№ 117
гр. Ловеч, 07.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ в публично заседание на
тридесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ
при участието на секретаря НАТАША СТ. БОГДАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ Административно
наказателно дело № 20214310200306 по описа за 2021 година
Производство с правно основание чл.59-63 от ЗАНН.
С наказателно постановление № 31-0000287 от 09.03.2021 г. на Директор на
Регионална дирекция „АА” – гр.Плевен е наложено на ЮЛ. В. Ч. от с.К., област Х.,
административно наказание на основание чл.93в, ал.5 от Закона за автомобилните превози –
глоба в размер на 1 500 лева, за нарушение на чл.27, §.2, изр.1-во, предл.2-ро от Регламент
(ЕС) № 165/2014.
Недоволен от постановлението останал жалбоподателят Ч., който чрез адвокат В.Ч.
от АК Х. го е обжалвал. В жалбата си изтъква, че описаното в АУАН деяние не е установено
по време и място, както и че не е било правилно квалифицирано. Счита, че неправилно
нарушението е било квалифицирано и в наказателното постановление. Сочи като нарушени
разпоредбите на чл.57, ал.1, т.5, т.6 и т.7 от ЗАНН. Направено е и възражение за това, че не е
било обсъдена и приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Моли наказателното
постановление да бъде отменено изцяло.
В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят Ч. не се явява. Не се явява и
упълномощения от него процесуален представител - адвокат В.Ч. от АК Х..
Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител. Писмено в
съпроводителното писмо по делото предлагат наказателното постановление да бъде
потвърдено.
1
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Д.
П. Ив. и ИВ. ЦВ. М., както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание от страните,
съдът прие за установена следната фактическа обстановка :
На 23.02.2021 г. жалбоподателят Ю.Ч. управлявал товарен автомобил марка
„*********** с рег.№ ****** и полуремарке с рег.№ * **** **, които били собственост на
„П.” ООД – гр.К.. С автомобила жалбоподателят извършвал обществен международен
превоз на товар – авточасти Република България до Република Унгария, което обстоятелство
се установява от представената по делото ЧМР № 732859 от 22.02.2021 г. /л.10/. Около 15:40
часа, на първокласен път Е 772 (София – Варна), при км 31-ви, до разклона за с.Микре,
област Ловеч, в посока на движение гр.Варна, бил спрян за проверка от служители на РД
„АА” Плевен – свидетелите Д.И. и И.М.. В хода на проверката свидетелите констатирали, че
управляваният от Ч. товарен автомобил бил оборудван с дигитален тахограф Simens VDO,
тип 1381.********** № **********, но за него Ч. не използвал своята собствена
персонализирана карта на водача, използвал карта на водач на друго лице – Д.Д., с №
0000000003W0K000 /л.7/. Това обстоятелство свидетелите установили и от направената
разпечатка от дигиталния тахограф /л.9/ за текущия ден 23.02.2021 г. и от представената от
Ч. карта на водач.
С оглед на констатираното при проверката свидетелят Д.И. приел, че при
извършвания международен превоз на товари водачът Ю.Ч. не използва своята собствена
персонализирана карта на водач, а използвал такава издадена за друг водач, с което е
нарушил разпоредбата на чл.27, §.2, изр.1-во, предл.2-ро от Регламент (ЕС) № 165/2014.
Поради това И. съставил акт за установяване на административно нарушение №
285318/23.02.2021 г. /л.6/, за нарушение на посочената разпоредба, на който като свидетел се
подписал И.М.. По съставеният акт жалбоподателят е вписал, че няма възражения. Подписал
го и получил препис от него.
Няма данни по делото, в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят Ч. да е
представил писмено възражение.
Въз основа на акта за нарушение, на 09.03.2021 г. било издадено обжалваното
наказателно постановление № 35-0000287 /л.5/, в което била пресъздадена описаната в
АУАН фактическа обстановка. Наказващият орган също приел, че с действията си при
управлението на товарния автомобил жалбоподателят Ч. е нарушил разпоредбата на чл.27,
§.2, изр.1-во, предл.2-ро от Регламент (ЕС) № 165/2014 и за което на основание чл.93в, ал.5
от ЗАП му наложил санкция „глоба”, в размер на 1500 лева.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки по същество жалбата съдът прие за
установено следното от правна страна :
Жалбата е подадена в законовия 7-дневен срок от връчване на наказателното
2
постановление, поради което е допустима. Подадена е също така и от надлежна страна.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от легитимен орган, съгласно
т.І.6. от заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на Министъра на транспорта /л.12-13/. АУАН е
бил съставен от компетентно лице по смисъла на чл.92, ал.1, във връзка с чл.91 от ЗАвП.
АУАН и наказателното постановление съдържат предвидените в чл.42 и съответно
чл.57 от ЗАНН задължителни реквизити и не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да водят до отмяна на наказателното постановление на формално
основание, поради което категорично не могат да бъдат споделени наведените с жалбата
възражения в този смисъл, а и същите са бланкетни и неконкретизирани. Актосъставителят,
съответно и наказващият орган точно и изчерпателно са посочили обстоятелствата, при
които е извършено нарушението, в какво се състои, отразили са всичките му съставомерни
признаци, както и законовата разпоредба, която е била нарушена. Налице е единство между
словесното му описание в обстоятелствената част на НП и цифровата квалификация, както и
между дадената такава в АУАН и НП. В тази връзка, не може да бъде споделено
възражението на жалбоподателя сочейки за нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, че
наказателното постановление не е мотивирано. Наказващият орган изчерпателно и пълно е
описал всички обстоятелства касаещи фактическия състав на визираното нарушение и
повече от това не е могъл, а и е било безсмислено да прави. Задължението посочено в
разпоредбата на чл.27, §.2, изр.1-во от Регламент (ЕС) № 165/2014 е конкретно формулирано
и ясно указва, че даден водач може да е титуляр само на една валидна карта на водача и има
право да използва само своята собствена персонализирана карта на водача, т.е. при една
проверка от контролните органи, както е в обсъждания случай, водачът следва да е поставил
в тахографското устройство само и единствено неговата лична карта на водач. Така че в
този смисъл, словесното изписване на извършеното нарушение в НП е било напълно
достатъчно, за да разбере нарушителя какво точно нарушение му се вменява и да организира
защитата си, без по какъвто и да е начин да са били нарушени правата му.
Установената и описана по-горе фактическа обстановка по същество не се оспорва от
жалбоподателя Ч. и неговият процесуален представител. Фактическите констатации,
отразени в съставения АУАН и възпроизведени в наказателното постановление, се
потвърждават и от показанията на свидетелите Д.И. и И.М., които са убедителни,
непротиворечиви и логични, кореспондират изцяло с приетите в хода на съдебното
следствие писмени доказателства. Независимо, че свидетелите И. и М. се намират в
служебна връзка с наказващия орган, то това не ги прави автоматично заинтересовани от
изхода на делото, тъй като не се установиха и двамата нямат лични мотиви да приписват на
жалбоподателя поведение или деяние, което обективно да не е имал. Отделно от това, както
вече се посочи, показанията на И. и М. се потвърждават и от приетите по делото писмени
доказателства, основното от които е дигиталната разпечатка от 23.02.2021 г. /л.9/. Всичките
те потвърждават изложеното в наказателното постановление, че жалбоподателят Ч. е
управлявал товарния автомобил на посочените в НП дата и място, като е използвал чужда
3
дигитална карта (на лицето Д.Д. – л.7) в инсталирания в превозното средство дигитален
тахограф.
Съгласно разпоредбата на чл.27, §.2, изр.1-во, предл.2-ро от Регламент (ЕС) №
165/2014 водачът има право да използва само своята собствена персонализирана карта на
водача. Безспорно е, че към момента на проверката жалбоподателят Ч. е изпълнявал
служебните си задължения, като е управлявал товарния автомобил, т.е. имал е качеството на
водач. Категорично се установи, че той не е използвал своята персонализирана карта на
водача в монтирания в автомобила дигитален тахограф, докато е извършвал съответния
международен превоз.
