствено сочи, че подписването на протокола допълнително от него не
съставлява нарушение на закона, доколкото същият е бил подписан от лицето, свикало
събранието, а именно- управителя на ЕС. Едва след доклада на съда, в първото по делото
съдебно заседание е представила Протокол от 7.10.2019г. от заседание на УС на ЕС /91/,
съгласно който по т.I е взето решение за свикване на общо събрание по посочен дневен ред
/идентичен с този, посочен в поканата/, а по т.II е възложено на Председателя на УС да
изпрати покана на ОС на имейлите на ЕС, както и да я залепи по реда на чл.13 ЗУЕС.
Последният протокол е оспорен от ищците като съставен за нуждите на
производството, т.е. като антидатиран.
Въззивният съд споделя това становище на ищцовата страна, тъй като документът е
частен и датата, посочена в него не се ползва с презумпция за достоверност /така- чл.181,
ал.1 ЗУЕС/. Ответната страна, чиято е доказателствената тежест не ангажира каквито и да
било доказателства за това, че на посочената дата е било проведено заседание на УС на ЕС,
както и че са били взети посочените решения. Действително, няма данни този протокол да е
бил разгласен по предвидения за това ред в съответствие с изискването на чл.23, ал.2, изр.2
от ЗУЕС. Липсва пречка горепосочените обстоятелства да бъдат установени и с други
доказателства, но такива по делото не са ангажирани. При това положение и с оглед
6
съдържанието на протокола за залепването на поканата за събранието, в което не е отразено,
че Председателя на УС действа от името на управителния съвет, а и подобно твърдение
липсва в отговора, въззивната инстанция приема, че процесното ОСЕС е свикано единствено
от Председателя на УС, който не разполага с подобно правомощие без предварително
възлагане, каквото по делото не се установи. Ето защо, подписът на протокола, положен от
лице, което не е етажен собственик, обитател или ползвател, не санира горния порок.
Следва да се отбележи още, че никъде в отговора си, нито в първото по делото
съдебно заседание, ответната етажната собственост не е изложила твърдения, че наред с
разгласяването на ОСЕС по реда на чл.13, ал.1 ЗУЕС чрез покана, залепена на входа на
сградата, е било предприето и разгласяването му до всички етажни собственици по имейл,
нито с отговора са били ангажирани подобни доказателства. Ето защо, представените във
връзка с доклада нови доказателства- електронно писмо до адв. Йотова, както и
свидетелските показания, че на всички етажни собственици са били изпратени електронни
писма, не следва да се ценят, понеже са били преклудирани. Вярно е, че след указанията на
съда във връзка с доклада страните могат да ангажират доказателства, но само такива във
връзка с вече заявените от тях твърдения. В случая не се касае за нововъзникнали
обстоятелства, а такива, които би следвало да са били известни на ответната страна към
датата на предявяването на иска /които е следвало да са налични към 7.10.2019г/, поради
което твърденията и доказателствените искания е следвало да бъдат направени с отговора.
Ето защо настоящият съдебен състав намира, че констатираното свикване на ОС по
инициатива на председателя на УС, а не на целия УС съставлява съществено нарушение на
императивната норма на чл.12, ал.1, т.1 ЗУЕС, което само по себе си е достатъчно да се
приеме, че приетите от ОСЕС на 16.10.2019г. решения са незаконосъобразни. Останалите
твърдения на ищците за допуснати процесуални нарушения по повод свикването на
събранието и провеждането му /относно това, че не е бил преизчислен кворума на
присъстващите към 100%/, не се споделят от настоящият въззивен състав. Предвид
констатираните нарушения при свикването на събранието, не следва да се обсъждат
конкретните оплаквания на ищците по всяко от решенията, тъй като това не би променило
изхода на делото.
По повод въззивната жалба на етажната собственост следва да се отбележи, че
същата е неоснователна. Решението по т.9.1, в частта, с която са фиксирани такси за
отделните апартаменти според броя на стаите им, а не според броя на обитателите,
противоречи на императивната правна норма на чл.51, ал.1 ЗУЕС и е незаконосъобразно.
Трайна е съдебната практика, че етажните собственици могат само да определят размера на
таксата, но не и механизма, по който да бъде изчислявана, който е посочен в цитираната
норма на закона. Изложените доводи във въззивната жалба, че сградата е ваканционна, за
сезонно ползване, както и за трудностите по отчитане на обитателите и ползвателите, не
могат да бъдат съобразени от съда в настоящото производство, доколкото ЗУЕС не съдържа
различни правила за ваканционните комплекси.
С оглед изхода на делото решението на РС следва да бъде отменено в частта за
присъдените на ответника разноски.
7
Ответникът следва да заплати на ищцовото дружество разноски в размер на 442 лв.,
включващи адвокатско възнаграждение и такса за насрещната въззивна жалба.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.271, ал.1, предл.3 ГПК, Бургаският
окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 154 от 27.07.2020г., постановено от РС- Несебър по гр.д.№
1105/2019г. по описа на същия съд В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска чл.40, ал.1 ЗУЕС е
отхвърлен по отношение на решенията по т.1, т.2, т.3, т.4, т.5, т.8, т.9.2 и, т.9.3, т.10 и т.11 на
ОСЕС на Етажна собственост в сграда с идентификатор №53045.503.299.1 по КККР на
гр.Обзор /комплекс „Аврора“/ с адрес ***, Община Несебър, обл.Бургас, проведено на
16.10.2019г., както И В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ , дължими от ищеца „Юнг - Обзор“
ЕООД на Етажните собственици, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ решенията по т.1, т.2, т.3, т.4, т.5, т.8, т.9.2 и, т.9.3, т.10 и т.11 на ОСЕС на
Етажна собственост в сграда с идентификатор №53045.503.299.1 по КККР на гр.Обзор
/комплекс „Аврора“/ с адрес ***, Община Несебър, обл.Бургас, проведено на 16.10.2019г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение№ 154 от 27.07.2020г., постановено от РС- Несебър по
гр.д.№ 1105/2019г. по описа на същия съд В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.
ОСЪЖДА Етажните собственици в сграда с идентификатор №53045.503.299.1 по
КККР на гр.Обзор /комплекс „Аврора“/ с адрес ***, Община Несебър, обл.Бургас да
заплатят на „Юнг - Обзор“ ЕООД сумата от 442 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение /400 лв./, държавна такса /40 лв./ и комисионна за превода й /2 лв./, дължими
за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8