Р Е Ш Е
Н И Е
№ 260**7
гр. Несебър, 06.08.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, шести състав в публично заседание на двадесет и шести юли две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: В.С.
при участието на секретаря А.Г., като разгледа гр. д. № 1229 по описа на Районен съд Несебър
за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 38, ал. 1 ЗУЕС и чл. 422 ГПК вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
От ищеца - Е.с.в к. „С.С.3“,
представляваща сграда с идентификатор № ****, срещу О.С.Л., са предявени искове
за установяване дължимостта на сумата от 3054 лв., представляваща сбор от
дължими вноски, от които 975 лв. за бюджетната 2016г.- 20**г., определени с
решение на общо събрание на етажната собственост от 27.07.2016г., 975 лв. за
бюджетната 20**г.- 2018г., определени с решение на общо събрание на етажната
собственост от 13.07.20**г. и 1104 лв. за бюджетната 2018г.- 2019г., определени
с решение на общо събрание на етажната собственост от 23.07.2018г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението - 03.01.2020г.,
до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 640,34 лв., представляваща лихва за забава върху главниците за
периода 31.12.2016г. - 31.12.2019г. Ищецът сочи, че ответникът е собственик на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****.** по КККР на гр. Несебър.
Излага, че на дати 27.07.2016г., 13.07.20**г. и 23.07.2018г. се провели общи
събрания на етажната собственост в сградата, на които били взети решения за
дължимите вноски от собствениците и ползвателите. Развива съображения за начина
на формиране на сумите. Твърди, че сумите следвало да се заплатят в срокове до
31.12.2016г., 30.08.20**г. и 31.12.2018г. Навежда, че от ответника не постъпило
плащане на сумите. С тези доводи моли исковете да бъдат уважени. Претендира
разноски от исковото и заповедното производство.
В
срок по чл. 131 ГПК от особения представител на ответника О.С.Л. е подаден
отговор на исковата молба. В него се сочи, че решенията от 27.07.2016г. и
13.07.20**г. са нищожни – взети в противоречие с чл. 50, ал. 2 от ЗУЕС и чл.
51, ал. 1 от ЗУЕС. Обръща внимание, че няма данни да е изпълнена т. 5 от
протокола от проведеното на 13.07.20**г. общо събрание – изпращане на покана до
ответника, провеждане на процедура по медиация и образуване на дело пред
арбитражен съд. Счита, че липсват доказателства за формирането на сумите по
решението от 23.07.2018г. С тези доводи моли исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че се установява следното от фактическа и правна страна:
По предявения
иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС.
В тежест на ищеца по предявения
иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 38, ал.
1 от ЗУЕС е да докаже, че
ответникът е собственик на самостоятелен обект, който се намира
в режим на етажна собственост – в Е.с.в к. „С.С.3“, представляваща сграда с идентификатор № ****. Следва да докаже,
че с влезли в сила решения на
общото събрание в етажната собственост от 27.07.2016г., 13.07.20**г. и 23.07.2018г. са определени такси,
дължими от етажните собственици. В негова тежест е да докаже размера
на претенцията си, както и, че е настъпила
изискуемостта на вземането. При доказването на тези факти в доказателствена тежест на ответника
е да докаже погасяване на вземането.
От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том *, рег. №
***, дело № *****г., съставен на ****г. от нотариус Стоян Ангелов с район на
действие – района на Несебърски районен съд, рег. № 208 по регистъра на
Нотариалната камара (на л. 5 – л. 7 от делото) се установява, че О.Л. е собственик на апартамент № **, с идентификатор ****.**, находящ се в к. к. „С.б.“, ваканционно селище „С.с.*“, вх. *, ет. *, ап. *. Установява се, че Л. е придобил 2,089
% идеални части от общите части в сградата.
На
дати 27.07.2016г., 13.07.20**г. и 23.07.2018г. се провели общи
събрания на етажната собственост в сградата. За проведените събрания били
съставени протоколи (на л. 9 – л. 16 от делото за събранието на 27.07.2016г.,
на л. ** – л. 20 за събранието от 13.07.20**г. и на л. 21 – л. 39 за събранието
от 23.07.2018г.). Съдът намира, че са налице достатъчно доказателства за
проведени на посочените дати събрания (вкл. допълнително представените от ищеца
покани за свикването им, протоколи за залепване на поканите, съобщения за
изготвен протокол и протоколи за залепване на съобщенията на л. 72 – л. 101 от
делото).
По т. 7 от дневния ред от събранието от 27.07.2016г. се взели следните
решения: такса за поддръжка на общите части да бъде в размер на 390 евро за
всеки апартамент поотделно, вноските за фонд „Ремонт и обновяване“ да бъдат 60
евро за всеки апартамент поотделно, размерът на вноските за юридически услуги и
съдебни разноски – по 50 евро за всеки апартамент поотделно (общо 500 евро, с
равностойност от 977,91 лв., а предявеният иск за 975 лв. попада в тези рамки).
Бил определен срок за плащане – до 31.12.2016г. Такси в същите размери били
гласувани за периода 01.06.20**г. – 31.05.2018г. и с решението по т. 7 от
протокола от общото събрание от 13.07.20**г. По т. 8 от дневния ред на
събранието от 23.07.2018г. бил приет предложеният проектобюджет на етажната собственост за сезон
2018/2019г. Самият бюджет е инкорпориран в протокола и видно от него (раздел
„Разходи“) били приети разходи по следните пера: за фонд „Ремонт и обновяване“
общо 10 000 лв., за материали за ремонт общо 2000 лв., за фонд
„Непредвидени разходи“ общо 5000 лв. и за фонд „Резервен“ общо 5000 лв. Общото
събрание приело разходи по чл. 50, ал. 4, т. 3 от ЗУЕС в общ размер от
79 680 лв. и разходи по чл. 51 от ЗУЕС в общ размер от 13 500 лв. По
т. 9 от дневния ред от същото събрание се взело решение разходите по чл. 50,
ал. 2, т. 1 от ЗУЕС да се разпределят съобразно идеалните части, а тези по чл.
51, ал. 1 от ЗУЕС – поравно, според броя на собствениците, ползвателите и
обитателите и членовете на техните домакинства, независимо от етажа на който
живеят. По т. 10 от дневния ред за началото на финансовата година се приела
дата 01.06.2018г., а за край – дата 31.05.2019г. Бил определен и срок за
плащане на таксите – 31.12.2018г.
Видно от приложена по делото таблица за площообразуване (на л. 77 – л. 89)
идеалните части от общите части на ползвания от ответника апартамент били
преизчислени на 0,995 %. Съдът кредитира посочената таблица, тъй като същата
отразява взето решение по т. 1 от протокола от събранието от 23.07.2018г. Освен
това подобно преизчисляване е изцяло в интерес на ответника (във връзка с
настоящите претенции), тъй като според нотариалния акт той притежава 2,089 % идеални
части от общите части в сградата, а според площообразуването - 0,995 %.
Следователно така определените негови идеални части от общите части предполагат
и начисляването на по-ниски вноски по отделните пера.
Съдът не споделя възраженията на особения представител на ответника, че
липсват доказателства за формиране на сумите по решението от 23.07.2018г. Вярно
е, че разходите не са определени поименно и поотделно за всеки собственик, но
същите са напълно определяеми, доколкото в инкорпорирания в протокола проект за
бюджет се съдържат цялостните суми по отделните пера, а в т. 9 от дневния ред е
определено как се разпределят тези суми на отделните собственици. Очевидно е,
че единствено разходите по чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС (определени в бюджета в общ
размер от 13 500 лв.) следва да се разпределят поравно според броя на
собствениците, ползвателите и обитателите (каквото е изискването на чл. 51, ал.
1 от ЗУЕС), а разходите по останалите пера – съразмерно, съобразно
притежаваните от собствениците идеални части (според изискването на чл. 50 от ЗУЕС). Ето защо с приемането на бюджета дължимите суми са приети по определяем
начин и в съответствие с изискванията на ЗУЕС. Следователно възраженията на
особения представител на ответника, че разходите не са определени по надлежен
начин, са неоснователни.
Сумите, които се претендират за плащане от ответника за 2018г. – 2019г., са
следните: 99,48 лв. за фонд „Ремонт и обновяване“ (представляващи 0,995 % от
10 000 лв.), 19,90 лв. за материали (представляващи 0,995 % от 2000 лв.),
49,74 лв. за фонд „Непредвидени разходи“ (представляващи 0,995 % от 5000 лв.),
49,74 лв. за фонд „Резервен“ (представляващи 0,995 % от 5000 лв.) и 792,68 лв.
за разходи по чл. 50, ал. 4, т. 3 от ЗУЕС (представляващи 0,995 % от
79 680 лв.). Т.е. всички суми по посочените пера за 2018г. – 2019г.
съответстват както на приетия бюджет, така и на притежаваните от ответника
идеални части от общите части в сградата. По същия начин сумата от 92,47 лв.
съответства на разпределената по равно сума по чл. 51 от ЗУЕС в размер на
13 500 лв. между сочените от ищеца 146 собственици, ползватели и обитатели
в сградата. По делото не се твърди собствениците, ползвателите и обитателите да
са друг брой, а като се вземе предвид, че според таблицата за площообразуване
самостоятелните обекти са 109, то е напълно логично собствениците, ползвателите
и обитателите да са повече. С оглед изложеното съдът намира, че таксите по
отделните пера за 2018г. – 2019г. са определяеми и претенциите на ищеца
отговарят на квотата, дължима от ответника, в рамките на цялостно приетия
бюджет.
Спорен по делото е въпросът дали посочените суми се
дължат от ответника. В тази връзка на първо място следва да се посочи, че
решенията на общото събрание са влезли в сила. За първите две общи събрания
няма твърдения и данни да са обжалвани, а срещу решенията от 23.07.2018г. е
подадена жалба, но видно от представени доказателства – съдебни актове (на л.
102 – л. 107 от делото) с влязлото в сила Определение № 729 от 14.06.2019г. по
гр.д. № 887/2018г. по описа на Районен съд Несебър производството, образувано
по жалба срещу тези решения, е прекратено. Ето защо решенията на общото
събрание са влезли в сила и следва да се зачетат от настоящия съдебен състав. В
съдебната си практика върховната инстанция (Решение № 39 от 19.02.2013г. по
гр.д. № 657/2012г. по описа на I гр. о. на ВКС) е имала повод да се произнесе в насока, че Етажната
собственост се управлява от общото събрание на етажните собственици чрез
решения, които се формират от успоредни волеизявления на мнозинството от
присъстващите на събранието, насочени за постигане на определена цел. При
решенията на етажната собственост няма насрещни права и задължения, както при
сделките. Субективните предели на действие на решенията на общото събрание на
етажната собственост са по-широки от тези на многостранните сделки. След
влизането им в сила решенията на етажните собственици са задължителни за всички
етажни собственици, включително за тези, които са гласували против, за не
участвалите във вземането им и за лицата, които по-късно ще станат етажни
собственици или обитатели. Следователно за собствениците в етажната собственост
е възникнало задължение да направят съответните вноски съобразно гласуваното от
общото събрание. Съгласно цитираното решение неспазването на
различни правила от предвидените за свикване и провеждане на общото събрание и
за вземане на решенията не е равностойно, но законът не определя кои пороци
водят до нищожност и кои до незаконосъобразност, като е оставил тази преценка
на съда в рамките на съдебното производство. Затова извън определения от закона
срок не може да се иска отмяна нито на нищожните, нито на незаконосъобразните
решения. Поради тази
причина няма възможност в настоящото производство да бъдат разгледани възраженията на особения представител на ответника относно нищожност на решенията поради противоречието им с чл. 50, ал. 2 от ЗУЕС и чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС. Тези възражения
е следвало да се наведат в инициираното производство
по обжалване на решенията на общото събрание. По делото се установи, че решенията
на общото събрание са влезли в сила. Ето защо
въпросите за законосъобразното провеждане на общото събрание не могат да бъдат
разглеждани повторно в настоящия процес. Следва да се има
предвид, че общото събрание няма за задължение да приема решения за дължимите
от всеки един собственик суми, като е достатъчно да се приемат глобални решения
за разходите в етажната собственост. Управителният съвет е този, който
организира изпълнението на решенията на общото събрание (арг. от чл. 23, ал. 1,
т. 1 ЗУЕС). Ето защо с формиране на волеизявлението си за определяне на конкретните
задължения за процесния апартамент (вкл. и чрез подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение) управителният съвет е предприел действия по
изпълнение решенията на ОС.
Вземането на
ищеца е и изискуемо, тъй като относно решенията от 27.07.2016г. бил определен краен срок за плащане – 31.12.2016г., относно решенията от 13.07.20**г. – бил определен
краен срок за плащане – 30.08.20**г., а за решенията 23.07.2018г. – краен срок за плащане – 31.12.2018г. Следователно задълженията са било
определено като платими на определен ден (по смисъла на чл. 84, ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 38, ал. 1 ЗУЕС). С оглед тези падежи не е било необходимо и изпращане на
изрична покана за настъпване изискуемост на вземанията.
Не се приемат и възраженията, свързани с решението по т.
5 от общото събрание от 13.07.20**г. Арбитражното споразумение по смисъла на чл.
19 ГПК е двустранна сделка,
по която са направени насрещни
съвпадащи волеизявления от двете страни,
поради което е налице постигнато съгласие между тях. Решението на ОС на ЕС по
своята правна същност не е договор,
тъй като волеизявленията са насочени към постигане
на една обща
цел, а не са насрещни, съответно
решенията отразяват волята на мнозинството,
а не постигнато съгласие между две насрещни страни.
В същата насока е и практиката на ВКС – Решение № 30 от 01.08.2018г. по търг. дело
№ 636/20**г. по описа на II търг. отделение и Решение № 128 от 18.07.2018г. по т.д. № 601/2018г. по описа на
I търг. отделение.
С оглед горното
съдът приема за доказани всички елементи от фактическия състав на предявения
иск. Както съдът е посочил при разпределение на доказателствената тежест при доказването на тези елементи в доказателствена тежест
на ответника е било да докаже
погасяване на вземането. Такова доказване не е направено.
Съдът достигна до краен извод, че искът по чл. 422 ГПК вр. чл. 38, ал. 1 ЗУЕС следва да бъде уважен изцяло.
По иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца
по предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал.
1 от ЗЗД е да докаже наличието на главен дълг
и изпадането на ответника в забава за периода 31.12.2016г. -
31.12.2019г. Както се посочи задължението на ответника е било определено като платимо на определен ден
(по смисъла на чл. 84, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 38, ал. 1 ЗУЕС) – 31.12.2016г., 30.08.20**г. и 31.12.2018г. Ето защо от всеки съответен ден ответникът е
изпаднал в забава и не е било необходимо да му бъдат изпращани допълнителни
покани за заплащане на дължимите суми. При наличието на главен дълг и
изпадането на ответника в забава за периода 31.12.2016г. -
31.12.2019г. претенцията за лихва е
доказана по основание. Същата е доказана и по размер, доколкото сумата от 640,34 лева съответства на дължимата от ответника лихва.
По разноските:
При
този изход на спора на ищеца следва да се присъдят разноски. В настоящото
производство ищецът е направил следните разноски: 98,28 лв. – платена държавна
такса, 350 лв. – платен депозит за особен представител на ответника и 100 лв. –
платено възнаграждение за един адвокат. Ето защо посочените суми следва да се
присъдят в полза на ищеца.
От
своя страна в заповедното производство ищецът е направил разноски в размер на 73,88
лв. – за платена държавна такса и 360 лв. – платено адвокатско възнаграждение.
Следователно ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца тези суми - за
направени разноски в заповедното производство (арг. от т. 12 от Тълкувателно
решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС).
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
на основание чл. 422 ГПК, че О.С.Л., гражданин на Р.Ф., роден на ***г., БУЛСТАТ: *****, с постоянен
адрес в к. к. „С.б. - З.”
в. с. „С.с.*”, бл.**, вх. *, ет. *, ап.
*, дължи на Е.с.в к. „С.С.3“,
представляваща сграда с идентификатор № **** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Несебър, сумите както следва:
- на основание
чл. 38, ал. 1 ЗУЕС - сумата
от 3054 лв., представляваща сбор от дължими
вноски, от които 975 лв. за
бюджетната 2016г. – 20**г., определени
с решение на общо събрание на
етажната собственост от 27.07.2016г., 975 лв. за бюджетната 20**г. – 2018г., определени с решение на общо събрание
на етажната собственост от 13.07.20**г. и
1104 лв. за бюджетната 2018г. – 2019г., определени
с решение на общо събрание на
етажната собственост от 23.07.2018г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване
на заявлението – 03.01.2020г.,
до окончателното изплащане на вземането;
- на основание
чл. 86 ЗЗД – сумата от 640,34 лв., представляваща лихва за забава
върху главниците за периода 31.12.2016г. –
31.12.2019г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК О.С.Л., гражданин
на Р.Ф., роден на ***г., БУЛСТАТ: *****, с постоянен
адрес в к. к. „С.б. - З.”
в. с. „С.с.*”, бл.**, вх. *, ет. *, ап.
*, да заплати на Е.с.в к. „С.С.3“,
представляваща сграда с идентификатор № **** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Несебър, сумата от 548,28 лв., представляваща направените
по делото разноски, от които 98,28 лв. – платена държавна такса, 350 лв. –
платен депозит за особен представител на ответника и 100 лв. – платено
възнаграждение за един адвокат, както и направените по ч.гр.д. № 6/2020г. по
описа на Районен съд Несебър разноски в
размер на 433,88 лв., от които 360 лв. за
платено адвокатско възнаграждение и 73,88 лв. - за платена държавна
такса.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване
на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: