№ 23012
гр. София, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря В.А ЯН. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20241110125433 по описа за 2024 година
При условията на обективно комулативно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са предявени
положителни установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във
връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и чл.86,ал.1 ЗЗД.
С исковата молба ищецът „Т”ЕАД е предявил установителни искове да бъде
признато със сила на присъдено нещо , че ответницата му дължи следните суми: 1 138,80
лв,представляващи 1/2 част от стойността на доставена , но неизплатена топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, бул. „*** с абонатен № *** по
договорни отношения между страните през периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г. ; 139,04
лв, представляващи 1/2 част от мораторната лихва върху цената на топлоенергията за
периода от 15.09.2021г. до 26.06.2023г.; 30,48 лв, представляващи 1/2 част от цената на
услугата „дялово разпределение” за същия имот през периода от 01.06.2020г. до
30.04.2022г. , и 6,36 лв, представляващи 1/2 част от мораторната лихва върху цената на
услугата „дялово разпределение” за периода от 15.08.2020г. до 26.06.2023г. , заедно със
законната лихва върху двете главници от датата на предявявена на заявлението по чл.410
ГПК – 18.07.2023г. , за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
заповедното гр.д. № 40146/2023г. по описа на СРС,68 състав, срещу която е предявено
възражение по чл.414,ал.1 ГПК от длъжника (ответник в настоящото исково производство).
В хода на съдебното производство пълномощникът на ищцовото дружество поддържа
предявените искове. В заседанието на 29.11.2024г. юрисконсулт на ищеца е пледирал за
уважаване на исковете.
1
Ответникът В. Д. Н. оспорва изцяло по основание и размер предявените искове видно
от изявленията на пълномощника му в представения на 30.07.2024г. отговор на исковата
молба. Твърди се , че върху процесния имот е било учредено вещно право на ползване на
трето лице – Д.Г. Н. , който е бил и титуляр на договорната сметка и на инсталацията ,поради
което през процесния период е бил клиент на топлинна енергия според нормативната
уредба. Ответникът е син на Д.Г. Н. и след смъртта му на 07.03.2022г. е заявил отказ от
наследството му , поради което не отговаря за задълженията му. Предявено е възражение за
изтекла погасителна давност за част от претендираните вземания.
В хода на съдебното производство , включително в заседанието на 29.11.2024г., в което
е даден ход по същество на делото , не се е явил представител на ответника.
Подпомагащата страна–„Б”ООД (конституирана с определението по чл.140 ГПК –
б.с.) не е изразила становище по исковете , не е изпратила предсатвител по делото и не е
посочила доказателства.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за
установено следното :
Относно допустимостта на исковете :
Предявените установителни искове са ДОПУСТИМИ.
За ищеца е налице правен интерес от предяваването им , тъй като това е негово
задължение по чл.415,ал.1 ГПК поради оспорването в срока по чл.414,ал.2 ГПК от
длъжника на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в заповедното гр.д.
№ 40146/2023г. по описа на СРС, 68 състав. Според изричните разпоредби на чл.416,изр.1
ГПК/редакция – ДВ, бр. 42/2009г. / и чл.422,ал.1 ГПК искът по чл.415,ал.1 ГПК е
установителен , а не осъдителен.
Заповедта за изпълнение № 27104/11.09.2023г. по ч.гр.д. № 40146/2023г. по описа на
СРС, 68 състав е издадена срещу двама длъжници – А Д.а Н.а и В. Д. Н..
Длъжницата А Д.а Н.а не е предявила възражение по чл.414 ГПК против заповедта,
поради което срещу нея е издаден на основание чл.416 ГПК изпълнителен лист №
8429/03.04.2024г. Поради тази причина към заявителят „Т”ЕАД са отправени указания по
чл.415 ГПК за предявяване на искове по чл.422 ГПК само за вземанията против длъжника В.
Д. Н. , който е предявил възражение по чл. 414 ГПК. Тези указания са изпълнение от
заявителя и по предявените от него искове по чл.422 ГПК о образувано настоящото исково
гр.д. № 25433/2024г. по описа на СРС, 68 състав.
Впоследствие Длъжницата А Д.а Н.а е предявила възражение по чл.423 ГПК до СГС ,
заведено с вх. № 268948/22.08.2024г. по описа на СРС. Това възражение не е пречка за
допустимостта на исковете по чл.422 ГПК против длъжника В. Д. Н., разглеждани по
настоящото дело.
Относно основателността на исковете. :
2
Предявените установителни искове са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
С исковата молба ищецът е представил заверено копие от нотариален акт № ***, дело
№ 474/2006г. на нотариус П.Т., удостоверяващ договор за дарение на процесния апартамент
от предишните собствениици - съпрузите С В.ова Н.а и Д.Г. Н. на техните деца А Д.а Н.а
и В. Д. Н. (ответинкът по настоящото дело), както и запазване от всеки от дарителите
С В.ова Н.а и Д.Г. Н. на безвъзмездно пожизнено вещно право на ползване на процесния
апартамент заедно и поотделно.
В настоящото съдебно производство не са представени доказателства за наличие на
факти , погасяващи правото на ползване на С В.ова Н.а, поради което следва да се приеме ,
че през целия процесен период от 01.05.2020г. до 30.04.2022г. тя е упражнявала правото на
ползване върху процесния имот и следователно е била потребител – клиент на топлинна
енергия по смисъла на чл.153,ал.1 ЗЕ.
Ответникът е представил по настоящото дело Препис-извлечение от Акт з смърт
181/07.03.2022г. , от което се установява , че вторият ползвател на имота – Д.Г. Н. е починал
на 07.03.2022г. Следователно на тази дата е прекратено притежаваното от него право на
ползване на процесиня имот , като единствен ползвател на имота е останала С В.ова Н.а.
Според писмените доказателства по настоящото дело през част от процесния период –
от 01.05.2020г. до 07.03.2022г. процесният имот е бил ползван от двама ползватели С В.ова
Н.а и Д.Г. Н. , през останалата част от процесния период – от 08.03.2022г. до 30.04.2022г.
единствен ползвател на имота е била С В.ова Н.а.
Следователно по делото е доказано чрез цитираните нотариален акт и смъртен акт ,
че през процесния период от 01.05.2020г. до 30.04.2022г. ответникът по настоящото дело е
бил съсобственик на процесния апартамент, но не е притежавала правомощието ползване,
тъй като ползватели на апартамента са били други лица.
По настоящото дело не са представени иникакви доказателства , че ответникът е
ползвал процесния апартамент през процесния период.
Според нормативната уредба „потребител на топлинна енергия” е физическо лице –
собственик или ползвател на имот , което ползва топлинна енергия за отопление и горещо
водоснабдяване за домакинството си. Следователно за да бъде потребител на топлинна
енергия физическото лице трябва да отговаря на две комулативно изискуеми условия: 1)да
притежава вещно право на собственост върху съответния имот , съответно вещно или
облигационно право на ползване върху същия имот , и 2) да ползва реално имота.
По настоящото дело по отношение на ответника е доказано , че не е притежавал
правомощието ползване , тъй като по силата на договора, удостоверен с нотариален акт №
***, дело № 474/2006г. на нотариус П.Т. , право на ползване върху процесния апартамент
са притежавали други лица - С В.ова Н.а и Д.Г. Н..
Тъй като не е била потребител на топлинна енергия през посочения период за
процесния апартамент за ответника не са възникнали задължения по чл.140а ЗЕ да заплаща
цената на доставената в апартамента топлоенергия за горещо водоснабдяване и за
3
отопление.
По настоящото дело не е представено удостоверение за наследници на ползвателя на
имота Д.Г. Н.. Тъй като според вписаното в нотариален акт № ***, дело № 474/2006г. на
нотариус П.Т. , ответникът В. Д. Н. е син на Д.Г. Н. , той е и негов наследник по закон
съгласно чл.5 ЗН. Обаче с отговора на исковата молба ответникът е представил Съдебно
удостоверение , издадено от СРС , 139 състав по гр.д. № 1511/2023г. , от което се установява ,
че В. Д. Н. е заявил отказ от наследството, оставено от Д.Г. Н. , който е вписан в особената
книга на съда под № 80/12.01.2023г. Следователно ответникът не отговаря за
задълженията на наследодателя Д.Г. Н. , включително и за задълженията, възникнали във
връзка с доставката на топлинна енергия в процесиня имот през периода от 01.05-2020г. до
07.03.2022г.
Предвид изложеното , тъй като ответникът не е бил потребител на топлинна енергия
за процесния апартамент през процесния период , съответно не отговаря за задълженията на
потребителите на топлинна енергия в имота за този период, той не е материално-правно
легитимиран да отговаря по предявените установителни искове. Пасивната материално-
правна легитимация е едно от условията за основателността на исковете.
Тъй като се касае за липса на материално-правна , а не на процесуална легитимация
производството по делото не следва да се прекратява , а предявените искове следва да
бъдат отхвърлени. Това е така , тъй като според общоприетото в съдебната практика и
в процесуалната доктрина материално-правната легитимация (за разлика от
процесуалната) е въпрос по основателността, а не по допустимостта на иска .
При липсата на една от комулативно изискуемите предпоставки за основателността на
предявените искове безпредметно е да се установява наличието и на останалите.
Предявените установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във
връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ са неоснователни и като такива
следва да бъдат отхвърлени.
Относно разноските по делото :
Съдът не присъжда разноски на ищеца в исковото производство , тъй като исковете не
са уважени.
На ответника следва да бъдат присъдени направените от него разноски по
настоящото исково дело – платеното възнаграждение за един адвокат (300 лв).
С оглед изрично постановеното в мотивите и в диспозитива на т.12 от Тълкувателно
решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС с настоящото съдебно решение следва да бъдат
определен и окончателния размер на разноските в заповедното производство, като бъдат
осъдени страните да ги заплатят.
На ищеца не следва да бъдат присъдени разноски за заповедното производство , тъй
като претенциите са отхвърлени изцяло.
На ответника (длъжник в заповедното производство) не следва да се присъждат
разноски за заповедното производство , тъй като не е осъществил разходи във връзка с това
4
производство.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените от „Т ЕАД, ЕИК:*** със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ***, против В. Д. Н., ЕГН: **********, със
съдебен адрес : гр. София , ул. *** – офис-център малък ЦУМ, чрез адв. К. К., обективно
съединени установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във
връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и чл.86,ал.1 ЗЗД за сумите :
1 138,80 лв (хиляда сто тридесет и осем лева и осемдесет стотинки) ,представляващи 1/2
част от стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, бул. „***, с абонатен № *** по договорни отношения между
страните през периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г. ; 139,04 лв (сто тридесет и девет лева
и четири стотинки), представляващи 1/2 част от мораторната лихва върху цената на
топлоенергията за периода от 15.09.2021г. до 26.06.2023г.; 30,48 лв (тридесет лева и
четиридесет и осем стотинки), представляващи 1/2 част от цената на услугата „дялово
разпределение” за същия имот през периода от 01.06.2020г. до 30.04.2022г. , и 6,36 лв (шест
лева и тридесет и шест стотинки), представляващи 1/2 част от мораторната лихва върху
цената на услугата „дялово разпределение” за периода от 15.08.2020г. до 26.06.2023г. ,
заедно със законната лихва върху двете главници от датата на предявявена на заявлението
по чл.410 ГПК – 18.07.2023г. , за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
заповедното гр.д. № 40146/2023г. по описа на СРС,68 състав.
ОСЪЖДА „Т” ЕАД, ЕИК:*** със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ***,
ДА ЗАПЛАТИ на В. Д. Н., ЕГН: **********, със съдебен адрес : гр. София , ул. *** –
офис-център малък ЦУМ, чрез адв. К. К., следните суми : 300 лева (триста лева),
представляващи направените от ответника разноски по настоящото исково производство–
платеното адвокатско възнаграждение (чл.78,ал.3 ГПК).
Решението е постановено при участието на подпомагащата страна „Б”ООД,
гр.София, бул. ***.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК
във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5