Р Е
Ш Е Н И Е
№ 325
гр. Г.
О., 17.07.2019г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Горнооряховският районен съд, втори състав в публично заседание на девети юли през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Еманоел Вардаров
при участието на секретаря М.Къцаркова и в
присъствието на прокурора……………., като разгледа докладваното от съдията Вардаров
гр.дело№132/2019г. по описа
на Горнооряховския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно съединени искове - иск за обезщетение на неимуществени вреди
по чл.200 ал.3 ввр. ал.1 от КТ; искове по чл.86 ввр.
ал.84 ал.3 от ЗЗД.
Ищцата М.И.С., представлявана от
адв.Л.П. от ВТАК, твърди в исковата си молба, че е работила в ОУ”****” гр.Г.О.
по силата на Трудов договор№…/19.09.1996г. като „старши учител по
общообразователен предмет“ - …., с работно място ОУ”****” гр.Г.О.. На
13.10.2017г. участвала като ръководител в екскурзия с автобус до гр.П., на
ученици от VII клас от ОУ”****” гр.Г.О..
Групата тръгнала от гр.Г.О. около 08h45min. Около 10h30min., в началото на
прохода Ш.(до гр.г.) на ученичката М. И. Д. и прилошало и ищцата станала да
провери какво е положението и евентуално да помогне. В същия момент шофьорът на
автобуса натиснал рязко спирачките, за да предотврати инцидент с лек автомобил
и ищцата, намирайки се с гръб към движението, загубила равновесие и паднала на
таблото до шофьора. При падането получила фрактура на гръбначен
прешлен(закрито). Била откарана от свой колега в спешно отделение в гр.В.?Т.,
където била консултирана от травматолог. Постъпила на лечение в неврохирургично
отделение на МОБАЛ„……..“АД гр.В.?Т.. При направените и на 13.10.2017г. рентгенови изследвания и изследвания на
скенер било установено „счупване на гръбначен прешлен – закрито“. На 17.10.2017г.,
под обща анестезия, при коректни стойности на АН се осъществила ламинектомия на
гръбначния канал на ниво Th11 et Th12 partialis. Биопсия. Направила се
стабилизация с транспедикуларна метална стабилизация с две пръчки и четири
винта на нива Tn9-Tn10-Тn12-Л1,
двустранно, Лаваж. Дренаж, Сутура.
Ищцата останала на следоперативно лечение в неврохирургичното отделение.
Приложено и било и медикаментозно лечение. Впоследствие и била предписана и
терапия за вкъщи(издаден болничен лист№Е20171476815, за 48 дни). Твърди, че не
била в състояние продължително време да се грижи за себе си и се налагало да
приеме редица неудобства при рехабилитацията а имплантираните консумативи ще
останат до живот. Ежедневно и били поставяни инжекции, като манипулациите
били свързани с трудно поносими болки.
През описания период и било абсолютно забранено да извършва действия, свързани
с осъществяването на личната хигиена. Била обездвижена(на легло) осем дни - без
да мърда и по гръб и с дренаж. В последващия период на домашно лечение
състоянието и останало същото. Този период продължил около шест месеца(до
10.04.2018г.) Изпитвала непрекъснати затруднения и притеснения, свързани с
физическите и физиологическите ограничения, както и с физическите болки и морални страдания. С
Разпореждане№5104-04-114/31.10.2017г.(влязло в сила) на ТП но НОИ гр.В.?Т.
декларираната злополука вх.№5104-04-94/17.10.2017г. от осигурителя
ОУ”****” гр.Г.О., била приета за трудова такава по чл.55 ал.1
от КСО. Съгласно чл.200 от КТ ответникът и дължал дължи обезщетение за
претърпените неимуществени вреди от описаната трудова злополука. Моли съда са
постанови решение, с което да бъде осъдено ответното ОУ да и заплати: сумата
25000.00лв., представляваща обезщетение за причинена неимуществена вреда -
болки и страдания резултат от трудова злополука на 13.10.2017г., ведно със
законна лихва върху сумата 25000.00лв.,
считано от датата на завеждане на исковата молба – 24.01.2019г. до
окончателното и изплащане; сумата 3257.00лв., представляваща мораторна лихва
върху дължимото обезщетение за
неимуществени вреди, считано от 13.10.2017г.(датата на увреждането) до датата
на завеждане на исковата молба –
24.01.2019г. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът ОУ”****” гр.Г.О.(чрез адв.Д.Ц. от ВТАК) оспорва
предявените искове, като счита същите за неоснователни. Признава, че ищцата е работила на длъжност
„старши учител по общообразователен предмет“- преподавател по химия и опазване
на околната среда" и че на 13.10.2017г. е претърпяла злополука в автобуса
по време на екскурзия до гр.П.. Оспорва
всички останали твърдения на ищцата. Въпреки, че злополуката била приета за
трудова по смисъла на чл.55 ал.1 от КСО с Разпореждане на ТП на НОИ гр.В.?Т.,
оспорва тя да е трудова злополука по смисъла на Регламент/ЕС/№349/2011 г. на
Комисията от 11.04.2011г. за прилагане на Регламент/ЕО/№1338/2008 г. на
Европейския парламент и на Съвета относно статистиката на Общността в областта
на общественото здраве и здравословните и безопасни условия на труд по
отношение на статистическите данни за трудовите злополуки. В чл.1 б.“а“ от този
регламент било дадено определение за „трудова злополука“(краткотрайно събитие в
процеса на работа, което води до физически или психически увреждания), което
изключвало злополуки, свързани с ПТП. Регламентът е акт с общо приложение, той
е задължителен в своята цялост и е директно приложим във всички
държави-членки(чл.288 §2 от ДФЕС, който преповтаря предишния чл.249 ал.2 от
ДЕО). Регламентът е акт с директен ефект. Това означава, че той поражда направо
права и задължения за всички субекти на правото на Общността. При конфликт
между норма на регламента, респ. друг акт на ЕС и вътрешна правна норма всеки
национален съд, в рамките на своята компетентност, е длъжен да прилага правото
на ЕС в неговата цялост и да защитава правата, които то предоставя, и съответно
- да не прилага тази разпоредба от националното право, която му противоречи,
без оглед на това дали тя предхожда или следва разпоредбата на ЕС. Настъпилото на 13.10.2017г. при пътуване
увреждане на М.С. не попада в легалната дефиниция на понятието "трудова
злополука", дадено в Регламент/ЕС/№349/2011г. на Комисията от
11.04.2011г., а съдът е длъжен да прилага правото на ЕС в неговата цялост и да
защитава правата, които то предоставя, и съответно - да не прилага тази разпоредба
от националното право, която му противоречи, без оглед на това дали тя
предхожда или следва разпоредбата на ЕС. Следователно независимо, че с
разпореждане на ТП на НОИ злополуката е приета за трудова, то по смисъла на
правото на ЕС тя не е трудова злополука, тъй като е станала в резултат на ПТП и
следва да не се прилага нормата на чл.55, ал.1 от КСО. Съгласно
Заповед№121/04.10.2017г. ищцата С. е определена за ръководител на еднодневна
екскурзия до гр.П. заедно с още трима учители. Уведомен бил Началника на РУО гр.В.?Т.
за екскурзията с учебна цел. Изготвен бил списък на участниците в екскурзията,
с проведен инструктаж и медицински преглед. Участниците в екскурзията били
застраховани(в т.ч. и ищцата С.) от ОУ”****”
за риска „Злополука -
застрахователна полица№0540-510-2016-00024. Ответното училище сключва договор
за организиране на детски и ученически пътувания с обща цена с „Детелина
турс-С"ООД, притежаващо удостоверение№РК-01-7611/25.08.2016г. за
туроператорска дейност, сключило застраховка „отговорност на туроператора"
в „Алиаиц България“АД(съгласно чл.10.7. от договора туроператорът носи пълна
отговорност за безопасността на участниците при организиране на пътуването).
Туроператорът сключил и застраховка „Злополука на учащи и персонал“ за деня на
пътуването. Транспортът до гр. П. се осъществявал с превозни средства на
„Пътнически превози"АД гр.В.?Т.(превозвачът притежава лиценз за превоз на
пътници). Екскурзията се осъществява с две превозни средства(22 местен бус и
автобус с 52 места, с който е пътувала и ищцата С. - с извършен преглед на автобуса на 10.07.2017г. и допълнителен
такъв за проверка на оборудването на автобус, специализиран в превоз на деца и
учащи на същата дата). Автобусът бил оборудван с обезопасителни колани на
седалките, видно от протокол от извършен периодичен преглед за техническа
изправност на ППС. Превозвачът също има сключена застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите", която покрива риска „злополука“ на лицата
в МПС за периода: 01.01.2017г.-31.12.2017г. Твърди се, че М. Ив.С. е можела да се обезщети напълно от
сключените застрахователни договори. Нямало данни дали тя е предприела спрямо
застрахователните компании някакви действия за обезщетяване на вредите от
злополуката и дали и каква сума и е била изплатена. Туроператорът дал 500.00лв. за обезщетяване на вредите на
ищцата С.. За причините, поради които била станала злополуката имало
противоречия между пострадалата учителка и колегите и(„причината да не стои
седнала в автобуса“). Така или иначе, С. била нарушила правилата за пътна
безопасност и като е станала права сама е допринесла за настъпването на
злополуката, тъй като на нито един от седящите не е причинено увреждане при
рязкото набиване на спирачки от страна на шофьора на автобуса(местата са били
обезопасени с колани). След злополуката ищцата изпитвала болки в гърба, но е
можела да се движи и не се налагало викането на Спешна помощ. Първоначално
съобщената диагноза била „пукнат прешлен“, което се различавало от диагнозата,
написана на епикризата на 30.07.2017г. - „счупване на гръбначен прешлен,
закрито“. Според приложената от МОБАЛ„……“АД - Велико ?Т., след извършената
операция, лицето било изписано в „добро общо състояние. Афебрилна. Походка
самостоятелна. Няма отпадна неврологична симптоматика. Оперативната рана е спокойна,
зараства първично." При проведените контролни прегледи и било предписано
да проследява състоянието си регулярно и при необходимост да го консултира със
съответния специалист, което противоречало на твърдението на ищцата, че и в
периода на домашно лечение състоянието и е останало същото като в болницата, а
именно: обездвижена, на легло. На практика лицето било изписано в добро общо
състояние. Не се знаело дали по време на злополуката или по-късно бил счупен
прешленът. Никъде в медицинската документация не е описано състоянието и като
„тежко“, не е посочено в представените болнични листове, че лицето трябва да е
на режим „домашен - на легло“, напротив: на лицето е изписан
домашно-амбулаторен режим; не е посочено, че не може да се обслужва сама и се
нуждае от непрекъсната помощ от друг човек, липсва издаден болничен лист на
друг човек, който да е за гледане на болен член на семейството. След
изтичане сроковете по болничните листи,
ищцата се завърнала на работа в
ОУ”****”, където не споделяла на колеги, че продължава да я боли след
злополуката и операцията. Твърди се, че се чувствала добре и продължавала да
работи при ответника доста време след придобиването на право на пенсия и
осигурителен стаж. След злополуката(на 16.10.2017г.) се провело Общо събрание на
работниците и служителите в училището, което взело решение всички средства от
СБКО за месеците октомври, ноември и декември 2017г. да се дадат на М.С.. С три
платежни нареждания ОУ”****” превежда на
ищцата общо сумата 3248.96лв. След дарения(в т.ч. и от управителя на
фирмата-организатор на пътуването) била събрана
сумата 1800.28лв.(предадена на ищцата С.). В училището са организирани
базари в подкрепа на г-жа С., средства са дарили отделни колеги и родители на
деца. Тези суми обаче не са минали през училището и съответно същото не знае
точния им размер. Ако се приемело, че
искът е доказан по основание моли, съдът да определи справедливо обезщетение по
правилото на чл.52 от ЗЗД. Прави
възражение, на основание чл.201 ал.2 от КТ за съпричиняване на вредите,
като бъде намалена отговорността на работодателя по размер до 10%, тъй като
вината за настъпването на злополуката е единствено на пострадалата, която е
допуснала груба небрежност, която е довела до трудовата злополука(в нарушение
на правилата не само не използвала коланите на седалката, но и ставала, когато автобусът е в движение).
Счита, че претендираната сума от 25000.00лв. е необосновано завишена и
несъответстваща на действително претърпените вреди. Моли съда да намали
присъденото обезщетение, на основание
чл.200 ал. 4 от КТ, с размера на сумите,
получени от сключени договори за застраховане на работника, а също така, и да
бъде намалено със сумата 5049.24лв., която била получена от ищцата във връзка
със злополуката. Моли съда да отхвърли исковете за обезщетение и за лихва. Претендира
направените по делото разноски.
ЗАД„Булстрад Виена Иншурънс Груп”
с ЕИК:***, – в качеството трето лице-помагач на страната на ответника
ОУ”****” с ЕИК:*****,
депозира отговор-становище, с който оспорва предявените искове. По делото е представена застрахователна
полица№3609171510000040 по застраховка „Злополука на учащи и персонал"
като застраховащ по полицата е „Детелина турс-С"ООД, а застраховани са
лица учащи и персонал по списък. По този застрахователен договор ОУ“И. Вазов“
не е страна. Съгласно определеното в застрахователна полица№3609171510000040
„Злополука на учащи и персонал”, определената застрахователна сума за едно лице
е с лимит на отговорност до 1000.00лв., като при временна загуба на
работоспособност при злополука застрахователят, ако не са налице изключения по
ОУ към полицата, ще изплати обезщетение след първите 20 дни от датата на
настъпването на застрахователното събитие за непрекъснат период от време,
считано от двадесет и първия ден до деветдесетия ден - до 2% от
застрахователната сума по основното покритие на седмица или съответно до
20.00лв. на седмица. Но в конкретния случай е налице условие, предвидено в
общите изключения, поради което не било налице основание за определяне и
изплащане на застрахователно обезщетение по цитираната полица. Счита, че М.
Ив.С. е пострадала при движение на пътнически автобус, в момент, когато е
станала от мястото си и е паднала при намаляване на скоростта на автобуса, като
тези действия не попадали в хипотезата на чл.200 от КТ, тъй като представляват
форма самоувреждане, поради проявена груба небрежност, при това съставляват и
действия, които са различни от възложените като работа на служителя по трудов договор.
Злополуката е станала при извършване на дейност в интерес на работодателя, но е
свързана с нарушаване на правилата за безопасност при пътуване в пътнически
автобус, където съществува изрична нормативна забрана пътниците да пътуват
изправени, без обезопасителни колани, както и
да стават и да се разхождат между седалките по време на движение. По
реда на чл.201 ал.2 от КТ отговорността на работодателя, респ. на
застрахователя, можело да бъде намалена само в изключителни случаи, а именно
когато работникът е допринесъл за трудовата злополука като е допуснал груба
небрежност, какъвто бил и настоящият случай. Оспорва претенциите(за обезщетение
и лихви) като прекомерно завишени. В съдебно заседание, чрез юрисконсулт Бл.А.,
подържа изложението си отговора на исковата молба.
„Пътнически превози”АД с ЕИК:********* – в качеството
трето лице-помагач на страната на ответника ОУ„И. Вазов“ с ЕИК:*****, депозира отговор-становище, с
който оспорва предявените искове. Твърди се, че дружеството не е в договорни отношения с ответника и оспорва
допускането му като трето лице-помагач в процеса като неоснователно.
Безвиновната отговорност по чл. 200 от КТ се носи от работодателя и без да се
издирва вина(достатъчно било само да се установи, че злополуката е настъпила по
време на работа, която е била в интерес на работодателя). ОУ”****” се било позовало на ГПК и е мотивирал
искането си с чл.42 от ЗАП, вменяващ задължения за изпълнителя на превоза да се
грижи за безопасността на пътниците, като се игнорирали специалните разпоредби
на чл.43 и на чл.47 от ЗАП, които
предвиждат, че превозвачът се освобождава от отговорност при определени
обстоятелства, каквито в случая са били налице - действия на водача на МПС при
внезапна опасна ситуация и наличие на нарушение на правилата на движение по
пътищата от страна на пострадалото лице. Автобусът е категория M3 и бил
окомплектован е с предпазни колани. Съгласно чл.137а ал.1 от ЗДвП по време на
движение всеки пътник в тази категория МПС трябва да бъде седнал и с обезопасителен
колан. Ищцата С. се е возила в автобуса като пътник. В молбата тя признала,
че е разкопчала предпазния колан, което
е станало по време на движение, за да окаже помощ на повърнал ученик и е
станала от мястото си. Тези нейни действия сочели на нарушение на нормативни
актове. Увреждането се дължи само и единствено на поведението на
пострадалата, тъй като ако е било
необходимо да се направи нещо, то е следвало да се информира водача на автобуса
и след спирането на същия да се разкопчава колана и да се напуска мястото.
Счита, че злополуката се дължала само и единствено на противоправното поведение
на ищцата. Споделя всички възражения направени от ответника по делото в
отговора на исковата молба. В съдебно
заседание, чрез адв.Ф.К. от ВТАК, подържа изложението си отговора на исковата
молба.
ЗАД„ОЗК-Застраховане“АД с EИК:*****
– в качеството трето лице-помагач на страната на ответника
ОУ”****” с
ЕИК:*****, счита, че не било
налице основание за ангажиране отговорността дружеството, тъй като отговорността
на застрахователя по сключения застрахователен договор не се припокрива с
отговорността на работодателя. Задължението, което възниква за застрахователя
по застраховка „злополука“ при настъпило
застрахователно събитие, следвало да се съобрази с това, че предмет на
тази застраховка било лично, а не имуществено благо, поради което и тя нямала
пряко обезщетително действие. Съгласно чл.238 от КЗ(отм.) при настъпване на
покрит риск в тежест на застрахователя по тази застраховка възниква задължение
да заплати уговорената в твърд размер застрахователна сума, без значение какъв
е размерът на претърпените от увредения работник вреди. По тази застраховка не
подлежали на възмездяване действително претърпените от застрахования вреди,
което е характерно за имуществените застраховки, каквато процесната не била.
Оспорва изцяло предявените искове за неимуществени вреди - по основанието и с
оглед предявените им размери, които считам за недължими и прекомерно завишени.
И до момента не било постъпвало уведомление от страна на ищцата, не са
представяни книжа, удостоверяващи събитието, нито банкова сметка ***, с което
застрахованият е нарушил всички свои задължения, съгласно сключения
застрахователен договор, а именно чл.47 и сл. от приложените ОУ, представляващи
неразделна част от сключения договор. Съгласно застрахователна
полица№0540-510-2016-00024 по застраховка „Злополука”, секция „Злополука за
учащи и за деца от детските градини”, сключена между ЗАД„ОЗК - Застраховане”АД
и ОУ”****” (работодател на М.И.С.) при временна загуба на трудоспособност на
застрахования в резултат на злополука, настъпила през срока на договора,
продължила без прекъсване над 90 дни, на застрахования се изплащат до 12% от
застрахователната сума, но не повече от 600.00лв. за една злополука и общо за
всички злополуки, настъпили в рамките на една година. Като се има предвид
застрахователната сума по договора, размера на обезщетението не може да
надвишава 240.00лв. Оспорва всички твърдения на ищцовата страна. Навежда довод
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице. Счита,
че една от основните причини за настъпването на процесното събитие е
собственото неправомерно поведение на ищцата, пренебрегване на установените
норми и правила за пътуване в обществен превоз и проявена груба небрежност от
страна на ищцата, която е пътувала правна, без обезопасителен колан или каквато
и да било защита. След инцидента не била
повикана бърза помощ, не били ограничени
движенията на тялото, с което ищцата допринесла за вредоносния резултат.
Така, следвало да бъде съобразено
поведението и и степента на приноса за
настъпване на вредоносния резултат, съгласно
чл. 51 ал. 2 от ЗЗД. Претендира направените по делото разноски.
„Детелина турс–С”ООД с ЕИК:***** -
качеството трето лице-помагач на
страната на ответника ОУ”****” с ЕИК:*****, не депозира становище по
предявените искове.
Съдът, след като обсъди доводите на
ищеца, даде възможност на ответника да ангажира доказателства и да вземе
становище, събра необходимите доказателства за изясняване на делото от фактическа и правна страна, прецени ги
поотделно и в тяхната съвкупност съобразно ГПК, приема за установено следното:
М.И.С. е работила в ОУ”****” гр.Г.О. по силата на Трудов
договор№***/19.09.1996г. като „старши учител по общообразователен предмет“ - …..,
с работно място ОУ”****” гр.Г.О.. На
13.10.2017г. участвала като ръководител в екскурзия с автобус до гр.П., на
ученици от VII клас от ОУ”****” гр.Г.О..
Съгласно Заповед№121/04.10.2017г. ищцата С. е била определена за ръководител на
еднодневна екскурзия до гр.П., заедно с още трима учители. Уведомен бил
Началника на РУО гр.В.?Т. за екскурзията с учебна цел. Изготвен бил списък на
участниците в екскурзията, с проведен инструктаж и медицински преглед.
Участниците в екскурзията били застраховани(в т.ч. и ищцата С.) от
ОУ”****” за риска „Злополука - застрахователна полица№0540-510-2016-00024.
Ответното училище сключва договор за организиране на детски и ученически
пътувания с обща цена с „Детелина турс-С"ООД, притежаващо
удостоверение№РК-01-7611/25.08.2016г. за туроператорска дейност, сключило
застраховка „отговорност на туроператора" в „Алианц България“АД(съгласно
чл.10.7. от договора туроператорът носи пълна отговорност за безопасността на
участниците при организиране на пътуването). Туроператорът сключил и
застраховка „Злополука на учащи и персонал“ за деня на пътуването. Транспортът
до гр. П. се осъществявал с превозни средства на „Пътнически превози“АД гр.В.?Т.(превозвачът
притежава лиценз за превоз на пътници). Екскурзията се осъществява с две
превозни средства(22-местен бус и автобус категория М3 с 52 места, с който е
пътувала и ищцата С. - с извършен преглед
на автобуса на 10.07.2017г. и допълнителен такъв за проверка на
оборудването на автобус, специализиран в превоз на деца и учащи на същата
дата). Автобусът притежава обезопасителни колани на седалките, видно от т.7.1
от Протокол от извършен периодичен преглед за техническа изправност на
ППС(лист72 от делото). Превозвачът също има сключена застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите", която покрива риска „злополука“ на лицата
в МПС за периода: 01.01.2017г.-31.12.2017г. Групата тръгнала от гр.Г.О. около
08h45min. В началото на прохода Ш.(до гр. г.) на ученик/ученичка и прилошало и
ищцата станала да провери какво е положението и евентуално да помогне. В същия
момент шофьорът на автобуса натиснал рязко спирачките, за да предотврати
инцидент с лек автомобил и ищцата, намирайки се с гръб към движението, загубила
равновесие и паднала на таблото до шофьора. Била откарана от свой колега в
спешно отделение в гр.В.?Т., където била консултирана от травматолог. Постъпила
на лечение в неврохирургично отделение на МОБАЛ„… “АД гр.В.?Т.. При направените
и на 13.10.2017г. рентгенови изследвания
и изследвания на скенер било установено „счупване на гръбначен прешлен –
закрито“. Последвала оперативна интервенция на 17.10.2017г. Ищцата останала на
следоперативно лечение в неврохирургичното отделение. Приложено и било и
медикаментозно лечение. Впоследствие и била предписана и терапия за
вкъщи(издаден болничен лист№Е20171476815, за 48 дни).
Според представената Епикриза,
издадена от МОБАЛ”…..” гр.В.?Т.,
М.И.С. е постъпила на 13.10.2017г. и е
изписана на 30.10.2017г. с окончателна
диагноза „счупване на гръбначен прешлен, закрито”(„…касае се за пациентка с
протрахиран болков синдром в лумбалната област, вследствие травма и данни за
образната диагностика за компресионна фрактура на Thll, с наличие на фрагмент
към ГМК, стесняваш последния до 1.19см изискващо оперативно лечение с цел
декомпресия и стабилизация на гръбначния канал. На 17.10.2017г под обща
анестезия при коректни стойности на АН се осъществила ламинектомия на
гръбначния канал на ниво Thll et Thl2 partialis. Биопсия. Направи се
стабилизация с транспедикуларна метална стабилизация,с две пръчки и четири
винта на нива Тх9-Тх10-Тх12-Л1- двустранно. Лаваж. Дренаж. Сутура”).
Със Заповед№134/16.10.2017г., на
основание чл.259. ал. 1 от ЗПУО и чл.2, ал.2 от Наредбата за установяване,
разследване, регистриране и отчитане на трудови злополуки, директорът на
ОУ”****” е наредил да се извърши разследване на злополука, станала на
13.10.2017г., в началото на прохода Ш. с М.И.С., за което е назначена комисия. Самата комисия е изготвила
Протокол№1/17.10.2017г., на основание чл.2 ал.2, ал.3 от Наредбата за
установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки.
С
Разпореждане№5104-04-114/31.10.2017г.(влязло в сила) на ТП но НОИ гр.В.?Т.
декларираната злополука вх.№5104-04-94/17.10.2017г. от осигурителя
ОУ”****” гр.Г.О., била приета за трудова такава по чл.55 ал.1
от КСО.
По делото е представена
застрахователна полица№3609171510000040 по застраховка „Злополука на учащи и
персонал" като застраховащ по полицата е „Детелина турс-С"ООД, а
застраховани са лица учащи и персонал по списък. Съгласно определеното в
застрахователна полица№3609171510000040 „Злополука на учащи и персонал”,
определената застрахователна сума за едно лице е с лимит на отговорност до
1000.00лв., като при временна загуба на работоспособност при злополука
застрахователят, ако не са налице изключения по ОУ към полицата, ще изплати
обезщетение след първите 20 дни от датата на настъпването на застрахователното
събитие за непрекъснат период от време, считано от двадесет и първия ден до
деветдесетия ден - до 2% от застрахователната сума по основното покритие на
седмица или съответно до 20.00лв. на седмица.
Съгласно застрахователна
полица№0540-510-2016-00024 по застраховка „Злополука”, секция „Злополука за
учащи и за деца от детските градини”, сключена между ЗАД„ОЗК - Застраховане”АД
и ОУ”****” (работодател на М.И.С.) при временна загуба на трудоспособност на
застрахования в резултат на злополука, настъпила през срока на договора,
продължила без прекъсване над 90 дни, на застрахования се изплащат до 12% от
застрахователната сума, но не повече от 600.00лв. за една злополука и общо за
всички злополуки, настъпили в рамките на една година.
Според заключението от допуснатата
съдебно-медицинска експертиза в резултат на претърпяна трудова злополука на
13.10.2017г., М.И.С. претърпяла
„счупване на гръбначен прешлен, закрито -
травма в поясната област с пунктуммаксимум на процесус спинозус на XI,
XII торакален прешлен. Била приета по спешност в НХО на МОБАЛ гр.В.?Т.,след
направен КАТ на гръбначния стълб, се установила компресионна фрактура на XI
торакален прешлен с наличие на фрагмент към гръбначно мозъчния канал и стеноза
на последния до 1.19см. Впоследствие -
два-три дни след травмата в резултат на репарационните процеси протичащи на
мястото на увреждането,болките се увеличи и са започнали прояви и от страна на
гръбначния мозък. Поради персистиране на болковите оплаквания и опасността от
пряко засягане на гръбначния мозък се извършила оперативна
интервенция,стабилизация транспедикуларна метална с 2 пръчки и 4 винта от IX
торакален до I лумбален прешлен. Според вещото лице посочените травматични
увреждания могат да са получени по време, място и начин съобщени от
пострадалата, като основната травма е нанесена върху поясната област. Налице
била категорично причинно-следствена връзка между претъпяната злополука и
настъпилата и доказана с множество изследвания увреда. На М.И.С. били причинени болка и страдания, както и
затруднение в движението на снагата за срок между 4-6 месеца. На пострадалата
била извършена сложна оперативна интервенция, целяща стабилизация на гръбначен
стълб с метална остеосинтеза в увредения отдел/от IX торакален до I лумбален прешлен/,
koято била наложетелна поради наличие на костен фрагмент от фрактурирания XI
торакален прешлен проминиращ към гръбначни мозъчния канал(посоченото увреждане
заплашва трайно засягане на гръбначния мозък до степен пълно обездвижване
долната част на тялото). С извършената метална остеосинтеза и обработка тялото
на XI торакален прешлен се отстранява
засегнатия костен фрагмент при което се премахва опасността от засягане на
гръбначния мозък. Болната прекарала тежък следоперативен период раздвижена на
осмия ден след операцията, а впоследствие над пет месеца ползвала отпуск по
болест, през което време постоянно е приемала медикаменти предписани от
невролог и неврохирург. След десетия ден започнала продължителна рехабилитация
и към момента на прегледа се установила палпаторна болка на мястото на
металната остеосинтеза и леко ограничен обем на движение в поясната област.
След доказване на наличие на костен фрагмент от XI торакален прешлен проминиращ към гръбначно
мозъчния канал, което било извършено при повторен скенер с контрастна материя е
било решено от лекуващите неврохирурзи, извършване на спешна оперативна
интервенция с цел стабилизация на гръбначния стълб и премахване на фрагментите
компресиращи гръбначния мозък. Еволюцията на заболяването-травмата и напредващите,
засилващи оплаквания от 13.10.2017. до 17.10.2017г. и пряката опасност от
трайна инвалидизация наложили извършването на оперативната интервенция.
Евентуалното консервативното лечение с колан тип „лумбостат” и медикаменти, не
можело да премахне пряката опасност от фатално засягане на гръбначния мозък и
последваща плегия от ниво XI торакален
прешлен(терминът „пукнат прешлен“ и „счупване на гръбначен
прешлент-закрито” визира абсолюно едно и
също увреждане на гръбначния прешлен, като човек може да се придвижва
самостоятелно с със спукан или пукнат прешлен при условие, че не се стига до
нарушаване целостта на гръбначно мозъчния канал). Веднага след травмата, ищцата
изпитала болки с особено висок интензитет. Не се установило наличието на
медицинска документация, която да показва за прекарани по-рано травми на
гръбначния стълб и евентуално предходно увреждане на същия. Според вещото лице,
ако пострадалата е пътувала седнала и с правилно поставен обезопасителен колан,
евентуално би избегнала описаните травматични увреди. Понастоящем и за в бъдеще
пострадалата ще усеща на моменти болки в поясната област,особено при физическа
преумора и извършване на резки движения на тялото. Според вещото лице
наложително било периодично провеждане на физиотерапевтични и балнеорехабилитационни
процедури. Съдът кредитира заключението на
вещото лице, като обективно и
непротиворечиво и му дава вяра.
От двете страни са ангажирани
гласни доказателства. Св.Е. Г.М.(работеща по трудов договор в ответното
училище, понастоящем пенсионер) твърди, че на 13.10.2018г. пътували с ищцата и
ученици в автобус. В един момент, при
пътуването в подножието на връх Ш. дете,
седнало отзад в автобуса извикало, че му „станало лошо“. Ищцата С. станала да
види какво става, като през това време шофьорът натиснал рязко спирачка и С.
политнала напред, паднала и се ударила. Свидетелката не видяла причината за
рязкото спиране на автобуса. Видяла само една бяла кола отсреща, която се
разминала бързо с автобуса и предполага, че шофьорът на автобуса е искал да
избегне удар. Автобусът продължил
движението си. Настанили С. полулегнала,
като тя била в ужасно състояние - много
я боляло. На връх Ш. автобусът спрял на
паркинга. Пътуващите учители не се обадили на тел.:112(нямало ПТП), а се обадили
в училището. Свидетелката заявява,
че било недопустимо и неморално
учителката да не окаже помощ на детето, като не счита, че колежката и е
проявила груба небрежност, като е
станала да отиде при детето.Твърди, че С.
не била в добро състояние – изпитвала болки. След като дошла кола със
зам.директорката П., я настанили в
колата. Свидетелката заявява, че не си слагали колани в автобуса(както
учителите, така и децата). Свидетелят Ч. Г.С.(съпруг съм на М.С.) твърди, че на
13.10.2018г. му се обадили за произшествието с участието на съпругата му. Неин
колега я транспортирал от връх Ш. в Бърза помощ В.?Т.. Тогава съпругата му не можела да се движи
самостоятелно и да стои права. Психическото и състояние не било добро. Тъй като била емоционален човек,
била доста уплашена. Трябвало да и се направи операция, за което престояли
четири дни в болницата. Наложило се да и поставят болкоуспокояващи(самата
операция продължила около четири часа).
Впоследствие С. престояла около
десет дни(не можела да се движи, лежала по гръб и ползвала специален катетър).
Рехабилитацията била проведена в къщи. Възстановяването протичало доста бавно и
съпроводено с много болки и усилия. Св.С. Ч.С.(дъщеря на ищцата С.)разбрала за
инцидента на майка си по телефона. Посетила майка си в болницата във В.?Т..
Майка и била с „отекло лице и изглеждала отчайващо”. Операцията продължила
около 4-5часа. Твърди, че след инцидента майка и не е същия човек. Имала
посттравматично разстройство(състоянието и в момента било депресивно, тревожно,
със страхове). Св.Г. Ил.П.(зам.директор в ОУ”****”) разбрала за инцидента същия
ден. Заедно със съпруга на ищцата отишли до връх Ш., за да я вземат.
Впоследствие разбрала за плануваната
операция, като в понеделник след часовете на общо събрание решили от всички колеги
да съберат СБКО и да бъде дадено ищцата С.(сумата била 3500.00лв.). Децата
изработили артикули, организирали базари и и средствата били предоставени на
ищцата С.. Родителите на децата от класа на ищцата също направили дарение(от
базарите и от родителите на децата се събрали около 2000.00лв.). Твърди, че
след операцията ищцата С. се върнала на работа(10.04.208г.) след пролетната
ваканция. Счита, че „причината“ за произшествието е „разностранна“(едни
твърдят, че на някои от децата им е
станало „лошо“ при пътуване и С. станала да ги види; други твърдят, че шише се
вода е паднало в коридора на автобуса и С. се навела да го вдигне). Св.Д.
Д.С.(шофьор в „Пътнически превози”АД) потвърждава, че управлявал автобуса, в
който пътувала ищцата С.. В прохода Ш. се създала ситуация, в която трябвало да
реагира незабавно, тъй като автомобил го засякъл при изпреварване. За да
предотврати удара натиснал рязко спирачките.
В този момент С. „политнала“ и паднала по гръб под таблото шофьора.
Помогнали и да се изправи. Настанили я на седалката и продължили пътуването до
връх Ш.. Там спрели за почивка. С автомобил дошъл съпругът на С. и двамата се
прибрали обратно. Свидетелят твърди, че
автобусът е оборудван с предпазни колани за всички седалки, но понеже не
били „задължителни”, се съмнявал някой да ги е закопчавал. Св.К. М.Д.(бивш
служител на ОУ”****”, понастоящем –
пенсионер) потвърждава, че бил заедно с ищцата ръководители на екскурзията. Пътували с два автобуса и във
втория имало с тях и медицинско лице. Заявява, че както децата, така и ръководителите не са били с предпазни колани, като дори не обърнал
внимание дали има изобщо колани за автобусните седалки. Преди да навлязат с
автобуса по завоите към Ш., едно дете
извикало „Госпожо, Госпожо”. В този момент ищцата С. станала от
седалката с гръб към движението и погледнала към децата, които викаха. В този
момент автомобил пресякъл пътя на
автобуса и се наложило да шофьора рязко да натисне спирачката. В следващия
момент свидетелят видял ищцата паднала
по гръб, с главата надолу към предните стъпала. Вдигнали пострадалата и я
„наместили“ на седалката, след което продължили пътуването. Не се обаждали на Бърза помощ. Стигнали Ш. и спрели за почивка.
През това време, М.С. не се чувствала добре – охкала, пъшкала. Изчакали да
дойде от г. зам.директорката на училището и друг колега, за да продължат
екскурзията. Тогава с колата откарали ищцата С.. Съдът, съобразявайки
разпоредбата на чл.172 от ГПК(по отношение на показанията на св.Ч. Г.С., св.С. Ч.С., св.Г. Ил.П., оглед
тяхната заинтересованост), кредитира свидетелските показания и им дава вяра,
които са плод на непосредствени
впечатления. Същите не влизат в противоречие с останалия доказателствен
материал и кореспондират с обективната истина, макар истината да е достъпна
само ретроспективно…
Предвид установената фактическа
обстановка, съдът намира, че предявените искове с правно основание чл.200 и сл.
от КТ за обезщетения за причинени неимуществени вреди и лихви за забава,
вследствие от претърпяната трудова
злополука са допустими/молбата е подадена в тригодишния преклузивен
срок, определен от чл.358 ал.1 т.3 от КТ пред надлежния съд/, а по същество са
частично основателни.
За да се осъществи имуществена
отговорност на работодателя, предвидена в чл.200 ал.1 от КТ, се
изисква страните да са били в трудово правоотношение, да е налице трудова
злополука, която да е причинила временна неработоспособност, трайно намалена
работоспособност 50% и над 50% или смърт на работника и което обстоятелство от
своя страна да е причинило някакви вреди.
Трудовата злополука е
злополука(внезапно увреждане на здравето), станала при извършване на
възложената от работодателя (за работници и служители по трудово
правоотношение) или от органа по назначаването(за държавните служители) работа,
както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието – чл.55 ал.1 от КСО. Следователно, трудовата злополука, като внезапно увреждане на здравето, е
резултат(последица, следствие) на извършваната работа. От това обстоятелство
следват два извода: а)за да бъде определено като трудова злополука едно
внезапно увреждане на здравето, то трябва да е „станало през време и във връзка
или по повод на извършваната работа“, вкл. и когато тя не се обхваща от
трудовата функция, но е извършена в интерес на предприятието;
б)обстоятелството, дали са били спазени нормативно или ненормативно
установените безопасни и здравословни условия на труд, е ирелевантно за
определянето на злополуката като трудова, ако тя е възникнала при възложената работа,
респ. при работата, извършена в интерес на предприятието; това обстоятелство е
релевантно в отношенията, регулирани от ЗЗБУТ, както и за отговорността на
работодателя или възложителя на работата; в)трудовата злополука, като внезапно
увреждане на здравето, е следствие, а извършваната работа е причината за това
следствие, т.е. внезапното увреждане на здравето и извършваната работа са в
причинна връзка по смисъла на чл.72 ввр.
чл.73 ал.1 ввр. чл.61 ал.1 т.6 от Наредбата за медицинската експертиза(Решение№10479/10.07.2013г.
по адм.дело№6208/2013г. VІо. ВАС). От своя страна, временна неработоспособност
е състояние, при което осигуреното лице не може или е възпрепятствано да работи
поради: остро, подостро или обострено хронично общо заболяване; злополука;
професионална болест; лечение в чужбина; санаторно-курортно лечение; належащ
медицински преглед или изследване; карантина; отстраняване от работа по
предписание на здравните органи и т.н., съгласно§.1 т.34 от ДР на ЗЗ.
В настоящия случай, са налице
предпоставките на тази хипотеза на закона.
По делото категорично е доказано, че страните се намирали в
трудово-правни отношения, вследствие изпълнението на трудовата си дейност
М.И.С. е претърпяла на 13.10.2017г., участвайки като ръководител в екскурзия с
автобус до гр.П., на ученици от VII клас от ОУ”****” гр.Г.О., трудова злополука, която е призната
за такава от съответните органи. Това е така, тъй като безспорно е установено,
че ответникът-работодател е подал декларация с вх.№5104-04-94/17.10.2017г. за
трудова злополука до ТП на НОИ. Безспорно е, че с
Разпореждане№5104-04-114/31.10.2017г.(влязло в сила), издадено от НОИ - РУ„СО“ гр.В.?Т. трудова злополука е била
призната за такава по чл.55 ал.1 от КСО. Това разпореждане по съществото си
представлява официален документ, обвързващ съда с материална доказателствена
сила. Предвид, че няма данни разпореждането да е оспорено по предвидения за
това специален процесуален ред, то за съда не съществува друга възможност,
освен да приеме, че действително инцидентът, станал с ищеца на дата
13.10.2017г. представлява именно трудова злополука.
Съдът счита за неоснователно
твърдението на жалбоподателя,че нормата на чл.55 КСО е в противоречие с чл.1
б.”а” от Регламент/ЕС/№349/2011 на Комисията за прилагане на
Регламент/ЕО/№1338/2008г. на ЕП и на Съвета относно статистиката на Общността в
областта на общественото здраве и здравословните и безопасни условия на труд по
отношение на статистическите данни за трудови злополуки. Вярно е, че регламента
като част от вторичното законодателство на ЕС е задължително и пряко приложим в
държавите–членки. Съгласно чл.15 ал.2 от ЗНА когато нормативния акт противоречи
на регламент на ЕС се прилага регламента. Но това важи, когато се уреждат едни
и същи обществени отношение, което в случая не е налице. Изрично в чл.1 б.”а”
от сочения регламент е уредено, че дефинирането на трудовата злополука при
което се изключват като такива пътнотранспортните произшествия, настъпили при
пътуването от дома до работното място и обратно е за целите на статистиката(и
различно от конкретния казус). КСО има за предмет уредбата на други обществени
отношения, а именно държавното обществено осигуряване, което предоставя
обезщетения, помощи и пенсии при настъпили осигурителни рискове за осигурени лица
вкл. и смърт. При това положение не би могло да се говори за противоречие между
европейска и национална норма.
Съдът приема за безспорно
установено, че М.И.С. участва като ръководител в екскурзия до гр.П. с автобус
на ученици от ОУ”****” гр.Г.О.. В
началото на прохода Ш. до гр.г. на един от учениците му прилошава и С. става да
му помогне. В същия момент шофьорът натиска рязко спирачките, за да предотврати
инцидент с лек автомобил(при пресичане на траекторията на движение на автобуса
от друг автомобил, останал неидентифициран) и М. Ив.С., която е била с гръб към
движението, губи равновесие и пада на таблото до шофьора. При падането си
пострадалата получава „счупване на гръбначен прешлен, закрито”. Свидетелките
показания и заключението на съдебно-медицинската мотивират категоричен извод,
че падането(източник на травмите) е резултат от действието на инерционните
сили, които са били породени от маневра, насочена към рязко намаляване на
скоростта до спиране, по време на движението на автобуса. Възникването на
инерционните сили е пряка последица от действията на водача при управления на
автобуса(задействане на спирачната система на автобуса), но пък
степента(интензитетът) на въздействие на инерционните сили върху тялото на
пострадалата е повлияна изключително много от положението на тялото на
пострадалата(изправено, до вратата и стъпалата в пътническия салон) и от
субективните действия за захващането, повлияващи върху поддържане на тялото и в
изправено положение. Спирането на едно моторно средство при нормални условия,
задължително следва да се предшества от постепенно намаляване на скоростта на
движение, до състояние на пълен покой. Внезапното спиране, което постигнато
чрез рязко и необосновано задействане на спирачната система, сочи във всеки случай
на нарушение на задълженията на водача – по чл.20 от ЗДвП, да избере правилната
скорост на движение и да контролира непрекъснато движението на МПС. Внезапното
намаляване на скоростта би било правомерно само в случай, когато на пътното
платно се появи внезапно и неочаквано/непредвидимо/ препятствие за продължаване
на движението. По делото не се посочиха нито конкретни факти, нито се събраха
доказателства относно виновно и противоправно поведение на шофьора на автобуса,
напротив - именно за избягване на ПТП с друг автомобил, шофьорът е предприел
рязко задействане на спирачната система. Няма обективни факти, въз основа на
които да се установи дали е имал възможност чрез плавно спиране да избегне ПТП.
Така, налице е и друг съществен елемент от състава на нормата на чл.200 ал.1 от КТ, а именно съществуваща
причинно-следствената връзка между настъпилата трудова злополука, респ.
механизмът на инцидента и претърпените неимуществени вреди, доколкото същите са
пряка и непосредствена последица от внезапно настъпилите травматични увреждания, станало по време на работа при
изпълнение на трудовите задължения на пострадалия. В този смисъл искът по чл.200 от КТ е доказан по основание.
Отговорността на работодателя по
чл.200 от КТ е безвиновна и гаранционно-обезпечителна по правната си
характеристика. От което и въз основа на безспорно установените по делото
обстоятелства се следва, че в качеството
на негов работодател, ответното дружество ангажира отговорността си за
обезвреда на претърпените от ищцата болки и страдания, имащи характер на
претърпяна, при и по повод изпълнение на трудовите му задължения, неимуществена
вреда. Работодателят отговаря за увреждането, причинено на работника/служителя,
тъй като основно негово задължение е да осигури безопасни и опазващи здравето
му условия на труда с цел предотвратяване на вредните и опасни въздействия на
производствения процес.
По отношение на претърпените от
работника/служителя неимуществени вреди в резултат на трудова злополука, КТ не
съдържа специални указания за начина на определяне размера на тези вреди,
поради което субсидиарно приложение намират общите разпоредби на ЗЗД.
Неимуществени вреди се свеждат най-често до претърпени болки, страдания,
недъзи, емоционален дискомфорт. Определянето на дължимата репарация е
предоставено на съда по справедливост съгласно нормата на чл,52 от ЗЗД. Съгласно чл.52 от ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост“. В
тази връзка в Постановление№4/23.11.1968г. на Пленума на ВС е посочено, че
понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие, то е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, причинените осакатявания, загрозявания. В настоящия казус е
засегната неимуществената ценност - здравето и психиката на ищцата.
Обезщетението следва да бъде съразмерно с вредите и да отговаря, както на
конкретните данни по делото, така и на обществените представи за справедливост.
Депозираното експертно заключение по
допуснатата съдебно-медицинска експертиза е компетентно обосновано и е изложено
след медицински преглед и обстоен анализ на представените по делото писмени
доказателства, представляващи болнични листи, епикриза и др. Ангажираните гласни доказателства, плод на непосредствени впечатления следва да се кредитират изцяло. Човешкото
поведение може да се изследва чрез външно наблюдение или самонаблюдение, като
субективността(емоции, когниции, мотивации, съзнавано/несъзнавано,
вербалност/невербалност и т.н.) е част от
самото поведение, което се формира и под въздействието на субективни фактори.
Ищцата С. е претърпяла „счупване на
гръбначен прешлен, закрито - травма в
поясната област с пунктуммаксимум на процесус спинозус на XI, XII торакален
прешлен. Веднага след травмата, ищцата изпитала болки с особено висок
интензитет. Поради персистиране на болковите оплаквания и опасността от пряко
засягане на гръбначния мозък била извършена оперативна интервенция,
стабилизация транспедикуларна метална с 2 пръчки и 4 винта от IX торакален до I
лумбален прешлен. На М.И.С. били
причинени болка и страдания, както и затруднение в движението на снагата за
срок между 4-6 месеца. Ищцата прекарала тежък следоперативен период, а
впоследствие над пет месеца ползвала отпуск по болест, през което време
постоянно е приемала медикаменти предписани от невролог и неврохирург.
Понастоящем и за в бъдеще пострадалата
усеща и ще усеща болки в поясната област(особено при физическа
преумора и извършване на резки движения на тялото). Възстановяването на мястото
на травмата е приключило, няма усложнения и не се налагали допълнителни
оперативни интервенции. Остатъчни са единствено ограниченията в движението на
тялото, които ще следва ищцата да търпи за в бъдеще, поради поставените и
импланти. Травматичните увреждания закономерно са предизвикали неблагоприятни
изменения във физическото здравно и душевно състояние на ищцата С., в сравнение
с тези отпреди злополуката. Очевидно, при преценката на интензитета на болката
следва да се даде приоритет на личното възприятие на ищцата. При съобразяване размера на дължимото
обезщетение следва да се вземат предвид последиците от самото увреждане, както
и обстоятелството, че до края на живота си лицето ще търпи известен дискомфорт.
Обезщетението изначално има за цел да обезвреди, а не да обогати за в бъдеще
ищцата, поради което това обстоятелство било неотносимо към определяне размера
на обезщетителната нужда. С оглед изложеното съдът намира, че следва да бъде
определен като справедлив размер на дължимото обезщетение за претърпените
неимуществени вреди от М.И.С. в резултат
на настъпилата трудова злополука, сумата от 15000.00лв. Настоящият състав
счита, че посоченият размер е справедлив и напълно отговаря на действително
причинените увреждания, болки и страдания, на техния вид и степен на засягане.
Съдът счита, направеното възражение от
страна на процесуалния представител на ответника за приложение на чл.201 ал.2
от КТ, за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, за основателно.
Отговорността на работодателя е безвиновна и гаранционно - обезпечителна по
правната си природа. Тя може да бъде намалена само в изключителни случаи, а
именно: ако пострадалата е допринесла за трудовата злополука, като е допуснала
груба небрежност. Това означава да е извършила определени действия в нарушение
на установените от работодателя правила за безопасност на труда, предвиждайки
възможността от настъпването на вредоносния резултат, който се надява да
избегне(осъзната, но надценена от негова страна обстановка, при която е
настъпило увреждането). В тази хипотеза вината на пострадалата не може да се
предполага, а трябва да бъде установена по категоричен начин от работодателя.
Съгласно чл.154 ал.1 от ГПК,
работодателят, въвел възражение за съпричиняване от страна на работника/служителя,
следва да докаже, че трудовата злополука е настъпила и поради проявена от
работника/служителя груба небрежност при изпълнение на работата, т.е. при
условията на пълно и главно доказване работодателят следва да установи не само,
че работникът/служителят е допуснал нарушение на правилата на безопасност на
труда, но че е извършвал работата при липса на елементарно старание и внимание
и пренебрегване на основни технологични правила и правила за
безопасност(Решение№60/05.03.2014 г. по гр.дело№5074/2013г. на ВКС). Грубата
небрежност е степен на небрежност, при която увреденият не е положил за себе си
грижата, която би положил и най-небрежния човек, зает със съответната дейност,
при подобни условия(Решение№202/12.12.2014г. по гр.дело№1298/2014г. на ВКС). От
събраните по делото доказателства се установи, че в един момент, по време на
пътуването, ищцата е разкопчала
предпазния колан и е станала да провери състояниeто на едно от децата, при
което при опит на шофьора да предотврати предотврати инцидент с лек автомобил
се опитал да спре рязко автобуса, последица от което е загубата на равновесие
от страна на ищцата и падането и(в този момент ищцата е била без предпазен
колан). Ищцата не е оспорила този факт. При това положение следва да се
отговори на въпроса дали с това си действие ищцата С. не е положила и
най-елементарната грижа, която и най-небрежният човек би положил, за своето
здраве.
Общоизвестен факт е, че движението
на пътните превозни средства, при условията на натовареното движение(в
т.ч. в рамките на старопланинските
проходи), е твърде динамичен процес, който често изисква предприемане на
различни маневри от страна на водачите,
поради самото естество на пътното движение и включването на множество
други участници в него или поради често срещана необходимост от предпазване, вследствие
неправомерно поведение на други участници в движението. Водачът на средство за
масов транспорт обективно не би могъл да съобразява пътния трафик и
едновременно поведението на множеството пътници в пътническия салон(освен по
време на престой, качване, слизане и потегляне, което следва да се извършва
плавно, след подаване на сигнал към пътуващите). В момента, в който шофьорът
натиска рязко спирачките, за да предотврати инцидент с лек автомобил(при
пресичане на траекторията на движение на автобуса от друг автомобил, останал
неидентифициран) и М. Ив.С. е била без предпазен колан и изправена, за да види
състоянието на дете-ученик, седящо на задна седалка. След като е била с гръб
към движението губи равновесие и пада на таблото до шофьора. За това говорят и
свидетелите и вещото лице по изготвената медицинска експертиза, предвид
характера на травмата, която тя е получила. Падането на пострадалата в
пътническия салон, очевидно се дължи на цял комплекс от нейни субективни
действия - нарушила е разпоредбата на чл.137 т.1 от ЗДвП, забраняваща на
пътниците да стоят на опасни места по време на движение, а мястото на което
ищцата е застанала очевидно е създавало повишена опасност от нараняване при
падане. Ако ищцата е била седнала и с предпазен колан, той е щял да предпази
тялото от рязкото му движение напред и така би се избегнала възможността от
причиняване на травма. В случая задължението на всеки пътник в автомобил за
поставяне на предпазен колан е вменено в закона- чл.137а от ЗДвП(автобусът
- категория М3 е бил оборудван с предпазни колани – лист 72 от делото).
Формално, с поведението си ищцата не само не е положила елементарна грижа да
предпази здравето и живота си по време на превоза, но е нарушила посочената
законова разпоредба, която не само шофьорите, но и всички граждани, които
пътуват в моторни превозни средства са длъжни да спазват. В същото време, М. Ив.С., в качеството си на учител и един от
ръководителите на екскурзията, е следвало да положи грижи за пътуващите в
автобуса деца-ученици, предвид известяването и от ученик по време на
пътуването. В тази връзка, дори и да е осъзнавала, че пренебрегва задълженията
си на пътник в автобуса, то ищцата е
действала инстинктивно и се е
опитала да се отзове на и обективно е била в невъзможност да не наруши
някои от необходимите условия за безопасно пътуване, напр. здравото захващане,
осигуряващо вертикално положение на тялото в превозното средство(Обективната невъзможност за изпълнение като общо
понятие е състояние, при което реалното
осъществяване на задълженията е напълно и безусловно осуетено/възпрепятствано/
от някакви нововъзникнали извън поведението на длъжника обективни
факти/обстоятелства, представляващи непреодолими от неговата воля и/или
достиженията на практическия човешки опит фактически, законоустановени забрани,
нови неудовлетворими повелителни изисквания и т.н., независимо от субективното
му желание/намерение да продължи ги изпълнява). Това, освен, че и е вменено и в
чисто житейски аспект, е и едно от задълженията и в длъжностната характеристика(опазване
живота и здравето на учениците по време на учебните занятия и при други учебни
форми и дейности, организирани от училището) и т.13 от Наредбата за
детските и ученическите туристически пътувания с обща цена, инициирани от
институциите в системата на предучилищното и училищното образование(приета с
ПМС№365/21.12.2016г. – в сила от
27.12.2016г.). Касае се за задълженията на ръководителите да обезпечат
сигурността, живота и здравето на поверените им ученици, поради което не следва
да се приеме за доказано и твърдението на работодателя за предприети всички
възможни мерки за избягване на травми по време на пътуването. Но дори и такива
да са били взети, както бе изяснено, отговорността на работодателя е обективна
и е израз на риска, който последният носи дори когато в максимална степен е
осигурил здравословни и безопасни условия на труд за своите служители. Съгласно чл.201 ал.2 от КТ, отговорността на
работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата
злополука, като е допуснал груба небрежност. Следователно компенсацията на
обективно насрещно съпричиняване(компенсация на отговорности - compensatio
culpae) е допустима единствено при груба небрежност. При това положение, съдът
намира, че ищцата е допуснала груба небрежност по смисъла на чл.201 ал.2 от КТ,
с което е допринесла за настъпването на процесната трудова злополука, т.е.
налице е съпричиняване на вредоносния резултат. При определяне размера на
обезщетението за причинени неимуществени
вреди, съгласно чл.51 ал.2 от ЗЗД във всеки конкретен случай, съдът следва да
обсъди дали са установени по делото обстоятелствата, от които да се направи
извод за съпричиняване от страна на увредения и за степента на
съпричиняването. Според настоящия състав
степента на съпричиняване от ищцата следва да се определи на 30%. Определеното
обезщетение следва да бъде намалено с 30%. Ето защо искът е основателен за
сумата 10500.00лв. В останалата част до
пълния предявен размер от 25000.00лв. искът се явява неоснователен и следва да
се отхвърли.
Не се спори, че след злополуката(на
13.10.2017г.) на М.И.С. са били изплатени от страна на ОУ”****”: средства от
СБКО(за месеците октомври, ноември и декември 2017г. с три платежни нареждания) - за
сумата 3248.96лв., както и сумата 1800.28лв.(дарения), или общо 5049.24лв.
Съгласно разпоредбите на чл.200 ал.3, ал.4 от КТ от обезщетението се приспадат
обезщетението и/или пенсията, получени по силата на осигурителното
правоотношение и получените суми по сключените договори за застраховане на
работниците/служителите. В казуса не се
установи(не са наведени доводи нито от ответника-работодател, нито от ищцата)
за получаване на обезщетение от застраховател – чл.200 ал.4 от КТ. Твърденията на работодателя са, че с така
изплатените суми, същият е покрил изцяло отговорността си по чл.200 и сл. от КТ
към ищцата и не и дължи други суми като обезщетение за претърпени вреди. Не са
изложени възражения за прихващане, респ. приспадане на сумата 5049.24лв. с присъдените суми – да е налице ликвидно и изискуемо парично
вземане в негова полза и в сочения размер. По повод приложението на
разпоредбата на чл.200 ал.3 от КТ се приема,че работодателят отговаря
имуществено пред пострадалия работник/служител за всички действително
претърпени имуществени и неимуществени вреди,които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. От определените като дължими от работодателя вреди не
са допустими приспадания. Приложението на цитираната норма е свързано със
задължението на работодателя да обезщети една друга имуществена вреда/каквато в
случая не се претендира/ и изразяваща се най-често в разликата между
пропуснатото по-високо трудово възнаграждение и полученото обезщетение за
временна нетрудоспособност и не се отнася за неимуществените вреди, които
следва да бъдат репарирани изцяло от работодателя(Решение№741/30.12.2010г. по
гр.дело№143/2010г. - IIIг.о. ВКС; Определение№9/05.01.2012г. по
гр.дело№668/2012г. - IIIг.о. ВКС).
Обезщетението и/или пенсията от общественото осигуряване могат да се приспадат
само с парични величини, представляващи критерий за определяне на имуществените
щети, претърпени от деликта, защото само между тях има причинно-следствена
връзка, като дължими на едно и също основание(Решение№548/06.12.2010г. по
гр.дело№1119/2009г. - IIIг.о. ВКС по
реда на чл.290 от ГПК). Възприемайки
това правно разрешение, което кореспондира и с критерия за определяне
величината на моралното обезщетение според чл.52 от ЗЗД, настоящият състав
намира, че обезщетението не следва да се намалява с посочените суми общо в
размер на 5049.24лв., получени с оглед подпомагане финансовата издръжка, тъй
като по същество част от тях представляват разходи за лечение.
След като се касае до претърпени от
работника вреди, лихвата върху дължимата сума се събира от момента на
увреждането. Разпоредбата на чл.200 от КТ във връзка с приложението на чл.45 и сл. от ЗЗД.
се прилага както при обема на отговорността, така и предвид начина на обезщетение за
неимуществени вреди, тъй като по тези въпроси липсва изрично разпоредбата в
Глава XVIII от КТ. Във всички случаи,
при които няма конкретна законна уредба в КТ, се прилага разпоредбата на чл.360
от КТ, според която приложение намира
процесуалната уредба в ГПК и на
останалите граждански закони по отношение на материалноправната уредба. И след като в самия текст на чл.200 от КТ се говори за вреди, лихвата за
дължимото обезщетение при липса на конкретен текст в КТ се дължи от
констатиране на датата на увреждането, а не от завеждането на иска. Тук намира приложение общият принцип, изразен
в чл.86 ал.1 ЗЗД и чл.84 ал.3 от ЗЗД. Лихвите върху
обезщетението за имуществена отговорност при увреждане на здравето на работника
се дължат от датата на увреждането. Така
съдът следва да присъди
законовата лихва върху дължимото обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, считано
от 13.10.2017г. Настоящата инстанция счита, с оглед представените по делото
доказателства и в съответствие с разпоредбата на чл.162 от ГПК относно размерът
на мораторната лихва върху обезщетението за неимуществените вреди/претендирана от ищеца/, по своя преценка да определи същия в размер на 1367.92лв.
Съдът счита, че следва да осъди ответника да заплати на ищцата сумата
1367.92лв., представляваща мораторна лихва върху дължимото обезщетение за неимуществени вреди, считано от
13.10.2017г. до датата на завеждане на исковата молба – 24.01.2019г., както и да присъди законната
лихва върху обезщетението за претърпени неимуществени вреди – 10500.00лв., считано от
датата на завеждане на исковата молба –
24.01.2019г. до окончателното и изплащане. В останалата част от 1367.92лв. до пълния предявен размер –
3257.00лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК и
предвид това, че както ищецът, така и
ответната страна са направили искане за присъждане на направените по делото
разноски, съдът дължи произнасяне и в тази част. В чл.5 б."в" от ЗДТ
се говори, че ищците по трудовите дела се освобождават от заплащане на държавна
такса, без да се говори за освобождаване от заплащане на разноски по
производството. Но това е така, защото
ЗДТ урежда само въпроса за държавните такси, а не и тоя за разноските по
производството на делата. Въпросът за разноските по производството на делата е
уреден от чл.83 ал.1 т.1 от ГПК, където изрично се предвижда, че ищците по
трудовите дела се освобождават от заплащане и на тези разноски. Според чл.359 от КТ производството по трудови
дела е безплатно за работниците и служителите и те не плащат такси и деловодни
разноски. Това не означава, че по този начин се дерогира правилото на чл.78
ал.3 от ГПК в случай на отхвърлени искове по трудови спорове. С цитираната норма на чл.359 от КТ са освободени работниците/служителите/ - ищци
по дела за трудови спорове само от заплащането на дължимите към съда държавни
такси и разноски за съдебното производство. Но работниците/служителите/ - ищци
по дела за трудови спорове по общото правило на чл.78 ал.3 от ГПК са длъжни да
заплатят направените от работодателя разноски в случаите, когато предявените от
тях искове бъдат отхвърлени. По делото ищцовата претенция е с материален израз
– 28257.00лв. Същата е уважена до размер 11867.92лв., т.е. претенцията за
направените разноски от страна на ищеца
следва да бъде уважена до размера 714.00лв., съразмерно на уважената част от
исковете. От друга страна, М.И.С. следва
да бъде осъдена да заплати на ответната
страна сумата 887.40лв., представляваща направените разноски, съразмерно
отхвърлените искове.
Съгласно разпоредбата на чл.78
ал.10 от ГПК, на третото лице помагач не се присъждат разноски, но то дължи
разноските, които е причинило със своите процесуални действия. Правото на
участие на встъпващото в процеса трето лице помагач произтича от неговия
интерес да бъде постановено решение в полза на подпомаганата страна.
Постановеното решение има установително действие в отношенията на третото лице
и насрещната страна, а това, което съдът е установил в мотивите си е
задължително за третото лице в отношенията му със страната, на която помага.
Именно като подпомагаща страна, третото лице-помагач поначало има различно
процесуално положение в сравнение с главните страни в производството.
То(независимо дали е встъпило или е привлечено в процеса) може да участва
активно и да извършва процесуални действия по делото/чл.221 ал.1 от ГПК/, за да
брани пряко, обаче не свое, а чуждо - на подпомаганата главна страна -
субективно материално право, което е предмет на спора по делото/чл.218 от ГПК и
чл.219 ал.1 от ГПК/. Такова активно участие и извършване на процесуални
действия от третото лице-помагач поначало е и в негов интерес/чл.218 от ГПК и
чл.219 ал.1 ввр. чл.223 от ГПК/, но в
рамките на чуждия процес - по спора между главните страни по делото. Именно от
това се изхожда и при установяване на правилото на чл.78 ал.10 от ГПК, като оставя на третото лице-помагач само да
прецени дали и доколко неговият собствен интерес диктува то да участва активно
и да извършва процесуални действия, респ. и да понесе разноски за това в
рамките на чуждия процес, в който то е встъпило или е било привлечено да
помага, при положение, че по този начин то брани пряко чужди субективни
материални права, действайки само косвено и в свой интерес./Решение№83/02.05.2012г. по гр.дело№943/2011г.
ВКС – IIIг.о.; Определение№547/01.06.2011г.
по гр.дело№1281/2010г. ВКС - I г.о.; Определение№576/07.10.2011г. по
ч.гр.дело№515/2011г. ВКС - IVг.о./.
Предвид изложеното, следва да се отхвърли искането на ЗАД„ОЗК-Застраховане“АД с
EИК:***** в качеството трето лице-помагач на страната на ответника
ОУ”****” с ЕИК:*****, за присъждане на разноски в
производството по гр.дело№132/2019г. на ГОРС.
При този изход на делото съразмерно
уважените/отхвърлени искове/ и основание
чл.78 ал.1, ал.3 от ГПК съдът следва да осъди ответника да заплати по сметка на ГОРС сумата 474.72лв.(420.00лв.+54.72лв.),
представляваща ДТ върху уважените искове по чл.1 от Тарифа за ДТССГПК; сумата
130.00лв., представляваща възнаграждение
за вещо лице, както и сумата 5.00лв., представляваща ДТ за служебно издаване на
изпълнителен лист.
Според
установената съдебна практика присъдените обезщетения по чл.200 ал.1 от КТ за неимуществени вреди не
са обезщетения за работа по смисъла на чл.242 от ГПК/Определение№485/30.07.2010г. по ч.гр.дело№351/2010г. - IVг.о. ВКС;
Определение№682/29.11.2010г. по ч.гр.дело№589/2010г. - IVг.о. – ВКС/.
Водим от изложените
съображения и на основание чл.258 и сл.
от ГПК, чл.315 ал.2 от ГПК и чл.7 ал.2
от ГПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА ОУ”****” с
ЕИК:*****, със седалище и
адрес на управление: гр.Г.О. ул.„….“№,
представлявано от Директор И. Г.М., ДА ЗАПЛАТИ на М.И.С. с ЕГН**********,***: сумата
10500.00лв./десет хиляди и петстотин лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от
претърпяната трудова злополука на 13.10.2017г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на
исковата молба – 24.01.2019г. до окончателното и изплащане; 1367.92лв./хиляда триста шестдесет и
седем лева и деветдесет и две стотинки/, представляваща мораторна лихва върху
дължимото обезщетение за неимуществени
вреди за периода: 13.10.2017г.-24.01.2019г.;
сумата 714.00лв./седемстотин и
четиринадесет лева/, представляваща направените по делото разноски.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от страна
на М.И.С. с ЕГН**********,*** против ОУ”****” с
ЕИК:*****, със седалище и
адрес на управление: гр.Г.О. ул.„….“№..,
представлявано от Директор И. Г.М., за обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от
претърпяната трудова злополука на 13.10.2017г.
в останалата част от 10500.00лв. до
пълния предявен размер от 25000.00лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от страна
на М.И.С. с ЕГН**********,*** против ОУ”****” с
ЕИК:*****, със седалище и
адрес на управление: гр.Г.О. ул.„….“№.,
представлявано от Директор И. Г.М., за лихва върху дължимото обезщетение за неимуществени вреди за периода:
13.10.2017г.-24.01.2019г. в останалата част от 1367.92лв. до пълния предявен размер от 3257.00лв.
Осъжда М.И.С. с ЕГН**********,***, да
заплати на ОУ”****” с
ЕИК:*****, със седалище и адрес на
управление: гр.Г.О. ул.„…“№.., представлявано от Директор И. Г.М., сумата 887.40лв./осемстотин осемдесет и седем
лева и четиридесет стотинки/, представляваща направените по делото разноски.
ОТХВЪРЛЯ искането на ЗАД„ОЗК-Застраховане“АД с EИК:*****,
със седалище и адрес на управление: гр.С. - район „…” ж.к.„….” ул.„….“№7 ет.V, представлявано
от Изп.директор А. П.Л. и Изп.директор Р. К.Д. – заедно, за присъждане
в полза на ЗАД„ОЗК-Застраховане“АД
с EИК:***** на направените разноски в производството по гр.дело№132/2019г.
ОСЪЖДА ОУ”****” с
ЕИК:*****, със седалище и
адрес на управление: гр.Г.О. ул.„….“№.,
представлявано от Директор И. Г.М., ДА
ЗАПЛАТИ на Г. РАЙОНЕН СЪД: сумата 474.72лв./четиристотин седемдесет и четири
лева и седемдесет и две стотинки/, представляваща ДТ по чл.1 от Тарифа за
ДТССГПК; сумата 130.00лв./сто и тридесет
лева/, представляваща възнаграждение за
вещо лице; сумата 5.00лв./пет лева/, представляваща ДТ за служебно издаване на
изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване в 14-дневен срок
от съобщението до страните, че е изготвено и
обявено, пред Великотърновски
окръжен съд.
Решението е постановено при участието на: ЗАД„Булстрад Виена Иншурънс Груп” с
ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр.С. район „.” пл.”….”№5, представлявано от
Изп.директор К. Р., Изп.директор Н. Д.Ч., Изп.директор И. Ив.Г., Изп.директор П. Ан.Ш. - заедно от
всеки двама
– в качеството трето лице-помагач на страната на ответника ОУ”****” с ЕИК:*****; „Пътнически
превози”АД с ЕИК:…., със седалище и адрес на управление: гр.В.?Т.
ул.”….”№74, представлявано от Изп.директор И. Ил.Г. – в качеството
трето лице-помагач на страната
на ответника ОУ”****” с ЕИК:*****;
ЗАД„ОЗК-Застраховане“АД
с EИК:*****, със седалище и адрес на управление: гр.С.- район „….” ж.к.„….” ул.„….“№7 ет.V, представлявано
от Изп.директор А. П.Л. и Изп.директор Р. К.Д. – заедно – в качеството
трето лице-помагач на страната
на ответника ОУ”****” с
ЕИК:*****; „Детелина турс–С”ООД с ЕИК:*****, със седалище и адрес на
управление: гр.В.?Т. ул.”….”№10, представлявано от Управител И. Г.К. – в качеството
трето лице-помагач на страната
на ответника ОУ”****” с
ЕИК:*****.
Районен съдия: