№ 27593
гр. София, 05.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110157691 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 242 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано по подадена от Д. С. Г. искова молба против „Уиз Еър Унгария ЦРТ“,
чуждестранно акционерно дружество, извършващо дейност в Република България чрез клон
с фирма „Уиз Еър Унгария Црт. – клон България“, с която са предявени обективно
кумулативно съединени осъдителни искови претенции и един установителен иск.
Производството по делото е приключило с Решение № 12753/27.06.2024г., с което „УИЗ
ЕЪР УНГАРИЯ ЦРТ.“ - чуждестранно акционерно дружество, вписано в търговския
регистър на Унгария под № 01-10-140174, извършващо дейност в Република България чрез
клон с фирма „Уиз Еър Унгария Црт.- клон България“, ЕИК *********, със седалище със
седалище и адрес на управление: София 1540, България, Аерогара, сграда на ИВТ, е
осъдено да заплати на Д. С. Г., ЕГН **********, сумите както следва:
на основание чл. 215, ал. 1 КТ, вр. чл. 31, ал. 2 НСКСЧ сумата от 9720.85 лв.,
представляваща неизплатените от ответника командировъчни пари за периода от
21.10.2019г. до 26.02.2021г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба -
25.10.2022г., до окончателното плащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над
9720.85 лв. до пълния предявен размер от 15812.89 лв.
на основание чл. 177, ал. 1 КТ сумата от 308.78 лв., представляваща неизплатените от
ответника възнаграждения за времето на платен годишен отпуск за периода от
м.02.2020г., м.11.2020г., м.12.2020г. и м.02.2021г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба- 25.10.2022г., до окончателното плащане, и на основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 56.74 лв. – лихва за забава за периода от 10.03.2020г. до
24.10.2022г. върху главното вземане за „секторни плащания“ от падежа на всяко от тях,
КАТО ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 177, ал. 1 КТ в частта за сумата над
308.78 лв. до пълния предявен размер от 833.87 лв. и иска с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД в частта за сумата над 56.74 лв. до пълния предявен размер от 165.58 лв.
1
на основание чл. 264 КТ сумата от 143.98 лв., представляваща неизплатените от
ответника възнаграждения за работа през дните на официалните празници за периода
от 21.10.2019г. до 26.02.2021г., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба- 25.10.2022г., до окончателното плащане, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата
от 34.54 лв. - лихва за забава за периода от 10.01.2020г. до 24.10.2022г. върху главното
вземане.
Със същия съдебен акт са отхвърлени предявените от Д. С. Г., ЕГН **********, срещу
„УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ ЦРТ.“ - чуждестранно акционерно дружество, вписано в търговския
регистър на Унгария под № 01-10-140174, извършващо дейност в Република България чрез
клон с фирма „Уиз Еър Унгария Црт.- клон България“, ЕИК *********, със седалище със
седалище и адрес на управление: София 1540, България, Аерогара, сграда на ИВТ, искове,
както следва:
иск с правно основание чл. 74, ал. 4, вр. ал. 1, пр. 1 и 2 КТ за обявяване за нищожна,
поради противоречието й със закона клауза от трудовия договор от 14.10.2019г. и
последващите го анекси, със следното съдържание: „Страните изрично се съгласяват
и признават, че сумата за първите два планирани и приключени сектора за всеки ден
ще се считат включени в размера на основната брутна заплата на служителя
съгласно чл. 5б и Работодателят няма да прави отделни плащания за тези сектори“;
евентуален иск с правно основание чл. 74, ал. 4, вр. ал. 1, пр. 1 и 2 КТ за обявяване за
нищожна, поради заобикаляне на закона клауза от трудовия договор от 14.10.2019г. и
последващите го анекси, със следното съдържание: „ Страните изрично се съгласяват
и признават, че сумата за първите два планирани и приключени сектора за всеки ден
ще се считат включени в размера на основната брутна заплата на служителя
съгласно чл. 5б и Работодателят няма да прави отделни плащания за тези сектори“;
иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за сумата от 5713.94 лв., представляваща
неизплатените от ответника „секторни плащания“ за периода от 21.10.2019г. до
26.02.2021г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 25.10.2022г., до
окончателното плащане, и иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от
1316.40 лв. - лихва за забава за периода от 10.12.2019г. до 24.10.2022г. върху главното
вземане за „секторни плащания“ от падежа на всяко от тях;
иск с правно основание чл. 224, т. 1 КТ за сумата от 727.25 лв., представляваща
неизплатеното от ответника обезщетение при прекратяване на трудовото
правоотношение за неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба - 25.10.2022г., до окончателното плащане, и иска с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 113.97 лв. - лихва за забава за периода от
31.03.2021г. до 24.10.2022г. върху главното вземане.
На 01.07.2024г., по делото е постъпила молба от ищеца, с искане на основание чл. 242
ГПК да се допусне предварително изпълнение на решението, в частта, с която са присъдени
суми по исковите претенции с правно основание чл. 215 КТ, чл. 177 КТ, чл. 264 КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът постановява предварително
2
изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за
работа. Логическото и граматическо тълкуване на цитираната процесуалноправна
разпоредба обуславя извода, че съдът допуска предварително изпълнение на решението
служебно, без да е необходимо формулирано искане за това, когато присъжда издръжка,
възнаграждение и обезщетение за работа, като няма пречка това да стане в отделен съдебен
акт, когато съдът е пропуснал да се произнесе по допускане предварително изпълнение на
решението, в самото решение. Законодателят не е изброил конкретно кои обезщетения за
работа подлежат на предварително изпълнение, поради което следва да се приеме, че такива
са всички вземания с характер на обезщетение и възнаграждение, които възникват за
работника във връзка с изпълнението на неговите трудови функции и работния процес (в
този смисъл и определение № 485 от 30.07.2010 г. по ч. гр. д. № 351/2010 г. на ВКС, ГК, ІV г.
о.). Вземанията по чл. 242, ал. 1 ГПК, за които е предвидено предварително изпълнение са от
категорията, обезпечаваща посрещане на ежедневни нужди, свързани с осигуряване
нормалното съществуване на индивида. Вземанията, за които се иска предварително
изпълнение, предмет на посочените искове, влизат в обхвата на нормата на чл. 242, ал. 1
ГПК, тъй като имат характер на възнаграждение и обезщетения, възникнали за работника
във връзка с изпълнението на неговите трудови функции и работния процес.
С оглед изложеното съдът намира, че следва да допусне предварително изпълнение на
решението в частта, с която са уважени исковете с правно основание чл. 215 КТ, чл. 177 КТ
и чл. 264 КТ.
По изложените съображения следва да бъде уважена и молбата за издаване на
изпълнителен лист за присъдените с решението трудови възнаграждения и обезщетения.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на Решение №
12753/27.06.2024г., постановено по настоящото гр.д. № 57691/2022г., по описа на Софийски
районен съд, 55 състав, В ЧАСТТА, с която са уважени исковите претенции с правно
основание:
чл. 215, ал. 1 КТ, вр. чл. 31, ал. 2 НСКСЧ за сумата от 9720.85 лв., представляваща
неизплатените от ответника командировъчни пари за периода от 21.10.2019г. до
26.02.2021г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 25.10.2022г., до
окончателното плащане
чл. 177, ал. 1 КТ за сумата от 308.78 лв., представляваща неизплатените от ответника
възнаграждения за времето на платен годишен отпуск за периода от м.02.2020г.,
м.11.2020г., м.12.2020г. и м.02.2021г., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба- 25.10.2022г., до окончателното плащане;
чл. 264 КТ сумата от 143.98 лв., представляваща неизплатените от ответника
възнаграждения за работа през дните на официалните празници за периода от
3
21.10.2019г. до 26.02.2021г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба-
25.10.2022г., до окончателното плащане.
ДА СЕ ИЗДАДЕ изпълнителен лист за сумите, присъдени по исковите претенции, за
които е допуснато предварително изпълнение.
ДА СЕ НАПРАВИ надлежна бележка за издадения изпълнителен лист върху
изпълнителното основание.
Определението, в частта, с която се допуска предварително изпълнение, подлежи на
обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски градски съд.
Определението, в частта, с която съдът е постановил да се издаде изпълнителен лист,
подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с частна жалба в двуседмичен срок,
който за молителя тече от връчването на разпореждането, а за ответника – от връчване на
поканата за доброволно изпълнение, с която на следва да бъде връчен и препис от
настоящото определение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4