Р Е Ш Е Н И Е
№ 193
гр. Велико Търново, 01.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, в
съдебно заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и деветнадесета
година
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
МАРИЯ ДАНАИЛОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ИВЕЛИНА ЯНЕВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ |
|
при секретар |
С.Ф. |
И с участието |
|
на прокурора |
Донка Мачева |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
БУЮКЛИЕВ |
|
|
по касационно наказателно-административен характер
дело № 10236 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2019 г. |
||
Производството е по
реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от ЗАНН.
Касаторът Л.Г.З.
*** обжалва решение №194 от 22.04.2019 г., постановено по АНД №346/2019 г. по
описа на ВТРС. Касационната жалба съдържа общи оплаквания, че решението е
постановено при нарушен закон и при
съществено нарушение на съдопроизводствените правила
– касационни основания по чл.348, ал.1, т. и 2 от НПК.
Ответникът по касация ОДМВР - Велико Търново не взема становище по
касационната жалба, прокурорът дава заключение за неоснователността и.
Административният съд – В. Търново, като прецени наведените в нея
касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от
надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по
същество е неоснователна.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил
като законосъобразен електронен фиш серия К, №2309299 на ОДМВР – Велико
Търново, с който на касатора е наложена глоба от 750
лв. на основание приложимата редакция на чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП.
За да постанови този резултат ВТРС е приел от фактическа страна, че на 22.09.2018
г. в 10,32 часа на км 16+000 на път I-3 чрез автоматизирано
техническо средство /АТСС/ система „TRF1 -M“ е бил
заснет автомобил с регистрационен номер ****, марка *****, който е собственост
на „Баш Консулт“ ЕООД. Движението на този автомобил е било в посока към град Плевен
със скорост, възприета във фиша като скорост от 127 км/ч след приспадане на
толеранс с оглед техническите особености на видеорадарната
система, при ограничение от 60/км/ч, въведено с пътен знак В26 извън населено
място. Съдът е приел, че е установено авторството на нарушението предвид констатацията
досежно законният представител на собственика на МПС,
чрез което е извършено нарушението и предвид чл.188, ал.2 от ЗДвП.
Макар и лаконично, коментирани са доказателствата, представляващи ВДС,
доказателствата за процеса на установяване и на работа на съответното АТСС,
доказателствата за техническата способност на това АТСС да засече и отрази
съответната скорост на движещо се превозно средство и прочие.
От правна страна съдът е приел,
че са спазени процесуалните и формалните предпоставки за издаването на този
електронен фиш. Изрично е аргументирано спазването на разпоредбата на чл.34,
ал.1 от ЗАНН досежно установените в нея давностни срокове. Констатирано е, че електронният фиш изчерпателно
описва обстоятелствата, които съставляват обективната страна не деянието, като
съдът е потвърдил този си извод чрез огледа на представените ВДС. По същество
съдът е приел, че е налице съставомерно деяние по претендирания във фиша текст на ЗДвП, като с оглед разпоредбата
на чл.188, ал.2 от ЗДвП е налице и конкретното нарушение на касатора,
който е субект на нарушението и административно-наказателно отговорното лице. Констатирано е и, че АТСС е технически годно да
функционира и отговаря на нормативните изисквания за това. Аргументирана е и неприложимост
на процедурата по чл.189, ал.4 от ЗДвП, като е посочено в решението, че ТР
№1/2014 г. на ВАС по т.д. №1/2013 г. на ВАС предвид изменението на нормативната
уредба.
Решението е правилно постановено, като не са налице релевираните
касационни оплаквания.
На първо място, видно от самото решение е, че то съдържа мотиви. От
друга страна по делото на районният съд е наличен протокол, подписан и оформен
по правилата на чл.311 от НПК. На второ място, решението е взето от законен
състав – съдия от районен съд, който е съдът, посочен в разпоредбата на чл.63
от ЗАНН, като няма данни за основания за отвеждането на конкретния съдия. Няма
никакви данни за нарушаване на тайната на съвещанието по времето на формирането
на вътрешното убеждение на съдията при произнасяне на решението. Най – сетне,
настоящата инстанция намира, че правото на защита на лицето не е компрометирано
по време на съдебното дирене по делото. Съдът е приел и обсъдил релевантните
към спора доказателства, като служебно е попълнил преписката с релевантни
такива доказателства. В жалбата не са отразени доказателствени
искания, които да са останали неудовлетворени, нито в хода на съдебното дирене
са направени доказателствени искания ,които съдът превратно
да не е допуснал. При това не се констатира неотстранено процесуално нарушаване
на процесуално право на жалбоподателя от страна на съда, нито се констатира
флагрантно нарушаване на изискването на чл.107, ал.2 от НПК.
Липсват процесуални опущения, които да се субсумират
под процесуалните състави на чл. 348, ал.3 от НПК.
Решението е постановено и при правилно приложен закон. Нормата на
чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП гласи следното: „Водач, който превиши разрешената
скорост извън населено място, се наказва, както следва: за превишаване над 50 km/h - с глоба 600 лв., като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h
глобата се увеличава с 50 лв.“.
При огледа на ВДС /л.9 от първоинстанционното
дело/ се установява, че точно посоченото във фиша МПС е преминало на посочената
дата и час на място, отразено в координатите, отбелязани там, със скорост от
131 км/ч. Видно от това ВДС, същото е изготвено посредством АТСС TFRM –M №565, като от протокола за използването му /л.10 от делото на ВТРС/ се
установява, че то е използвано на посочения във фиша главен път, на посоченото
във фиша и идентифицирано в протокола място и за времето, през което е
констатирано конкретното нарушение. При тези доказателства е налице обективирането на състава на нарушението по чл.182, ал.2
,т.6 от ЗДвП, като предвид установената скорост /с оглед изчисления в полза на касатора толеранс/, правилно е определена и санкционната
последица – глоба от 750 лв.
Останалите изводи на районният съд напълно се споделят от касационната
инстанция, като те не следва да бъдат преповтаряни – арг.от
чл.221 ал.2 от АПК вр. с чл.63 от ЗАНН.
Правилното решение следва да се остави в сила.
Водим от горното Административният съд – Велико Търново,
първи касационен състав
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №194 от 22.04.2019 г., постановено по АНД
№346/2019 г. по описа на Великотърновския районен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.