РЕШЕНИЕ
№ 1406
гр. Варна, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско
дело № 20223100502061 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 56405/17.08.2022г. от
„Североизточно държавно предприятие“ ДП, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Шумен, ул. „П.” № 1, чрез процесуалния му
представител адв. Б. Г., срещу решение № 2573 от 01.08.2022г., постановено
по гр. дело № 5105/2022г. на ВРС, VII-ми състав, с което са уважени
предявените от Г. Р. Г., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „К.“ № 6, ет. 6, ап.
21 срещу въззивника обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ, с които е признато за незаконно и
отменено уволнението на въззиваемия, извършено от работодателя със
заповед № 153/25.02.2022г. и въззиваемият е възстановен на заеманата преди
уволнението длъжност „заместник директор” във въззивното предприятие.
В жалбата e изразено становище за неправилност на обжалваното
решение, като постановено при нарушение на материалния закон и
необосновано, постановено в разрез със събраните по делото доказателства.
Въззивникът оспорва извода на съда, че договорът на директора на „СИДП“
ДП, сключен с принципала, представляван от Министъра на земеделието,
храните и горите, няма характер на договор за управление, тъй като в
1
договора за управление не са зададени икономическите насоки за работа на
дружеството, не е посочена конкретна бизнес- задача, която да бъде
постигната, определена и в съответствие с програмата за развитието и
дейността на предприятието и въз основа на която управляващият да
разработи бизнес програма, която да предложи и трябва да изпълни по време
на действие на договора, както и че възложените на директора функции не са
свързани с осъществяване на конкретна стопанска дейност и не са пряко
свързани с постигането на конкретна бизнес програма или цел, и че
приложеният към договора финансов план също не може да се характеризира
като такъв, съдържащ бизнес програма. Оспорването е подкрепено с
подробни аргументи и позоваване на съдебна практика. Отправеното искане е
за отмяна на обжалваното решение и за присъждане на направените разноски
пред двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна по жалбата, в който е изложено становище за неоснователност на
оплакванията срещу решението, което намира за правилно и законосъобразно
в обжалваните му части. Сочи се, че въззивникът се позовава на неотносима
съдебна практика, както и че същият неправилно тълкува приложимия закон,
като излага подробни съображения. Претендира се присъждане на
направените съдебни разноски пред въззивната инстанция.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството е образувано по предявени обективно кумулативно
съединени искове по чл. 344, ал.1, т.1, т.2 КТ от Г. Р. Г. срещу „Североизточно
държавно предприятие“ ДП за признаване за незаконно и отменено
уволнението на ищеца, извършено със заповед на работодателя с №
153/25.02.2022г., на основание чл. 328, ал.2 КТ и да бъде възстановен ищецът
на заеманата преди уволнението длъжност „заместник директор” на СИДП
ДП Шумен.
Ищецът излага, че на 25.02.2022г. му е връчена процесната заповед, с
която трудовото му правоотношение е прекратено. Посочва, че това е втори
път, в който трудовото му правоотношение се прекратява. Предходното му
уволнение е извършено, на основание чл. 328, ал.1, т. 2, пр.2 КТ, което след
оспорване по съдебен ред, с влязло в сила решение по гр.д. № 3860/2020г. на
ВРС е признато за незаконно и отменено. На 04.02.2022г., въз основа на
заповед № 94 и негово заявление от същата дата, е бил възстановен на
заеманата преди това длъжност „зам.директор“ с месторабота офис Варна. На
същия ден се явил на работа в офиса в гр. Варна. От служителите там
/сътрудник по управление на европейски проекти и програми, експерт връзки
с обществеността и чистач/ узнал, че от СИДП Шумен не им се задава почти
никаква работа. Практически кабинетът му бил почти изпразнен. От
проведени срещи с експерт стопанска дейност /зачислена като служител офис
Варна/ и от мобилните екипи узнал, че имало заповед, съгласно която
мобилният екип е на пряко подчинение на експерт стопанска дейност и
експерта по лова съм СИДП и вече не е към офис Варна. За изпълнение на
служебните му задължения му е предоставен лаптоп, на които нямало каквато
и да е информация във връзка и/или по повод дейността на предприятието и
2
офиса във Варна. С докладни до началника си и неговия заместник се опитал
безуспешно да окомплектова с нужния персонал офиса във Варна. След
подаване на докладните си, експерт стопанска дейност, водещ се на негово
подчинение излязла в отпуск без да го уведоми. Оспорва заповедта за
уволнението си, като счита същата за незаконосъобразна и немотивирана.
Твърди, че в заповедта като основание е бил посочен само текстът чл. 328, ал.
2 КТ /без текстово изписване/, както и че е вписано ищецът да е заемал
ръководна длъжност[1]Началник отдел „Опазване на горските територии и
ловно стопанство“, каквато никога не бил заемал. Заеманата от него длъжност
е била „зам. директор“ на СИДП ДП Шумен. Оспорва по същество заеманата
от него длъжност, след възстановяването му на работа да е била „ръководна“,
доколкото на практика е бил лишен от възможността да управлява хора и
процеси в офиса във Варна, и да упражнява функциите си. Счита, че с оглед
заетите длъжности в офиса във Варна към 2020г., когато е уволнен и тези към
2022г., когато е бил възстановен на работа, реално този офис е бил лишен от
специалисти, разбиращи от ловни стопанства, горски територии, дивеч, от
тяхното управление и контрол. Твърди, че е нямал нужната кадрова и
материална обезпеченост в офиса във Варна да управлява когото и да е било,
и позоваването от страна на работодателя на това уволнително основание
реално представлява злоупотреба с право. Счита и че при така създадената
обстановка в офиса, реално новият директор не е имал възможността да
прецени неговите ръководни, управленски и контролни функции,
професионални знания и умения. Ето защо, счита, че на практика длъжността
му не е била ръководна по см. на пар.1, т.3 ДР на КТ. Твърди, че от значение
за уволнението му е и установяване обстоятелството за наличие на бизнес -
задача и програма на новия директор, с който е бил сключен договор за
управление. Твърди, че договорът за управление № РД 58-47/01.06.2021г.
сключен между министъра на МЗХГ и настоящия директор Р.И. не съдържа
бизнес задача и програма, нито той е бил обявен в ТР. Твърди също, че в
договора за управление е посочено, че е валиден до провеждане на конкурс по
чл. 21 ЗПП и сключване на договор със спечелилия конкурса. Затова счита, че
инж. Р.И. няма законово основание да представлява ответното предприятие в
качеството му на изп. директор, а оттам и да издава процесната заповед за
уволнение. Искането е за уважаване на исковата претенция и присъждане на
сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с
който исковите претенции се оспорват като неоснователни. Не оспорва, че с
ответника е съществувало трудово правоотношение от 08.01.2015г., по което
той е заемал длъжност „заместник директор“ с място на работа СИДП
Шумен, офис Варна. Не оспорва, че ТПО с ищеца е прекратено с негова
заповед № 64/24.01.2020г., прието за незаконно от съда с влязло в сила
решение. Потвърждава, че с негова заповед № 153/25.02.2022г., ТПО с ищеца
е прекратено на основание чл. 328, ал. 2 КТ, считано от 28.02.2022г. Оспорва
заповедта да страда от сочените от ищеца пороци и твърди, че същата е
издадена при спазване на процесуалния и материалния закон. Твърди, че
СИДП Шумен е държавно предприятие по см. на чл. 163, ал.1 ЗГ, за което
3
няма законова пречка да бъде сключен договор за управление. Твърди да е
налице валиден договор за управление № РД 58-47/02.06.2021г. сключен
между тогавашния министър на земеделието и храните и директора на СИДП
ДП Шумен Р.И.. Договорът е сключен до приключването и сключването на
договор за управление със спечелилото лице конкурса по чл. 171, ал.1 ЗГ.
Счита, че по естеството си този договор е такъв за управление, защото:
месечното възнаграждение на директора - изпълнител по договора се
определя при условия и ред, определени с Наредба на министъра на
земеделието и храните, съгласно чл. 175, ал.1 ЗГ; предвидено е внасяне на
определена сума като гаранция за качествено изпълнение от директора;
последният е поел задължение да предлага на УС проект на годишен
финансов план, който се утвърждава от министъра, както и да утвърждава
финансовите планове на териториалните поделения; била предвидена и
възможност министърът да прекрати предсрочно договора при неизпълнение
на показателите във финансовия план. Оспорва твърденията, заеманата от
ищеца длъжност да не е от тези включени в ръководството на предприятието
по см. на пар.1, т.3 ДР на КТ. Твърди, че съгласно длъжностната
характеристика на ищеца, мястото му в структурата на предприятието е на
пряко подчинение на директора на СИДП ДП Шумен, а на негово пряко
подчинение са останалите служители на предприятието. На ищеца са били
възложени ръководни функции[1]по ръководене, организиране цялостната
дейност на предприятието, по опазване на горите и горския фонд,
горскостопанската и ловностопанската дейност, контрол за спазване на
трудовата и технологична дисциплина на служителите в предприятието,
вземане на решения по въпросите, за които отговаря по длъжностни
задължения и функции, има делегирани права от прекия ръководител. Твърди
и че уволнителната заповед е издадена в рамките на 9-месечния срок по чл.
328, ал.2 КТ. Счита за ирелевантни за спора личните и професионални
качества на ищеца, и тяхната правилна преценка от страна на новия
ръководител, в т.ч. липсата на комуникация и материална обезпеченост.
Въпреки това, твърди, че ищецът е имал нужната кадрова и материална
обезпеченост, и са му били създадени нужните условия за изпълнение на
ръководните му функции.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е намерил
предявените искове за основателни и ги е уважил изцяло.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след
преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Между страните не са спорни следните факти и обстоятелства: ищецът е
заемал длъжност „заместник директор“, категория персонал клас 1-
ръководители, с код по НКПД- 1120-6014 и място на работа „Североизточно
държавно предприятие“ ДП, офис Варна, по силата на безсрочен трудов
договор № 47/08.01.2015г. и допълнително споразумение към него №
23/01.10.2017г., което е прекратено със заповед № 64/24.01.2020г. на
директора на СИДП ДП Шумен, на основание чл. 328, ал.1, т. 2 КТ
/съкращаване на щата/, считано от 25.01.2020г.; с влязло в сила решение по
4
гр.д. № 3860/2020г. на ВРС, уволнението е било признато за незаконно и
отменено и ищецът е възстановен на заеманата длъжност „заместник
директор“; със заповед на работодателя № 94/04.02.2022г., ищецът е
възстановен на заеманата длъжност „заместник директор“ с код по НКПД-
1120-6014. и на 25.02.2022г. работодателят е издал процесната заповед №
153/25.02.2022г., с която трудовото правоотношение с ищеца е отново
прекратено, на осн. чл. 328, ал.2 от КТ.
Съгласно утвърдената длъжностна характеристика на длъжността, с
която ищецът е бил запознат на 08.01.2015г. срещу подпис, длъжността му е
на пряко подчинение на директора на „СИДП“ ДП. Целта на длъжността е да
подпомага директора при осъществяване на правомощията му, като сред
основните задължения на служителя са: да подпомага директора и да го
замества; да ръководи цялостната дейност на предприятието /изпълнение на
горско- и ловностопанските планове, на поддържащи и/или възстановителни
дейности в горските територии, организиране и провеждане мероприятия по
защита на горските територии, на противоерозионни мероприятия и пр./,
участва в приемането на финансовите планове на териториалните поделения
и изготвяне на цялостния финансов план на СИДП, осъществяване
взаимодействие между отделите, ръководи разработването на техническата
документация за офертите и договорите, организира и провежда съвещания
по искане на директора или по негова лична преценка, изпълнява и други
конкретно възложени му от директора и свързани с длъжността задачи; взема
решения свързани с организация работата на предприятието; взема
самостоятелни решения в съответствие с делегираните му права от директора,
прави предложения за санкциониране на длъжностни лица неизпълняващи
и/или нарушаващи вътрешните правила и разпоредби по въпросите, за които
отговоря. Работата се възлага от директора на ДП, а зам. директорът планира
изпълнението на възложените му от прекия ръководител задачи в зависимост
от производствената необходимост и текущи неотложни задачи; възлага
работата на началниците на отдели, определя и следи сроковете за
изпълнение на поставените задачи; изготвя и представя съответните
протоколи, доклади, анализи, отчети, справки и др. необходими документи по
повод отчитане на извършената работа; отчита изпълнението на възложените
му задачи пред директора. Пряко на негово подчинение са началниците на
отдели.
