Р Е Ш Е Н И Е
№ /24.03.2021г.; гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Варна, 10-и състав, на осемнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в открито съдебно заседание, в състав:
Районен съдия: П. Т.
при секретаря Г. Н., като разгледа докладваното от съдията Танев гражданско дело № 2504 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по предявена искова молба от С.К.Ц. - Б., ЕГН **********, с адрес ***, срещу П.К.П., ЕГН **********, с искане да бъде поставено решение, по силата на което да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи в полза на ищеца сумата от 10 000,00 евро, представляваща половината сума от двойния размер на дадено капаро по силата на сключен предварителен Договор за покупко – продажба между страните от 18.08.2008г. и дължима на осн. чл. 10 от Договора, поради развалянето му с влязло в сила решение. Претендира се и законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда до окончателното изплащане на сумата.
Твърди се в исковата молба следното: На 18.08.2008г. бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на апартамент между страните. Ищцата, явяваща се купувач, заплатила на ответника капаро в размер на 10 000,00 евро. Съгласно предварителния договор страните се уговорили да сключат окончателен договор не по – късно от 31.12.2008г. Продавачът следвало да прехвърли имота без облигационни и вещни тежести. При неизпълнение на задължението кредиторът имал право да иска връщане на капарото в двоен размер или да обяви иск за обявяване на предварителния договор за окончателен. На 18.02.2013г. ищцата предявила иск за разваляне на договора, поради продажбата на имота на 23.12.2011г. С решение на СРС договорът бил развален, като бил определено ответникът да заплати на ищцата сумата от 10 000,00 евро, представляваща половината от дължимата сума капаро в двоен размер. Останалата част от 10 000,00 евро е непогасена.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника. Излага се, че исковата претенция е неоснователна. Не се спори, че между страните е бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на имот от 18.08.2008г., както и че купувачът е заплатил на продавача сумата от 10 000,00 евро, капаро. Имотът следвало да бъде прехвърлен на купувача не по – късно от 31.12.2008г., като до този момент продавачът се ангажирал да набави удостоверение за въвеждане в експлоатация на сградата, в която се намирал имотът. Не се спори, че продавачът продал имота на трето лице през 2011г., както и че по силата на решение на СРС сключеният между страните предварителен договор бил развален. Сочи се, че сумата от 10 000,00 евро била изискуема към 01.01.2009г., поради което към момента това задължение на ответника е погасено по давност. Предявяването на частичен иск няма за последица спиране или прекъсване на погасителна давност. Излага се, че ответникът продал имота след покана към купувача да заплати остатъка от цената и съответно неплащане на цената. Предвид това ответникът се е освободил от задължението си да не продава имота на трети лица и не дължи обезщетение за действието си.
С оглед събраните по
делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Безспорно е между страните, а и от представения по делото заверен препис
на предварителен договор за покупко – продажба на
недвижим имот се установява, че на 18.08.2008г. в гр. Р., П.К.П., като
продавач, и С.К.Ц. – Б., като купувач, се договорили да сключат окончателен
договор за покупко – продажба на недвижим имот в
масивна сграда с магазини и ваканционни апартаменти със застроена площ от
194,10 кв.м. и РЗП 1257,16 кв.м., представляващ апартамент номер 11 в сградата.
Уговорената продажна цена била 74 828,00 евро, като при подписване на
предварителния договор купувачът заплатил на продавача сумата от 10 000,00
евро, представляваща капаро. Срокът за сключване на окончателния договор бил до
31.12.2008г. В чл. 10 от предварителния договор е посочено, че при неизпълнение
на поетите задължения от страна на продавача, купувачът има право да иска връщане на даденото капаро в двоен
размер.
Безспорно е между страните, а и на съда е служебно известно, че с Решение от 15.01.2015г., постановено по гр.д. с номер 6734/2013г. по описа на СРС, ответникът П.К.П. е бил осъден да заплати на ищеца С.К.Ц. – Б., на осн. чл. 93, ал. 2, изр. 2 ЗЗД сумата от 10 000,00 евро, представляваща платен задатък по предварителен договор от 18.08.2008г., част от общо дължима сума в размер на 20 000,00 евро, представляваща двойния размер на платения задатък.
Предвид установеното единственият въпрос, който следва да обсъди настоящият съдебен състав е дали вземането на ищцата за сумата от 10 000,00 евро е погасено по давност.
В чл. 110 ЗЗД е посочено, че с изтичане на
петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда
друг срок. Давността почва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо. Чл. 116а ЗЗД урежда, че когато вземането е предявено
частично, давността се спира или прекъсва само
за предявената част.
В ТР 3/2016г. ОСГТ на ВКС приема, че предявяването на иск за
парично вземане като частичен и последвалото негово увеличаване по реда на чл.
214, ал. 1 ГПК нямат за последица
спиране и прекъсване на погасителната давност по отношение на непредявената
част от вземането.
Предвид изложеното погасителната давност за процесното вземането не е била спирана и прекъсвана,
въпреки, че пред С. р. с.е проведено съдебно производство за част от общото
вземане на ищцата.
При поето с договор задължение изискуемостта възниква
веднага щом не е било уговорено длъжникът да бъде поканен, за да изпълни, не е
било уговорено отлагателно условие, нито е налице уговорка за срок в полза на
длъжника. (Определение № 18 от 12.01.2011 г. по гр. д. № 1157 /
2010 г. на Върховен касационен съд/. Установи се по делото, че
договореното между страните включвало задължение окончателният договор за покупко – продажба на имота да бъде сключен в срок не по –
късно от 31.12.2008г. Изрично е посочено, че страните се считат за уведомени за
крайните дата и час за сключването на окончателния договор. Чл. 10 от процесния договор включва в себе си отговорността на всяка
от страните при неизпълнение на поетите с договора задължения. Уреденото право
на настоящия ищец да претендира заплащане на даденото капаро в двоен размер е
станало възможно да бъде упражнено още към дата 01.01.2009г.
Именно от този момент е започнала да тече погасителната давност на
задължението, което ответникът има към ищеца, в качеството му на продавач. Това
е така, доколкото не следва да се споделят твърденията, изложени от
процесуалния представител на ищеца по делото, че давността е започнала да тече
след постановяване на съдебното решение, с което предварителният договор между
страните е бил развален. Дали договорът е развален или не няма значение за това
дали далият капарото купувач може да упражни правото си да претендира сумата в
двоен размер. Дори договорът между страните да не е бил развален, задължението
на продавача е възникнало към момента, в който същият не е изпълнил
задължението си за сключване на окончателен договор. Този момент е денят,
следващ 31.12.2008г., когато е бил крайният срок за сключване на окончателен
договор. Следователно и преди разваляне на договора ищцата е имала възможност
да претендира сумата от 10 000,00 лв. Ако се сподели тезата на ищцата, следва
неправилно да се приеме, че отговорността на ответника е възникнала едва към
момента на разваляне на договора.
Доколкото не се събраха данни
погасителната давност за сумата от 10 000,00 евро да е спирана или прекъсвана,
то следва да се приеме, че към момента на предявяване на настоящата искова
претенция вземането на ищцата е било погасено поради изтичане на погасителната
давност, съобразно чл. 110 ЗЗД. Предвид изложеното искът се явява неоснователен
и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Съдът, като
взе предвид изхода на спора, намира, че на осн. чл.
78, ал. 3 ГПК ищцата дължи на ответната страна сторените от последната разноски
в настоящото производство в размер на 1000,00 лв., представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение. Сумата не надвишава определения от Наредбата
минимум.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от С.К.Ц. - Б., ЕГН **********, с адрес ***, срещу П.К.П., ЕГН **********, с искане да бъде поставено решение, по силата на което да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът П.К.П., ЕГН **********, дължи в полза на ищеца С.К.Ц. - Б., ЕГН **********, сумата от 10 000,00 евро, представляваща половината сума от двойния размер на дадено капаро по силата на сключен предварителен Договор за покупко – продажба между страните от 18.08.2008г. и дължима на осн. чл. 10 от Договора, поради развалянето му, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА С.К.Ц. - Б., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати в полза на П.К.П., ЕГН **********, сумата от 1000,00 лв., представляваща сторени в производството разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок, който започва да тече за страните от датата на получаването му, пред Окръжен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................