С оглед на изложеното, съдът счита, че е безспорно установено извършването на
нарушение на разпоредбата на чл.27, §.2, изр.1-во, предл.2-ро от Регламент (ЕС) № 165/2014.
Правилно наказващият орган е приложил материалния закон, като точно е определил
правната квалификация на нарушението, както и приложил съответната за това санкционна
норма на чл.93в, ал.5 от ЗАвП и в този смисъл постановлението е законосъобразно
издадено.
При определяне на наказанието е съобразена разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, а и
следва да се има предвид, че санкцията по чл.93в, ал.17 от ЗАвП е с точно определен размер,
поради което не може да бъде изменяна, като се намали. Не са налице и условия и
предпоставки за определяне на случая като маловажен, и съответно основания да бъде
приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка, липсват данни жалбоподателят Ч.
до момента да е бил санкциониран за други нарушения по ЗАП и подзаконовите актове по
прилагането му, липсва посочване на такова обстоятелство и в самото наказателно
постановление, поради което съдът приема, че нарушението е първо за него. Други
смекчаващи отговорността обстоятелства обаче не бяха установени от материалите по
делото. По начало законът свързва по-голямата степен на обществена опасност на
нарушението на чл.27, §.2, изр.1-во, предл.2-ро от Регламент (ЕС) № 165/2014, във връзка
със санкционната разпоредба на чл.93в, ал.5 от ЗАП, тъй като обществения превоз на
пътници и товари е свързан винаги с по-голям риск за живота и здравето на участниците в
пътното движение и затова изискванията към водачите на такива превозни средства са
завишени, включително и по отношение на документирането на данните за движението на
превозното средство с оглед обстоятелството спазват ли се задължителните почивки. При
ползването на чужда карта на водач се осуетява възможността контролните органи от ИА
„АА“ да проверят дейността на водачи на МПС относно контрола на местонахождението му,
спазването на работното време и регламентираното такова за почивки. Последното
несъмнено застрашава безопасността на движение и превоза на товари, още повече като се
има предвид в обсъждания случай продължителния период на шофиране с чужда карта на
водач. Използвайки чуждата карта водачът създава невярна представа относно спазването на
строго регламентираните правила за работа и почивка, а те пък от своя страна пряко
4
рефлектират върху безопасността на движението и то не само за самия водач, а и за
останалите участници в пътния трафик. На всичкото това противостои единствено
обстоятелството, че нарушението е първо за жалбоподателя, доколкото наказващият орган
не е ангажирал доказателства за противното. Това обстоятелство, обаче не може да се
приеме за изключително такова и което до води до извод за маловажност на нарушението.
Ето защо, настоящият съдебен състав счита, че законодателят поначало е заложил
висока обществена опасност на осъщественото от Ю.Ч. нарушение (най-малкото съдейки и
по високия размер на санкцията) и тя в обсъждания казус е била налице. В този смисъл
случаят не се различава от други, аналогични на него.
С оглед изложеното, съдът намира, че наказващият орган е издал едно
законосъобразно наказателно постановление, като правилно според обстоятелствата е
квалифицирал извършеното от Ю.Ч. нарушение и е приложил съответната санкционна
норма, поради което същото следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 35-0000287 от
09.03.2021 г. на Директор на Регионална дирекция „АА” – гр.Плевен, с което е наложено
на ЮЛ. В. Ч. от с.К., област Х., ул.”Х.” № 35, ЕГН : **********, административно наказание
на основание чл.93в, ал.5 от Закона за автомобилните превози – глоба в размер на 1500 лева,
за нарушение на чл.27, §.2, изр.1-во, предл.2-ро от Регламент (ЕС) № 165/2014, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в
14 - дневен срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
5