Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1862/24.11.2021 година, град Бургас
Административен съд - Бургас,
на осемнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година, в открито
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Драгнева
ЧЛЕНОВЕ:
Веселин Енчев
Димитър Гальов
секретар Й. Б.
прокурор Дарин Христов
разгледа докладваното от съдия Енчев КНАХ дело № 1964/2021
година
Производството
по чл. 63 ал. 1 от ЗАНН във връзка с глава дванадесета от АПК.
Образувано е по касационна
жалба, подадена от „Ира - сон“ ЕООД – Созопол с ЕИК *********, чрез адвокат Д.М.
от АК – Бургас, против решение № 200/09.06.2021 година по н.а.х.д. № 1850/2021
година на Районен съд – Бургас (РС), с което е изменено наказателно
постановление № 537814 – F567394/16.02.2021 година на началника на отдел
„Оперативни дейности“ – Бургас в ЦУ на НАП (НП).
С НП, за нарушение по чл. 25
ал. 1 т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 година на министъра на финансите (Наредбата) във връзка с чл. 118
ал.1 от ЗДДС, на основание чл. 185 ал.1 от ЗДДС, на дружеството е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 лева.
С обжалваното решение размерът
на санкцията е намален от 2000 лева на 500 лева.
Касаторът оспорва решението с
аргументи за неправилно приложение на закона от страна на РС. Твърди, че
фактическата обстановка е възприета неправилно от съда, тъй като очевидно
контролната покупка не е била извършена със средства, осигурени от НАП, а с
лични средства и връщането им не е удостоверено с протокол. Отделно оспорва
реда за установяване на отрицателния факт, констатиран с АУАН – неиздаването на
фискална касова бележка – защото проверяващият служител на НАП е напуснал
търговския обект след контролната покупка в нарушение на законовата норма,
задължаваща купувача да получи касов бон и да го съхранява до напускането на
обекта.
Иска отмяна на решението и на
НП. Претендира разноски.
Прокурорът пледира
неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е
процесуално допустима – подадена е в срок и от надлежна страна.
С НП търговецът е санкциониран
за това, че при извършена проверка на 27.08.2020 година в 21:40 часа, в
стопанисвания от него обект – магазин „Татяна“ в град Созопол, улица „Аполония“
№ 16а, е установено, че не е издаден фискален бон на стойност 58,00 лева (за продажба
на една дамска блуза) от фискалното устройство, работещо в обекта - за
извършената контролна покупка. Неиздаването на документ за продажбата е
установено от изведен КЛЕН за 27.08.2020 година, от който е констатирано, че
към 21:40 часа няма издаден касов фискален бон. За извършената проверка е
съставен протокол № 0046031/27.08.2020 година.
За да постанови оспореното
решение, РС е приел, че административното нарушение е доказано. Обсъдил е
показанията на разпитания свидетел и е изложил еднопосочни и логични мотиви
защо кредитира изявленията на служителя на приходната администрация, осъществил
проверката, за сметка на твърденията на жалбоподателя. Издирил е приложимото
право. Съпоставил го е с правната квалификация на нарушението, направена в НП.
Изложил е доводи за неприложимостта на чл. 28 от ЗАНН в конкретния случай.
Мотивите на РС се споделят
напълно от настоящия касационен състав.
Съгласно чл.3 ал.1 от
Наредбата, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него
продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство, освен когато плащането се
извършва по банков път. Текстът на чл.118 ал.1 от ЗДДС е възпроизведен и
доразвит в чл.25 от Наредбата, ал.1 на който гласи, че лицата, задължени да
използват ФУ, издават фискална касова бележка за всяка продажба, независимо от
документирането й с първичен счетоводен документ, с изключение на случаите,
когато плащането е по банков път, а ал.3 на същия член сочи, че фискалната
касова бележка се издава при извършване на плащането. От анализа на цитираните
разпоредби на ЗДДС и наредбата се налага изводът, че за да възникне задължение
за издаване на фискална касова бележка, следва да е налице извършена продажба
на стоки или доставка на услуги.
Настоящият съдебен състав
приема, че в конкретния случай РС правилно е възприел фактическата обстановка,
описана в НП и изложена от актосъставителя в съдебното производство.
Актосъставителят не е наблюдавала непосредствено действията по продажбата в
обекта и не е констатирала лично отрицателен факт в точно определен момент –
неиздаването на фискален бон за извършена продажба в 21:40 часа на 27.08.2020
година. АУАН, обаче, е съставен на базата на протокола за извършената проверка
(официален документ), цитиран изрично в акта и за съставянето не е било
необходимо нито непосредственото присъствие на актосъставителя при извършването
на нарушението, нито посочването на свидетел – очевидец, по аргумент от 40 ал.
4 от ЗАНН. Единственият релевантен отрицателен факт – неиздаването на фискален
документ за извършената продажба - не е опроверган от жалбоподателя в съдебното
производство с доказателствените средства, допустими в процеса, а именно върху
него е възложена доказателствената тежест, съответно – в неговата правна сфера
настъпват последиците от неопровергаването му.
Нарушението е установено по
несъмнен начин пред РС и законосъобразната правна последица от проведеното
доказване е потвърждаването на фактите в НП, както е сторено в обжалваното
решение.
Наложената санкция – след
изменението ѝ от РС - е в законоустановения размер, а приложението на чл.
28 от ЗАНН е невъзможно, предвид липсата на предпоставките, посочени в него.
Деянието по нищо не се отличава от обичайното нарушение от същия вид, че да
разкрива признаците на „малозначителност“.
По изложените съображения, на основание чл. 221 ал.1 от АПК, във връзка
с чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 200/09.06.2021 година по н.а.х.д. № 1850/2021
година на Районен съд – Бургас.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: