Р Е Ш Е Н И Е
№..........................
гр. София, 06.01.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на тринадесети април
две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
при
секретаря Галина Стоянова, разгледа търговско дело № 2225 по описа за 2020г. и
взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба
на Г.К.Ф. срещу „Д.“ ЕООД и „В.“ ООД, с която при условията на обективно и
субективно кумулативно съединяване са предявени:
1) искове с правно основание чл. 95, ал. 1 ЗАПСП за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищеца обезщетение за
неимуществени вреди от нарушение на право на ищеца по чл. 15, ал. 1, т. 4, вр.
чл. 8, ал. 1 ЗАПСП да бъде обозначен като съавтор на книгата „Предпоследната
крачка“ (исковете са предявени като частични за сумата 7 500 лв. при
заявен общ размер на вземането за неимуществени вреди от 15 000 лв.);
2) искове с правно основание чл. 95б, ал. 1,
т. 2 ЗАПСП за осъждане на ответниците да преустановят нарушението като при
следващи издания на книгата обозначат ищеца като съавтор на книгата;
3) искове с правно основание чл. 95б, ал. 1,
т. 3 ЗАПСП за изземване и унищожаване на издадените екземпляри от книгата;
4) искове с правно основание чл. 95б, ал. 1,
т. 6 ЗАПСП за осъждане на ответниците да разгласят за своя сметка диспозитива
на решението по горните искове в два всекидневника.
Като фактическо основание на предявените
искове са заявени твърдения, че: ищецът е сключил договор от 03.01.2019г. с
ответника „Д.“ ЕООД за прехвърляне на авторски права върху текст, съставен за
изготвяне на биографична книга за К.Л.Н.; изготвил е текстът, който представлява
изследване на спортната кариера и житейския път на К.Л.Н., предал е същия на К.Л.Н.
и е получил уговореното възнаграждение по договора; текстът е използван при
написването на книгата „Предпоследната крачка“, издадена от ответника „В.“ ООД
по възлагане на ответника „Д.“ ЕООД, но на корицата на книгата като единствен
автор на книгата е посочен Б.Р., а името на ищеца е посочено единствено на
втора страница на книгата в текст след латинската буква „с“, заградена в
кръгче, заедно с имената на Б.Р. и К.Л.Н.; вследствие на нарушението на правото
на ищеца да бъде обозначен като съавтор на книгата и неуспешни опити на ищеца
за доброволно разрешаване на спора между страните във връзка с нарушението
ищецът претърпява неимуществени вреди, изразяващи се в негативно влияние върху
творческата му дейност и професионалните му контакти, чувство на унижение,
обида, притеснение, нежелание да се среща с хора, депресия, безсъние.
Ответникът „Д.“ ЕООД оспорва предявените
искове срещу дружеството с възражения, че: дружеството не е субект на права и
задължения, произтичащи от издаването на процесната книга; съставеният от ищеца
текст няма характер на произведение по смисъла на чл. 3 ЗАПСП; съставеният от ищеца
текст не представлява част от литературното произведение, върху което ищецът
претендира съавторски права; приносът на ищеца за създаването на книгата не е
отричан, а е признат в публични представяния на книгата, както и в текста на
втората й страница; описаните в исковата молба неимуществени вреди не са
настъпили.
Ответникът „В.“ ООД оспорва основателността
на предявените искове срещу дружеството с възражения, че: действията му по
издаване на книгата „Предпоследната крачка“ не са основание за отговорност на
дружеството за обезщетяване на нарушени авторски права върху книгата, тъй като
издаването на книгата, включително оформлението на корицата на книгата и текста
на втора страница са извършени по възлагане от К.Л.Н. с договор от 01.02.2020г.
и без знание у служителите на ответника „В.“ ООД кои са действителните автори
на книгата; не е налице нарушение на авторски права, тъй като ищецът е
обозначен като съавтор на книгата в съответствие с изискванията на чл. 15, ал.
1, т. 4, вр. §1, ал. 1 ЗАПСП; ищецът не е заявил изрично искане да бъде посочен
като съавтор на корицата на книгата; твърдените от ищеца неимуществени вреди не
са настъпили; дори да са настъпили, липсва пряка и непосредствена причинна
връзка между описаните в исковата молба състояния на душевен
дискомфорт у ищеца и издаването на процесната книга.
Изявленията на страните и събраните в
производството доказателства установяват следните безспорни обстоятелства от
фактическата страна на предмета на делото:
Ищецът Г.К.Ф. е журналист с утвърдено име и изградена
репутация в средите на спортната журналистика и аудиторията на спортните медии.
К.Л.Н. е състезател по спортно ориентиране и планински
маратони, чиито успехи, включително в индивидуално предприети и реализирани събития,
надхвърлят обичайните постижения в посочените области в степен на
изключителност, която създава обща известност на името му, включително на
прозвището му „Дизела“, респективно интерес към личността и дейността му сред широк
кръг потребители на информационни услуги.
Установява се по реда на чл. 23, ал. 6, вр.
чл. 34, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ от записите по партидата на ответното дружество „Д.“
ЕООД, че от учредяването му до настоящия момент едноличен собственик на
капитала и управител на дружеството е К.Л.Н..
Въз основа на проведени срещи и разговори
между ищеца Г.К.Ф. и К.Л.Н. в периода 12.03.2018г. – 18.07.2018г. и аудиозаписите
от тези разговори ищецът съставя текстове, в които са възпроизведени разказите
на Г.К.Ф. за живота и спортната му дейност, предава на К.Л.Н. файлове с тези
текстове и получава възнаграждение за изготвянето им в размер 1 500 лв.
От заключението на съдебно-филологическата
експертиза по делото, изготвено въз основа на анализ на самите текстове и
аудиозаписите, въз основа на които са съставени, се установява, че в текстовете
хронологично се проследяват събития, факти и емоции от жизнения път на К.Л.Н.,
като съдържанието на текстовете възпроизвежда разказите на Николов при срещите
му с ищеца, но с лексикални корекции (филтриране на вулгаризми, замяна на думи
от разговорната реч с думи, подходящи за художествен текст) и след хронологично
подреждане на разказаните събития, освен това обективен принос на ищеца за
съдържанието на текстовете представляват и въпросите му към разказващия за
уточняване и насочване на разказа към определени събития, които въпроси не са
включени в съставените текстове, но се установяват от аудиозаписите за срещите
между ищеца Г.К.Ф. и К.Л.Н..
На въпроса могат ли да бъда определени
съставените от ищеца текстове като произведение от конкретен литературен жанр
филологическата експертиза дава заключение, че текстовете се доближават до
определението за мемоари (литературна творба за минали събития, отразени от
участник в тях или техен съвременик), същите са четими и проследими и
притежават художествени качества, придадени им от разказвача К.Л.Н. след обработката
на ищеца Г.К.Ф., но нямат завършен вид и не са годни за директна публикация,
тъй като на множество места в текстовете е необходима допълнителна работа по
изясняване или уточняване на фактологията, включително техническо отстраняване
на отбелязванията в текстовете, насочващи към празноти или неясноти в описаните
факти.
От показанията на Б.Б.Р., който е разпитан
като свидетел по делото, се установява, че файловете със съставените от ищеца
текстове са му предоставени от К.Л.Н. и са използвани от свидетеля при
написването на книгата „Предпоследната крачка“ като един от източниците на
информация, включително в книгата са възпроизведени части от текстовете като цитати
на реплики и разкази на К.Л.Н. от първо лице, които са поставени в текста на
книгата в кавички.
От заключението на филологическата експертиза
по делото се установява, че от съдържанието на съставените от ищеца текстове в
книгата „Предпоследната крачка“ са използвани около 50%, като по-голямата част
от използваните текстове са дословно цитирани и оформени в текста на книгата в
кавички като цитати на К.Н., друга част представлява отново цитати с
незначителни стилистични редакции, а трета част представлява резюмета на части
от текстовете, съставени от ищеца.
От показанията на свидетеля Р. и
констатациите на съдебно-филологическата експертиза по делото се установява, че
останалите източници на информация при написването на книгата са проведени от Б.Р.
разговори със самия К.Л.Н., разговори и интервюта с родителите и първия му
треньор, както и с организатори на спортни събития с негово участие, два филма
за К.Л.Н. с режисьор Д.П., документална продукция „5 за 24“, електронна
кореспонденция със състезателя по ориентиране Т.Ж., разговор/интервю с И.Г.,
туристически пътеводител „Ком - Емине“, както и непосредствени възприятия на
свидетеля и автор на книгата от посетени състезания и други събития с участието
на К.Л.Н..
Самата книга „Предпоследната крачка“
представлява биография на К.Л.Н. и е издадена от ответника „В.“ ООД по
възлагане от К.Л.Н. въз основа на договор от 01.02.2020г. (приет като писмено
доказателство по делото).
Печатното издание на книгата съдържа общо 230
страници, от които 41 страници имат различни служебни функции (съдържание,
снимков материал и други подобни), а от останалите 189 страници, които
представляват текста на книгата, части от изготвените от ищеца текстове са възпроизведени
дословно или след преработка на 123 страници от книгата (почти изключително в
първите три глави на книгата, тъй като четвърта и пета глава касаят събития,
случили се през 2019г., тоест след разговорите между ищеца и К.Л.Н.), като от
заключението на съдебно-филологическата експертиза се установява, че обемът на
възпроизведените текстове на ищеца в книгата представлява прилизително 60-70% от
съдържанието на първа, втора и трета глава на книгата, респективно около 50% от
съдържанието на пълния текст на книгата.
На корицата на издадената книга като
единствен неин автор е посочен Б.Р., а името на ищеца е посочено на втора
страница на книгата след текст „Copyright“ и латинската буква
„с“, заградена в кръгче, заедно с имената на Б.Р. и К.Л.Н..
От заключението на съдебно-счетоводната
експертиза по делото се установява, че ответникът „В.“ ООД е издал 1 250
броя от процесната книга, продадени са 1 144 броя от книгата, 52 броя са
предадени за брак, авторски архив и реклама, а в наличност към 23.03.2022г. са
54 броя от книгата.
Описаните безспорно установени по делото
факти не обуславят съществуването на правата на ищеца като съавтор на книгата
„Предпоследната крачка“, заявени като основание на предявените искове по
делото.
На първо място в тази връзка следва да се
посочи, че съавторство върху произведение по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗАПСП не
възниква по отношение на всяко произведение, създадено в резултат от усилията
на повече от едно лице, а само по отношение на произведенията, създадени от
съвместна творческа дейност на две или повече лица, тоест при знание и съгласие
у самите автори, че същите създават общо произведение при обединени общи
творчески усилия и очакван общ творчески резултат.
Само по себе си, използването на резултати от
труда на други лица, включително използването на части от произведения на други
лица, при създаването на ново произведение не поражда съавторство между автора
на новото произведение и тези лица, а може евентуално да породи облигационни
правоотношения между тях, включително правоотношения във връзка с нарушени
авторски права върху използваните произведения в случай, че тези произведения
са използвани при създаването на новото произведение без съгласието на авторите
им.
От заключението на съдебно-филологическата
експертиза по делото се установява, че съставените от ищеца текстове въз основа
на аудиозаписите на разговорите му с К.Л.Н., макар да представляват резултат от
творческа дейност на самия ищец и разказвача К.Л.Н., нямат характер на
завършено литературно произведение, но съществени за предмета на настоящото
исково производство не са обстоятелствата по създаване на въпросните текстове и
квалифицирането или дисквалифицирането им като обект на закрила по ЗАПСП, а категоричните
изводи на експертизата, че книгата „Предпоследната крачка“ представлява ново и
самостоятелно литературно произведение, създадено като резултат от творческата
дейност на автора му Б.Р..
По делото не са ангажирани доказателства, а и
твърдения, тази творческа дейност да е осъществена от Б.Р. заедно с ищеца Г.Ф. при
общи творчески усилия на двамата в разяснения по-горе смисъл на съвместна
творческа дейност за създаване на литературно произведение при условията на
съавторство в хипотезата на чл. 8, ал. 1 ЗАПСП, което по изложените съображения
и в приложение на последиците на доказателствена тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК е
достатъчно да обуслови правния извод, че предявените по делото искове за защита
на авторски права на ищеца върху процесната книга в очертаните с исковата молба
обективни предели на права по чл. 8, ал. 1 ЗАПСП се явяват неоснователни и
подлежат на отхвърляне, независимо от установения от филологическата експертиза
обем на съставените от ищеца текстове, които са използвани в книгата, тъй като
използването на текстовете при написването на книгата не поражда права на ищеца
като съавтор на самата книга по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗАПСП.
Независимо и въпреки изложеното, следва да се
отбележи, че основателни се явяват и заявените възражения на ответниците за
липса на пасивна материалноправна легитимация по предявените искове.
Безспорно установено е по делото, че
написването на книгата е възложено на свидетеля Б.Р. от К.Н. (изрични в тази
насока са показанията на самия свидетел), а самата книга е издадена от
ответника „В.“ ООД в изпълнение на договор, който е сключен на 01.02.2020г. също
с К.Н. (самият договор е приет като писмено доказателство по делото).
Изявления или други правни действия,
извършени от името и за сметка на ответника „Д.“ ЕООД във връзка с издаването и
разпространението на книгата, не се установяват от събраните доказателства по
делото, като единствените доказателства за съпричастност на посоченото
дружество към обстоятелства от предмета на делото са представените с исковата
молба договор от 03.01.2019г. и протокол от 23.04.2019г. за изпълнението му,
които освен че не носят подписи от името на дружеството (поради което и нямат
противопоставима по отношение на него доказателствена сила в процеса), поначало
не касаят действия и правоотношения във връзка с издаването и разпространението
на процесната книга „Предпоследната крачка“.
Обстоятелството, че К.Н., който е възложил
написването и издаването на книгата, е управител и едноличен собственик на „Д.“
ЕООД, не може да обуслови отговорност на търговското дружество за нарушени
авторски права от тези действия, тъй като дружеството и собственикът на
капитала му са два самостоятелни правни субекта, а права и задължения на
дружеството могат да възникнат именно и само от правоотношения, по които страна
е самото дружество, тоест от изявления или други правни действия, извършени от
името и за сметка на дружеството, а не от изявления или действия на управителя
или едноличния собственик на капитала на дружеството, направени в лично
качество.
Що се касае до ответника „В.“ ООД, несъмнено
издаването и разпространението на процесната книга е извършено от името и за
сметка на посоченото дружество, но отговорността на това дружество в качеството
му на издател на книгата за нарушения на авторски права също се предпоставя от
установяване на всички елементи от състава на деликт по чл. 95, ал. 1 ЗАПСП,
вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, както от обективна, така и от субективна
страна.
При конкретно твърдяното с исковата молба
нарушение на авторски права по чл. 15, ал. 1, т. 4, вр. чл. 8, ал. 1 ЗАПСП
съставът на нарушението ще е изпълнен от субективна страна при знание у
служителите на ответното издателство за съавторството (в тази хипотеза деликтът
ще е извършен при форма на вина умисъл), но и при липса на положена грижа за установяване
и спазване на правата на авторите на книгата (в тази хипотеза деликтът ще е
извършен при форма на вида небрежност), като съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД при
установяване на елементите от обективна страна на нарушението на авторски права
(противоправно деяние, вреди и причинна връзка между тях) вината се предполага,
но презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД е опровергана в случай, че субектът на
отговорността по чл. 95, а. 1 ЗАПСП установи, че е положил обичайната дължима
грижа за спазване на правата на авторите при използване на произведението.
Обичайната грижа, която издателят на книга дължи
за осигуряване на правата на авторите на книгата (в това число правото по чл.
15, ал. 1, т. 4, вр. чл. 8, ал. 1 ЗАПСП, което ищецът твърди да е нарушено), включва
установяване на съгласието на авторите за издаване на книгата, респективно
установяване на самите автори, но в случаи като процесния, при които се издава
първо издание на литературно произведение, възможностите на издателя за извършване
на тази проверка обективно са ограничени до данните, представени му от
възложителя.
Различна би била хипотезата в случай, че
ищецът изрично е заявил пред дружеството-издател искане за обозначаването му
като съавтор на книгата, но доказателства, а и твърдения за подобно искане, а
включително и за заявяване на права на ищеца като съавтор на книгата пред
издателя й, в който случай издателят би дължал допълнителни действия за
установяване на авторските права върху произведението, въобще не са ангажирани
в исковото производство, независимо от указанията в тази насока, дадени с
доклада на делото по чл. 146 ГПК.
По изложените съображения предявените искове
са неоснователни и подлежат на отхвърляне – на първо място, защото събраните в
производството доказателства не установяват, а опровергават твърденията на
ищеца, че е съавтор на процесната книга, а на следващо място, защото
доказателствата по делото не установяват и пасивна материалноправна легитимация
на ответниците като субекти на отговорност по чл. 95, ал. 1 ЗАПСП, вр. чл. 49,
вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за нарушени авторски права при издаването на книгата.
С оглед изхода на делото и съгласно
чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца е възстановяването на разноските, които
ответниците са направили за защита срещу исковете.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г.К.Ф. с ЕГН **********
и адрес *** срещу „Д.“ ЕООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***
и „В.“ ООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** частични
искове с правно основание чл. 95, ал. 1 ЗАПСП за солидарно осъждане на
ответниците да заплатят на ищеца сумата 7 500,00 лв. - обезщетение за
неимуществени вреди от нарушение на право на ищеца по чл. 15, ал. 1, т. 4, вр.
чл. 8, ал. 1 ЗАПСП да бъде обозначен като съавтор на книгата „Предпоследната
крачка“, искове с правно основание чл. 95б, ал. 1, т. 2 ЗАПСП за осъждане на
ответниците да преустановят нарушението като при следващи издания на книгата
обозначат ищеца като съавтор на книгата, искове с правно основание чл. 95б, ал.
1, т. 3 ЗАПСП за изземване и унищожаване на издадените екземпляри от книгата и искове
с правно основание чл. 95б, ал. 1, т. 6 ЗАПСП за осъждане на ответниците да
разгласят за своя сметка диспозитива на решението по горните искове в два
всекидневника.
ОСЪЖДА Г.К.Ф. с ЕГН ********** и адрес *** да
заплати на „Д.“ ЕООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 2 100,00 лв. – разноски за съдебното
производство.
ОСЪЖДА Г.К.Ф. с ЕГН ********** и адрес *** да
заплати на „В.“ ООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 1 296,00 лв. – разноски за съдебното
производство.
Решението не подлежи
на обжалване.
СЪДИЯ: