Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 260043, 30 декември 2021г, град КОТЕЛ
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
КОТЕЛ, граждански състав, на втори декември през две хиляди
двадесет и първа година, в публично съдебно заседание, в следния състав :
СЪДИЯ :
ЙОВКА БЪЧВАРОВА
Секретар
Йордан Кръстев, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 45 по
описа за 2021год, за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът И.И.Ю. е предявил против ответника Основно училище „Д-р Петър Берон“ село
Филаретово иск с правна квалификация чл.357 от КТ за отмяна на наложеното му от
директора на ответното училище дисциплинарно наказание предупреждение за
уволнение с твърдения за незаконосъобразност. Ищецът работел като старши
начален учител. Твърди се, че наложеното наказание е затова, че на 21 и на
22.10.2020г не спазил правилата за здравословни и безопасни условия на труда,
раздел ІV, б.“б“, т.2, т.3 – нарушение на чл.187, ал.1, т.5 от КТ, злоупотребил
с доверието и уронил доброто име на предприятието и т.8 от Плана за работа на
училището в условия на Ковид-19, и на б.“а“, т.6, подт.1 и 2 на Насоки за
работа на системата на училищното образование през учебната 2020/2021г в
условията на Ковид-19 – нарушение на чл.187, ал.1, т.5 от КТ.
Изложените в заповедта фактически
обстоятелства не били отнесени към съответстващата им правна норма и се твърди
немотивираност, което е нарушило правото на наказаното лице са разбере за какво
нарушение е наказан и да организира адекватно защитата си – нарушение на чл.195
от КТ.
Оспорва се да е извършил описаните
нарушения на трудовата дисциплина. Твърди, че преди резултатите от PCR – теста
няма основание да бъде поставен под карантина и да не изпълнява служебните си
задължения. На 20.10.2020г не бил съобщил за съмнение, че е болен от Ковид-19,
а че не се чувства добре. Вмененото му нарушение – че на посочените две дати
бил извозвал ученици, не било нарушение на трудовата дисциплина, тъй като
извозването на ученици не било част от задълженията му, произтичащи от
трудовото правоотношение, а от друго правоотношение, което не било трудово.
Моли за отмяна на атакуваната заповед и за
присъждане на направените разноски.
В срока за отговор ответникът, чрез
пълномощник, оспорва предявения иск. При съмнения за заразяване с Ковид-19, възрастните в т.ч. и ищецът,
следвало да се самоизолират до момента, в който са готови резултатите от
изследването. Моли за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на
направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и
се представлява от адвокат С.Р. ***, който поддържа иска така, както е
предявен, както и претенцията на разноски.
Ответникът се представлява от директора Ш. А. и по пълномощие от
адвокат М.Р. ***, която поддържа отговора и направените с него възражения и
оспорвания, както и претенцията за разноски.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства в
тяхната съвкупност, намира за за установено следното от фактическа страна:
Ищецът и ответникът са в трудово
правоотношение, възникнало от трудов договор, сключен на 01.10.2000г, по силата
на който ОУ „Д-р Петър Берон“ село Филаретово възложило, а ищецът Ю. приел да
изпълнява длъжността начален учител. Представено е допълнително споразумение от
12.03.2019г, по силата на което страните са постигнали съгласие за промяна на
длъжността, която ищецът заема – от начален учител той е преназначен на
длъжността старши учител за неопределено време. Представена е длъжностна
характеристика за длъжността учител.
На 14.09.2020г между училището и ЕТ
„Тимотей ММ-Межнур Ахмедов“ бил сключен договор, по силата на който училището
възложило, а ЕТ приел да извършва за своя сметка срещу заплащане услугата
„специализиран превоз на ученици от 16-годишна възраст по определен маршрет в
рамките на учебната 2019/2020г“. Посочено е, че превозът следва да се
осъществява всеки учебен ден по един курс отиване – връщане на ден по
определени маршрут и разписани: 1/ Отиване : село Малко село – село Филаретово
(до основното училище) – 2 км с час на тръгване 7:30 от село Малко село; 2/
Връщане : село Филаретово (от основното училище) – село Малко село – 2 км с час
на тръгване 16:30 часа от село Филаретово. Уговорени са основните права и
задължения на страните, вкл. заплащане, прекратяване и пр.