На 26.10.2021г. между министъра на земеделието, храните и горите и
Ради Атанасов Иванов е сключен договор за управление № РД58-77 за срок
от 5години. Въз основа на него, Р.И. като директор е приел да управлява и
представлява „Североизточно държавно предприятие“ гр. Шумен в
съответствие с действащото законодателство, решенията на министъра и
управителния съвет на предприятието и в рамките на предоставените му
правомощия. В договора са разписани правата и задълженията на министъра
и директора, като изрично в чл.10, ал.1, т. 5 е разписано като задължение на
директора изработването на годишен финансов план. По делото е представен
финансов план на „СИДП“ ДП Шумен за 2021г., изготвен от директора инж.
Р.И. и утвърден на 06.12.2021г., съдържащ приходна и разходна част с
5
разбивка по отделни видове дейности, административни и стопански разходи,
изготвена инвестиционна програма, и предвиден финансов резултат.
Представен е и годишен план за 2022г., изготвен от директора Р.И..
Във връзка с изискан от първоинстанционния съд заверен препис от
бизнес план, представен във връзка с договор за управление № РД 58-
77/26.10.2021г., по делото е приобщено писмо от главния секретар на
Министерството на земеделието. В същото е посочено, че към настоящия
момент държавните предприятия по чл.163 от Закона за горите не работят по
бизнес програми, а по годишни финансови планове.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни
изводи:
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от
посочените в жалбата оплаквания.
Съобразно действащото трудово законодателство е възприет принципа
за законоустановеност на основанията за уволнение, което означава, че
работодателят може да упражни потестативното си право да прекрати
трудовия договор само при съблюдаване на определени фактически състави,
въздигнати от законодателя като предпоставки за уволнение. Законодателят е
определил лимитивно основанията, което означава, че работодателят може да
прекрати трудовия договор само на някое от изрично предвидените в КТ
основания, с или без предизвестие. Уредбата на прекратяване на трудовите
правоотношения по инициатива на работодателя на безвиновните основания
за уволнение се регламентира от съставите на чл. 328, ал. 1 и ал. 2 от КТ.
Основанията за уволнение представляват определени от закона юридически
факти, възникнали след сключването на трудовия договор, при наличието на
които уволнението може да бъде извършено.
Съобразно разпоредбата на чл.328, ал.2 от КТ /доп. - ДВ, бр. 25 от
2001г./, служителите от ръководството на предприятието могат да бъдат
уволнени с предизвестие в сроковете по чл. 326, ал. 2 и поради сключването
на договор за управление на предприятието, като уволнението може да бъде
извършено след започване на изпълнението по договора за управление, но не
по-късно от 9 месеца.
В конкретния случай работодателят е обективирал волеизявление за
прекратяване на трудовото правоотношение с въззивникът на основание
чл.328, ал.2 от КТ, чрез отправянето на писмено предизвестие, връчено на
25.02.2022г. Правно релевантно към предмета на въззивната проверка е дали
към датата на отправяне на писменото предизвестие в полза на въззивника е
съществувало потестативното право за прекратяване на ТПО и дали същото е
надлежно упражнено. Прекратяването на трудовия договор на посоченото
основание е обективно и безвиновно, което предпоставя необходимост
работодателят да докаже основанието за уволнение, а именно сключеният
договор за управление, заемането на ръководна длъжност от ищеца и дали
уволнителната заповед е издадена в рамките на законовоустановения
6
деветмесечния срок.
Спорът между страните е концентриран върху въпроса дали сключеният
между министъра на земеделието и директора на „СИДП“ ДП Шумен договор
има характер на такъв за управление, доколкото другите две предпоставки се
установяват безспорно от събраните писмени доказателства.
Държавните предприятия за управление на горските територии,
съгласно чл.163 от ЗГ са юридически лица със статут на държавни
предприятия по смисъла на чл.62 ал.3 ТЗ, които осъществяват дейността си в
определения им със закона район. В чл.164 от ЗГ е посочено, че
предприятията са с двустепенна структура - централно управление и
териториални поделения. В чл.171 от ЗГ е предвидено с лицето, изпълняващо
длъжността „директор” на държавното предприятие да се сключва договор за
управление, който следва да отговаря на определени изисквания за форма и
съдържание. Директорът се задължава срещу възнаграждение да осъществява
в уговорения срок, освен специфичните с оглед предмета на дейност на
юридическото лице работи, още и определен стопански резултат, посочен в
договора за управление /или в друг документ/, като възнаграждението му е
обвързано с постигането на финансов резултат и с изпълнението на
дейностите в цялото предприятие /чл.175 ал.2 от ЗГ и Наредба №
22/14.ХII.2012г. за условията и реда за определяне на средствата за работна
заплата в ДП по чл. 163 ЗГ и в техните ТП /, в т.ч. той носи и имуществена
отговорност при неизпълнение на управленската програма. Последователно
съдебната практика приема, че няма пречка, когато отделен закон изрично
съдържа уредба /както това е предвидено в Закона за горите/ да бъде сключен
договор за управление по смисъла на чл.328 ал.2 КТ на държавно или
общинско предприятие, на което е предоставена държавна или общинска
собственост, тъй като тези предприятия имат стопански цели, макар и да са
създадени за задоволяването на определена обществена потребност.
От сключения на 26.10.2021г. договор за управление се установява, че
възнаграждението на Р.И. се определя при условията и по реда, определени в
наредбата по чл.175, ал.1 от ЗГ, както и че в срок от три месеца от сключване
на договора същият следва да внесе гаранция за качественото изпълнение на
договора в размер на тримесечното му брутно възнаграждение. Освен това
неизпълнението на заложените показатели в одобрения финансов план е едно
от основанията, на които може да бъде прекратен договор. Посочените
договорни клаузи и представения годишен финансов план обуславят правния
извод, че сключеният между министъра на земеделието и Р.И. договор има
облигационен, а не трудов характер и следва да се квалифицира като договор
за управление Неправилно първоинстанционният съд е приел, че на
директора на ответното предприятие не е поставена бизнес цел, както и че
утвърденият бизнес план до голяма степен се припокривал с този, изготвен от
предходния директор. Директорът е ангажиран с постигането на конкретни
икономически показатели по приетия финансов план , като ирелевантно е
обстоятелството дали същият има сходство с предходния утвърден финансов
план. Следователно, директорът на ответното предприятие законосъобразно е
упражнил потестативното право да прекрати трудовото правоотношение с
7
ищеца. Съдебната практика, на която се позовава въззиваемият е неотносима
към конкретния казус, доколкото същата се отнася до търговски дружества, а
не държавни предприятия.
По изложените съображения предявените искове с правно основание
чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ се явяват неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
Като е достигнал до различни правни изводи първоинстанционният съд
е постановил неправилен и незаконосъобразен акт, който следва да бъде
отменен изцяло, включително и в частта за разноските.
Предвид изхода на спора и отправеното искане, въззиваемият следва да
заплати на въззивника сторените разноски по делото, които за първата
инстанция представляват заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
852 лв. с вкл. ДДС, а за втората инстанция внесена държавна такса в размер
на 80 лв. и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 852 лв. с вкл.
ДДС, или общо 1784 лв.
Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 2573 от 01.08.2022г., постановено по гр.
дело № 5105/2022г. на ВРС, VII-ми състав
И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. Р. Г., ЕГН ********** от гр. Варна, ул.
„К.“ № 6, ет. 6, ап. 21 срещу „Североизточно държавно предприятие“ ДП,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. „П.” № 1
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1
и т.2 от КТ за признаване за незаконно и отменено уволнението на ищеца,
извършено със заповед на работодателя с № 153/25.02.2022г., на основание
чл. 328, ал.2 КТ и да бъде възстановен ищецът на заеманата преди
уволнението длъжност „заместник директор” на СИДП ДП Шумен.
ОСЪЖДА Г. Р. Г., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „К.“ № 6, ет. 6, ап.
21 да заплати на „Североизточно държавно предприятие“ ДП, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. „П.” № 1
сумата от 1784 лв. /хиляда седемстотин осемдесет и четири лева/,
представляваща направени съдебно деловодни разноски пред двете
инстанции, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
8
1._______________________
2._______________________
9