Р Е Ш Е
Н И Е
№99
гр.
Кюстендил, 29.06.2020 г.
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в открито
заседание на четиринадесети май
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
СИМОНА НАВУЩАНОВА
при участие на секретаря
Вергиния Бараклийска, като разгледа
докладваното от съдия Савова в. гр. д. №55 по описа за 2020 г. на КнОС и, за да се
произнесе взе предвид :
А.Х.Ч.,
ЕГН **********, действаща чрез пълномощника адв. Е.А., с адрес: ***, обжалва
решение №755 от 10.12.2019 г. на Районен съд – Дупница, постановено по
гр.д.№802 по описа за 2019 г. на същия съд, в частите, с които съдът е признал
за установено по отношение на А.Х.Ч., че Р.Я.Ч., ЕГН: **********, с пост.
адрес: ***, е собственик на следния недвижим имот: “Поземлен имот с
идентификационен номер 68789.604.14, находящ се в гр.Дупница, общ. Дупница, област
Кюстендил, по кадастрална карта, одобрена със Заповед № 300-5-56/30.07.2004г.
на изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър гр.
Кюстендил, с адрес на поземления имот: гр. Дупница, ул. „Паничище” № 44, с площ
от 406 квадратни метра, трайно предназначение: Урбанизирана, начин на трайно
ползване: Ниско застрояване /до 10 метра/, стар идентификатор: няма, номер по
предходен план: 3602, квартал 270, парцел IX, при съседи: поземлен имот с
идентификационен номер 68789.604.139; поземлен имот с идентификационен номер
68789.604.142; поземлен имот с идентификационен номер 68789.604.141; поземлен
имот с идентификационен номер 68789.604.85; поземлен имот с идентификационен
номер 68789.604.129, ведно с построените в имота сграда имот с идентификационен
номер 68789.604.140.1, със застроена площ от 234 кв.м., брой етажи 2,
предназначение: жилищна сграда-еднофамилна и сграда имот с идентификационен
номер 68789.604.140.2, със застроена площ от 24 кв.м., брой етажи 1,
предназначение: промишлена сграда” и на основание чл. 108 от ЗС, А.Х.Ч. е
осъдена да предаде на Р.Я.Ч.,
владението върху същия недвижим имот.
Посоченото
решение се обжалва също в частта, в
която на основание чл. 59 от ЗЗД, А.Х.Ч., е осъдена да заплати на Р.Я.Ч. сума в размер на 714.00
лв. , представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване в размер на
дължимия средномесечен пазарен наем за ползването на недвижимия имот, за периода
от 03.12.2018г. до 09.04.2019г.; респ.на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, А.Х.Ч.
е осъдена да заплати на Р.Я.Ч., сума в
размер на 960.00 лв., представляваща сторените разноски в производството.
В обжалваните части, постановеният от ДнРС съдебен акт се
приема за неправилен, поради неговата незаконосъобразност. Иска се отмяната му
и отхвърляне на обективно съединените искове с правно основание чл.108 ЗС и
чл.59 ЗЗД.
За
немотивирани се приемат изводите на съда, че въззивницата ползва имота без
правно основание. Сочи, че по отношение на Нотариален акт №…., том **, рег. №***,
дело №***/1998 г. на нотариус Ст. С. е налице висяща недействителност. Счита,
че в случая с оглед приетото в ТР №3/29.11.2012 г. на ОСГТК на ВКС, сделката е
действителна и поражда права и задължения между страните. Поддържа се, че в
производството не е оборена презумпцията за наличие на транслативен ефект от
тази сделка. По изложените доводи се приема решението на районния съд в
обжалваните части за неправилно.
В срока
по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна – Р.Я.Ч.,
чрез пълномощника адв. Ю.Д.. Излагат се съображения за неоснователност на
въззивната жалба, доколкото в същата не са посочени конкретни факти и
обстоятелства, които да са основание за отмяна на обжалвания съдебен акт.
Претендира се за потвърждаване на
решението на районния съд в обжалваните части ведно с присъждане на разноски.
Поддържа се, че правилно съдът в мотивите си е приел, че следва да се уважи
предявеният ревандикационен иск.Сочи се, че извършената продажба на чужд
недвижим имот няма вещно- траслативно действие. За обосновани се приемат и
мотивите на районния съд за неоснователност на направеното от ответницата
възражение за изтекла в нейна полза придобивна давност. Сочи, че ответницата
никога не е имала намерение да свои имота, а е упражнявала фактическа власт
върху същия със съзнанието, че й е учредено от дъщеря й право на ползване.
Споделя довода на районния съд и за неоснователност на направеното от
ответницата възражение за право на задържане по чл.72, ал.3 ЗС.
По
делото е постъпила въззивна жалба и от Р.Я.Ч., ЕГН **********, действаща чрез
процесуалния представител по пълномощие
адв. Ю.Д..
Постановеният
от ДнРС съдебен акт се обжалва в частта, с която съдът е осъдил на основание
чл. 59 от ЗЗД, Р.Я.Ч. да заплати на А.Х.Ч. сума в размер на 9920.00 лв.,
представляваща стойността на извършените в периода 2015-2018г. подобрения в
процесния имот, изразяващи се в следното: ремонт на покрив на сградата -
подмяна на греди и попове и ребра; поставяне на паро-пропускаща мембрана;
направа на двойна скара; подмяна на улуци и водосточни тръби; пренареждане на
цигли и капаци с частична подмяна на повредени такива; монтаж на подулучни
поли; подмяна на челни дъски; подмяна на коминни обшивки; изграждане на нов
комин; смяна па дограма; измазване на тавани с варо-циментов разтвор;
боядисване с латекс; залепване на тапети и монтаж на ламиниран паркет на пода и
первази, както и в частта, с която съдът е осъдил, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК, Р.Я.Ч. да заплати на А.Х.Ч. сума в размер на 100.00 лв. ,представляваща
сторените разноски по делото за внесен депозит за СТЕ; осъдил е на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, Р.Я.Ч., да заплати на адв. Е.Й.А. от КАК, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., вр. с
чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения , сума в размер на 826.00 лв.;
осъдил е, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, Р.Я.Ч., да заплати по сметка на
РС-Дупница, държавна такса по предявения от А.Х.Ч. насрещен иск, в размер на
396.80 лв.
Решението
в обжалваните части се приема за неправилно, поради неговата немотивираност,
незаконосъобразност, противоречие на материалния закон и процесуалните правила.
Иска се отмяната му в обжалваните части и решаване спора по същество.
Претендират се и разноски.
В тази жалба се сочи, че ищцата своевременно е
оспорила заключението на в.л.Л., което оспорване не е взето предвид от
решаващия съд, като не е допуснал оглед, допускайки съществени процесуални
нарушения. Поддържа се и, че не са извършени всички подобрения,посочени в решението.Оспорва
се присъденият размер за подобрения.
Кюстендилският
окръжен съд счита, че въззивните жалби са допустими, доколкото същите са
подадени в срок и от надлежни страни.
По
същество, въззивният съд намира от фактическа страна следното:
Както
се установява от Протокол от
с.з.22.11.1996г. по гр.д. № 1243/1996г. на РС-Дупница, между Р.Я.Ч., В.Я.И. и
техния баща Я.В.Ч. е постигната и одобрена от съда спогодба,
по силата на която съделителката Р.Я.Ч.
получава в дял и става изключителен собственик на процесния недвижим имот,
предмет на делба по същото дело, като вместо дял съделителката Василка Я.
Иванова е получила за уравнение на дела си от Р.Ч. сума в размер на 8000 лв., а
вместо дял на съделителя Янко Василев Чакърски е учредено пожизнено правото на
ползване върху процесния имот и същият е получил за уравнение на дела си сума в
размер на 15 000 лв. от Р.Ч..
Видно
от удостоверение за граждански брак № ****/08.08.1998г., Я.В.Ч. и А.Х.Ч. са
сключили граждански брак на 08.08.1998г., за който е съставен акт за граждански
брак № ****/08.08.1998г.Я.Ч., ЕГН: **********, е починал на 28.08.2018г., за
което е съставен акт за смърт № 0392/28.08.2018г. в гр. Дупница, като след
смъртта си е оставил следните наследници по закон: А.Х.Ч.-съпруга, Р.Я.Ч.-дъщеря
и В.Я. И.-дъщеря/срвн. удостоверение за наследници изх. № 4602/29.10.2018г./.
Приживе, Я.В.Ч. е
сключил договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен с Нотариален акт за покупко-продажба с № ***,
том **, рег. № ***, дело № ***/24.02.1998г. по описа на нотариус С.С., с район
на действие ДРС,продавайки на А.Т.К., ЕГН **********, процесния недвижим имот,
като е запазил за себе си и за съпругата си А.Х.Ч. правото на ползване върху
същия. Приобретателката на имота е дъщеря на въззивницата А.Ч. /срвн.удостоверение
за раждане от ***г.,дубликат-л.25 от делото на ДнРС/.
С
нотариална покана от 29.10.2018г./.5 от гр.дело №802/19г.на ДнРС/, Р.Ч. е поканила А.Ч. да й предаде процесния
недвижим имот в тридневен срок от получаване на поканата или да й заплаща
месечен наем в размер на 300.00 лв. Поканата е получена лично от А.Ч. на
03.12.2018г.
В
първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства, като от
показанията на свид.И.Ш.;Б.Ш. и Р.П. се установява, че А. и Я.Ч. приживе на
последния са правили ремонт на покрива, слагали са ПВЦ дограма, правен е ремонт
и са поставени плочки на тоалетната, банята
и кухнята , поставян е ламинат на пода, като за тези дейности
материалите и трудът на майсторите са плащани от семейството; по време на
ремонтите въззивницата Ч. не е идвала в имота.Свид.Ш. уточнява, че част от ремонтните
дейности, тези-които изброява/касаещи покрива, поставяне на ПВЦ дограма,лепене
на плочки в кухня и тоалетка/ са
извършвани през 2015г.
В
приетите експертизи в първоинстанционното производство стойността на
среднопазарния наем за процесния имот за периода от 03.12.2018г. до 09.04.2019г. (за четири месеца и шест дни)
е определена в размер на общо 714 лв.
Стойността
на сочените като подобрения в процесния имот е определена в заключението на в.л.Л.В. съобразно момент
на извършването им, както следва:
1.Подобрения.извършени през 2015 г.: смяна на дограма - 12 кв.м - за 2880 лв.;
2. Подобрения.извършени през 2016 г.: ремонт на покрива на сградата-подмяна на
греди, попове и ребра - 100 кв.м - за 1500 лв.; поставяне на паро-пропускаща
мембрана - 90 кв.м - за 238 лв.; направа на двойна скара - 100 кв.м - за 285
лв.; подмяна на улуци - 25 м -за 198 лв. и водост. тръби - 14 м- за 133 лв.;
пренареждане на цигли - 100 кв.м - за 374 лв., пренареждане на капаци - 10 м -
за 72 лв., частична подмяна на цигли - 25 кв.м - за 410 лв.; монтаж на
подолучни поли - 8 кв.м - за 140 лв.; подмяна на челни дъски - 4 кв.м - за 80
лв.; подмяна на коминни обшивки - 1.8 кв.м - за 34 лв.; изграждане на нов комин
-3 куб.м. - за 987 лв. общо - 4451 лв., като от тази сума следва да се
приспадне овехтяване в размер на 668 лв., при което стойността остава 4006 лв.;
3. Подобрения, извършени през 2017 г.: монтаж на ламиниран паркет-30.1 кв.м -за
750 лв., монтаж на первази - 31.2 м. -за 221 лв., общо - 971 лв.; 4.
Подобрения, извършени през 2018 г.: измазване на тавани с варо-циментов разтвор
- 68.5 кв.м - за 731 лв.; боядисване с латекс -195 кв.м - за 702 лв., залепване
на тапети - 10 кв.м - за 630 лв. общо - 2063 лв.
В
експертизата на в.л.Е.Л. същите са посочени приблизително в общ размер
11 000лв.- като конкретно в таблица –приложение №1 към експертизата тази
стойност е 10874,55лв.,а поотделно за
труд / общо при сборуване в колоната на дадените стойности 4745,49лв./и
материали/общо при сборуване на дадените
стойности 6129,16 лв. /, като се сочи, че стойността на имота се е повишила с
11 000лв.
Въззивният съд – при така
установената фактическа обстановка - намира от правна страна следното:
Въззивницата
Р.Ч. е придобила по силата на спогодба в делбено производство правото на
собственост върху процесния имот през 1996г., а в полза на нейния баща е
учредено само право на ползване- и то само по отношение на него, а не и на
въззивницата Ч., която не е участник в това делбено производство.
Договорът
за продажба , прехвърлител по който е бащата на въззивницата Ч. - Я.Ч., е сключен впоследствие , като сделката
за продажба на чужд недвижим имот , макар и действителна - обвързваща страните,
които са го сключили, не поражда вещно-прехвърлителен ефект по отношение на
собствеността върху продадената вещ в полза на купувача. Този договор не би
могъл да бъде основание за добросъвестно владение в полза на въззивницата А.Ч.
, доколкото същата не е приобретател по същия.Освен това не се установява и кога
и спрямо кого от същата са демонстрирани
владелчески действия, още по-малко пък насочени спрямо действителния
собственик; респ.доведени до негово знание. За да се признае на едно лице право
на собственост по отношение на чужд имот, нормата на чл. 79, ал. 1
ЗС установява, че претендиращият несобственик следва да е упражнявал
в период, по-дълъг от 10 години, фактическа власт по отношение на конкретна
вещ, без противопоставяне от страна на невладеещия собственик на вещта, с
поведение на пълноправен собственик, т. е. поведение, безсъмнено сочещо, че
упражнява собственически правомощия в пълен обем за себе си. Самата ответница
А.Ч. не сочи, че е владяла имота като свой, а визира като титуляр трето
лице,т.е. законова презумпция на чл. 69 ЗС
не е приложима.
Предвид
изложеното , ревандикационният иск е основателен – установено е, че правото на собственост върху процесния имот
принадлежи на ищцата Ч., не се спори и , че ответницата е в имота , но без
същата да притежава правно основание за това.
Основателен
е и искът за парично вземане, съставляващо обезщетение за ползване от
ответницата на чуждия имот, без наличие на основание за това. След като изрично
е поискала преустановяване на владението /държането/ на недвижимия имот чрез
нарочна нотариална покана, то очевидно Ч. не е дала съгласие за ползването на
имота за процесния период, за който обезщетение се претендира, при което на нея като собственик се дължи обезщетение
по общото правило на чл. 59, ал. 1 ЗЗД от деня, когато вземането е станало изискуемо- в случая то е
претендирано от получаване на поканата; респ.същото е установено и по размер
чрез заключенията на в.л., в какъвто и размер този иск е уважен и като
законосъобразно, решението в същата част следва да се потвърди.
На
следващо място, изложените обстоятелства в насрещния иск сочат, че ищцата по
него е считала, че извършва ремонтни работи, респ.подобрения, в имот на своята
дъщеря А.К. - увеличавайки стойността на имот на последната /срвн.л.22 от
делото на ДнРС/, тъй като е считала, че имотът принадлежи на К. след прехвърляне
правото на собственост по договора от 24.02.1998г., оформен с нот.акт № ***,т.първи,д.№***/1998г.Видно
от същия, страните по договора са учредили право на ползване за прехвърлителя по сделката и съпругата му
пожизнено- което означава, същите да си служат с вещта, като от всичко изложено
следва, че ищцата по насрещния иск няма качеството на владелец . Съгласно Постановление
№ 6 от 27.XII.1974 г. по гр. д. № 9/74 г., право на обезщетение за извършени
подобрения в чужд имот по чл. 72
и 74 ЗС има само владелецът, а не и
държателят,т.е.правоотношенията следва
да се разгледат на плоскостта на правилата на неоснователното обогатяване.Доколкото
отношенията на страните следва да се уредят по правилата на чл.59 ЗЗД, ищцата
има право да получи по-малката от двете стойности: на обедняването /извършените
разходи за ремонт и преустройства/ и на обогатяването на ответната страна
/увеличената стойност на имота, в случай че стойността на подобренията е по –
висока/.При констатацията, съдържаща се в заключението на в.л.Лозанова, че
увеличението на стойността на имота след подобренията е с 11 000лв., съдът
намира, че следва да се съобразят разходите за претендирани подобрения и за които има данни в гласните
доказателства, че са извършени, а именно -
поставяне на дограма, ламинат и ремонт на покрив, като приема, че
разходите за извършването им са прецизирани
в заключението на в.л.Л.Велинов,и са съответно в размер на 2880лв.за
дограма; 4006лв.-за покрив и 971лв.за ламинат – т.е.общо 7857лв.
Доколкото
се касае за имуществена претенция – за суми за подобрения, за които се
установява , че са извършени приживе на съпруга на ищцата по иска- Я.Ч.- баща
на ответницата по този иск, то наследодателят на страните при извършване на подобренията е притежавал общо със съпругата си това
вземане, вкл.и към момента на смъртта
си, и неговата част се наследява от
двете страни /респ.и от трето неучастващо в производството лице/.Съобразно
правата на ищцата по иска, претенцията й следва да се уважи в размер на 2/3
ид.части от доказания размер – т.е.за 5238лв.
При
този изход на спора, следва да бъдат коригирани и присъдените разноски, касаещи
насрещния иск, както следва:
Ответницата
по насрещния иск следва да заплати на ищцата по него сторените разноски в
размер на 52,80 лв.-внесен депозит за вещо лице, на адв. Е.А.-възнаграждение в
размер на 460.00 лв., съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., вр. с чл. 7, ал. 2 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а на
РС-Дупница държавна такса по предявения насрещен иск в размер на 209,52 лв., на
осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК.
С
оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, А.Ч. следва да
заплати на Р.Ч. освен сторените разноски по делото в първата инстанция / които
са общо 960лв./ , още и разноски за настоящата инстанция – адвокатско
възнаграждение и държавна такса – в размер на 400,42лв. по компенсация.
Воден от горното,
Кюстендилският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№755 от 10.12.2019 г. по гр.д.№802/2019г. на Районен съд – Дупница, В ЧАСТИТЕ, в които
е:
ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.Х.Ч.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, че Р.Я.Ч., ЕГН: **********, с пост. адрес: ***,
е собственик следния недвижим имот: “Поземлен имот с идентификационен номер
68789.604.140 /землище шестдесет и осем хиляди седемстотин осемдесет и девет, кадастрален
район шестотин и четири, поземлен имот сто и четиридесет/, находящ се в
гр.Дупница, общ. Дупница, област Кюстендил, по кадастрална карта, одобрена със
Заповед № 300-5-56/30.07.2004г. на изпълнителния директор на Агенция по
геодезия, картография и кадастър гр. Кюстендил, с адрес на поземления имот: гр.
Д., ул. „П.” № **, с площ от 406 /четиристотин и шест/ квадратни метра, трайно
предназначение: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до
10 метра/, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 3602, квартал
270, парцел IX, при съседи: поземлен имот с идентификационен номер
68789.604.139; поземлен имот с идентификационен номер 68789.604.142; поземлен
имот с идентификационен номер 68789.604.141; поземлен имот с идентификационен
номер 68789.604.85; поземлен имот с идентификационен номер 68789.604.129, ведно
с построените в имота сграда имот с идентификационен номер 68789.604.140.1, със
застроена площ от 234 кв.м., брой етажи 2, предназначение: жилищна
сграда-еднофамилна и сграда имот с идентификационен номер 68789.604.140.2, със
застроена площ от 24 кв.м., брой етажи 1, предназначение: промишлена сграда” ;
като А.Х.Ч., / с посочени данни/ е осъдена
да предаде на Р.Я.Ч., /с посочени данни/ владението върху същия
недвижим имот;
А.Х.Ч.,
/с посочени данни/е осъдена да заплати на Р.Я.Ч., / с посочени данни/,
сума в размер на 714.00 лв. представляваща обезщетение за неоснователно
обогатяване в размер на дължимия средномесечен пазарен наем за ползването на
недвижимия имот, за периода от 03.12.2018г. до 09.04.2019г.;
Р.Я.Ч.,
/ с посочени данни/ е осъдена да заплати на А.Х.Ч., / с посочени
данни/ сума до размер на 5238 лв. (пет хиляди
двеста тридесет и осем лева), представляваща стойността на извършените в
периода 2015-2018г. подобрения в процесния имот, изразяващи се в следното:
ремонт на покрив на сградата / подмяна на греди и попове и ребра; поставяне на
паро-пропускаща мембрана; направа на двойна скара; подмяна на улуци и
водосточни тръби; пренареждане на цигли и капаци с частична подмяна на
повредени такива; монтаж на подулучни поли; подмяна на челни дъски; подмяна на
коминни обшивки; изграждане на нов комин/; смяна па дограма и монтаж на
ламиниран паркет на пода и первази;
а
също и досежно разноските, в частите, в
които :
на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, А.Х.Ч., с посочени данни, е осъдена да
заплати на Р.Я.Ч., с посочени данни сума в размер на 960 лв. (деветстотин и
шестдесет лева), представляваща сторените разноски в първоинстанционното производство
на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Р.Я.Ч., с посочени данни, е осъдена да
заплати на А.Х.Ч., ЕГН: **********, с адрес: ***, сума до размер на 52,80 лв. (петдесет и два лева и осемдесет стотинки) разноски по
делото - за внесен депозит за СТЕ.
на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Р.Я.Ч.,с посочени данни е осъдена да заплати
на адв. Е.Й.А. от КАК, на основание чл.
38, ал. 2 от ЗАдв., вр. с чл. 7, ал. 2, от Наредбата за мин. размери на
адвокатските възнаграждения , сума
до размер на 460лв. (четиристотин и шестдесет лева) и
на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, Р.Я.Ч., с посочени данни, е осъдена да
заплати по сметка на РС-Дупница, държавна такса по предявения от А.Х.Ч.
насрещен иск, до размер на 209,52 лв. (двеста и
девет лева и петдесет и две
стотинки).
ОСЪЖДА А.Х.Ч., с
посочени данни, да заплати на Р.Я.Ч., с посочени данни, сума в размер на 400,42 лв. (четиристотин лева и
четиридесет и две ст.), разноски по компенсация за въззивната инстанция.
ОТМЕНЯВА решение
№755 от 10.12.2019 г. по гр.д.№802/2019г. на Районен съд – Дупница, В ЧАСТИТЕ, в които:
Р.Я.Ч.,
/ с посочени данни/ е осъдена да заплати на А.Х.Ч., / с посочени
данни/ сума над 5238 лв. (пет хиляди
двеста тридесет и осем лева) до размер на 9920лв., като представляваща
стойността на извършените в периода 2015-2018г. подобрения в процесния имот,
изразяващи се в следното: ремонт на покрив на сградата / подмяна на греди и
попове и ребра; поставяне на паро-пропускаща мембрана; направа на двойна скара;
подмяна на улуци и водосточни тръби; пренареждане на цигли и капаци с частична
подмяна на повредени такива; монтаж на подулучни поли; подмяна на челни дъски;
подмяна на коминни обшивки; изграждане на нов комин/; смяна па дограма и монтаж
на ламиниран паркет на пода и первази , както и за измазване на тавани с
варо-циментов разтвор; боядисване с латекс; залепване на тапети,
а
също и в частта за разноските, които Р.Я.Ч., с посочени данни, е осъдена да
заплати:
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК - на А.Х.Ч., с посочени данни , сума над размер на 52,80 лв. до 100лв.разноски за внесен депозит за СТЕ в първоинстанционното производство; на основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв., вр. с чл. 7, ал. 2, от Наредбата за мин. размери на адвокатските възнаграждения в полза на адв. Е.Й.А. от КАК, над размер на 460лв. (четиристотин и шестдесет лева) до 826лв., и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК - по сметка на РС-Дупница, държавна такса по предявения от А.Х.Ч. насрещен иск, над размер на 209,52 лв. (двеста и девет лева и петдесет и две стотинки) до 396,80лв, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Х.Ч., /с посочени данни/ против Р.Я.Ч., /с посочени данни/, иск за заплащане на подобрения в процесния имот, извършени в периода 2015-2018г., за сумата над 5238 лв. (пет хиляди двеста тридесет и осем лева) до размер на 9920лв., претендирана като стойност на следните подобрения: ремонт на покрив на сградата /подмяна на греди и попове и ребра; поставяне на паро-пропускаща мембрана; направа на двойна скара; подмяна на улуци и водосточни тръби; пренареждане на цигли и капаци с частична подмяна на повредени такива; монтаж на подулучни поли; подмяна на челни дъски; подмяна на коминни обшивки; изграждане на нов комин/; смяна на дограма и монтаж на ламиниран паркет на пода и первази, както и за измазване на тавани с варо-циментов разтвор; боядисване с латекс; залепване на тапети.
Решението
на КнОС може да се обжалва с касационна жалба
в 1-месечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд.
Председател:
Членове:1.
2.