№ 605
гр. София , 29.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ в закрито
заседание на двадесет и девети декември, през две хиляди и двадесета година
в следния състав:
Председател:Даниела В. Борисова Райчинова
Членове:Милен С. Михайлов
Роси П. Михайлова
като разгледа докладваното от Даниела В. Борисова Райчинова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20201100603333 по описа за 2020
година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
Образувано е по протест и допълнение към него на прокурор при СРП
срещу присъда от 27.05.2020 г. постановена по НОХД № 6365/2016 г. по
описа на СРС, НО, 98 състав, с която подсъдимия В. П. П. е признат за
невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл. 206, ал. 3, пр. 1, вр. с ал. 1, пр. 1 НК за това, че на
29.09.2009 г. в гр. София, бул.*********, в офис на „Х.-А.-А.-А.“ ЕООД-гр.
София, представлявано от Г.П. - управител и Х..Е. - управител, настоящо
наименование „Х.А.Р.А.Б.” ООД- гр. София, представлявано от Н.Ц.Н.в -
управител, чрез пълномощник Р. А.Р., противозаконно е присвоил - невърнал
на собственика - лизингодател, чужди - на „Х.-А.-А.-А. ЕООД- гр. София,
/”Х.А.Р.А.Б.” ООД- гр. София- настоящо наименование/, движими вещи - 1
брой лек автомобил марка „BMW” Х5 с ДК № ********* шаси №
WBAFF41050L113212, двигател № 21886743 на стойност към момента на
извършване на деянието в размер на 157 300 / сто петдесет и седем хиляди и
триста / лева, 1 брой лек автомобил марка „BMW” Х5 с ДК № *********,
шаси № WBAFF410XOL115067, двигател № 21076751, на стойност към
момента на извършване на деянието в размер на 151 000 / сто петдесети една
хиляди/ лева, 1 брой лек автомобил марка „МИНИ КУПЪР Кабрио”, с ДК №
********* шаси № WMWRF3108OTF94969, двигател № D761Q5281590, на
стойност към момента на извършване на деянието в
1
размер на 51 300 /петдесет и една хиляди и триста/ лева и 1 брой лек
автомобил марка „МИНИ КУПЪР МФ31”, с ДК *********, шаси №
WMWMF31080ТТ74187, двигател № А2181064 на стойност към момента
на извършване на деянието, в размер на 46 350 /четиридесет и шест
хиляди и триста и петдесет/ лева, всичко на обща стойност към момента на
извършване на деянието 405 950 / четиристотин и пет хиляди деветстотин
и петдесет лева/, които са му били предоставени да владее в качеството му
на „П.” ЕООД-гр. Велико Търново, БУЛСТАТ № *********, по
силата на валидно сключени договори за финансов лизинг, съответно за
лек автомобил, марка „BMW” Х5 с ДК № ********* шаси №
WBAFF41050L113212, двигател № 21886743 - договор за финансов лизинг
№ *********/23.05.2008 г., за лек автомобил марка „BMW” Х5 с ДК № СА
*********, шаси № WBAFF410XOL115067, двигател № 21076751 - договор
за финансов лизинг № *********/23.05.2008 г, за лек автомобил марка
„МИНИ КУПЪР МФ31”, с ДК № *********, шаси №
WMWMF31080ТТ74187, двигател № А2181064 - договор за финансов
лизинг № *********/23.05.2008 г. и лек автомобил марка „МИНИ КУПЪР
Кабрио”, с ДК № ********* шаси № WMWRF3108OTF94969, двигател
№ D761Q5281590 - договор за финансов лизинг № *********/23.05.2008
г., сключени между „Х.-А.-А.-А.” ЕООД- гр.
София /”Х.А.Р.А.Б.” ООД- гр. София
- настоящо наименование/ - лизингодател и „П.” ЕООД - град
Велико Търново като лизингополучател, които поради неплащане на
изискуеми неизпълнени задължения, са били развалени по предвидения за
това в посочените договори ред, с изрично волеизявление на собственика -
лизингодател - „Х.-А.-А.-А.” ЕООД - гр. София
/”Х.А.Р.А.Б.” ООД - гр. София-
настоящо наименование/, материализирано в нотариална покана, получена
лично от В. П. П. на 25.09.2009 г„ като
обсебването е в големи размери.
