№ 14361
гр. София, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20221110135245 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 439 от ГПК,вр.чл.124,ал.1 от
ГПК от Т. С. Ч., ЕГН **********,с адрес **********, против „**********,
със седалище и адрес на управление – гр. **********, представлявано от
********** с искане да бъде постановено решение, с което да бъде признато
за установено, че ищцата не дължи сумата от 415,44 лева, формираща се от
169 лева главница по договор за кредит за покупка на стоки или услуги с
номер CREX – 01246657, сключен на 24.07.2006 г. между ********** ЕАД и
ищцата /вземането, по който е цедирано на ответника/, 28,17 лева договорна
лихва за периода 30.08.2006 г. до 28.02.2007 г., 93,27 лева мораторна лихва за
периода 29.09.2006 г. до 21.10.2010 г., 25 лева държавна такса и 100 лева
юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист
от 17.05.2011 г. по ч.гр.д. № 819/2011 г. по описа на РС – **********.
Ищцата твърди,че по реда заповедното производство е осъдена да
заплати следните парични суми - 169 лева главница по договор за кредит за
покупка на стоки или услуги с номер CREX – 01246657, сключен на
24.07.2006 г. между ********** ЕАД и ищцата /вземането, по който е
цедирано на ответника/, 28,17 лева договорна лихва за периода 30.08.2006 г.
до 28.02.2007 г., 93,27 лева мораторна лихва за периода 29.09.2006 г. до
21.10.2010 г., 25 лева държавна такса и 100 лева юрисконсултско
възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от 17.05.2011 г.
по ч.гр.д. № 819/2011 г. по описа на РС – **********.В исковата молба са
изложени твърдения, че ответникът е поискал да бъде конституиран като
взискател по изпълнително дело № 1911/2011 г. по описа на ЧСИ **********,
в качеството си на цесионер, съгласно договор за цесия от 15.05.2014 г., за
който ищцата не е била надлежно уведомена. Изпълнителни действия са
предприети първоначално на 06.08.2012 г., като се посочва, че впоследствие
1
са извършвани и други такива, като на 27.01.2017 г. е била наложена възбрана.
На 25.03.2022 г. е последното изпратено до ищцата съобщение. Посочва се, че
към 27.01.2019 г. /две години след налагане на възбраната/ е настъпила
перемпция, съответно всякакви последващи действия не са породили своя
ефект или общата давност е изтекла към 27.01.2022 г. Ищцата твърди,че
вземането не подлежи на изпълнение чрез способите на принудително
изпълнение. Ищцата моли съда да уважи исковата претенция.
В срока за подаване на отговор ответникът е депозирал такъв със
становище за неоснователност на иска. Оспорва иска с твърдения, че
действия по принудително изпълнение са предприемани последователно,
съответно вземането не е погасено по давност. Твърди, че перемпцията по
изпълнителното дело е без значение за прекъсването на погасителната
давност. В случай че се възприеме, че уведомяването на ищцата относно
цесията е ненадлежно, ответникът моли приложените към отговора
уведомления да се считат за известяване относно извършената цесия.
Ответното дружество моли съда да отхвърли иска.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Представен е договор за прехвърляне на вземания,сключен между
„**********,като купувач,и **********ЕАД,като продавач,съгласно който
продавачът приема да прехвърли свои вземания към трети лица,а купувачът
се съгласява да придобие същите при условията,предвидени съгласно
сключения договор. Установява се,че в списъка на прехвърлените вземания е
и вземане на **********ЕАД към Т. С. Ч.. Към договора за цесия са
представени и потвърждение за извършена цесия,както и пълномощно,с което
**********ЕАД упълномощава „********** да уведомява длъжниците за
прехвърляне на вземанията.
Приет е изпълнителен лист,издаден на 17.05.2011 г. по ч.гражд.дело №
819/2011 г. по описа на РС **********,съгласно който Т. С. ********** е
осъдена да заплати на **********ЕАД сумите от 169 лева главница по
договор за кредит за покупка на стоки и услуги,сключен на 24.07.2006 г.,28,17
лева договорна лихва за периода 30.08.2006 г. до 28.02.2007 г.,93,27 лева
мораторна лихва за периода 29.09.2006 г. до 21.12.2010 г.,ведно със законната
лихва върху главницата,считано от 14.01.2011 г. до окончателното
изплащане,както и сумата от 125 лева съдебноделоводни разноски.
