№ 1071
гр. Русе, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20214520102134 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 410, ал.1 КЗ и
чл. 86 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от ЗК „Лев Инс“ АД против Агенция
„Пътна инфраструктура“, в която се твърди, че на 27.03.2018г. на Дунав мост
- трасе за вход към Република България, водачът В. зл. М. при управление на
лек автомобил марка *** с рег. №*** реализирал пътно-транспортно
произшествие, като навлиза в несигнализирано и необезопасено препятствие
на пътното платно /дупка/. За настъпилото произшествие имало съставен
протокол за ПТП от 27.03.2018 г. Към нея дата за автомобила, управляван от
М. имало сключена застраховка „Каско“ на МПС с ищцовото дружество със
срок на валидност 07.11.2017г. – 06.11.2018г. При извършен оглед на
автомобила са констатирани увреждания по броня предна, джанта предна
лява, гума предна лява, подкалник преден ляв, кора под двигателя и др. В
съответствие с установените като вид и степен щети е определено
застрахователно обезщетение в размер на 811,96лв., което било изплатено с
платежно нареждане от 25.05.2018 г.
ЗК „Лев Инс“ АД депозирало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ за
1
сумата от 1005,04лв. претендирани като регресна претенция. По заявлението
било образувано ч.гр.д.№***/2020г. по описа на СРС и издадена заповед за
изпълнение, срещу която длъжникът депозирал възражение и съдът дал
указания на застрахователното дружество да предяви иск за установяване на
вземането си. С оглед на това и доколкото се касаело за реализирано
произшествие на участък от път, стопанисван от ответника, чиято е
отговорността за организиране на движенията по пътя и поддържането му в
добро експлоатационно състояние, се моли да бъде постановено съдебно
решение, с което да бъде признато за установено съществуването по
отношение на ЗК“ Лев Инс“ АД задължението на Агенция „Пътна
инфраструктура“ за сумата 821,96 лв. - главница, представляваща стойността
на изплатеното застрахователно обезщетение по щета № ****** с включени
ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане,
както и всички направени съдебни и деловодни разноски, включително и
юрисконсултско възнаграждение. Претендира се и мораторна лихва в размер
на 184,04 лв. за периода от 16.07.2018г. до 29.09.2020г.
В срока по чл.131 ГПК ответникът изразява становище за
допустимост, но за неоснователност на предявеният иск. Оспорва се
механизма на твърдяното произшествие и причинно-следствена връзка между
него и настъпилия вредоносен резултат. Счита, че не са налице доказателства,
че описаните в исковата молба вреди са настъпили като резултат от
твърдяното ПТП. Липсвали доказателства и относно настъпването на същото.
Оспорва се протоколът за ПТП да представлява такова доказателство и се
оспорва верността на удостоверените с този протокол обстоятелства. Твърди
се, че поведението на водача на автомобила се намира в причинно-следствена
връзка с настъпилото ПТП и с поведението си той е допринесъл за настъпване
на вредоносния резултат. Липсвало в случая данни за нарушена асфалтова
настилка към процесната дата на пътният участък, посочен в исковата молба.
Твърди се, че същият е бил в добро експлоатационно състояние и за
поддръжката му ответникът имал сключен договор с Консорциум „Пътно
поддържане Русе 2014“.
По искане на ответника по делото в качеството на трети лица помагачи
са конституирани „Хидрострой” АД гр.София и „Пътинженеринг” АД
гр.Русе.
2
В срока за становище, третото лице помагач на страната на ответника
„Пътинженеринг“ АД изразява становище за недоказаност на предявеният
иск. Оспорва се да са налице доказателства за изложените в исковата молба
твърдения относно настъпването на произшествието и причинените от него
щети, поради което се моли предявеният иск да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Третото лице помагач „Хидрострой“ АД гр. София не изразява
становище по предявения иск.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
На 06.11.2017г. между ищцовото застрахователно дружество и В. зл.
М. е сключен договор за застраховка „Каско“ на МПС под формата на
застрахователна полица № **** за лек автомобил „***“ с рег. №*** със срок
на действие от 07.11.2017г. до 06.11.2018г.
На 27.03.2018г. на Дунав мост - трасе за вход към Република България,
В. зл. М. е реализирал ПТП с горепосочения автомобил – като преминал през
несигнализирана неравност на пътното платно – отломка от пътната настилка
(парче асфалт), в резултат на което са увредени предна броня, предна лява
джанта, предна лява гума и преден ляв подкалник на автомобила.
Мястото на произшествието е посетено от служители на Пътна
полиция при ОД МВР – Русе и е съставен констативен протокол за ПТП.
По депозирано от пострадалото лице уведомление и въз основа на
съставения протокол от органите на МВР, в ЗК“ Лев Инс“ АД е заведена щета
№******. Извършен е оглед и опис на настъпилите по автомобила щети и е
определено и изплатено на пострадалото лице застрахователно обезщетение в
размер на 811,96лв.
С регресна покана получена от ОПУ – Русе на 17.07.2018г. ищцовото
дружество е претендирало от ответника сумата от 811,96лв. на основание чл.
410, ал.1 КЗ.
Свидетелят В. зл. М. установява, че в деня на въпросния инцидент се
прибирал от Румъния към България с автомобила си. В българския участък на
Дунав мост се разминал с два камиона, единият от тях изхвърлил парче,
„голяма буца“ асфалт, което той не успял да избегне и през което преминал
автомобилът. Чул се силен трясък, свидетелят едвам овладял колата си. Като
3
слязъл от нея видял, че предната му лява джанта е разделена на две части.
Парчето асфалт останало под колата. Скоростта на последната към момент на
сблъсъка била не повече от 50 км.ч. Свидетелят сигнализирал органите на
КАТ, които посетили мястото и извършили оглед и заснемане. Също така
мястото било посетено и от мобилна група на застрахователя. Според
свидетеля българският участък, в който станал инцидента, за разлика от
„хубавата част на румънците“ бил „трагичен“. Постоянно имало хора, които
да запълват дупките, но след като през тях минели камиони те отново се
отваряли.
Според заключението на изготвената по делото автотехническа
експертиза, предното ляво колело на автомобила на свидетеля Златев се е
ударило в изпъкнала неравност на платното за движение (голямо парче
асфалт), в резултат на което е последвало увреждане на гумата и джантата,
както и на предната броня, пластмасовия подкалник и кората под двигателя.
Според вещото лице е налице причинно-следствена връзка между описаното
в протокола за ПТП, записаното в уведомлението за настъпилото
застрахователно събитие, опис заключението на застрахователя, описаното от
свидетеля и настъпилите щети по автомобила. Вещото лице е потвърдило
стойността на настъпилите вреди по автомобила – 811,96лв.
По депозирано заявление от ищцовото дружество за дължимите му
суми по регресната претенция, е образувано ч.гр.д.№***/2020г. по описа на
СРС и срещу ответника е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 11.12.2020г. за сумите 821,96лв.
представляващи регресно вземане по щета № ****** във връзка с
произшествие с автомобил с рег. №*** на 27.03.2018г. на Дунав мост, с
включени 10лв. ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от
05.10.2020г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от
184,04лв. мораторна лихва за периода 16.07.2018г. до 29.09.2020г. и 75лв.
разноски по делото.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Искът за установяване на вземането на ищцовото дружество по
издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в
срока по чл. 415 ГПК и след дадено от съда указание по реда на чл. 415, ал.1
т.1 (след депозирано в срока по чл. 414 ГПК възражение от длъжника),
4
поради което се явява процесуално допустим.
Съгласно чл. 410, ал.1 КЗ, с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне.
В случая се установява от представените по делото писмени
доказателства наличието на валидно сключен договор за имуществена
застраховка „Каско” между ищцовото дружество и собственика на увредения
автомобил, който е бил в сила към момента на реализиране на процесното
ПТП.
От констативния протокол за ПТП, свидетелските показания и
заключението на вещото лице се установява мястото на произшествието,
неговия механизъм, както и настъпилите щети по автомобила в резултат от
преминаването през неравността на пътното платно (парче асфалт). Поначало
Констативен протокол за ПТП не е доказателство установяващо механизма на
произшествието, но в конкретния случай, с оглед особеностите на случилото
се, същият би могъл да се приеме за такова доказателство. Според чл. 125а,
ал. 1 ЗДвП, службите за контрол на МВР издават протокол за посещението на
мястото на ПТП. По правната си природа този протокол е официален
свидетелстващ документ и на основание чл. 179, ал. 1 ГПК има обвързваща
доказателствена сила за фактите, осъществени от или в присъствието на
съответното длъжностно лице, прим. като за констатираното и
възпроизведено в документа положение на участвалите в произшествието
моторни превозни средства след настъпването му или претърпените вреди,
както и за обстоятелството, дали от участниците в произшествието е взета
кръвна проба за алкохол и какъв е резултата от нея и пр. В случая мястото на
произшествието е посетено от служители на пътна полиция и в него е
отбелязано (и заснето) състоянието на пътя, парчето асфалт, мястото и
щетите по автомобила. Тези констатации сами по себе си дават достатъчно
основание да се изведе механизма на настъпване на произшествието и той е
такъв какъвто се описва и от свидетеля и от ищеца с уточнението, че
посочването на неравност като дупка е техническа грешка. След анализ на
всички доказателства по делото, вещото лице също е потвърдило този извод.
По делото не са ангажирани доказателства, които да дават основание да се
приеме, че е възможен друг механизъм или друго място на което да са
5
настъпили вредите, които застрахователното дружество е обезщетило или да
разколебаван доказателствената стойност на представените по делото
доказателства в подкрепа на исковата претенция.
Установените по делото факти касаещи настъпването на
произшествието не дават основание да се приеме, че е налице виновно
поведение на водача на автомобила, с което той да е допринесъл
настъпването на вредоносните последици, т.е. да е налице съпричиняване
каквото възражение е направил ответника. Предвид установения по делото
механизъм на настъпване на вредите, размера и вида на причинилата ги
неравност (парче асфалт), не би могъл да бъда даден категоричен отговор на
въпроса какво би следвало да е „адекватно поведение“ на водача или поне
каква да е съобразена скорост по смисъла на чл. 20 ЗДвП, още по-малко да се
предприеме, че процесната парче асфалт е било предвидимо препятствие,
което е предпоставка, за да бъде прието направеното възражение от ответника
за основателно. Хипотетичната възможност да бъде избегната неравността и
да не настъпят щети за автомобила не е достатъчно основание за изключване
или намаляване на отговорността на носещия задължението ответник да
поддържа в изправност пътя.
Съгласно чл. 30 ЗП, Агенция „Пътна инфраструктура“ осъществява
дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските
пътища, какъвто се явява процесния път. С оглед установеното по-горе,
следва да се приеме, че ответната Агенция не е изпълнила задължението си да
поддържа или поне да обезопаси по някакъв начин пътната неравност,
причинила инцидента, то тя следва да понесе отговорността за причинените
при произшествието имуществени вреди, тъй като с виновното си
бездействие е създала предпоставки за настъпването му.
Правно ирелевантно за спора е какви са договорните отношения между
ответника и третите лица помагачи по делото, дали същите са изпълнили
възложени задачи по поддръжка на процесния път, налице ли е договорно
изпълнение или не и пр. Тези въпроси са относими към разрешаване на
въпросите за реализиране регресната отговорност на третите лица към
ответника, но не и за реализиране отговорността на последния към ищцовото
застрахователно дружество. Поради това съдът не следва да обсъжда
направените от ответника и третото лице помагач възражения основани на
договорните им отношения, както и за качеството и поддръжката на пътя.
6
По изложените съображения предявеният иск в частта за главница
следва да бъде изцяло уважен.
С получаването на регресната покана ответникът е изпаднал в забава и
дължи обезщетение за това. В случая размерът на претендираното
обезщетение не е оспорен, с оглед на което и предвид основателността на
главния иск следва да бъде уважена и исковата претенция по чл. 86 ЗЗД.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, в полза на
ищцовото дружество следва да се присъдят направените от него разноски за
настоящото производство в размер на 75лв. държавна такса, 20лв. депозит за
свидетел, 400лв. депозит за вещо лице и 200лв. юрисконсултско
възнаграждение. За заповедното производство по ч.гр.д.№***/2020г. по описа
на СРС следва да се присъдят разноски в размер на 75лв.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Агенция “Пътна
инфраструктура”, ЕИК000695089, със седалище гр. София, чрез Областно
Пътно управление гр. Русе, ул. “Отец Паисий” №5, представлявано от
Стамен Савов, дължи на Застрахователна компания „Лев Инс ” АД с
ЕИК121130788, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Симеоновско шосе“ №67А, представлявано от изп. директори Мария
Масларова-Гъркова и Павел Димитров, сумите: 821,96лв. представляващи
регресно вземане по щета № ****** във връзка с произшествие с автомобил
с рег. №*** на 27.03.2018г. на Дунав мост, с включени 10лв. ликвидационни
разноски, ведно със законната лихва от 05.10.2020г. до окончателното
изплащане на задължението, 184,04лв. мораторна лихва за периода
16.07.2018г. до 29.09.2020г., за които суми на 11.12.2020г. е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№***/2020г.
по описа на Софийски районен съд.
ОСЪЖДА Агенция “Пътна инфраструктура”, ЕИК000695089, със
седалище гр. София, чрез Областно Пътно управление гр. Русе, ул. “Отец
Паисий” №5 да заплати на Застрахователна компания „Лев Инс ” АД с
ЕИК121130788, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Симеоновско шосе“ №67А сумата от 695лв. разноски за настоящото
7
производство и сумата от 75лв. разноски за заповедното производство по
ч.гр.д.№***/2020г. по описа на Софийски районен съд.
Решението е постановено при участието на „Хидрострой” АД гр.
София, с ЕИК103029862, и „Пътинженеринг” АД гр. Русе, с ЕИК202920330,
като трети лица помагачи на страната на ответника Агенция „Пътна
инфраструктура” ОПУ гр. Русе.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8