РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И
Е
№ 2241
гр. Пловдив, 07.12. 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХІІ състав, в публично съдебно заседание на десети
ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА
МИХАЙЛОВА
при
секретаря Р.П., като разгледа
докладваното от СЪДИЯТА МАРИАНА МИХАЙЛОВА административно дело № 1822 по описа за 2020 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе
взе предвид следното:
І.
За характера на производството, жалбата и становищата на страните :
1. Производството е по реда на Дял трети,
Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 226
от АПК, във връзка с чл. 118
от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
2. Производството по делото е образувано след като с Решение № 9827 от
17.07.2020г. на ВАС, постановено по адм. дело № 1988/2020г. е отменено Решение № 2687 от 17.12.2019 г.,
постановено по административно дело № 2090/2019г. по описа на Административенсъд-Пловдив.
и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. В тази насока ВАС е приел, че в съдебното решение липсват каквито и да било мотиви, като
липсва обсъждане на всички възражения, както и собствен анализ на представените
от страните доказателства и проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Съдът не е изяснил
всички факти и обстоятелства от значение за спора предвид служебното начало в
административния процес.
Отменил е акта на органа, без да изясни спора по същество и да установи какъв
следва да е размерът на гарантираното вземане на жалбоподателката, произтичащо
от трудовото й правоотношение с „Тренд Фешън Текстил“ ЕООД, гр. Пловдив, който
е с открито производство по несъстоятелност. Не е ясно и какви точно са
дадените указания по тълкуването и прилагането на закона, които
административният орган трябва да изпълни. В тази насока в решението на ВАС е прието, че съдът не е
коментирал и разпоредбата на чл.22, ал. 2, вр. с ал.1 от ЗГВРСНР, вр. с чл.15,
ал.2 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2019г.
относно размерът на гарантираното вземане на жалбоподателката.
Указанията на Върховния административен съд са при
новото разглеждане на делото от първостепенният съд да бъдат установени всички факти и
обстоятелства от значение за спора и подведени под съответните относими
материалноправни норми за изясняване на основния въпрос по делото: какъв следва
да е размерът на гарантираното вземане на П.С. по чл.22, ал.1 от ЗГВРСНР,
произтичащо от трудовото й правоотношение с работодателя в несъстоятелност.
Производството
по административно дело № 2090/2019 г. по описа на Административен съд -
Пловдив е образувано по жалба на П.С.С. с ЕГН **********, от ****, чрез пълномощника адв.С. против Разпореждане
№ 4505-40-1205/21.06.2019 г. на Директора на Фонд "Гарантирани вземания на
работниците и служителите", с което на С. е отпуснато гарантирано вземане,
на основание чл.26, ал.1, вр. с чл.4 и чл.22, ал.1 от ЗГВРСНР, в размер на 4
200 лева, като е определена сума за изплащане от 3 266, 85 лева.
Навежданите
доводи в жалбата са за незаконосъобразност на оспорения административен акт с
претенции за неговата отмяна, като жалбоподателката счита, че от Фонд
"Гарантирани вземания на работниците и служителите" следва да й се
изплати и парично обезщетение по чл.224,
ал.1 от КТ в размер на 448, 75 лева и парично обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ
в размер на 5 385,00 лева, което неправилно и в нарушение на чл.22 от ЗГВРСНР не
й е изплатено, т.е.възраженията са за незаконосъобразност на разпореждането
относно размера на отпуснатото гарантирано вземане. Претендира се и присъждане
на сторените разноски по производството.
3. Ответникът по жалбата – Директорът
на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", чрез процесуалния си представител юрисконсулт
В., е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да
бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен акт е
законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото
постановяване. Подробни съображения са изложени в писмено становище приложено
по делото. Претендира се присъждане на сторените разноски по производството,
включително и съответното юрисконсултско възнаграждение.
ІІ. По допустимостта :
4. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това
процесуален срок и от лице имащо правен интерес от оспорването, което налага
извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За
фактите :
5. Със заявление-декларация за отпускане на гарантирано
вземане с вх.№ 4502-15-420/19.11.2018 г. по описа на ТП на НОИ-Пловдив П.С.С., е поискала да й бъде отпуснато
гарантирано вземане по Закона за гарантираните вземания на работниците и
служителите при несъстоятелност на работодателя(ЗГВРСНР).
Съгласно
данните в заявлението С. е била в трудово правоотношение с работодател "Тренд
Фешън Текстил" ЕООД, гр. Пловдив, ЕИК *********, на длъжност
"моделиер-конструктор", считано от 03.07.2017 г. до 30.05.2018 г.,
когато е прекратено трудовото правоотношение. Към заявлението са приложени
копие на акт за прекратяване на трудово правоотношение (Заповед
№1128/30.05.2018 г.), копие на част от трудова книжка (страници 12 и 13) и
документ за банкова сметка.
***-декларация
за отпускане на гарантирано вземане с вх.№ 4502-15-420/19.11.2018 г. С. не е
приложила справката, регламентирана в чл.4 от Наредбата за реда и начина
информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на
гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя (НРНИРСОИГВНР), с
писмо изх.№ 4502-15-420#121.11.2018 г., същата е уведомена за това
обстоятелство и е предоставена възможност в 7-дневен срок да представи
липсващия документ. В указания срок, изисканата справка не е представена,
поради което преценката на правото на гарантирано вземане е извършена въз
основа на наличните по административната преписка редовни документи.
В
тази връзка е извършена проверка в Регистър трудови договори, с която са потвърдени
данните, заявени от С. относно съществувалото трудово правоотношение с
"Тренд Фешън Текстил" ЕООД, гр. Пловдив, ЕИК ********* и в частност
прекратяването на трудовия договор.
Съгласно
справка в търговския регистър при Агенция по вписванията е установено, че „Тренд
Фешън Текстил" ЕООД, гр. Пловдив, ЕИК ********* е с открито производство
по несъстоятелност, вписано в Търговския регистър на 09.11.2018 г.
Съгласно
данни от Регистър на осигурените лица, за П.С. работодателят е декларирал за
периода месец март, месец април и месец май 2018 г. начислено, брутно трудово
възнаграждение в общ размер 5 024.82 лева (от които за м.03.2018г. - 1 907.19 лева, за м.04.2018г. - 1 322.63 лева
и за м.05.2018г. – 1 795.00 лева) и обезщетение за м.април 2018г. на основание
чл.40, ал.5 от КСО в размер на 170.21 лева. Съгласно заповед №1128/30.05.2018
г. за прекратяване на трудово правоотношение на П.С. следва да се изплати
парично обезщетение на основание чл.224, ал.1 от КТ за 5 (пет) дни неизползван
платен годишен отпуск и парично обезщетение на основание чл.221, ал.1 от КТ в
размер на брутно трудово възнаграждение за неспазен срок на предизвестие от 3
(три) месеца.
По
данни от Регистър на осигурените лица, за П.С. работодателят е декларирал за
м.05.2018 г. начислено обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ в размер на 448.75
лева и начислено обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ в размер на 5 385.00 лева.
Въз
основа на документите по административната преписка, образувана въз основа на
заявление-декларация вх.№ 4502-15-420/19.11.2018 г. и данните от
информационните продукти, ползвани от НОИ, е изготвена работна справка-2019г.
за определяне на размера на гарантираното вземане по чл.22, ал.1 от ЗЕВРСНР и
дължимите данъци и осигурителни вноски на жалбоподателката.
При
тези данни е издадено оспореното в настоящото производство Разпореждане №
4506-40-1205/21.06.2019 г. на Директора на Фонд "Гарантирани вземания на
работниците и служителите", с което на С. е отпуснато гарантирано вземане
на основание чл.26, ал.1 от ЗГВРСНР във връзка с чл.4 и чл.22, ал.1 от ЗГВРСНР
в размер на 4 200 лева, като определената за изплащане сума е 3 266.85 лева.
6.
В хода на първоначалното разглеждане на делото е допуснато извършване на
съдебно - счетоводна експертиза, чието заключение е прието без заявени резерви
от страните. Според заключението на вещото лице, на П.С. се дължи нетно трудово
възнаграждение съобразено и с нормата на чл. 15, ал. 2 ЗБДОО за 2019г. в размер
на 3 266,85лв., парично обезщетение по чл. 224, ал. 1 в размер на 448,75
лв. и парично обезщетение чл. 221, ал. 1 КТ в размер на 5 385, 00 лв., или общо сума възлизаща
на 9085.60 лв.
7. В хода на
съдебното производство при новото разглеждане на делото и с оглед указанията в
решението на ВАС е допуснато извършване на съдебно- счетоводна експертиза по въпроса какъв е размерът на гарантираното вземане на П.С.С. по чл.22,
ал.2 във връзка с ал.1 от ЗГВРСНР и с чл.15, ал.2 от ЗБДОО за 2019г.,
произтичащо от трудовото и правоотношение с работодателя „Тренд Фешън Текстил"
ЕООД, гр.Пловдив, като се отчетат и дължимите данъци и осигурителни/здравноосигурителни
вноски. Заключението на вещото лице е прието без заявени резерви от страните.
Според заключението на вещото лице нетният размер на
гарантирано вземане на П.С.С., произтичащо от трудовото й правоотношение с
работодател "Тренд Фешън Текстил" ЕООД, гр.Пловдив (тоест след
отчитане на дължими данъци, осигурителни/здравноосигурителни вноски при съобразяване на определения от ЗГВРСНР максимален размер на
гарантираните по закон вземания), е 3 266.85 лева.
ІV. За правото:
8. Оспореният административен акт – Разпореждане
№ 4505-40-1205/21.06.2019 г. на Директора на Фонд "Гарантирани вземания на
работниците и служителите", е постановен от материално компетентен орган,
в изискуемата от закона форма. В случая процесния административен акт е не само
валиден, но и законосъобразен. Съвкупната
преценка на приобщените по делото доказателства, налага да се приеме, че
фактическите констатации на Директора на Фонд "Гарантирани вземания
на работниците и служителите" са
истинни, а направените въз основа на тях правни изводи, са съответни на
материалния закон. Не се констатират нарушения на процесуалните правила. В
пълнота е спазена целта, която преследва закона с издаването на актове от
категорията на процесния такъв. В следващото изложение ще бъдат конкретизирани
съображенията за тези изводи.
9. Условията и редът за изплащане на
гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на
работодателя са регламентирани в Закона за гарантираните вземания на
работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя.
Съгласно
чл. 3 ЗГВРСНР гарантирани вземания на работниците и служителите по този закон
са начислените и неизплатени трудови възнаграждения, дължими по индивидуални и
колективни трудови договори, както и парични обезщетения, дължими от
работодателя по силата на нормативен акт. Съгласно чл. 6 от ЗГВРСНР, правото на
гарантирани вземания за работниците и служителите възниква от датата на
вписване в търговския регистър на съдебното решение за: 1. откриване на
производство по несъстоятелност; 2. откриване на производство по несъстоятелност
с едновременно обявяване в несъстоятелност; 3. откриване на производство по
несъстоятелност, постановяване на прекратяване дейността на предприятието,
обявяване на длъжника в несъстоятелност и спиране на производството поради
недостатъчност на имуществото за покриване на разноските по производството. Следователно,
преценката относно наличието на законово регламентираните условия за възникване
правото на работниците и служителите на гарантирани вземания, произтичащи от
трудови правоотношения при несъстоятелност на работодателя, следва да се
извършва въз основа на действалата към момента на вписването в Търговския
регистър на съдебното решение по чл. 6 от ЗГВРСНР нормативна уредба.
В
случая - към 09.11.2018г., на която дата в Търговския регистър е вписано
решението за откриване на производство по несъстоятелност на работодателя, е
действала редакцията от 2017г., според която - чл. 4, ал.1 от ЗГВРСНР- право на
гарантирани вземания по този закон имат работниците и служителите, които са или
са били в трудово правоотношение с работодателя по чл. 2, независимо от срока
му и от продължителността на работното време.
Тоест,
жалбоподателката е лице с право на гарантирано вземане от Фонд "Гарантирани
вземания на работниците и служителите" и попада в кръга на правоимащите
лица и спор относно това обстоятелство не се формира между страните по делото.
Спорът
по делото е от правен характер, като противоположните становища, поддържани от страните
в настоящото производство се отнасят до правилното приложение на материалния
закон, като спора се концентрира във въпроса, какъв следва да е размерът на гарантираното
вземане на П.С. по чл.22, ал.1 от ЗГВРСНР, произтичащо от трудовото й
правоотношение с работодателя в несъстоятелност.
10.
Според становището на
ответния административен орган в тази насока, размерът на гарантираното вземане на П.С. по чл.22, ал.1
от ЗГВРСНР, произтичащо от трудовото й правоотношение с работодателя в
несъстоятелност, следва
да се определи при съобразяване на разпоредбите на чл.22, ал.2 във връзка с ал.1 от
ЗГВРСНР и с чл.15, ал.2 от ЗБДОО за 2019г.