С депозираните, протест и допълнение към него, представителят на
СРП твърди, че първоинстанционната присъда е неправилна,
незаконосъобразна, а при постановяването й не са обсъдени всички събрани
по делото доказателства в тяхната пълнота. Според прокурора
престъплението е доказано, както от фактическа, така и от правна страна,
както и че подсъдимият П. го е извършил от субективна страна при форма на
вината – пряк умисъл. Твърди се, че направеният доказателствен анализ от
страна на първия съд е неправилен, поради което този съд е достигнал и до
погрешни правни изводи, несъответстващи на надлежно установеното по
делото, при което е постановил и незаконосъобразна присъда. Моли се за
отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова такава, с
която подсъдимият П. бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение
за извършено престъпление по чл. 206, ал. 3, пр. 1, вр. с ал. 1, пр. 1 от НК,
както и да му бъде наложено съответно наказание.
2
С протеста и допълнението към протеста не се иска събиране на нови
доказателства.
С определение постановено по реда на чл. 327 НПК въззивният съд е
приел, че за правилното решаване на делото не се налага събиране на нови
доказателства и не се налага провеждане на въззивно съдебно следствие,
както и разпит на подсъдимия, свидетели и вещи лица.
В хода на съдебното производство пред въззивната инстанция,
представителят на Софийска градска прокуратура поддържа протеста и
допълнението към него по изложените в тях съображения. Моли въззивния
съд да признае подсъдимия П. за виновен в извършване на престъплението, за
което е предаден на съд и да му наложи наказание около средното предвидено
в закона за съответното престъпление.
Процесуалният представител на подсъдимия П., редовно
упълномощения защитник - адвокат Б. намира протеста срещу
първоинстанционната присъда за неоснователен и като такъв моли съда да го
остави без уважение, и да потвърди присъдата на СРС, като правилна и
законосъобразна. Излага съображения за това, че обвинението е останало
недоказано, както от обективна, така и от субективна страна. Посочва
обстоятелството, че към настоящият момент подсъдимият П. не е управител
на дружеството, от което се претендира връщане на инкриминираните вещи
по делото. Отделно от това посочва, че се иска връщане на вещи отдадени
под наем на лица, от чиято фактическа власт последните са били отнети.
Твърди също така, че две от инкриминираните превозните средства са били
намерени и върнати на техния наемодател, но въпреки това от страна на
държавното обвинение се претендира и тяхното връщане. В заключение моли
въззивният съд да потвърди присъдата на първоинстанционният съд като
правилна и законосъобразна.
Подсъдимият В. П. поддържа казаното от своя адвокат.
В своята последна дума на основание чл.333, ал.2 НПК моли за
постановяване на оправдателна присъда.
При пълната служебна проверка на присъдата, въззивният съд намира,
че фактическата обстановка е изяснена правилно и не се налага внасянето на
съществени корекции и/или допълнения в нея. Оценъчната дейност на
първият съд не е довела до логически грешки, волята му е обективирана ясно
и точно, което позволява проверка на изведените фактически констатации.
Въззивната съдебна инстанция изцяло споделя възприетата от
контролираната съдебна инстанция фактическа обстановка, която се основава
на събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства, писмени
доказателства и средства за тяхната проверка, а именно:
3
На 23.05.2008 г. в гр. София в офис находящ се на бул. „*********
между „Х.-А.-А.-А.“ ЕООД – гр. София, представлявано от Г.П.-представител
и Х..Е.- управител /настоящо наименование „Х..АР.А.Б.“ ЕООД- гр. София
представлявано от Н.Ц.Н.в – управител чрез пълномощник Р. А.Р./, като
лизингодател и В. П. П., в качеството му на управител и представител на „П.“
ЕООД, БУЛСТАТ *********, като лизингополучател, били сключени четири
договора за финансов лизинг, а именно: Договор за финансов лизинг №
*********/23.05.2008 г. за лек автомобил марка „BMW“ Х5, с ДК №
********* шаси № WВAFF41050L113212, двигател № 21886743; Договор за
финансов лизинг № *********/23.05.2008 г., за лек автомобил марка „BMW“
Х5, с ДК № *********, шаси № WВAFF410XOL115067, двигател №
21076751; Договор за финансов лизинг № *********/23.05.2008 г. за лек
автомобил марка „МИНИ КУПЪР Кабрио“ с ДК № ********* шаси №
WMWRF3108OTF94969, двигател № D761Q5281590 и Договор за финансов
лизинг № *********/23.05.2008г. за лек автомобил марка „МИНИ КУПЪР
МФ31“, с ДК *********, шаси № WMWMF31080TT74187, двигател №
А2181064, в които били предвидени клаузи с възможност за придобиване на
собствеността върху процесните леки автомобили.