На същата дата и между същите страни бил
сключен друг договор при идентични условия с разписание : 1/Отиване : село
Соколарци – село Филаретово (до основно училище) – 5.1 км с час на тръгване
7:30 часа от село Соколарци; 2/Връщане : село Филаретово (от основно училище) –
село Соколарци – 5.1 км с час на тръгване 16:40 часа от село Филаретово.
На 15.09.2020г между ЕТ „Тимотей ММ- Межнур
Ахмедов“ и ищеца бил сключен договор, наименован „граждански“, по силата на
който ЕТ възложил, а ищецът приел да „транспортира ученици 7:30ч Соколарци –
7:40 с. Филаретово и обратно“.
Във връзка с пандемията от болестта
Ковид-19 и обявеното извънредно положение, а впоследствие и извънредна
епидемична обстановка, били изготвени, вероятно от Министерството на
образованието и науката, „Насоки за работа на системата на училищното
образование през учебната 2020-2021г в условията на Ковид-19“.
Въз основа на насоките, бил изговен „План
за работа на ОУ „Д-р Петър Беров“ село Филаретово в условията на Ковид-19“.
На 20.10.2020г ищецът шофирал автобуса, с
който се извозват децата от село Соколарци до Филаретово – сутринта и след
учебните занятия. Тъй като не се чувствал добре, съобщил на директора и с
негово позволение на 21.10.2020г отишъл до Сливен в лаборатория „Рамус“, за да
си направи тест за Ковид-19. След като се върнал от Сливен, извозил вечерта
децата до село Соколарци.
На следващата сутрин – на 22.10.2020г, пак
шофирал автобука и сутринта извозил децата до училище.
Около обяд на 22.10.2020г резултатите от
теста били готови и тестът бил положителен.
Според свидетелите, децата от класа на
ищеца, както и децата, които са пътували с автобуса, вкл. и свидетелката Х.А., били поставени под карантина.
На 10.11.2020г директорът отправил до ищеца
Писмо-искане за даване на отговор на въпросите : дали на 20.10.2020г е заявил
желание да си направи тест за Ковид-19 и след като директорът го е освободил от
работа, защо е извозвал ученици с микробуса на „Тимотей“. Ищецът се е подписал,
че е получил искането на 10.11.2020г в 08:40 часа.
На 23.11.2020г на ищеца бил издаден
болничен лист за домашно лечение с диагноза „Коронавирус като причина за
болесни, класифицирани другаде“ и поставен под карантина за времето от
15.11.2020г до 06.12.2020г.
Представен е списък на учениците от класа на
заразения с Ковид-19 учител И.Ю., общо седем ученика.
На 11.12.2020г директорът издал заповед №
РД-07-44, с която на основание чл.195, ал.1 вр. чл.188, т.2 и чл.193, ал.1 от НК наложил на ищеца дисциплинарно наказание предупреждение за уволнение, затова
че на 21 и 22.10.2020г е извършил следното : „чл.187, ал.1, т.5 от КТ –
неспазване на правилата за здравословни и безопасни условия на труд, раздел ІV,
б.Б, т.2, т.3; чл.187, ал.1, т.5 – злоупотреба с доверието и уронване на
доброто име на предприятието и т.8 от Плана за работа на ОУ „Доктор Петър
Берон“ село Филаретово в условията на Ковид-19, приет от ПС, във връзка с
Насоки за работа на системата на училищното образование през учебната
2020/2021г в условията на Ковид-19 и на б.А, т.6, подт.1 и 2 от тези насоки“.
Изложени са следните мотиви : „На 20.10.2020г работникът, по негови сведения, е
със съмнение за Ковид-19 и е освободен от работа, с цел извършване на
изследване (PCR) в
град Сливен. На 21.10.2020г същият извърши изследването в 11:00 часа, през този
ден е извозвал и ученици. Уведомен е, че резултатът ще бъде готов на следващия
ден след 10:00 часа. На 22.10.2020г в 07:30 работникът е извозил ученици с
микробус на фирма „Тимотей“. С действията си извърши посочените по-горе
нарушения, застраши здравето и живота на учениците и техните семейства. Лицето
стана причина за карантирането на 15 ученика и един педагогически специалист, с
което се възпрепятства ежедневието на децата и техните семейства, предизвика
страх и паника у тях, както и спомогна за нарушаване на учебния процес.
Безотговорното поведение на работника е неприемливо и предизвика негативно
отношение както от учениците, така и от цялата общественост“. По делото няма
данни кога заповедта е връчена на наказаното лице.
Горните факти съдът прие за установени въз
основа на анализ на преценка на събрания по делото доказателствен материал.
Писмените доказателства съдът кредитира с оглед доказателствената сила, която
им придава ГПК. Гласните доказателства съдът също кредитира, тъй като липсва съществено
разминаване в съобщените данни.
Въз основа на така приетото за установено
от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Предявеният иск е основателен и следва да
бъде уважен.
В производството по иск за отмяна на
дисциплинарно уволнение съдът е ограничен в произнасянето си само до въведените
от ищеца доводи за незаконност на уволнението – в случая те се свеждат до
следното : нарушение на чл.195, ал.1 от КТ за мотивиране на заповедта, и на
следващо място – не са нарушени трудови задължения, произтичащи от трудовото
правоотношение. Тежестта да докаже законността на уволнението се носи от
работодателя, като титуляр на дисциплинарната власт.
Разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ установява
императивно изискване към работодателя да посочи в заповедта нарушението и кога
то е извършено. В оспорената заповед са хаотично са изписани нарушения и
нарушени разпоредби, които е трудно да бъдат разгадани, за да бъдат
квалифицирани. Внимателният прочит на целия текст на заповедта води до извод,
че извършеното от ищеца нарушението е извозването на деца от и до училище на 21
и 22 октомври 2020г., при наличие на съмнения за зараза с Ковид-19, с което
ищецът допуснал две нарушения : на правилата за здравословни и безопасни
условия на труд в условия на епидемия от Ковид-19 – нарушение на чл.187, ал.1,
т.5 от КТ; злоупотреба с доверието на работодателя и уронване на доброто име на
предприятието – нарушение на чл.187, ал.1, т.8 от КТ.
Заповедта в частта ù, в която ищецът
е наказан за нарушение на правилата за здравословни и безопасни условия на труд
е немотивирана и издадена при грубо нарушение на чл.195, ал.1 от КТ. Цитирани
са раздели и точки от правила, насоки и пр, без обаче да е посочено какво е
било дължимото според тях поведение на ищеца и какви точно разпоредби за
реакция в условия на пандемия са били нарушени. По тези причини не е необходимо
съдът да коментира доколко представените насоки и планове установяват
задължения за спазването им.
Относно другото извършено от ищеца
нарушение за злоупотреба с доверието на работодателя и уронване на доброто име
на предприятието : В тази ù част съдът приема, че заповедта отговоря на
минималните стандарти за форма и съдържание и е мотивирана в достатъчна степен,
че да може наказаният работник да разбере нарушението, за което е санкциониран,
и съответно да се защити срещу него. Неправилната правна квалификация, дадена в
заповедта за уволнение, не обуславя сама по себе си неговата незаконност. От
значение за ангажиране на дисциплинарната отговорност на работника или
служителя е установяването на дисциплинарните нарушения и тяхното съответствие
с фактическите основания, изложени в заповедта за дисциплинарно уволнение -
решение № 318 от 21.06.2010г на ВКС,
постановено по гражданско дело № 120/2009г, III г.о.
Както правилно се поддържа от ищеца и от
неговия представител в хода на устните състезания, действията, извършени от
ищеца, не са свързани с трудовото му правоотношение с училището и не са
извършени в битието му на учител. Налице е наслагване на две правоотношения, по
които страна е ищецът – трудово и облигационно, всяко от които обаче установява
различни права и задължения, като правата и задължения, произтичащи от едното
правоотношение, не могат да се пришиват към другото, както се е случило в
оспорената заповед. Ищецът и ответното училище са в трудово правоотношение, от
което произтича задължението на ищеца да обучава децата, казано в най-общ
смисъл. Извозването на децата от едно населено място до друго не е задължение,
което ищецът следва да изпълни като учител, а като изпълнител по гражданския
договор. Дори ищецът да е нарушил някакви противоепидемични правила, редът за
ангажиране на отговорността му не е този, избран от ответника и ответникът
изобщо няма правомощия да санкционира такъв тип нарушения, а единствено е могъл
да сигнализира компетентен за това орган. Директорът не е носител на властта да
реализира дисциплинарна отговорност за нарушения на трудовата дисциплина,
стоящи извън трудовото правоотношение между представляваното от него училище и
ищеца.
Изложеното мотивира съда да уважи
предявения иск, като отмени атакуваната заповед.
На основование чл.78, ал.1 от ГПК съдът
следва да осъди ответника да заплати на ищеца направените от него разноски за
тази инстанция в размер на 600.00 лева, представляващи заплатен адвокатски
хонорар. Възражението за прекомерност е неоснователно, тъй като
възнаграждението не може да бъде намалено под установените в Наредба №
1/09.07.2004г минимуми за съответния вид дела. В случая е дискусионно дали
възнаграждението следва да се определи по реда на чл.7, ал.1, т.1 или по т.4 –
в първата точка е регламентиран минималният размер при искове за отмяна на
уволнение и за възстановяване на работа, а в другата точка – за неоценяеми
искове, но тази проблематика е без значение, тъй като по т.1 минималният размер
се определя според минималната работна заплата към момент на сключване на
договора, а по т.4 – 600.00 лева. Договорът за правна помощ е сключен на
18.12.2020г, когато минималната работна заплата е била 610.00 лева.
Следователно редуциране на възнаграждението под договорения размер е
недопустимо.
Претенцията на ответника за присъждане на
разноски в размер на 200.00 лева, платени за адвокатско възнаграждение, се
явява неоснователна, предвид основателността на предявения иск.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК съдът
следва да осъди ответника да заплати по сметка на бюджета на съдебната власт
окончателна държавна такса в размер на 50.00 лева по чл.3 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ на основание чл.357 от КТ заповед № РД-07-44 / 11.12.2020г на Директора на Основно училище „Доктор
Петър Берон“ село Филаретово, община Котел, булстат *********, представлявано
от директора Шедсидин Ахмедов А., с която на ищеца И.И.Ю., ЕГН **********,***,
е наложено дисциплинарно наказание предупреждение за уволнение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1
от ГПК Основно училище „Доктор Петър Берон“ село Филаретово, община Котел, с
посочени данни, да заплати на И.И.Ю., с посочени данни, сумата 600.00
(шестстотин) лева, представляващи направени по делото разноски.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на Основно
училище „Доктор Петър Берон“ село Филаретово, община Котел, за присъждане в
негова полза на разноски в размер на 200.00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК Основно
училище „Доктор Петър Берон“ село Филаретово, община Котел, с посочени данни,
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Котел сумата
50.00 (петдесет) лева, представляващи окончателна държавна такса.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано пред ОС Сливен с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
С Ъ Д И Я :