№ 1350
гр. Варна, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на първи
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20223100502251 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на А. А. Л. и С. З. Л. чрез адвокат Р. Д. срещу
действие от 24.08.2022 г. на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ С. К. Д., с което е отказано да
бъде прекратено изпълнително дело № 20127180400836.
В жалбата се твърди, че са налице предпоставките по член 433, алинея 1, точка 8 от
ГПК за прекратяване на изпълнителното дело поради настъпила перемпция, тъй като в
периода от 08.05.2012 г. до 25.04.2014 г. и от 09.06.2017 г. до момента не са извършвани
изпълнителни действия. Моли се за прекратяване на посоченото изпълнително дело.
Взискателят по изпълнителното дело е депозирал отговор на жалбата, в който счита
същата неоснователна, като подробно излага аргументите си за това. Желае се
потвърждаване на отказа за прекратяване на изпълнителното дело.
Съобразно разпоредбата на член 436, алинея 2 от ГПК към преписката са приложени
мотиви от ЧСИ, в които същият е посочил хронологията на образуваното пред него
изпълнително производство, както и съображения, че счита жалбата за неоснователна.
При преценка на допустимостта и редовността на така депозираната жалба и
съобразявайки нормите на ГПК, съдът констатира следното:
Жалбоподателите са длъжници по изпълнителното дело и на основание член 435,
алинея 2, точка 6, предложение второ от ГПК могат да обжалват отказ на ЧСИ да прекрати
принудителното изпълнение. Жалбата е подадена в законовоустановения срок срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
Изпълнително дело № 20127180400836 е образувано на 30.03.2012 г. по молба на „У.
Б.“ АД въз основа на изпълнителен лист от 23.03.2012 г., издаден от Районен съд - Варна по
1
ч.гр.д.№ 3471/2012 г., по силата на който жалбоподателите и „Ф. маркет“ ЕООД са осъдени
да заплатят на взискателя сума в размер на 64 349,60 евро, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 12.03.2012 г. до окончателното изплащане на вземането, както и
сумата от 3 542,28 лева за разноски.
Още с молбата за образуване на изпълнителното дело е поискано насочване на
изпълнителните действия към ипотекирания в полза на банката недвижим имот -
собственост на А. И. Л. и С. З. Л., представляващ апартамент № 5 в град Варна - кв. „А.", ул.
„С." № 40 блок 4 ет.2, със площ от 61,06 кв.м.
На 26.02.2014 е вписана възбрана върху 1/2 идеална част от нива, находяща се в
землището на село С., Община Д., - собственост на А. Л..
С разпореждане от 05.04.2012 г. е вписана възбрана върху описания по-горе
ипотекиран имот, като на същата дата е наложен запор върху дружествения дял -
собственост на А. И. Л. - от капитала на „Ф. Маркет" ЕООД.
Със запорно съобщение от 25.04.2012 г. е наложен запор върху банковите сметки на
длъжника „Ф. Маркет" ЕООД, открити в „У. Б." АД.
На 08.05.2012 г. е постъпила молба от кредитора „У. Б." АД, с която същият е поискал
производството да бъде спряно, тъй като между банката и длъжниците са предприети
действия за постигане на извънсъдебно споразумение, което е сторено с нарочен акт на ЧСИ
от 16.05.2012 г. на основание член 432, алинея 1, точка 2 от ГПК.
На 04.02.2014 г. е постъпила молба от кредитора „У. Б." АД, с която е поискано
налагане на запор върху вземанията на длъжниците и насрочване на публична продан на
ипотекирания имот.
На 20.02.2014 г. е постъпила молба за насрочване на публична продан на ипотекирания
имот, а на 25.02.2014 г. - молба от взискателя за възобновяване на производството чрез
насрочване на опис и оценка на ипотекирания имот.
На 17.03.2014 г. е извършен опис на ипотекирания имот, а след това и оценителна
експертиза за имота, като заключението на вещото лице е представено по делото на
08.04.2014 г.
С протокол от 08.05.2014 г. е определена начална тръжна цена за имота в размер на 69
000 лева и е насрочена публична продан за периода от 09.05.2014 г. до 09.06.2014 г.
Със запорно съобщение от 27.05.2014 г. е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на С. Л., получавано от работодателя ЦЦГ № 17, като след получаване на
запорното съобщение работодателят регулярно е удържал суми по запора и ги е нареждал
по сметка на ЧСИ.
Поради липса на подадени наддавателни предложения с протокол от 10.06.2014 г.
проданта е била обявена за нестанала.
На 24.07.2014 г. по делото е постъпила молба от взискателя „У. Б." АД, с която същия е
уведомил ЧСИ, че е извършена продан на ипотекирания имот, като продажната цена в
размер на 39 000 евро е постъпила по сметка на банката. С оглед на посоченото е поискал да
не бъдат предприемани действия спрямо ипотекирания имот. И след тази дата, работодателя
е продължил да изпълнява наложения запор, като периодично е удържал и нареждал суми
по сметка на ЧСИ.
На 15.12.2015 г. е постъпила молба от С. Л., с която същата е поискала да бъде
направено изчисление на размера на дълга. На 02.02.2016 г. е постъпила отново молба по
делото в същия смисъл.
На 22.12.2015 г. е постъпила молба от взискателя „У. Б." АД, с която същият е поискал
вдигане на наложения запор върху трудовото възнаграждение на С. Л., като със съобщение
от 12.02.2016 г. запорът е бил вдигнат.
2
На 23.02.2016 г. е постъпила по делото молба от С. Л., с която същата е представила
сключено споразумение между длъжниците и взискателя.
С молба от 08.06.2017 г. взискателят „У. Б." АД е предоставил актуална информация за
размера на дълга, като също е представил сключеното споразумение, а на следващия ден е
депозирал молба за спиране на производството, което е спряно с акт на ЧСИ на 04.07.2017 г.
Следващото изпълнително действие е предприето на 29.06.2021 г. – налагане на запори
върху установените банкови сметки на длъжниците.
Спорът в настоящия казус е кое е било последното изпълнително действие поискано от
взискателя по изпълнителното дело при ЧСИ, респективно изтекъл ли е двугодишният срок,
визиран в член 433, алинея 1, точка 8 от ГПК.
Според разясненията, съдържащи се в точка 10 от тълкувателно решение № 2/2013 от
26.06.2015 г. на ОСГТК на Върховен касационен съд, давността се прекъсва с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на съдебния изпълнител по възлагане от взискателя/:
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др.
Взискателят е депозирал по изпълнителното дело молба на 09.06.2017 г. /лист 237 от
преписката/, в която е заявил, че желае изпълнителното дело да бъде спряно поради
постигнато споразумение между страните, а на 04.07.2017 г. ЧСИ е спрял изпълнителното
производство. Следователно от 09.06.2017 г. до следващото валидно изпълнително действие
/налагане на запор върху банкови сметки на длъжниците/, извършено на 29.06.2021 г., са
изминали повече от две години. Прекратяването на изпълнително дело на посоченото
основание настъпва ex lege, без да е необходимо съдебният изпълнител да констатира,
издава или скрепява този факт с изричен акт, в който смисъл е и тълкувателно решение № 2
от 26.06.2015 г., постановено по т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. дело. Ето защо следва да
се приеме, че след 09.06.2019 г., тоест считано от 10.06.2019 г., изпълнителното
производство е прекратено по право на основание на основание член 433, алинея 1, точка 8
от ГПК.
Като последица от изложеното се явява извод за основателност на жалбата,
респективно отказът на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство следва да бъде
отменен.
По изложените съображения и на основание член 437 от ГПК, настоящият състав на
въззивния съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ действие от 24.08.2022 г. на частен съдебен изпълнител С. К. Д., с което е
3
отказано да бъде прекратено изпълнително дело № 20127180400836.
ВРЪЩА делото на частен съдебен изпълнител С. К. Д. за издаване на постановление, с
което да констатира прекратяване на изпълнително дело № 20127180400836 на
основание член 433, алинея 1, точка 8 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на основание член 437, алинея 4, изречение
последно от Гражданския процесуален кодекс.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4