Чрез сключените договори за финансов лизинг юридическото лице „П.“
ЕООД получило при условията на лизинг лек автомобил марка „BMW“ Х5, с
ДК № ********* шаси № WВAFF41050L113212, двигател № 21886743; лек
автомобил марка „BMW“ Х5, с ДК № *********, шаси №
WВAFF410XOL115067, двигател № 21076751; лек автомобил марка „МИНИ
КУПЪР Кабрио“ с ДК № ********* шаси № WMWRF3108OTF94969,
двигател № D761Q5281590 и лек автомобил марка „МИНИ КУПЪР МФ31“, с
ДК *********, шаси № WMWMF31080TT74187, двигател № А2181064 срещу
задължението да заплаща възнаграждение за тяхното ползване съгласно
изготвена от лизингодателя „Схема на плащанията“, представляваща
приложение № 1 към сключените между страните договори. В така
сключените договори било предвидено, че след изплащане на лизинговата
стойност за всеки един от процесните леки автомобили, търговското
дружество „П.“ ЕООД следвало да придобие правото на собственост върху
тях. След сключване на процесните четири договора и след получаване на
процесните леки автомобили, от страна на „П.“ ЕООД била платена само по
една лизингова вноска за всеки един от четирите автомобила, след което
същото преустановило изцяло тяхното плащане, чрез внасяне на месечни
лизингови вноски съгласно изготвена от лизингодателя „Схема на
плащанията“, представляваща приложение № 1 към сключените между
страните договори.
С нотариално заверено пълномощно от 15.07.2008 г. подсъдимия П. в
качеството си на управител на „П.“ ЕООД упълномощил С.В.С., ЕГН
********* да представлява дружеството пред МВР, КАТ и всички
застрахователни дружества в страната, да закупува части за МПС, да
4
извършва месечни вноски по сключени лизингови договори във връзка със
закупени от дружеството леки автомобили: марка „МИНИ КУПЪР Кабрио“, с
ДК № ********* шаси № WMWRF3108OTF94969, двигател №
D761Q5281590 и лек автомобил марка „МИНИ КУПЪР МФ31“, с ДК №
*********, шаси № WMWMF31080TT74187, двигател № А2181064, както и
да има право да извършва всички правни и фактически действия с
автомобилите. В същото било вписано, че няма право да извършва
разпоредителни действия, а само да ги ползва и стопанисва. Пълномощното
било валидно за срока на действие на сключения договор за лизинг.
С нотариално заверено пълномощно от 09.07.2008 г., подсъдимият П. в
качеството си на управител на „П.“ ЕООД упълномощил Б.В.Д., ЕГН
********* да представлява дружеството пред МВР, КАТ и всички
застрахователни дружества в страната, да закупува части за МПС, да
извършва месечни вноски по сключени лизингови договори във връзка със
закупения от дружеството лек автомобил марка „BMW“ Х5, с ДК №
*********, шаси № WВAFF410XOL115067, двигател № 21076751, както и да
има право да извършва всички правни и фактически действия с автомобила. В
същото било вписано, че няма право да извършва разпоредителни действия, а
само да го ползва и стопанисва. Пълномощното било валидно за срока на
действие на сключения договор за лизинг.
С нотариално заверено пълномощно от 01.07.2008 г., подсъдимият П. в
качеството си на управител на „П.“ ЕООД упълномощил А.Д.З., ЕГН
********* да представлява дружеството пред МВР, КАТ и всички
застрахователни дружества в страната, да закупува части за МПС, да
извършва месечни вноски по сключени лизингови договори във връзка със
закупения от дружеството лек автомобил марка „BMW“ Х5, с ДК №
********* шаси № WВAFF41050L113212, двигател № 21886743, както и да
има право да извършва всички правни и фактически действия с автомобила. В
същото било вписано, че няма право да извършва разпоредителни действия, а
само да го ползва и стопанисва. Пълномощното било валидно за срока на
действие на сключения договора за лизинг.
На 02.09.2008 г. подсъдимият В. П. прехвърлил собствеността върху
търговско дружество „П.“ ЕООД на свидетеля А.И.Б., който станал едноличен
собственик на капитала и управител на „П.“ ЕООД, което обстоятелство се
установява чрез справка от Търговския регистър, видно от която към
29.09.2009 г. едноличен собственик на капитала и управител на „П.“ ЕООД е
свидетелят А.И.Б..
На 04.12.2008 г. лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х5“ с ДК номер
*********, собственост на „Х.-А.-А.-А.“ ЕООД е обявен за противозаконно
отнет от владението на Б.В.Д..
На 03.12.2008 г. лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х5“ с ДК номер
5
********* собственост на „Х.-А.-А.-А.“ ЕООД е обявен за противозаконно
отнет в гр. София.
На 03.02.2010 г. в 06 РУ-СДВР лек автомобил марка „Мини Купър“, с
ДК номер *********, собственост на „Х.-А.-А.-А.“ ЕООД е обявен за
противозаконно отнет в гр. София, а на лек автомобил марка „Мини Купър“,
с ДК номер ********* собственост на „Х.-А.-А.-А.“ ЕООД се издирват
регистрационните табели.
Свидетелят Г.В. въпреки многобройните опити да установи контакт с
подсъдимия П., с цел да го уведоми, че следва да погаси дължимите
лизингови вноски или да върне ползваните от „П.“ ЕООД четири автомобила
не успял, поради което била отправена нотариална покана до подсъдимия В.
П., която била получена от него на 25.09.2009 г. Със същата подсъдимият В.
П., в качеството му на управител на „П.“ ЕООД бил уведомен от
лизингодателят, че се прекратяват едностранно сключените четири договора
за финансов лизинг на 23.05.2008 г. и същият бил поканен да върне незабавно
държаните от него четири процесни леки автомобили, а именно: лек
автомобил марка марка „BMW“ Х5, с ДК № ********* шаси №
WВAFF41050L113212, двигател № 21886743; лек автомобил марка „BMW“
Х5, с ДК № *********, шаси № WВAFF410XOL115067, двигател №
21076751; лек автомобил марка „МИНИ КУПЪР Кабрио“ с ДК № *********
шаси № WMWRF3108OTF94969, двигател № D761Q5281590 и лек автомобил
марка „МИНИ КУПЪР МФ31“, с ДК *********, шаси №
WMWMF31080TT74187, двигател № А2181064, собственост на „Х.-А.-А.-А.“
ЕООД – гр. София, /„Х..АР.А.Б.“ ЕООД- гр. София-настоящо наименование/.
За изпълнение на горните задължения бил даден 3 /три/ дневен срок, който
изтекъл на 29.09.2009 г.
От заключението на изготвената в хода на досъдебното производство
съдебно-оценителна експертиза, изслушана в хода на първоинстанционното
съдебно следствие, която не е оспорена от страните и е приета от съда, като
пълна, обективно и безпристрастно дадена се установява, че общата стойност
на инкриминираните вещи към момента на извършване на деянието, а именно
на – лек автомобил марка „BMW“ Х5, с ДК № ********* шаси №
WВAFF41050L113212, двигател № 21886743, на стойност 157 300 лева; лек
автомобил марка „BMW“ Х5, с ДК № *********, шаси №
WВAFF410XOL115067, двигател № 21076751, на стойност 151 000 лева; лек
автомобил марка „МИНИ КУПЪР Кабрио“ с ДК № ********* шаси №
WMWRF3108OTF94969, двигател № D761Q5281590 на стойност 51 300 лева
и лек автомобил марка „МИНИ КУПЪР МФ31“, с ДК *********, шаси №
WMWMF31080TT74187, двигател № А2181064 на стойност 46 350 лева, е в
размер на 405 950 /четиристотин пет хиляди деветстотин и петдесет/ лева.
При правилно установената от първия съд фактическа обстановка,
6
въззивният съд констатира, че и направения от първата съдебна инстанция
доказателствен анализ на събраните по делото доказателства е правилен,
обоснован и обективен. Правилна е констатацията на районния съд, че по
отношение на фактите, включени в предмета на доказване по делото липсват
съществени противоречия в събрания по делото доказателствен материал
обсъден поотделно и в неговата съвкупност съобразно изискването на
процесуалната норма на чл.305, ал.3 НПК. Обосновано първоинстанционният
съд е кредитирал изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели,
като дадени добросъвестно, защото всеки един от тях независимо и обективно
е възпроизвел в същите само онези факти и обстоятелства, които е възприел
лично и непосредствено. В заключение въззивият съд счита, че оценката на
събрания по делото доказателствен материал и установените по делото факти
от страна на първоинстанционния съд съответства на точното
информационно съдържание на писмените доказателствени източници и
обхваща в пълнота включените в предмета на доказване по делото
обстоятелства, поради което и не намира основание за приложение на
правомощията си, визирани в процесуалната норма на чл. 316 НПК да приема
нови фактически положения по делото. В този смисъл, въззивния съд намери,
че е относима установената съдебна практика на ВКС в тази насока
обективирана в решение № 372 от 01.10.2012 г. по н.д. №1158/2012 г., ІІІ НО
на ВКС съгласно, което, когато се изразява съгласие с доказателствения
анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да
обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира
само тези, които се оспорват.
Така, въз основа на събраните по делото гласни и писмени
доказателствени средства безпротиворечиво се установява факта на
сключване на процесните договори за финансов лизинг № *********/
23.05.2008г., № *********/ 23.05.2008 г., № *********/ 23.05.2008 г. и №
*********/23.05.2008г., въз основа на които е възникнало облигационно
правоотношение между „Х.-А.-А.-А.“ ЕООД, в качеството му на
лизингодател и юридическото лице „П.“ ЕООД, представлявано от
подсъдимия П., в качеството му на лизингополучател, с предмет
инкриминираните четири автомобила, предадени на представляващия
лизингополучателя. По несъмнен и категоричен начин се установява по
делото, че дружеството „П.“ ЕООД е заплатило единствено една лизингова
вноска за всеки един от четирите процесни автомобила, след което е
преустановило плащанията на задълженията си по договорите за финансов
лизинг. Установи се несъмнено, че подсъдимият П. е уведомен за това
обстоятелство посредством връчена му лично нотариална покана, която той е
получил на 25.09.2009 г., а именно, че процесните договори са прекратени
едностранно от лизингодателя, както и за това, че следва да върне
лизинговото имущество на лизингодателя в тридневен срок. Също така,
несъмнено се установява от събраните по делото от първия съд писмени
доказателства, че страна в процесните договорни отношения по финансовия
7
лизинг за четирите процесни автомобила са възникнали между две
юридически лица - „П.“ ЕООД и „Х.-А.-А.-А.“ ЕООД, а не между подсъдимия
П. като физическо лице и представляващите дружеството лизингодател към
датата на сключване на процесните договори - Г.П. и Х..Е., поради което
определено и безусловно, както правата, така и задълженията по договорите
са възникнали за сметка на юридическото лице „П.“ ЕООД, а не за неговия
представител, какъвто е бил подсъдимия В. П.. Тези факти и обстоятелства се
установяват по несъмнен и категоричен начин от събраните по делото гласни
доказателствени средства и писмени доказателства /по-конкретно от
процесните четири договора за финансов лизинг и нотариална покана/,
същите са изяснени правилно и законосъобразно от контролирания съд, а
също така не се оспорват и от страните по делото.
Правилно, контролираният съд е дал вяра на показанията на свидетелите
С.Г., Н.Н., В.С., А.Ч., С.М., И.К. и В.К.. Тези гласни доказателствени
средства, съдът кредитира, като счита същите за последователни,
безпротиворечиви и кореспондиращи по своето съдържание с останалия
събран и проверен пред първият съд доказателствен материал. Показанията на
посочените свидетели разкриват фактическата картина относно начина на
работа в дружеството -лизингодател на процесните автомобили и механизма
на сключване на договорите за финансов лизинг. Въззивният съд кредитира
изцяло показанията на свидетелката Г., която към инкриминирания период е
работела в „Х.-А.-А.-А.“ ЕООД като „младши мениджър продажби“, защото
същата излага в своите показания конкретни данни относно изготвените
процесни четири лизингови договори, като е съхранила спомен, както за
процесните МПС-та визирани в тях, така и за лизингополучателя в лицето на
юридическото лице „П.“ ЕООД. Чрез показанията на свидетелите Ч., М., К. и
С. се установява принципа, механизма на сключване на на договорите за
финансов лизинг в дружеството лизингодател - „Х.-А.-А.-А.“ ЕООД, като
посочват, че практиката на дружеството при сключване на договорите,
необходимите документи, които се изискват за да стартира процедурата,
както и обясняват хронологията от действия и събития, които предхождат
предаването на автомобилите на лизингополучателите. Не могат да бъдат
определени като недостоверни данните в показанията на свидетелите Н. и К.,
защото всеки един от тях изнася свои лични впечатления относно
взаимоотношенията между „Х.-А.-А.-А.“ ЕООД и „П.“ ЕООД по повод
неуредени финансови отношения помежду им, както и че практика на
свидетелката К., като „лизингов брокер“, е била да насочва клиенти към „Х.-
А.-А.-А.“ ЕООД. Показанията на тези свидетели правилно са кредитирани от
първостепенния съд като правдиви, обективни и взимнодопълващи се, т.к.
същите са съответни и корелират с наличните по делото писмени
доказателства.
Настоящият съдебен състав, подобно на контролираната инстанция
кредитира изцяло показанията на свидетелите Р. Р., Р.Д., Г.В. и Б.П., първите
8
две заемащи длъжността „юрисконсулт“ при лизингодателя, а последните –
външни адвокати, които са запознати с процесния случай, предвид
служебната им обвързаност с „Х.-А.-А.-А.“ ЕООД. Конкретно показанията на
свидетеля В. съдържат данни за предприети от страна на лизингодателя
действия по повод неизпълнението от страна на „П.“ ЕООД на
инкриминираните договори. Показанията му напълно кореспондират на
приложената по делото като писмено доказателство нотариална покана,
посредством, която лизингодателят е прекратил процесните договори с „П.“
ЕООД и чрез която е предоставен тридневен срок за връщане на
инкриминираните МПС-та на лизингодателя.
По отношение на развилите се събития с процесните лизингови
автомобили след предаването им от страна на дружеството лизингодател на
лизингополучателя са приобщени по делото гласни доказателствени средства
материализирани в показанията на свидетелите Б.Д. и Н.Г.. Така чрез
приобщените на основание чл. 281, ал. 5, т. 4 НПК, със съгласието на
страните, показания на свидетеля Д., се очертават фактите и обстоятелствата
свързани с постигнатата уговорка между него и свидетеля Г. относно
фактическото предаване на лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х5“ с ДК
номер *********, както и се съдържат данни за обстоятелството, че
впоследствие същият този процесен лек автомобил е станал предмет на
противозаконно отнемане. Показанията на свидетеля Д. се подкрепят от
приложената по делото справка от 04 РУ-СДВР, видно от която посоченото
МПС е било обявено за противозаконно отнето на 04.12.2008 г. Обосновано,
контролираният съд е дал вяра на показанията на свидетеля Г., дадени в хода
на проведеното пред него съдебно следствие, за сметка на показанията дадени
от същия свидетел в хода на досъдебното производство, при което е приел за
установен факта на получаване от страна на свидетеля Д. на фактическата
власт върху единия от автомобилите „БМВ“, модел „Х5“. Тъй като
обсъдените свидетелски показания са единствения доказателствен източник
за този факт и доколкото не се опровергават или разколебават от други преки
или косвени доказателства, настоящият съдебен състав кредитира същите с
доверие.
Въззивната инстанция няма основание да ревизира изводите на
първоинстанционния съд по отношение на установеното обстоятелство, че
подсъдимия П. е прехвърлил дружествените си дялове в „П.“ ЕООД на
свидетеля А.Б.. В тази насока са показанията на свидетелят Б., които
настоящата инстанция не намира причина да не кредитира. Също така, въз
основа на приложената по делото справка от Търговския регистър по
партидата на дружеството – лизингополучател „П.“ ЕООД, безспорно се
установява, че считано от 02.09.2008 г., именно свидетеля Б. е управляващ и
представляващ търговското дружество „П.“ ЕООД, респективно упражнявал
правата и задълженията, възникнали от името и за сметка на дружеството.
Поради това, за съда не възниква съмнение, че към датата на уведомяването
9
на подсъдимия П. чрез получената нотариална покана – на 25.09.2009 г. за
едностранно прекратяване на договорите за финансов лизинг от страна на
„Х.-А.-А.-А.“ ЕООД, юридическата връзка на подсъдимия П. с дружеството
лизингополучател - „П.“ ЕООД, е била напълно прекъсната.
Въззивният съд кредитира и приложените по делото справки от 04 РУ-
СДВР, 09 РУ-СДВР и 06 РУ-СДВР, които изхождат от държавен орган в
структурата на МВР и са издадени в кръга на правомощията му, както и се
довери на съдържащата се в тях информация, от която се установява факта, че
три от процесните лизингови автомобили са били обявени за противозаконно
отнети, съответно на дати - 03.12.2008 г., 04.12.2008 г. и 03.02.2010 г., а на
четвъртото процесно МПС се издирват регистрационните табели.
Въззивният съд се довери на надлежно приобщените в процеса писмени
доказателства относими към предмета на доказване по делото, поради което и
не намери основание за тяхното изключване от доказателствения материал по
делото.
От приложените по делото процесни договори № *********/23.05.2008
г., № *********/23.05.2008 г., № *********/23.05.2008 г. и №
*********/23.05.2008г., се установява естеството и параметрите на
постигнатите договорености между юридическото лице „П.“ ЕООД и
лизингодателя „Х.-А.-А.-А.“ ЕООД, по които няма спор и се изясняват и чрез
данните в показанията на разпитаните по делото свидетели.
По делото се установи несъмнено, поради което и съдът кредитира
приложената по делото нотариална покана, видно от която същата е връчена
лично на подсъдимия П. на 25.09.2009 г.
Като компетентно и обективно изготвено, съдът кредитира
заключението на изготвената по делото съдебно-оценителна експертиза от
вещото лице, въз основа на което се установява, както единичната, така и
обща стойност на инкриминираните леки автомобили, при което не намери
основание да го изключи от доказателствената съвкупност по делото.
Констатацията за необремененото съдебно минало на подсъдимия П.,
първият съд вярно е направил въз основа на приложената и приета по делото,
като писмено доказателство справка за съдимост, която е приета в хода на
съдебното следствие.
Въззивната съдебна инстанция намира за правилни и законосъобразни и
направените от първата съдебна инстанция правни изводи. Въз основа на
правилно установената фактическа обстановка и изведени фактически изводи
по делото, правилно и законосъобразно районният съд е заключил, че
подсъдимият В. П. П. не е осъществил както от обективна, така и от
субективна страна състава на престъплението по чл.206, ал.3 вр. с ал.1 НК, за
10
което му е повдигнато обвинение от Софийска районна прокуратура.
Съставът на престъплението по чл. 206, ал. 1 НК предпоставя
упражняване на фактическа власт от дееца по отношение на чужда вещ, което
да се извършва на правно основание. Обсебването на вещта може да се
осъществи не само чрез действия – фактическо или юридическо
разпореждане с чуждото имущество, в свой или чужд интерес, но и чрез
бездействие, например при отказ да се върне чуждата вещ. Ако,
изпълнителното деяние на престъплението се изразява именно в отказ да се
върне чуждата вещ, какъвто е настоящият случай, то този отказ също трябва
да бъде противозаконен. Сам по себе си отказът на дееца да върне чуждата
вещ след поискването й от собственика, не може да бъде определен във
всички случаи като акт на имуществено разпореждане, сочещ на
присвоителна дейност. Необходимо е от обективна страна правното
основание за държане на вещта да е отпаднало, а от субективна страна
състава предпоставя наличие на ясни представи и съзнание у дееца за липсата
на правно основание да продължи държането на вещта, да я задържи за себе
си и да започне да упражнява собственически правомощия върху нея, т.е. да
промени своето субективно отношение към нея и да я третира като своя.
Настоящият съдебен състав, подобно на първостепенния съд намира, че
фактът с решаващо значение за липсата на обективна съставомерност на
престъплението по чл. 206, ал. 3 вр. с ал. 1 НК е установеното по несъмнен и
категоричен начин обстоятелство, че към момента, в който дружеството
лизингополучател е дължало връщането на автомобилите, фактическата власт
върху него не е била вече на подсъдимия П., тъй като той вече е бил продал
дружествените си дялове. Безспорно по делото се установява, че през 2008 г.
свидетелят Б. е придобил изцяло дружествените дялове на търговското
дружество „П.“ ЕООД, като същият станал едноличен собственик и управител
на дружеството. Прехвърлянето на дружествените дялове на свидетеля Б. е
било вписано в Търговския регистър, поради което следва да се приеме, че от
датата на вписване – 02.09.2008 г. прехвърлянето е станало противопоставимо
и на третите лица, кредитори на дружеството. Следователно, вярно е приетото
от районнния съд, че към датата посочена от държавното обвинение –
29.09.2009 г. подсъдимият П. не е имал никаква правна, юридическа връзка с
дружеството лизонгополучател - „П.“ ЕООД. Ето защо, противно на доводите
развити във въззивния протест, съдът намира, че след вписването на
свидетеля Б., като едноличен собственик на капитала на дружеството
лизингополучател, той е придобил цялото предприятие на дружеството като
съвкупност от имуществени права и задължения, включително и процесните
задължения по договорите за лизинг. В този смисъл, щом като от 02.09.2008 г.
подсъдимия П. не е имал никаква правна връзка с юридическото лице „П.“
ЕООД, то за него към 29.09.2009 г. не е съществувало и задължение за
връщане на лизинговите вещи – процесните леки автомобили, при поискване
от техния собственик, тъй като такова задължение е обвързвало, считано от
11
02.09.2008 г. управителят на търговско дружество „П.“ ЕООД – свидетелят Б..
В този ред на мисли е ирелевантно за наказателната отговорност на
подсъдимия П. обстоятелството, че той лично е получил на 25.09.2009 г.
изпратената му нотариална покана от лизингодателят - „Х.-А.-А.-А.“ ЕООД, с
която е поискано връщане на превозните средства.
Същественото за изпълнението на договорите за лизинг е, че носителят на
всички задължения, включително и тези, чието неизпълнение прокуратурата
приема за престъпление, не е подсъдимият. Второто значимо обстоятелство,
на което правилно районният съд е обърнал внимание е, че към момента на
връчване на нотариалната покана – 25.09.2009 г., подсъдимият П. не е имал и
фактическа власт върху процесните автомобили, доколкото по делото
несъмнено се установява, че към тази дата два от тях са били обявени за
противозаконно отнети видно от данните изхождащи от правоохранителните
органи, както и че фактически ползватели на процесните автомобили са били
три различни лица, които на собствено основание /видно от приложените по
делото пълномощни/ са дължали заплащането на вноските по лизинговите
договори.
При тези данни не би могло да се приеме, че е налице отказ от връщане
на чуждите вещи, който да е противоправен и да изпълва съдържанието на акт
на имуществено разпореждане, сочещ на присвоителна дейност касателно
подсъдимия П..
По изложените съображения протеста на прокурора при СРП следва да
бъде оставен без уважение, като неоснователен. Това е така, защото описана в
обстоятелствената част на обвинителния акт фактическата обстановка не
почива на събраните по делото доказателства. От друга страна чрез
събраните, проверени и обсъдени от двете съдебни инстанция доказателства
по делото поотделно и в тяхната съвкупност се установява несъмнено и
категорично, че инкриминираното деяние е несъставомерно. Ето защо
правилно и законосъобразно първостепенният съд е достигнал до своя краен
извод за несъставомерността на инкриминираното деяние към
инкриминираната дата 29.09.2009 г. и е признал за невинен подсъдимия В. П.
П. в извършване на престъплението по чл. 206, ал. 3, вр. с ал. 1 НК, поради
което и го е оправдал на основание чл.304 НПК, тъй като след 02.09.2008 г.
подсъдимият не е държал нито на правно, нито на фактическо основание
процесните четири лизингови автомобила в качеството си, както на
физическо лице, така и като управляващ и представляващ търговското
дружество „П.“ ЕООД; не е имал никаква правна връзка с лизингодателя „Х.-
А.-А.-А.“ ЕООД към инкриминираните дати 25 и 29.09.2009 г. и съответно не
може да бъде определен като неизправна страна по сключените договори за
финансов лизинг между юридическите лица „П.“ ЕООД и „Х.-А.-А.-А.“
ЕООД, като управляващ и представляващ търговското дружество „П.“ ЕООД,
с оглед на което следва да се приеме, че обективно не е било възможно той да
12
обсеби процесните автомобили по описания в обвинителния акт от
прокуратурата механизъм.
С оглед изложеното и при осъществената в цялост служебна проверка на
обжалваната присъда от Софийски градски съд не бяха констатирани
неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на
процесуалните правила или необоснованост, даващи основание за изменение
или отмяна на първоинстанционната присъда, поради което същата следва да
бъде потвърдена изцяло.
С оглед изложеното и на основание чл.338 във вр. с чл.334, т.6 НПК,
Софийски градски съд, НО, ХIII въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 27.05.2020 г., постановена по НОХД №
6365/2016 г., по описа на СРС, НО, 98 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13