№ 39618
гр. София, 24.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20251110118473 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по Молба вх. №271007/11.08.2025 г. на ищеца „Сити кеш“ ООД, с
която заявява изменение на Решение №15223/07.08.2025 г., постановено по делото.
Счита, че присъденото възнаграждение адв. С. С., процесуален представител на
ответника - 356,71 лв. не съответстват на фактическата и правна сложност делото.
Насрещната страна оспорва молбата.
Постъпила е Молба вх. №281036/22.08.2025 г. с правно основание чл. 248 от
ГПК на адв. М. Л., с която заявява допълване на Решение №15223/07.08.2025 г.,
постановено по делото. Сочи, че ищцовата претенция е частично уважена, като
разноски в негова полза не са присъдени за оказаната безплатна правна помощ в
заповедното производство. Счита, че са осъществени всички положителни
предпоставки за присъждане на адвокатското възнаграждение.
Насрещната страна оспорва молбата.
Съдът, като взе изложените от страните доводи, събраните по делото
доказателства и закона, намира следното:
Молбата на всяка страна е подадена в предвидения по чл. 248, ал. 1 от ГПК
срок, поради което е процесуално допустима.
Съгласно чл. 80 от ГПК, страната, която е поискала присъждане на разноски,
представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното
заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска
изменение на решението в частта му за разноските. Съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК, в
срока за обжалване съдът по искане на страните може да допълни или да измени
постановеното решение/определение/в частта му за разноските. Нормата урежда две
хипотези – допълване или изменение на решението за разноските. По приложението
им съдебната практика е непротиворечива, а с ТР № 6/2013г. ВКС е дал разяснения в
смисъл, че след като съдът с решението е определил дължимите разноски и е налице
1
искане от страната те да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за
осъществяването им, последното не е молба за допълнително произнасяне, а за
изменение в размера на вече присъденото, при което правната последица, установена с
чл. 80, изр. 2 от ГПК, настъпва само по отношение на изменението на решението в
частта му за разноските, а не по отношение на неговото допълване.
Съгласно чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната
инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Отговорността за разноски е
обусловена от крайния изход на делото и се реализира в рамките на същото
производство.
С решението съдът е приел, че ответникът има право на съдебни разноски, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, като по реда на чл. 38, ал.2,вр. ал.1, т. 2 от ЗА в полза на
адв. С., който е процесуален представител на отв. С. по гр. дело №18473/2025 г.,
образувано по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, следва да се определи възнаграждение за
оказана безплатна помощ 400 лв., а съразмерно на отхвърлената част от иска – сумата
356,71 лв.
По ч. гр. дело №34272/2024 г., СРС, по което адв. М. Л. първоначално е подал
възражение по чл.414 от ГПК, съдът е приел, че ответникът, респ. адвоката, няма
право на съдебни разноски по причина, че така представения договор за правна помощ
не е относим за делото, вкл. и представеното пълномощно. В тази връзка са давани
указания на адвоката, но в хода на производството не е предприел действия по тяхното
изпълнение, поради което страната сама е отстранила нередовностите по чл. 101 от
ГПК. Липсва процесуално представителство, за което да се присъди възнаграждение.
Съдът не констатира обстоятелства, които да налагат ревизиране на преценката,
обективирана в мотивите на съдебното решение по отношение отговорността на
страните за съдебните разноски.
По отношение искането за изменение на ищеца, съдът счита, че определеното
възнаграждение е необходима и разумна разноска според защитавания материален
интерес, очакваните процесуални действия, които е било необходимо да се извършат
от адвоката по делото, с оглед на фактическата и правна сложност на спора. Освен
това, ищецът настоявал да му се присъди възнаграждение за юрисконсулт от 400 лв. за
исково производство, без явяване в съдебно заседание, което с оглед принципа на
равностойност при оценяване на труда на процесуалните представители, е несъответно
на възражението му за прекомерност на определеното от съда възнаграждение от 400
лв. по реда на чл. 38, ал. 2 от ГПК.
По отношение искането за допълване на адв. Л., съдът намира, че
доказателствата по ч. гр. дело №34272/2024 г., СРС, са непротиворечиви -
представените договор за правна помощ и пълномощно не касаят това дело, поради
което възнаграждение въз основа на тях не се присъжда.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Молба вх. №271007/11.08.2025 г. с правно
основание чл. 248 от ГПК на ищеца „Сити кеш“ ООД.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Молба вх. №281036/22.08.2025 г. с правно
основание чл. 248 от ГПК на адв. М. Л..
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд
в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото определение да се връчи на ищеца и на адв. М. Л..
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3