Решение по дело №309/2020 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 11 ноември 2020 г.
Съдия: Дарина Славчева Драгнева
Дело: 20207240700309
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 септември 2020 г.

Съдържание на акта

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

347                                                       11.11.2020 г.                                  гр. Стара Загора

     В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

         Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на петнадесети октомври  през две хиляди и двадесета година в състав:

                 

                                                                            Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА   

                                                                                                                                                                              Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА      

                                                                                                   МИХАИЛ РУСЕВ   

при секретаря Зорница Делчева        

и с участието на прокурора Петко Георгиев     

като разгледа докладваното от  съдия Дарина Драгнева  КАН дело №309 по описа за 2020 год, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. 

Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ представлявана от редовно упълномощен юрисконсулт против Решение №195/29.06.2020г, постановено по АНД №333/2020г. по описа на Районен съд Казанлък, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ №6748/17.03.2020г, издадено от Началник отдел „Контрол по РПМ“, дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, АПИ, компетентен въз основа на упълномощаване от Председателя на УС на АПИ с наложено на С.А.Ч. административно наказание „глоба“ в размер на 1000лв на основание чл.53 ал.1 от Закона за пътищата и за нарушение на чл.26 ал.2 т.1 буква „а“ от закона за пътищата във връзка с чл.37 ал.1 т.1 от Наредба №11 от 03.07.2001г на МРРБ за движение на извън габаритни и тежки ППС за това, че на 04.03.2020г в 12.22ч на път І-6, км.296 в посока град Казанлък- град Карлово е управлявал и осъществявал движение на МПС с 4 оси с две управляеми оси марка ***, модел *** с рег. №**** при следните съставомерни фактически обстоятелства:1. При измерено разстояние между осите 1.36м на двойната задвижваща ос на МПС, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос е 32.750т при максимално допустимо натоварване на оста 19тт, съгласно чл.7 ал.1 т.5 буква „в“ от Наредбата, и без да притежава разрешение за движение на пътно превозно средство по смисъла на §1 т.1 от ДР на Наредбата, изискуемо по силата на чл.26 ал.2 т.1 буква „а“ от ЗП – движението на тежки ППС е забранено и се осъществява само с разрешение за дейност от специалното ползване на пътищата на администрацията управляваща пътя.

За да отмени НП, РС Казанлък е приел, че ППС е с обща маса до 45 тона, поради което за него е приложимо изключението по чл.14 ал.3 предл. първо от Наредбата, сочещо и на друг административно наказателен състав – чл. 177 ал.3 от ЗДвП, а не този на чл. 53 ал.1 от Закона за пътищата.

С касационната жалба се твърди, че посоченото натоварване на ос изключва приложението на чл.14 ал.3 от Наредбата, тъй като надвишава с повече от 30% допустимото максимално натоварване по чл.7 ал.1 т.5 буква „в“ от Наредбата, както се поддържа и тезата, че всички съставомерни факти по чл.26 ал.2 т.1 буква „а“ от ЗП са повдигнати като обвинение и установени в хода на съдебното дирене. Претендира отмяна на въззивното решение и постановяване на друго за потвърждаване на наказателното постановление с присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.

Ответника С.А.Ч., чрез процесуалния си представител в писмен отговор оспорва касационната жалба като твърди, че съгласно чл.14 ал.3 вр. с чл.8 ал.5 от Наредбата не е необходимо разрешение от АПИ, а само квитанция, когато е изпълнено само едно от алтернативно посочените условия за обща маса, натоварване на ос не повече от 30% над допустимите норми или при посочените габаритни размери. Следователно правилно въззивния съд е приел, че НП е незаконосъобразно като е приложил чл.14 ал.3 предл. първо от Наредбата. От съда се иска да бъде оставено в сила въззивното съдебно решение. Претендира разноските по делото за настоящата съдебна инстанция.

Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение, че решението на КРС е неправилно по изложените в касационната жалба аргументи и предлага на съда да бъде отменено като вместо него се постанови друго, с което да бъде потвърдено наказателното постановление.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява основателна.

       С НП е вменено управлението на ППС без издадено от АПИ разрешение по смисъла на чл.26 ал.1 т.2 буква „а“ от ЗП, въпреки установеното претоварване на двойната задвижваща ос: натоварването на ос на двойната задвижваща ос е 32.750г при максимално допустимо натоварване на тази ос 19т. Претоварването е 13.75т, които представляват повече от 5.7 тона, колкото са  30 % от 19т. В решението си  КРС приема, че общата маса е до 45 тона, но тя е 48.650т, видно от протокола за измерване на превозното средство, съгласно изискванията на Наредбата. Неправилно РС Казанлък приема обща маса до 45тона от една страна, а от друга дори общата маса да е до 45тона, то превишаването на ос е повече от 30 %, който факт е установен от представения протокол за извършено измерване и не е оспорен, но е игнориран от въззивния съд. С разпоредбата на чл.6 от Наредбата са определени допустимите максимални маси на ППС в рамките на които могат да се движат по пътищата, отворени за обществено ползване. От своя страна разпоредбата на чл.7 определя допустимото максимално натоварване на ос за тези ППС, чиято максимална маса е в рамките на допустимата по предходната разпоредба. Оттук и изключението по чл.14 ал.3 от Наредбата е алтернативно и въведено, чрез съюза „или“. Необходимо и достатъчно е да се установи, че общата маса или натоварването на ос или габаритните размери на конкретното ППС са повече от посочените в чл.14 ал.3 от Наредбата, за да се изключи нейното прилагане и съответно да се квалифицира привеждането на ППС с характеристики над посочените норми, но без съответното по чл.26 ал.1 т.2 буква „а“ от ЗП разрешение, като наказуемо деяние по чл.53 ал.1 от Закона за пътищата.   Второто предложение на чл.14 ал.3 от Наредбата се прилага, ако общата маса е до стойностите в чл.6 от Наредбата, а натоварването на ос не е повече от 30% над тези по чл.7, но за конкретното ППС общата маса е 46 тона, което е достатъчно, но не е вменено като фактическо обстоятелство, пораждащо задължение за движение след разрешение. АНО е посочил като правопораждащ задължението за притежаване на разрешение факта на превишаване на допустимото максимално натоварване на ос по чл.7 от Наредбата, което е повече от 30% и този факт изключва приложението на чл.14 ал.3 от същия подзаконов нормативен акт. Възнаграждението за един юрисконсулт се определя по правилата на чл.78 ал.8 от ГПК вр. с чл.144 от ГПК  в рамките на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.

      Мотивиран от изложеното, Административен съд Стара Загора

Р     Е     Ш     И     :

ОТМЕНЯ Решение №195/29.06.2020г., постановено по АНД №333/2019г. по описа на РС Казанлък и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ПОТВЪРЖДАВА НП № 6748/17.03.2020г издаден от Началник отдел „Контрол по РПМ“, дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция пътна инфраструктура.  

ОСЪЖДА С.А.Ч. ЕГН ********** да заплати на Агенция пътна инфраструктура сумата от 80лв /осемдесет/, представляваща възнаграждение за юрисконсулт.

   Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:   

 

        ЧЛЕНОВЕ: 1.  

 

                                                                                                                           

                                                                                                         2.