Установява се,че договор за кредит за покупка на стоки или услуги
CREX-01246657 е сключен на 21.07.2006 г. в гр.********** между
**********АД ( впоследствие **********АД ) и Т. С. ********** за
закупуване на стока на изплащане като стойността на продукта е 169 лева и е
утвърден погасителен план до 28.02.2007 г. при посочен размер на отделните
погасителни вноски.
От приложеното копие от изп.дело № 1911/2011 г. по описа на ЧСИ
********** се установява,че е образувано по молба от **********ЕАД на
04.10.2011 г.,като е овластен частният съдебен изпълнител да предприема
изпълнителни действия,на 06.08.2012 г. е изпратено запорно съобщение до
2
работодател,на 07.12.2012 г. са изпратени запорни съобщения до банкови
институции,на 10.01.2013 г. ********** уведомява,че е наложен запор върху
банкова сметка,но по сметката няма авоар,на 30.06.2015 г. е постъпила молба
за конституиране като взискател на „**********,на 25.01.2017 г. е поискано
вписване на възбрана върху недвижим имот,на 11.04.2017 г. е насрочен опис
на движими вещи на длъжника,който следва да бъде извършен на 09.05.2017
г.,на 19.07.2017 г. е отправено искане от взискателя за проверка наличието на
банкови сметки,на 23.04.2018 г. взискателят отправя искане за насрочване на
опис,оценка и изземване на движими вещи,на 22.02.2019 г. е отправено ново
искане за извършване на изпълнение върху движими вещи,опис е насрочен за
16.10.2020 г.,на 09.07.2021 г. е поискано от взискателя да бъде наложен запор
върху банкови сметки.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
По допустимостта на иска :
С оглед твърденията на ищцата Ч.,че не е заплатила паричната
сума,чиято дължимост оспорва,съдът счита,че за ищцата съществува правен
интерес от предявяване на отрицателния установителен иск.
По основателността на иска :
Когато е предявен отрицателен установителен иск,доказателствената
тежест е разместена и е възложено в тежест на ответника да проведе
доказване,че вземането съществува и може да бъде изпълнявано чрез
способите на принудително изпълнение. С иска по чл.439 от ГПК страната
ищец цели отричане на вземането,за което съществува изпълнително
основание въз основа на факти,настъпили след възникване на изпълнителното
основание. Исковата претенция по отрицателния установителен иск е
допустима само въз основа на новонастъпили обстоятелства. С оглед това,че
разпоредбата на чл.439 от ГПК предоставя на страната длъжник правото да
отрича дължимост на паричната сума само въз основа на реализирани
факти,последващи изпълнителното основание,съдът приема,че е недопустимо
да бъде обсъждан въпросът дали към издаване на заповедта за изпълнение
вземането по договора за кредит за покупка на стоки е било погасено по
давност. Такова възражение ищцата по настоящото производство е могла да
направи чрез подаване на възражение по чл.414 от ГПК срещу заповедта за
изпълнение,а ако не го е сторила,възможността да се позовава на
давност,настъпила към подаване на заявлението,е преклудирана,съответно
такъв довод не може да бъде обсъждан и в производството по иска с правно
основание чл.439 от ГПК. В конкретния случай страните не спорят,че
изпълнителен лист е издаден на 17.05.2011 г. и е образувано изпълнително
дело на 04.10.2011 г.,а спорът е концентриран относно това дали вземането
може да бъде изпълнявано принудително или е погасено по давност.
Погасителната давност е регламентирана в полза на длъжника,който може да
се позове на давност,ако в определен период от време кредиторът бездейства.
