№ 760
гр. София, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Ани Захариева
Членове:Аделина Иванова
Доротея Кехайова
при участието на секретаря Таня Ст. Г.а
в присъствието на прокурора Т. В. Т.
като разгледа докладваното от Аделина Иванова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20221100603797 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
На 10.05.2022г., СРС 12-ти състав е постановил по НОХД №
2450/2021г. Присъда, с която е признал подс.П. Г. Д. за виновен в извършени
две престъпления – съответно по чл.194 ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК и по чл.313 ал.3
вр.ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК, като след налагането на наказание за всяко едно от
горните престъпления по отделно и на осн. чл.23 ал.1 НК е определено за
изтърпяване едно общо наказание, в размер на най-тежкото такова, а именно
ЛСВ за срок от 1 година, чието изпълнение на осн. чл.66 ал.1 НК е отложено
за срок от 3 години, начиная от влизане на присъдата в законна сила.
С горепосочената Присъда подс.Д. е осъден да заплати и направените
по делото разноски в размер на 91,50лв. по ДП и в размер на 20лв в съдебна
фаза на процеса.
Първостепенният съд осн. чл.301 ал.1 т.11 НПК се е произнесъл и
досежно приложените по делото ВД, постановявайки тяхното връщане на
конкретизираните в съдебния акт лица.
Против присъдата е подадена въззивна жалба от адв.Е.К. – служебен
защитник на подс.Д. с единствено отправено искане за ревизиране на същата
в частта й относно наложеното наказание, което да бъде намалено.Във
въззивната жалба е изразен лаконичният довод за незаконосъобразност и
необоснованост на присъдата в атакуваната й част, като не са изложени
1
конкретни съображения в тази насока.
Депозираната въззивна жалба е подадена в срока по чл.319 ал.1 НПК.
Спазени са и изискванията на процесуалния закон както за нейната форма и
съдържание, така и за движението й съгл.чл.321 НПК.
Атакуваната присъда е от категорията актове, подлежащи на проверка
по реда на глава XXІ НПК.
В процесната въззивна жалба не се отправят искания за събиране на
нови доказателства.Подобно искане не е отправено и в с.з., а и служебно
настоящият съдебен състав не намери за нужно събирането на допълнителни
доказателства.В тази вр. се отбелязва, че въззивно съдебно следствие се
провежда само в очертаните от чл.327 НПК хипотези, а именно при наличие
на неизяснени в хода на първоинстанционното разглеждане на делото на
елементи от фактическата обстановка от съществено значение за
разкриването на обективната истина.Щом не съществуват неизяснени
обстоятелства, включени в предмета на доказване по чл.102 НПК, няма и
нужда от допускане и събиране на допълнителни доказателствени материали.
В хода на съдебните прения защитата поддържа отправеното искане за
намаление на наложеното на подсъдимия наказание.В тази вр. приема за
изтекла абсолютната давност за изпълнение на предходно наложено на
подсъдимия административно наказание на осн.чл.78а НК и разглеждайки по
отделно двете процесни престъпления, се застъпва позиция за липса на
законови пречки за освобождаване от наказателна отговорност отново по реда
на чл.78а НК за престъплението по чл.313 ал.3 вр.ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК, а за
престъплението по чл.194 ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК се приема за справедливо
наказание ЛСВ за срок от 7 месеца с отложено изтърпяване по реда на чл.66
ал.1 НК.
Участващият по делото прокурор изразява становище за
неоснователност на процесната въззивната жалба и приема, че наложеното на
жалбоподателя наказание е съобразено със смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства и отговаря на законово регламентираните в
чл.36 НК цели.В отговор на искането на защитата за приложение на чл.78а
НК за документното престъпление се застъпва тезата за неоснователност на
същото, тъй като в случая предмет на разглеждане са две отделни
престъпления, извършени в условията на реална съвкупност, което
обстоятелство по силата на чл.78а ал.7 НК прегражда възможността за
налагане на административно наказание на подсъдимото лице.
Самият подсъдим в предоставеното му право на лична защита и на
последна дума поддържа изразеното от неговия защитник становище.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, проверявайки изцяло правилността
на първоинстанционната присъда в обжалваната й част – нейната
законосъобразност, обоснованост и справедливост в контекста на
отправените оплаквания и приобщената доказателствена съвкупност и
съобразно изискванията на чл.314 НПК, намира, че в конкретния казус
са налице предпоставките по чл.338 вр. чл.334 т.6 НПК.
За да постанови обжалваната присъда, СРС е провел прецизно съдебно
2
следствие, при гарантиране правото на процесните страни за участие и
представяне на доказателства в подкрепа на защитаваната от тях
теза.Фактическата обстановка е подробно изяснена от първостепенния съд.По
делото са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред
доказателствата, нужни за неговото правилно решаване. Въз основа на
събраните и проверени по реда на НПК доказателства и доказателствени
средства са направени правилни фактически изводи, напълно споделими и от
въззивния съд, поради което същите ще бъдат пресъздадени лаконично в
настоящия съдебен акт.
Подсъдимият П. Г. Д. е българин, български гражданин, роден на ****г.,
неосъждан, неженен, със средно образование и с ЕГН **********.
В рамките на инкриминирания период Заложна къща Л.-Г ЕООД
притежавала офис в гр.София ул.****, където работела св.С.С.. На
19.02.2020г., около обяд подс. Д. посетил заложната къща и успял
незабелязано да вземе от витрината една от заложените вещи, а именно
мобилен телефон марка и модел iPhone SE с IMEI ****, след което бързо
напуснал офиса.
На 21.02.2020г. подсъдимият посетил Заложна къща М и В К., находяща
се в гр.София ж.к.Сухата река, ул.****. Той се договорил със св.Ив.А. да
заложи горепосочения мобилен телефон iPhone SE срещу паричен заем в
размер на 80 лв.За целта св.А. изготвил заложен билет № 01809-20/21.02.20г.,
а подс.Д. попълнил предоставената му Декларация по образец, в която
саморъчно изписал личните си данни и посочил факта на притежавана
собственост относно заложената вещ, придобита чрез покупка.На 24.02.20г.
подс. Д. отново посетил офиса на Заложна къща М и В К. и поискал да откупи
заложения мобилен телефон, след което отново да го заложи, но за по-голям
заем от 100лв.След постигнатата договорка била реализирана същата
процедура – св.А. изготвил заложен билет, а подсъдимият попълнил
Декларация по образец, в която отново вписал същите обстоятелства, а
именно своята самоличност и посочил факта на притежавана собственост
върху мобилния телефон, придобита чрез покупка.
На 25.02.20г. подс.Д. отново посетил ЗК Л.-Г. Той разговарял за кратко
със св.С.С., след което успял незабелязано да вземе от витрината един
мобилен телефон марка и модел Samsung S 8+ с IMEI 359 ** ** ** **.След
това подсъдимият отишъл в офиса на ЗК М и В К., където от св.А. откупил
заложения преди мобилен телефон iPhone SE с IMEI ****. Същия ден, на
25.02.20г. подс.Д. посетил и офиса на ЗК Дженера Груп, находящ се в гр.
София ж.к.Хаджи Димитър, павилион № 26.Там той разговарял със св.М. Б. и
между тях било постигнато споразумение за залагане на мобилен Samsung S
8+ с IMEI 359 ** ** ** ** срещу паричен заем в размер на 200лв. За целта
св.Б. съставил заложен билет, а подсъдимият саморъчно попълнил
предоставената му декларация по образец по чл.14 ал.3 от Наредбата,
вписвайки само имената си, след което я предал на свидетеля, който от своя
страна му предал договорената парична сума.На следващия ден, на 26.02.20г.
подс.Д. посетил и ЗК Щедрите с офис в гр.София ул.****, където се
споразумял със св.Ц.В. да заложи отнетия мобилен телефон iPhone SE с
3
горепосочен IMEI срещу определен паричен заем и попълнил предоставената
му Декларация по образец, в която посочил своята самоличност и факта на
притежавана собственост върху залаганата вещ.
Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка не се
различава от тази, описана в мотивите към проверяваната присъда.
Съотносимите към процесния спор обстоятелства се приемат за установени
от събраните по делото доказателства, проверени и преценени по отделно и в
тяхната съвкупност при спазване принципите по чл.13, чл.14 и чл.107 ал.3 и
ал.5 НПК.
В процесуален аспект настоящият състав на СГС не констатира
нарушения в доказателствената дейност на основния съд при извеждане на
фактическите положения във връзка с поведението на подсъдимия и по
отношение на всички факти, обуславящи съставомерност и за двете процесни
престъпления.
Инкорпорираният доказателствен материал обхваща показанията на
свидетелите Св.С., Б.Д., И.А., М.Б., Цв.В., Ст. Л. и С.Ж.; писмени
доказателства, писмени доказателствени средства, веществени доказателства
и способ за доказване – заключение по назначената и приета по реда на чл.282
ал.1 НПК Съдебно-оценителна експертиза.
В своя доказателствен анализ на първо място въззивната инстанция
подчертава липсата на подробно обсъждане от страна на основния съд на
събраните доказателства както касателно тяхната доказателствена валидност,
така и в съдържателен план.Този недостатък обаче не се оценява за съществен
такъв, тъй като е отстраним в настоящото производство, а в тази вр. се
съобрази и обжалването на постановената присъда само и единствено в частта
й относно наложеното наказание. В допълнение следва да се посочи, че в
хипотезата на изразено съгласие с доказателствения анализ и оценъчната
дейност на предходната инстанция (явно такова съгласие от страна на
защитата е налице, доколкото се обжалва само размера на наложеното
наказание), въззивният съд не е длъжен да обсъжда подробно съвкупността от
доказателства, а следва да анализира само тези, които се оспорват, за да
отговори изчерпателно на наведените в жалбата или протеста
доводи.Подобна теза е възприета в константната съдебна практика, напр.
Реш. № 372/01.10.12г. по н.д. № 1158/12 ВКС, III н.о.
В съвсем лаконичен вид СГС отбелязва, че събраните по делото гласни
доказателства се ползват с доказателствена годност и поради това, подлежат
на преценка за достоверност.Разпитаните по делото свидетели С.С. , И.А. и
М.Б. навеждат съотносими към процесните престъпления факти – т.напр. в
показанията на св.С.С. се съдържат данни за време, място, идентификация на
отнетите вещи и поведението на подс.Д., като в тази вр. значително повече
подробности и конкретика се извлича от приобщените й по реда на чл.281
4
ал.5 вр.ал.1 т.2 пр.2 НПК показания от ДП; в своите показания св.И.А. описва
деятелността на подсъдимия по двукратно посещение на офиса на ЗК М и В
К. и залагане на мобилен телефон iPhone SE с IMEI **** (чиито
характеристики са подробно описани в съставения заложен билет), като за
целта последният на две отделни дати попълва и нормативно изискуемата
Декларация по образец, в която посочва своята самоличност, притежанието на
собствеността върху вещта и придобиването й чрез покупко-продажба;
св.М.Б. излага факти за посещението на подсъдимия на ЗК Дженера Груп на
датата 25.02.20г. и залагането на мобилен телефон Samsung S 8 срещу
договорен паричен заем, като за целта последният отново попълва (макар и не
изцяло) и предоставя на свидетеля Декларация по образец; а св.Цв.В. сочи
факта на реализирано на инкриминираната дата от подсъдимия действие по
залагане на мобилен телефон iPhone SE с цел получаване на паричен заем и
попълване в тази вр. на изискуемата декларация по образец, потвърждаваща
притежаваната от него собственост върху заложената вещ. Съдът дава вяра и
кредитира с доверие показанията на горните трима свидетели – касае се
очевидци на реализираната от подсъдимия деятелност, като тези свидетели
пресъздават своите преки и непосредствени впечатления, респ. показанията
им се оценяват за пряко доказателство, което като такова се ползва с висока
доказателствена стойност.
На следващо място се подчертава, че с доказателствена годност се
ползват и показанията на св.Б.Д., но в същите преимуществено се описва
дейността на св.С. по уведомяване на МВР за извършените кражби и поради
това, тези показания не допринасят съществено за изясняване на
фактическата обстановка.В хода на първоинстанционното съдебно следствие
са разпитани и свидетелите С.Ж. и Ст.Л., и двамата служители на МВР, които
излагат данни за извършените от тях оперативно-издирвателни мероприятия,
респ. излагат се данни за несъотносими към предмета на доказване факти, а в
останалата им част техните показания съдържат обстоятелството на проведен
разговор със св. С. и пресъздават получената от нея информация, респ. в тази
част дадените показания носят характеристиките на производно
доказателствено средство, ползволяващо проверка на показанията на св. С., в
резултат на която проверка се установява пълна еднопосочност и
съответствие.
С валидно доказателствена годност се ползват и приобщените писмени
доказателства и писмени доказателствени средства, доколкото същите в хода
на ДП са събрани по установения процесуален ред, а в хода на
първоинстанционното съдебно следствие са предявени на процесните страни
по реда на чл.283 НПК. Въз основа на приложените писмени доказателства се
установява по категоричен начин датата, мястото и факта на осъществено
действие от подс.Д. по залагане на отнетите мобилни телефони, а така също
се установява и фактът на саморъчно попълвани от него декларации,
отразяващи обстоятелството на притежавана собственост върху залаганите
вещи.
5
Съдържащата се в горепосочените доказателствени източници
фактическа информация се оценява за обективна, надеждна, убедителна и
достатъчна за извеждане на съотносимите съставомерни елементи.
След изследване на доказателствената основа и извличане на правно
релевантните факти въззивната инстанция приема, че първостепенният съд е
достигнал и до верни правни изводи.В рамките на доказаните факти
законосъобразно е прието, че поведението на подс.Д. се субсумира под
състава и на двете процесни престъпления по чл.194 ал.1 вр.чл.26 НК и по
чл.313 ал.3 вр.ал.1 вр.чл.26 НК.Т.е. приложимият материален закон е вярно и
точно интерпретиран.
Касателно престъплението по чл.194 ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК:
Инкриминираната форма на изпълнителното Д.ие на кражбата се изразява в
отнемане на чужди движими вещи от владението на друго лице и правилно
СРС е посочил, че същата може да бъде извършена само посредством едно
активно поведение.Видно от приобщените доказателства, подс.Д. на две
отделни дати, а именно на 19.02.20г. и на 25.02.20г. в гр.София посещава ЗК
Л.-Г и успява незабелязано и без съгласието на св.С. да вземе
инкриминираните вещи, в случая два отделни мобилни телефона с
посочените по-горе индивидуализиращи ги характеристики.Д.ието е
извършено с пряк умисъл – деецът е съзнавал обществено опасните
последици от своето Д.ие и е целял настъпването на тези последици, което
красноречиво се установява от реализираните в последствие действия, а
именно залагането на тези вещи в друга заложна къща, където недвусмислено
обявява вещите за своя собственост. Касае се за две отделни Д.ия, извършени
в рамките на непродължителен времеви период и при еднородна фактическа
обстановка, което запълва белезите на чл.26 ал.1 НК.
Касателно престъплението по чл.313 ал.3 вр.ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК:
Престъплението е доказано от обективна и субективна страна.
Подсъдимият лично осъществява изпълнителното Д.ие, изразяващо се в
потвърждаване на неистина в писмена декларация, подавана по закон пред
съответните компетентни органи за удостоверяване истинността на вписаните
в нея обстоятелства.Самата декларация е изискуема съгл. Наредба за
дейността на заложните къщи, в сила от 27.02.2009г. В случая Д.ието е
обективирано чрез саморъчното попълване и предоставяне на декларацията
пред свидетелите И.А. и Цв.В., служители в ЗК. В самите декларации се
съдържат неистински факти, касаещи притежаваното от подс.Д. право на
собственост върху процесния мобилен телефон, като неистинността се
установява от факта, че същите са отнети от владението на ЗК Л.-Г ЕООД.
Въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства по
безспорен и категоричен начин се извежда както датата на реализиране на
Д.ието, така и мястото, които са идентични с инкриминираните такива.
6
При горните изводи СРС е наложил на подсъдимия отделни наказания
за двете процесни престъпления, а именно ЛСВ за срок от 1 година, като в
последствие и на осн.чл.23 ал.1 НК е определил за изтърпяване едно общо
наказание в размер на най-тежкото такова, в случая ЛСВ за срок от 1 година,
чието изпълнение на осн.чл.66 ал.1 НК е отложено за срок от 3 години.
Видно от мотивите към проверяваната присъда, наказанието е
определено в условията на чл.54 НК, като основният съд не е намерил за
доказани изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства.В тази
вр. правилно са оценени чистото съдебно минало на подс.Д., стойността на
инкриминираните вещи и личните му користни подбуди при извършване на
престъпната деятелност.В допълнение въззивният съд отбелязва и факта на
извършване на двете процесни престъпления в условията на чл.26 ал.1 НК –
касае се продължавани престъпления, ползващи се с характеристиките на
усложнена престъпна дейност, която като такава се ползва и със завишена
обществена опасност.
В случая първостепенният съд правилно е оценил конкретиката по
делото в аспект на целената по чл.36 НК генерална и индивидуална
превенция.Следва да се посочи, че характеризиращите наказанието аспекти са
два и превенцията е само единият от тях.Друга негова неотменима особеност
е възмездният му характер.Наказанието в същността си е отговор на
извършеното престъпление и за това Д.ието се явява основният, водещият
ориентир при отмерването му, като видът и размерът му трябва да са
определени всякога в съответствие с обективните характеристики на Д.ието и
вината. Необоснованото отклоняване от тях поставя определянето му на
основата на индивидуална целесъобразност, дистанцирайки го по този начин
от обективната справедливост, към която насочва изискването на чл.35 ал.3
НК.В този контекст и както вече се отбеляза по-горе, подс.Д. извършва
няколко отделни Д.ия, воден от користна цел (получаване на имуществена
облага, чрез залагане на отнетите вещи срещу получавани парични заеми),
като влага умения и усилия при реализирането им, което е обективен признак
за неговата личностнова опасност (успешно отвлича вниманието на св.С.,
което благоприятства отнемането на мобилните телефони, а в последствие
залага същите в няколко отделни заложни къщи, воден от стремеж за
укриване на извършените престъпления).Т.е. така наложеното от основния
съд наказание се явява съответно на извършените престъпления, същото е
законово правилно отредено и справедливо по вид и размер.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 334‚ т. 6, вр. чл. 338 от
НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НК, ХII-ти въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 10.05.2022., постановена по НОХД
2450/2021 г. по описа на СРС – НО, 12 състав.
7
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8