Обратно разбира се е становището на
жалбоподателката, която поддържа, че от Фонд "Гарантирани вземания на
работниците и служителите" следва да й се изплати и парично обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ в размер на 448, 75 лева
и парично обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ в размер на 5 385,00 лева, което
неправилно и в нарушение на чл.22 от ЗГВРСНР не й е изплатено.
В
случая становището на административния орган е правилно, като събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност не дават
основание да се приеме, че от Фонд "Гарантирани вземания на работниците и
служителите" на С. следва да се изплати и парично обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ в размер на 448, 75 лева
и парично обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ в размер на 5 385,00 лева.
11. Разрешаването на административноправния
спор по същество, налага на първо място да
се съобрази следното : Съгласно разпоредбата
на чл.22, ал.1 от ЗГВРСНР гаранционната функция на Фонд "Гарантирани вземания на
работниците и служителите" обхваща
последните 6 начислени, но неизплатени месечни трудови възнаграждения и парични
обезщетения през последните 36 календарни месеца, предхождащи месеца, в който е
вписано решението по чл.6, а не всички начислени и неизплатени възнаграждения и
обезщетения. С чл.22, ал.2 от същия закон е определен максимален месечен размер
на гарантираните вземания, който се определя ежегодно със Закона за бюджета на
държавното обществено осигуряване и не може да бъде по-малък от две и половина
минимални работни заплати, установени за страната към датата на вписване на
решението в търговския регистър, като съгласно чл.15, ал.2 от Закона за бюджета
на държавното обществено осигуряване за 2019г.(ЗБДОО), максималния размер на гарантираните
вземания по чл.22, ал.2 от ЗГВРСНР е определен на 1 400 лв. Разрешаването на
административноправния спор по същество, налага на следващо място да се съобрази
и разпоредбата на чл.10, ал.4 от
НРНИРСОИГВНР, съгласно която при определяне на ограничения размер на
гарантираното вземане по чл.22, ал.2 от ЗГВРСНР се вземат предвид в следния
ред:1. трудови възнаграждения;2. парични обезщетения по Кодекса на труда, върху
които се дължат осигурителни вноски; 3. други парични обезщетения по Кодекса на
труда;4. парични обезщетения по чл. 40, ал. 5 от Кодекса за социално
осигуряване.
12.Както бе казано, с процесното
Разпореждане № 4506-40-1205/21.06.2019 г. на Директора на Фонд
"Гарантирани вземания на работниците и служителите" на П.С. е
отпуснато гарантирано вземане на основание чл.26, ал.1 от ЗГВРСНР във връзка с
чл.4 и чл.22, ал.1 от ЗГВРСНР в размер на 4 200 лева, като е определена сума за
изплащане от 3 266.85 лева. Въз основа на документите по приложената административна
преписка и в частност от работна справка-2019г. се установява, че въпросната сума
е формирана при съобразяване на разпоредбите на чл.22, ал.2 във връзка с ал.1 от
ЗГВРСНР и с чл.15, ал.2 от ЗБДОО за 2019г. и
чл.10, ал.4 от НРНИРСОИГВНР, по следния начин: За месеците март 2018г. и май 2018г., на
жалбоподателката е определен максималният месечен размер на гарантираното
вземане от 1 400 лева, тъй като начисленото, но неизплатено брутно трудово
възнаграждение на лицето за тези месеци, е съответно за м.03.2018г. - 1 907.19
лева и за м.05.2018г. - 1 795.00 лева. За месец април 2018г. също е определен
максималният месечен размер на гарантираното вземане от 1 400 лева, като са
взети предвид данните от Регистъра на осигурените лица за този месец за начислено
и неизплатено брутно трудово възнаграждение, което е в размер на 1 322.63 лева,
а за разликата до достигане на максималния размер на гарантираното вземане от 1
400 лева, е включена част от сумата, представляваща обезщетение за м.април
2018г. на основание чл.40, ал.5 от КСО в размер на 77.37 лева, отново по данни
от Регистъра на осигурените лица. Определени са и данъчната основа по чл.42 от ЗДДФЛ и дължимия данък и осигурителни вноски, като сумата подлежаща на
изплащане на С. е определена на 3 266.85 лева.
Изцяло
в изложения смисъл са експертните изводи на вещото лице по приетата при новото
разглеждане на делото съдебно – счетоводна експертиза, която съдът кредитира, като обективно и компетентно изготвена,
въвеждаща в процеса в необходимата пълнота релевантните за спора факти и
обстоятелства, за които са необходими специални знания, кореспондираща със събраните писмени
доказателства по делото. Така съгласно заключението на вещото лице се
установява, че нетния
размер на гарантирано вземане на П.С., произтичащо от трудовото й
правоотношение с работодател "Тренд Фешън Текстил" ЕООД, гр.Пловдив
(тоест след отчитане на дължими данъци, осигурителни/здравноосигурителни вноски
при съобразяване на определения от ЗГВРСНР максимален размер на гарантираните
по закон вземания), е 3 266.85 лева, който размер е посочен и в процесното
разпореждане. Впрочем в изложения смисъл са и експертните изводи и на приетата
по административно дело №2090/2019 г. по описа на Административен съд-Пловдив
съдебно-счетоводна експертиза, съгласно която размера на определеното за
изплащане на П.С. гарантирано вземане, е изчислен коректно съобразно чл.15,
ал.2 от ЗБДОО и възлиза на сумата от 3 266.85 лева нетен размер.
13. В обсъждания контекст и с оглед доводите
на жалбоподателката е необходимо още да се посочи, че в разпоредбата на чл.22, ал.1 от ЗГВРСНР е
посочено, че гарантираните по закон вземания включват както начислените, но
неизплатените трудови възнаграждения, така и паричните обезщетения (в
случая по чл.221 и чл.224 от КТ), което означава техния сбор(това е така, тъй като паричните обезщетения заместват работната заплата и
не се допълнително трудово възнаграждение или елемент от него.), но същите не покриват пълния размер
на начислените и неизплатени трудови възнаграждения и/или парични обезщетения,
а са ограничени съгласно разпоредбата на чл.22, ал.2 от ЗГВРСНР (в казуса до 1 400
лева). Освен това, както вече бе казано, при определяне максималният размер на
гарантираното месечно вземане като сбор от трудови възнаграждения и обезщетения,
се спазва и поредността, посочена в чл. 10, ал. 4 от НРНИРСОИГВНР, която
поредност е спазена от административния орган в оспореното разпореждане.
Казано с други думи, приложимият
в случая ЗГВРСНР урежда гарантирани вземания на работниците и служителите, а не
цялата сума по тези вземания, поради което и на основание чл. 30 от него,
частта от начисленото, но неизплатено трудово възнаграждение, която не е
гарантирана от фонда, остава дължима на работника или служителя и може да се
предяви в производството по несъстоятелност.
14. В заключение, анализът на събраните по делото доказателства, налага да се приеме, че в случая размера на отпуснатото на П.С. гарантирано вземане по чл.22, ал.1 от ЗГВРСНР съответства изцяло относимата материалноправна уредба и данните съдържащи се в доказателствата по делото (Заповед №1128/30.05.2018 г. за прекратяване на трудово правоотношение, справка от Регистър трудови договори и Регистър на осигурените лица), поради което Разпореждане № 4506-40-1205/21.06.2019 г. на Директора на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" се явява законосъобразно издадено и не страда от пороците, посочени в жалбата.
15. Изложеното
до тук налага да се приеме, че обжалвания административен акт е законосъобразен, при което положение
жалбата като неоснователна ще следва да бъде отхвърлена.
V.За разноските :
16. При този изход на делото
на основание чл. 226 от АПК, на
ответника ще следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски.
Те се констатираха в общ размер на 483,60 лв., за първоинстанционното и
касационното производство, съгласно представения списък на разноските на л.26
от делото.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХІІ състав
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.С.С. с ЕГН **********,
от ****, чрез пълномощника адв.С. против
Разпореждане № 4505-40-1205/21.06.2019 г. на Директора на Фонд
"Гарантирани вземания на работниците и служителите", с което на С. е
отпуснато гарантирано вземане, на основание чл.26, ал.1, вр. с чл.4 и чл.22,
ал.1 от ЗГВРСНР, в размер на 4 200 лева, като е определена сума за изплащане от
3 266, 85 лева.
ОСЪЖДА П.С.С. с ЕГН **********, от ****, да заплати на Национален
осигурителен институт - гр.София,
сумата от 483,60 лева,
представляваща сторените разноски по производството.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в
четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: