Разпореждане по дело №81/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 101/18.07.2013г., постановено по Г.д. № 87/2013г., К.районен съд отхвърлил предявените от Застрахователна компания „. И. – Г.С., ЕИК * срещу Е. Е. М. от Г. К. искове за присъждане на сумата от 337.95 лв.- главница, представляваща изплатена сума по щета № 21-01.5060-31772/08, с правно основание чл. 274 КЗ и сумата от 152.00 лев, представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху главницата за периода 10.11.2008 година до завеждане на иска 15.01.2013г., като неоснователни и недоказани.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Застрахователна компания „. И. – Г.С., който го обжалва чрез процесуалния си представител като неправилно. Сочи се в жалбата, че съгласно разпоредбата на чл.274, ал.1 от КЗ, застрахователят има право да получи от застрахования платеното от застрахователя обезщетение, когато застрахованият при настъпването на пътнотранспортното произшествие виновно се е отклонил от проверка за алкохол. Не било спорно по делото, че ответникът Е. М. след настъпването на пътно транспортно произшествие го е напуснал и че бил установен едва след извършване на оперативно- издирвателни мероприятия. С нÓпускане на местопроизшествието, ответникът нарушил разпоредбата на чл.123, ал.1, т.З, б."в" от ЗДвП, съгласно който текст в качеството си на водач на пътно превозно средство, участник в ПТП бил длъжен, без да напуска местопроизшествието да уведоми съответната служба за контрол на МВР, както и да изпълнява дадените му указания. И това било така, тъй като контролните органи при посещение на местопроизшествието следвало да установят на място всички предпоставки за неговото възникване. Една от тези предпоставки била именно установяването дали водача или водачите са употребили алкохол. Наредба № 30/27.06.2001 год. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства, регламентирала в чл.5 задължението за установяване на място дали участниците в ПТП са употребили алкохол. И двата цитирани по-горе текста, този по чл. 123, ал. I, т.З, б."в" от ЗДвП и по чл.5 от Наредба №30/27.06.2001 год. изисквали водача да не напуска местопроизшествието и контролните органи да могат да извършат на място проверката, включително и тази за проверка за алкохол. В конкретния случай, ответникът след като напуснал местопроизшествието осуетил установяването на място на обстоятелството дали е употребил алкохол и то именно към момента на възникване на пътно транспортното произшествие, а не много по-късно след провеждане на оперативно - издирвателни мероприятия. Т.е., след като напуснал местопроизшествието в нарушение на разпоредбата на чл.123, ал.1, т.З, б."в" от ЗДвП, Е. М. виновно се отклонил от проверка за алкохол, която следвало да бъде извършена на мястото на възникване на пътно транспортното произшествие и това обстоятелство обуславяло приложението на нормата на чл.274, ал.1, т. 1 от КЗ. По изложените съображения жалбодателят моли въззивния съд да отмени изцяло обжалваното решение като неправилно, вместо което да постанови друго, с което да уважи предявените искове. Претендира присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание дружеството –жалбодател чрез представителя си по пълномощие поддържа въззивната жалба.

Ответникът Е. Е. М. в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител и не взема становище по въззивната жалба.

Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл. 269 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срок и от страна, която има интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна, а първоинстанционното решение е правилно. Същото следва да се потвърди при съответното препращане към мотивите на първоинстанционния съд съобразно чл. 272 от ГПК. Във връзка с доводите във въззивната жалба, следва да се посочи следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявен суброгаторен регресен иск от застраховател за заплащане на изплатено на увредено лице по смисъла на чл. 265, ал.2 КЗ обезщетение против причинителя на вредите – застраховано лице по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, с правно основание чл. 274, ал.1, т.1 КЗ. Безспорно по делото е, че ответникът Е. Е. М. при управление на МПС с несъобразена скорост причинил имуществени вреди на друг лек автомобил, управляван от С. К.М.; че ответникът имал сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ищеца ЗК „. И. , Г. С.; че последното изплатило имуществените вреди, причинени на автомобила на увреденото лице. Не се спори също така, че ответникът напуснал мястото на произшествието без да изчака идването на контролните органи, като бил установен след проведени оперативно-издирвателни действия. Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.1, т.1, предложение трето от КЗ, застрахователят има право да получи платеното от него обезщетение на увредения, когато застрахованият виновно се е отклонил от проверка за алкохол. В случая, спорът се свежда до това дали ответникът Е. Е. М., напускайки местопроизшествието, виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог, установяването на което е релевантното обстоятелство за уважаване на регресен иск на застрахователя по чл. 274 КЗ. В този случай, застрахователят следва да докаже при условията на пълно и главно доказване виновното отклоняване от проверка за алкохол от страна на водача. Това е така, тъÚ като законът не създава презумпция, по силата на която напускането на местопроизшествието да се счита за виновно отклоняване от проверка за алкохол. За да е налице посочената хипотеза, по делото следва да са налице данни, че срещу Е. М. е била предприета проверка за установяване наличието на алкохол, от която същият се е отклонил. Единствено безспорният в случая факт на напускане на ПТП не е достатъчен, за да се приеме, че е налице виновно отклоняване от проверка за алкохол. Само по себе си напускането на местопроизшествието в определените от закона случаи би съставлявало административно нарушение, за което водачът би понесъл съответната административна отговорност, но не и достатъчно условие, за да се презумира наличието на посочената специална предпоставка за уважаване на иска по чл. 274, ал.1, т.1, предл. трето КЗ. В този смисъл, по делото от ищеца не са представени доказателства, че спрямо водача е била предприета проверка за употреба на алкохол и същият се е отклонил от извършването й. В тази насока е налице задължителна съдебна практика на ВКС на РБ, постановена по реда на чл.290 от ГПК – решение № 183/22.11.2010 г. по т.д. № 30/2010 г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 16/02.02.2011 г. по т.д № 374/2010 г., ІІ т.о. на ВКС.

Ето защо, като е отхвърлил предявения регресен суброгаторен иск, К.районен съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено. Разноски за тази инстанция не се претендират, а и такива не са направени, поради което не следва да се присъждат.

Ето защо и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 101/18.07.2013г г., постановено по Г.д. № 87/2013г. по описа на К.районен съд.

Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно разпоредбата на основание чл.280, ал.2 от ГПК.

Председател: Членове:1. 2.