С регламентирането на заповедното производство с приемане на действащия
Граждански процесуален кодекс не е уредено каква е приложимата давност за
вземания,за които има издадена заповед за изпълнение,но съдът счита,че
приложимата давност следва да бъде общата петгодишна давност по аргумент
от разпоредбата на чл.117,ал.2 от ЗЗД,която предвижда,че за вземанията по
3
влязло в сила решение е приложима общата петгодишна давност. Софийският
районен съд намира,че заповедта за изпълнение,която е влязла в сила,се
ползва със стабилитет,какъвто има съдебното решение. Разпоредбата на
чл.424 от ГПК предвижда,че вземанията по влязла в сила заповед за
изпълнение могат да бъдат оспорени само въз основа на нови писмени
доказателства или новонастъпили обстоятелства,а тези правни последици са
идентични с разпоредбата на чл.303,т.1 от ГПК относно влезлите в сила
съдебни решения,поради което и следва да бъде възприето,че е приложима
петгодишна давност. Отделно от това,съдът намира,че в конкретния случай
липсва основание за приложимост на тригодишната давност,тъй като
заповедта за изпълнение е издадена за вземания,произтичащи от договор за
кредит за покупка на стоки и услуги,а по отношение на парични
суми,предоставени в заем приложимата давност е общата петгодишна
давност. Макар страните по договора за заем да са уговорили връщането на
паричната сума да бъде реализирано на вноски,това не превръща тези вноски
в периодични платежи,тъй като когато страната заемодател приеме
изпълнение на части приложимата давност е петгодишната давност.
Следователно от значение за преценка дали отрицателният установителен иск
е доказан е дали в рамките на изпълнителното производство се установява
проявено от кредитора бездействие,което да има за последица погасяване на
вземането по давност. Съгласно приетото Тълкувателно решение по тълк.дело
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС по време на изпълнителния процес давността
се прекъсва с всяко изпълнително действие или всяко действие,което
изгражда съответния изпълнителен способ,давността се прекъсва и при
отправено от взискателя искане за извършане на изпълнително действие като
при реализирането на изпълнителното действие се счита,че давността е
прекъсната от момента,в който изпълнителното действие е поискано.
Съдът,отчитайки доказателствата от изпълнителното дело,намира,че е
неоснователен доводът на ищцата Ч. чрез процесуалния й представител,че
изпълнителното производство е прекратено в двугодишен срок от вписването
на възбрана върху недвижим имот. Следва да бъде отчетено,че разпоредбата
на чл.433,ал.1,т.8 от ГПК предвижда,че изпълнителното производство се
прекратява,ако взискателят не е поискал изпълнителни действия в период от
поне две години,а в настоящия случай искания са правени от взискателя на
19.07.2017 г.,на 23.04.2018 г. и на 22.02.2019 г. Същевременно съдът
приема,че следва да бъде отчетена съдебната практика на ВКС,обективирана
в решение № 37/24.02.2021 г.,постановено по гражд.дело № 1747/2020 г. и
решение № 3/04.02.2022 г.,постановено по гражд.дело № 1722/2021 г.,според
които перемпцията и давността са различни правни институти и извършени
действия по принудително изпълнение,респективно искания за извършване на
изпълнителни действия прекъсват давността като перемпцията е без значение
за давността. При това положение и при отчитане наличието на формулирани
искания за реализиране на изпълнителни действия съдът счита,че вземането
не е погасено по давност,а предявеният отрицателен установителен иск
подлежи на отхвърляне.
При този изход на делото и като съобрази,че ответникът претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски и на юрисконсултско
възнаграждение намира,че доколкото ответникът не е сторил разноски такива
не могат да бъдат присъдени,а искането в частта за юрисконсултско
4
възнаграждение е основателно за сумата от 100 лева.
По изложените съображения Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.439 от ГПК,вр.чл.124 от
ГПК,предявен от Т. С. Ч., ЕГН **********,с адрес **********, против
„**********, със седалище и адрес на управление – гр. **********,
представлявано от ********** с искане да бъде постановено решение, с което
да бъде признато за установено, че ищцата не дължи сумата от 415,44 лева (
четиристотин и петнадесет лева четиридесет и четири стотинки ), формираща
се от 169 лева ( сто шестдесет и девет лева ) главница по договор за кредит за
покупка на стоки или услуги с номер CREX – 01246657, сключен на
24.07.2006 г., 28,17 лева ( двадесет и осем лева и седемнадесет стотинки )
договорна лихва за периода 30.08.2006 г. до 28.02.2007 г., 93,27 лева (
деветдесет и три лева двадесет и седем стотинки ) мораторна лихва за
периода 29.09.2006 г. до 21.10.2010 г., 25 лева ( двадесет и пет лева )
държавна такса и 100 лева ( сто лева ) юрисконсултско възнаграждение,чрез
способите на принудително изпълнение,поради настъпила погасителна
давност.
ОСЪЖДА Т. С. Ч., ЕГН **********,с адрес ********** да заплати на
основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.3 от ГПК на „**********, със седалище и
адрес на управление – гр. **********, представлявано от **********, сумата
от 100 ( сто ) лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5