Решение по дело №51/2018 на Районен съд - Самоков

Номер на акта: 99
Дата: 16 май 2018 г. (в сила от 6 декември 2018 г.)
Съдия: Симеон Стефанов Стойчев
Дело: 20181870200051
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 януари 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е  96

 

гр. С., 16.05.2018 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

С. районен съд, трети състав, в публичното съдебно заседание, проведено на десети май две хиляди и осемнадесета година в състав:                                                                         Председател: Симеон Стойчев

при участието на секретаря Екатерина Бандрова, като разгледа докладваното от съдия Стойчев а.н.д.№ 51 по описа на С. районен съд за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания. Делото е образувано по жалбата на ЕТ „Н. – С. П. Г.", ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. С., с която е обжалвано Наказателно постановление № 23-001473 издадено на 12.12.2017г. от инж. Е. И. А. - Директор на Дирекция „Инспекция по труда С. област" със седалище гр. С. към Главна Дирекция „Инспектиране на труда". С наказателното постановление на жалбоподателя за извършено от него нарушение е наложена имуществена санкция по чл. 414, ал. 3 КТ.

В жалбата се развиват доводи, че наказателното постановление е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, че жалбоподателя не е извършил соченото административно нарушение, че акта и наказателното постановление са издадени в нарушение на разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и тези на КТ, действащи към процесния момент, че е нарушено правото на защита на жалбоподателя, че неправилно нарушението е било подведено под разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ, че жалбоподателят сключил договор за извършване на определена работа, а не за предоставяне на работна сила. В съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуалния си представител поддържа жалбата, излага подробни съображения.

Ответника по жалбата чрез процесуалния си представител излага съображения за правилност и законосъобразност на обжалваното наказателно постановление.

С. районен съд, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като провери служебно атакуваното Наказателно постановление, намира за установено следното от фактическа страна:

Установи се от събраните по делото доказателства, че на 01.11.2017г., служители на ДИТ сред които и свид. В. осъществили проверка по спазване на трудовото законодателство по КТ и ЗЗБУТ на ЕТ "Н. – С. П. Г.", в обект на контрол представляващ строителен обект - Жилищна сграда, находящ се в с. М. ц., общ. Самоков, по повод сигнал, получен от прокуратурата, за настъпила смъртна злополука на този строителен обект. При проверката на място от проверяващите били заварени няколко строителни работници, като на всичките работници били раздадени декларации по образец, които последните саморъчно попълнили. Сред заварените лица бил и И. Ш. Т., който в декларацията си попълнил данни, че работи към жалбоподателя от предния ден – 31.10.2017 г., вписал работно време, почивни дни и трудово възнаграждение. Проверката продължила по документи на 13.11.2017г. и 16.11.2017г., когато е приключена в сградата на Д"ИТСО" със седалище гр. С., бул. „В."№ , ет. . От проверка в системата на НАП е установено, че И. Ш. Т. към 01.11.2017 г. няма сключен трудов договор. По отношение същото лице по делото се събра договор за извършване на краткотрайна услуга сключен с жалбоподателя, съгласно който лицето приело да извърши краткотрайна услуга за обща работа със срок на изпълнение един месец. По делото се разпита свид. Б., от разпита на който се установи, че присъствал на процесната проверка, познава И. Ш. Т. и знае, че по време на проверката последният работел като общ работник, като първоначално имал трудов договор, след това бил освободен, а към датата на проверката работел, като помагал на двама от майсторите на обекта – С. и А., като изпълнявал нарежданията им за носене на строителни материали, почистване и друга обща работа. Въз основа на събраните от контролния орган доказателства бил съставен акт за установяване на административно нарушение срещу жалбоподателя за това, че в качеството си на работодател не е уредил като трудови правоотношенията с Т. по предоставяне на работна сила, като не е сключил трудов договор в писмена форма.  АУАН бил съставен в присъствие на управляващия ЕТ и връчен.

Въз основа на така съставения акт за установяване на административно нарушение, Директор на Дирекция „Инспекция по труда С. област“ издал и обжалваното наказателно постановление срещу жалбоподателя за извършено от него нарушение, като е наложена имуществена санкция по чл. 414, ал. 3 КТ в размер на 1500 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Жалбата е подадена е от лице с правен интерес от обжалване на наказателното постановление и е подадена в законоустановения срок. Въз основа на служебно извършената проверка по законосъобразността на обжалваното Наказателно постановление, съдът намира следното:

В хода на административно-наказателната процедура се установи че не са  допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правата на административно наказаното лице. Административно-наказателното производство е започнало, протекло е и е приключило в съответствие на процесуалните изисквания на ЗАНН. Актът е съставен при спазване на изискванията на чл. 40-45 ЗАНН, при постановяване на наказателното постановление са спазени изискванията на чл. 57-58 ЗАНН. Установи се материалната компетентност на актосъставителя и наказващия орган. АУАН отговаря на изискванията на чл. 42, т. 3, 4 и 5 от ЗАНН. В  него е описано нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, като направените фактически констатации съответстват на посочената като нарушена разпоредба на КТ. 

 За установеното нарушение против жалбоподателя е издадено НП в рамките на законоустоновения 6-месечен преклузивен срок.

НП е издадено от компетентен орган, без НП да съдържа нови фактически обстоятелства, против които в административно-наказателното производство жалбоподателят да не е могъл да се защитава. НП отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН относно неговото съдържание.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

По същество, съдът намира, че отношенията между жалбоподателят и И. Ш. Т., оформени като гражданско правни по договор за краткотрайна услуга, разкриват типичните белези на трудово правоотношение. При гражданския договор изпълнителят дължи конкретен резултат, определяем по количество или по конкретен признак. В случая възложителят не е изисквал от Т. да достигне конкретен резултат, определяем по количество или по конкретен признак нито да извърши определено количество работа на обем, на метър или по друг начин определена, както и възнаграждението му не е зависело от това колко работа е свършил. Никой не измервал извършеното от Т. през деня. Тодоров е следвало да бъде на разположение през работния ден и да изпълнява нарежданията на работодателя /в случая – опосредени от посочените двама от майсторите на стоителния обект на жалбоподателя /, да работи това което възложителя му нареди. Така установеното води до извода, че Т. е престирал работната си сила, а не е дължал изработването на конкретен резултат. Ето защо се установи по делото, че правоотношението в което Т. се е намирал с жалбоподателя е било типично трудово правоотношение, което противно на императивните изисквания на КТ не е било оформено като трудово правоотношение, чрез трудов договор в писмена форма. Ето защо съдът намира за несъмнено доказано по делото осъщественото от жалбоподателя нарушение.  Отговорността на търговците е обективна, поради което не се налага изследване на извършеното от субективна страна.

Случаят не съставлява визирани чл. 415в КТ маловажни нарушения, не са налице предпоставките за прилагане на чл. 28 ЗАНН.

Съдът намира, че предвидения размер на имуществена санкция е от 1500 до 15 000 лв. С НП санкцията е индивидуализирана в минималния размер от 1500 лв., поради което е правилно определена съгласно чл. 27 ЗАНН. По изложените съображения атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното С. районен съд

 

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Наказателно постановление № 23-001473 издадено на 12.12.2017г. от инж. Е. И. А. - Директор на Дирекция „Инспекция по труда С. област" със седалище гр. С. към Главна Дирекция „Инспектиране на труда".

Решението може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Административен съд – С. Област.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: