Р Е Ш Е Н И Е
16.03.2020 г.
Номер 84 2 0 2 0 година гр. Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският административен съд
на двадесет и пети февруари 2 0 2 0 година
в открито заседание в следния състав:
Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Секретар: Антоанета Масларска
Прокурора: Йордан Георгиев
като разгледа докладваното от съдия Демиревски
административно дело № 571 по описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 203 и сл. от АПК по искова молба с правно основание чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ.
Ищецът „Б.“ ООД, със седалище и адрес на управление ***, Ч. Ч.№ 1, представлявано от Е.Й. П., чрез адв. Г.Д., в искова молба въз основа на която е образувано настоящето дело, иска осъждането на ответника – Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна да му заплати сумите, както следва:
1. 1 850 /хиляда осемстотин и петдесет/ лв., представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, ведно със законната лихва от 28.01.2019 г. до датата на окончателното изплащане на претендираната сума, за защита по наложена санкция по НП № 03-007358/15.05.2017 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, отменено с Решение на ВРС по НАХД № 4083/2018 г., оставано в сила с Решение на АС – Варна по КНАХД № 122/28.01.2019 г., влязло в сила на 28.01.2019 г.;
2. 825 /осемстотин двадесет и пет/ лв. – адвокатски хонорар и ДТ за представителство по настоящето дело;
Излагат се подробни мотиви, с приложени доказателства към тях. Претендират се и сторените по делото разноски.
Ответникът не изпраща представител по делото.
Прокурорът от КОП дава становище за основателност на исковата молба, като счита, че искът е основателен и доказан и следва да се уважи.
По делото са приети като доказателства писмени такива с вх. № 5981/25.11.2019 г.; вх. № 408/21.01.2020 г.; както и НАХД № 4083 по описа на ВРС за 2018 г. и КНАХД № 3172 по описа на АС - Варна, влязло в законна сила на 28.01.2019 г.
Кюстендилският административен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, както и след проверка за допустимостта на исковата молба, счита същата за процесуално допустима, а разгледана по същество за основателна. Съображенията за това са следните:
По делото е безспорно установено, че по отношение на ищеца е издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна НП № 03-007388/15.05.2017 г., въз основа на АУАН от 07.04.2017 г., като е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева.
За цитираното НП се установява, че е било отменено като незаконосъобразно със съдебно решение на РС - Варна № 1626/09.10.2018 г., постановено по НАХД № 4083/2018 г., оставено в сила с решение на АС – Варна № 122/28.01.2020 г. по КНАХД № 3172/2018 г., влязло в законна сила на 28.01.2019 г.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от събраните и приложени по делото доказателства, която не се оспорва от страните.
По допустимостта на подадената искова молба:
Предявен е иск с правно основание чл. 203 и сл. от АПК, съответно съгласно ал. 2, от чл. 203 от АПК, по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди - за вреди, причинени на граждани или ЮЛ от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Съгласно чл. 128 ал. 1 т. 5 от АПК, на административните съдилища са подсъдни всички дела по искания за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица. Съгласно чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представляващо органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. В случая, незаконосъобразният акт е на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна и същата е легитимирана да отговаря по искове по чл. 1 от ЗОДОВ. За допустимостта на едно производство по ЗОДОВ е достатъчно да е налице отменен незаконосъобразен административен акт, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица и да се претендират причинени от неговото издаване вреди, поради което настоящият състав, счита че подадената искова молба е допустима и следва да бъде разгледана по същество, относно нейната основателност.
Искът е предявен пред компетентния съд, по настоящия адрес на ищеца, съгласно чл. 7 от ЗОДОВ.
По основателността на подадената искова молба:
В чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ е уредено, че държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от закона се дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, т.е. за да е основателен иска в настоящата хипотеза е необходимо да са налице няколко предпоставки: 1. бездействие /действие/ на администрацията /държавна или общинска/; 2. противоправност; 3. причиняване на вреди; 4. пряка причинна връзка между противоправното бездействие /действие/ и вредите. Доказването им е в тежест на претендиращият вредите, т.е. на ищеца, а отсъствието на една от тях определя иска като неоснователен.
В разглеждания случай, от анализа на фактите по предявеният иск следва извода, че са налице кумулативно необходимите предпоставки, за да се ангажира отговорността на ответника по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ, касаещи претендираните имуществени вреди, поради което искът срещу Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна ще се уважи.
В разглежданият случай вредите се претендират като причинени от незаконосъобразно наказателно постановление. Безспорно е, че същото не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Видът на незаконосъобразния акт, вредите от който подлежат на обезщетяване, обаче не е предвиден като законов критерий за приложението на ЗОДОВ. Определящ е характера на дейността на органа издал акта. В този аспект НП е резултат от упражнена дейност по административно наказание, т.е. неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена администартивнонаказателна компетентност, законово представена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Следователно, претенцията за обезщетение за вреди от отменено наказателно постановление, следва да се реализира по реда на исковото производство по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и приетото в т. 1 от ТП № 2/2014 г. от 19.05.2015 г. по т.д. № 2/2014 г. на ВАС и ВКС.
Незаконосъобразността на действието е първият елемент от състава на търсената отговорност, подлежащ на установяване от съда, пред който са предявени исковете за обезщетение. В конкретният случай това е налице – отменено НП № 03-007388/15.05.2017 г. на директор на „Инспекция по труда“ гр. Варна, с решение на Варненския районен съд, оставено в сила от АС – Варна и влязло в законна сила на 28.01.2019 г. и описано подробно по – горе.
Разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ предвижда, че държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице. На обезщетение подлежат действително настъпилите вреди, които са и пряка причинна връзка с отменения незаконосъобразен акт и са пряка и непосредствена последица от него или от незаконосъобразни действия на администрацията.
От доказателствата по делото се установява, че е налице незаконно наказателно постановление и неговата отмяна с влязло в сила решение на РС - Варна.
1. Относно претенцията за присъждане на имуществени вреди, съдът приема, че същите се явяват доказани, явяващи се като последица от незаконосъбразността на НП, описано по – горе. В хода на съдебното производство се доказа, че извършените разходи от страна на ищеца са по административно - наказателното производство, по което е издадено НП № 03 – 007388/15.05.2017 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна. Представеното по настоящето дело, НАХД № 4083/18 г. по описа на РС - Варна и КНАХД № 3172/18 г. по описа на АС - Варна, доказват и извършените от ищеца разходи, произтекли от издаденото и отменено в последствие НП. Установява се по безспорен начин, връзката между направените разходи и издаденото НП, както и тяхната стойност. Претендираните вреди са разграничени и индивидуализирани като последица, спрямо отмененото от съда НП.
Налице е пряко причинната връзка между незаконосъобразното НП и причинените имуществени вреди, като елемент от фактическия състав на отговорността.
Воден от горното, както и с оглед обстоятелството, че бе доказано наличието на предпоставките от фактическия състав за ангажиране отговорността на административния орган, а именно наличието на нанесена имуществена вреда и причинна връзка между същата и противоправните действия на администрацията, съдът приема за установено, че ищецът е претърпял вследствие на незаконосъобразни действия и в пряка причинна връзка с тях, имуществени вреди общо в размер на 1 850 /хиляда осемстотин и петдесет лева/, изразяващи се в платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие за отмененото НП, ведно със законната лихва от съответната дата на влизане в сила на решението на РС - Варна, до датата за заплащане на дължимите суми. Същият следва да бъде уважен като доказан и основателен.
Налице са кумулативно изискуемите материалноправни предпоставки по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ, доколкото се доказва претендираните имуществени вреди да са в пряка причинно - следствена връзка с обявени по надлежния ред незаконосъобразни действия/бездействия на длъжностни лица и/или административни органи при Инспекция по труда гр. Варна, вкл. отменено НП спрямо „Б.“ ООД ***.
Съгласно чл. 78 от ГПК, субсидиарно приложим по препращането с чл. 144 от АПК, последният препраща към Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Представените по делото разноски по опис от адв. Й. са общо в размер на 825 /осемстотин двадесет и пет лева/, включително и дължимата държавна такса от 25 /двадесет и пет/ лева, който размер съдът приема за законно определен.
Воден от горното и на основание чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ, Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“, с адрес: гр. Варна 9000, ул. „Христо Самсаров“ № 2А, да заплати на „Б.“ ООД, със седалище и адрес на управление:***, „Чокина чука“ № 1, представлявано от Е.Й. П., с ЕГН ********** и съдебен адрес ***, сумата от 1 850 / хиляда осемстотин и петдесет лева/ – обезщетение за имуществени вреди по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ във вр. с чл. 204 ал. 1 от АПК, причинени от незаконосъобразно наказателно постановление № -03-007388/15.05.2017 г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“, отменено с решение от РС – Варна по НАХД № 4083/2018 г., оставено в сила с решение на АС - Варна по КНАХД № 3172/2019 г. и влязло в законна сила на 28.01.2019 г., ведно със законната лихва, считана от датата на влизане в сила на решение на ВРС по отмененото НП, до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна да заплати на „Б.“ ООД, представлявано от Е.Й. П., чрез процесуалния й представител адв. Г. Д., с посочен по – горе съдебен адрес, деловодни разноски общо в размер на 825 /осемстотин двадесет и пет/ лева.
Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него.
Административен съдия: