№ 176
гр. Бургас, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселка Г. Узунова
Членове:Таня Д. Евтимова
Димитър П. С
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело
№ 20212100502001 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Предмет на въззивна проверка е решение № 260080/17.08.2021г., постановено от
Районен съд–Карнобат по гр. д. № 917/2020г. С това решение съдът е отхвърлил иска на СТ.
Д. СТ., ЕГН: ********** от гр. К, ул. ** да се приеме за установено по отношение на ЗЛ. Р.
Г., ЕГН: ********** от К, ул. ***, че последната й дължи сумата от 3 500 лева, ведно със
законна лихва от 21.08.2020г. до окончателно изплащане на сумата, за която е издадена
заповед за изпълнение № 416/17.09.2020г. по ч. гр. д. № 636/2020г. по описа на КРС. С
обжалваното решение, съдът е отхвърлил претенцията на С. за заплащане от Г. на
разноските, извършени в заповедното производство.
Подадена е въззивна жалба от СТ. Д. СТ. против решение № 260080/17.08.2021г.,
постановено от Районен съд–Карнобат по гр. д. № 917/2020г. Жалбоподателката въвежда
следните оплаквания:
1) съдът неправилно е преценил събраните по делото гласни доказателства и
неправилно е приел, че страните не са сключили устен договор за заем;
2) неправилен е изводът на съда, че кореспонденцията между страните в социалните
мрежи не е електронен документ. Този извод е в противоречие с практиката на ВКС, която
приема, че електронните документи са годно и допустимо доказателствено средство в
гражданския процес. В подкрепа на оплакването си, жалбоподателката цитира решение на
ВКС № 70/19.02.2014г. по гр. д. № 868/2012г. 4ГО и решение № 169/06.04.2017г. по ч. т. д.
№ 672/2017г., 1ТО, в които се казва, че електронното съобщение, което не съдържа
квалифициран електронен подпис не се ползва с формална доказателствена сила, но не
може да се отъждестви и с пълна липса на волеизявление;
1
3) съдът не е зачел обстоятелството, че в електронната кореспонденция между
страните, ответницата признава дължимостта на процесната сума и не е кредитирал
заключението на съдебно-техническата експертиза, според което върху снимките, записани
на диска, не са установени прекъсвания, изтривания, заличавания, наслагвания и други
интервенции, които да създадат съмнение за извършени корекции или монтаж
Жалбоподателката иска от въззивната инстанция да отмени решението на Районен
съд – Карнобат и да постанови друго, с което да уважи предявения установителен иск с
правно основание чл.422 от ГПК.
В съдебно заседание С. не се явява и не се представлява. По делото е депозирано
писмено становище от адвокат В. от БАК, която поддържа основанията за отмяна на
решението, въведени във въззивната жалба.
Ответната страна – ЗЛ. Р. Г. представя писмен отговор, в който изразява становище
за неоснователност на жалбата. Ответницата подчертава, че С. не е доказала елементите от
фактическия състав на договора за заем и намира извода на районния съд за предубеденост
на свидетелските показания, за правилен и обоснован. Според Г., заключението на съдебно-
техническата експертиза е достоверно в частта, в която същото приема, че не е възможна
индивидуализация на лицето, от чието име са изпратени съобщенията в месинджър.
Ответната страна иска от въззивната инстанция да потвърди обжалваното решение.
З.Г. не се представлява в съдебно заседание. Становище по съществото на спора е
депозирано от адвокат П. след приключване на устните състезания.
Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства,
Бургаският окръжен съд намира за установено следното:
І. ФАКТИ:
Производството пред Районен съд – Карнобат е образувано по искова молба на СТ.
Д. СТ. против ЗЛ. Р. Г. за установяване дължимостта на сумата от 3 500 лева,
представляваща предоставен от ищщата заем през месец юли 2016г., за която е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение № 416/17.09.2020г. Предявеният иск е с
правно основание чл.422, вр. чл.415 от ГПК, вр. чл.79, ал.1, предл.1 от ЗЗД, вр. чл.240 от
ЗЗД.
Ищцата твърди, че през 2016г. е работила заедно с ответницата в „Изи кредит“ АД и
била близка с нея. В края на месец юли 2016г. С. предоставила на Г. заем в размер на 3 500
лева, който последната обещала да върне до края на 2016г. Според твърденията в исковата
молба, Г. не отричала, че дължи сумата, но не върнала същата. Ищцата се снабдила със
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, срещу която Г. направила
възражение. Поради това, С. предявява установителен иск.
В отговор по чл.131, ал.1 от ГПК ответната страна ЗЛ. Р. Г. оспорва иска и
фактическите твърдения, въведени в него. Г. посочва, че от месец юни 2014г. не е в трудово
правоотношение с „Изи кредит“ АД и работи в друго дружество. Тя твърди, че след
прекратяване на трудовото си правоотношение с „Изи кредит“ АД не поддържа контакти
със С. и не е получавала заем в размер на 3 500 лева. Ответната страна иска от
първоинстанционния съд да отхвърли иска.
В хода на съдебното производство пред Районен съд – Бургас е представен договор за
кредит за текущо потребление от 21.07.2016г., сключен между Банка „ДСК“ ЕАД и С.С. с
размер на усвоената сума от 25 900 лева.
2
По делото са събрани показанията на свидетелите П Д майка на ищцата и С С, съпруг
на ищцата. Според тези свидетели, С. е получила кредит от Банка ДСК в размер около
20 000 лева и е предоставила на Г. 3 500 лева.
По делото са събрани показанията на свидетелите С Д и М П приятелки на
ответницата Г.. Според тях, Г. е работила в „Изи кредит“ АД до 2014г., след това в „Сити
Кеш“ и в „Ти Би Ай Банк“. До 2016г. съпругът на Г. бил жив, получавал заплата около 3 500
лева и семейството не било финансово затруднено. След смъртта на съпруга си, Г. погасила
част от неговите задължения, а друга част били погасени от застрахователно обезщетение.
Според свидетелите, Г. никога не е споменавала, че дължи пари.
По делото е извършена съдебно-техническа експертиза на представен от ищцата
оптичен диск CD-R, в който се съдържа кореспонденция от приложението „месинджър“ под
формата на снимки в „jpg“ формат. Според заключението на експертизата, върху данните от
диска не е извършвана интервенция. Снимките са направени с мобилен телефон чрез
използване на функцията „screenshots“ и отразяват кореспонденция между ищцата и
потребител с наименование З. Експертизата заключава, че не е възможно да се установи
идентичността на лицето, с която е водена кореспонденцията.
Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, Районен съд – Карнобат
формира извод за неоснователност на иска. За да постанови този резултат, съдът преценява
показанията на свидетелите Д и С по реда на чл.172 от ГПК като отчита заинтересоваността
на свидетелите от изхода на делото. Съдът приема, че ищцата не е доказала елементите от
фактическия състав на заемното правоотношение, а кореспонденцията от приложението
„месинджър“ не зачита като електронен документ.
ІІ. ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна
страна, за която решението поражда неблагоприятни правни последици. Поради това,
жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предметният обхват на въззивното произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от
ГПК. Според правилото на цитираната норма въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивната инстанция
констатира, че обжалваното решение е валидно - постановено е от законен състав в
пределите на правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма.
Подписано е и е разбираемо.
Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената
защита и при определен съобразно с принципа на диспозитивно начало предмет на спора.
Решение № 260080/17.08.2021г. е правилно. Този извод се налага по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.240 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да
върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът за заем е
неформален, консенсуален и реален договор. Поради това, писмената форма на договора е
такава за доказване, а не за действителност. В конкретния случай за установяване на
3
релевантните за спорното правоотношение факти пред първата инстанция са събрани
показанията на свидетелите Д и С. Свидетелите установяват намерението на С. да
предостави заем, но не установяват реалното предаване на заемната сума. При преценката за
достоверност на свидетелските показания, настоящият съдебен състав изхожда от факта, че
тези свидетели са майка и съпруг на ищцата и е възможно да са заинтересовани от изхода на
делото. Възприятията на Д и С не се подкрепят от останалите доказателства, събрани по
делото, поради което изводът на районния съд за недоказаност на иска, е правилен и
обоснован.
Неоснователно е възражението на въззивната страна, че кореспонденцията в
приложението „месинджър“ не е ценена от съда като електронен документ.
Понятието „електронен документ“ е дефинирано в чл.3, §35 от Регламент (ЕС) №
910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23.07.2014г. относно електронната
идентификация и удостоверителните услуги при електронни транзакции на вътрешния пазар
и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО. Това е всяко съдържание, съхранявано в електронна
форма, по специално текстови или звуков, визуален или аудиовизуален запис. Към това
понятие препраща и чл.3, ал.1 от Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги. В ал.2 от цитираната правна норма, е въведена презумпция, че
писмената форма е спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно
изявление (словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за
преобразуване, разчитане и представяне на информацията и несловесна информация – чл.2
от ЗЕДЕУУ). В конкретния случай, действително съществува кореспонденция между
ищцата и потребител, записан в нейното телефонно устройство под името З. Самоличността
на кореспондиращата страна обаче, не е надлежно удостоверена по делото, поради което не
може да се приеме безрезервно, че електронните волеизявления изхождат от нея. Поради
това, районният съд правилно е отказал да цени достоверността и автентичността на
информацията, съдържащата се в изображенията с формат „jpg“.
Като е приел, че искът не е доказан, районният съд е постановил решение, по
отношение на което не са налице основанията за отмяна, въведени във въззивната жалба.
Решението на районния съд е правилно, добре структурирано и обосновано и трябва
да се потвърди.
По делото е направено искане за присъждане на съдебни разноски от двете страни в
процеса. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски
по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от
ответника съразмерно с уважената част от иска. Според алинея трета ответникът също има
право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от
иска. Съдът се произнася по искането за разноски във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция – чл.81 от ГПК. В конкретния случай правото на разноски възниква
за ответната страна, която е представлявана от адвокат. Поради това, в полза на
въззиваемата страна трябва да се присъди платеното от нея адвокатско възнаграждение, но в
намален размер.
С молба вх.№ 1699/10.02.2022г. процесуалният представител на въззиваемата страна
прави възражение за прекомерност на претендирания за присъждане адвокатски хонорар в
размер на 1050 лева. Възражението е основателно. Процесуалното представителство на
ответната страна е съсредоточено в отговор на въззивната жалба и писмени бележки. В
съдебно заседание въззиваемата страна не се представлява. Поради това, възнаграждението
4
трябва да се редуцира до минималния размер, предвиден в чл.9 от Наредба № 1/09.07.2004г.,
а именно 356,25 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд, VІ въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260080/17.08.2021г., постановено от Районен съд–
Карнобат по гр. д. № 917/2020г.
ОСЪЖДА СТ. Д. СТ., ЕГН: ********** от гр. К, ул. ** да заплати на ЗЛ. Р. Г., ЕГН:
********** от К, ул. *** съдебно-деловодни разноски в размер на 356,25 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5