Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………… 2020г. гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, ХХVІІІ-ми състав, в публичното заседание на десети юни две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА
СТАНЕВА
при секретаря Оля
Йорданова
като разгледа
докладваното от съдия Д.Станева адм.дело № 783/2020г. по описа на Административен съд Варна, за да се произнесе,
взе предвид:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. чл. 73, ал. 4 от Закон за управление
на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ).
Производството по делото е образувано по жалба на Кмета на
Община Дългопол против Уведомително писмо изх.№ 01-0800/294/ 10.02.2020г. на
Изпълнителния директор на ДФЗ-РА, в частта по раздел ІІ т.1 до т.7/ с
изключение на т.2 б.“б“/. Жалбоподателят счита обжалваното писмо за неправилно
и незаконосъобразно, по съображения подробно изложени в жалбата; в мотивите на
писмото липсва посочване в коя от категория разходи попадат тези за доставка,
монтаж и демонтаж на фасадно тръбно скеле и предпазни мрежи; предвид
спецификата на конкретните строежи тръбното фасадно скеле и предпазни мрежи
представляват оборудване, което в технологично отношение се явява абсолютно
необходимо за техническото изпълнение на СМР; счита, че разходите за доставка,
монтаж и демонтаж на тръбно скеле и предпазни мрежи не съставляват оперативни
разходи, поради което не са недопустим разход; по отношение на редукциите в
проектобюджета посочени в т.3-6 от раздел ІІ също са незаконосъобразни, тъй
като се основава на редукцията на инвестиционните разходи т.е. тези, които са
свързани с прякото изпълнение на СМР, сред които са и отказаните по т.1 и т.2
б.“а“; по отношение на редукциите на проектобюджета по т.7 твърди, че в тази
част от писмото не е посочено коя от предпоставките за допустимост на разходите
административният орган е приел, че не е изпълнена; твърди, че същите са пряко
свързани с изпълнението на допустими за подпомагане по съответната процедура за
подбор инвестиционни разходи. Поради изложените съображения моли съда да отмени
обжалваното решение. В съдебно заседание и по съществото на спора не се явява
представител. В депозирано по делото писмено становище поддържа жалбата. Претендира
присъждане на разноски по делото.
Ответната
страна, редовно призована не се явява представител в съдебно
заседание. В депозирана по делото молба, чрез процесуалния си представител
оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на ю.к.
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, ако се претендира такова.
Жалбата
е допустима, изхожда от надлежна страна и е подадена срещу акт, подлежащ на
оспорване пред съд. Разгледана по
същество, жалбата е основателна, поради следните съображения:
В конкретния случай, с обжалваната част на процесното уведомително писмо, е
извършена корекция в проектобюджета на подаденото от жалбоподателя проектно
предложение въз основа на доклад на оценителната комисия. Според чл.35, т.1 от
ЗУСЕСИФ техническата и финансовата оценка се извършва по критерии и методика,
определени в документите по чл.26, ал.1 като въз основа на резултатите
оценителната комисия изготвя оценителен доклад, който включва и списък на
предложените за финансиране проектни предложения, подредени по реда на тяхното
класиране, и размера на безвъзмездната финансова помощ, която да бъде
предоставена за всеки от тях. Следователно допустимо е при извършеното
оценяване комисията да включи конкретното проектно предложение в списъка на
предложените за финансиране такива, но с размер на безвъзмездната финансова
помощ по-нисък от заявения по предложението, както е станало и в случая. По
отношение конституирането на комисията се прилагат правилата на ПМС № 162/ 05.07.2016г.
,съгласно пар. 2 от ДР на постановлението като същата извършва оценка и
класиране на предложенията по критериите, предвидени в Приложение № 11 от
Наредба № 12/25.07.2016г., съгласно чл.40, ал.1 и чл.36, ал.1, т.1 от същата.
Тези предложения на комисията по чл.33, ал.1 от ЗУСЕСИФ, обективирани в списъците
по чл.35 от същия закон и мотивирани в оценителния доклад, обаче съставляват
единствено подготвителни процедурни актове, които не подлежат на самостоятелно
оспорване – чл.27, ал.4 от ЗУСЕСИФ и чл.21, ал.5 от АПК. На самостоятелно
обжалване в разглежданата хипотеза, при която е налице частично одобрение на
проектното предложение, включено в списъка по чл.35, т.1 от ЗУСЕСИФ, подлежи
актът на ръководителя на управляващия орган по чл.36, ал.1, т.1 от същия закон,
в частта, с която е извършена корекцията на проектобюджета. В тази връзка в
чл.41, ал.1, изр.второ от Наредба № 12/ 25.07.2016г. изрично е предвидено, че
заповедта на изпълнителния директор на Разплащателната агенция (РА) за частично
одобрение (в частта на отхвърлените за финансиране разходи) подлежи на
обжалване по реда на АПК. Следователно, независимо от своето наименование /същият
е озаглавен уведомително писмо, а не заповед), оспореният акт съставлява
индивидуален административен акт и като такъв подлежи на обжалване в посочената
част.
Оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен съгласно чл.41,
ал.1 от Наредба № 12/ 25.07.2016г. орган – от Васил Грудев – изпълнителен
директор на ДФ „Земеделие“ – РА. Според § 1, т.13 от ДР на ЗПЗП,
Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на
заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските
земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на
пазарите на земеделски продукти по правилата на Европейския съюз. По силата на
чл.11а, ал.1, т.9 от ЗПЗП Разплащателната агенция намалява, отказва изплащането
или оттегля изплатената финансова помощ за мерките и подмерките по чл. 9б, т.2
от ЗПЗП по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020г.
Настоящата подмярка, както беше посочено по-горе, попада сред тези по чл.96,
т.2 от ЗПЗП, доколкото мярката е предвидена в чл.20 от Регламент (ЕС) №
1305/2013 и не е включена в изчерпателното изброяване на чл.9б, т.1 от ЗПЗП.
Съгласно чл.20а, ал.1 от ЗПЗП изпълнителният директор на ДФ
"Земеделие" е и изпълнителен директор на РА, поради което именно той,
както беше посочено, се явява компетентен да издаде оспорения административен
акт.
Същият е в надлежна писмена форма и съдържа мотиви, които съдържат
фактическите и правни основания за издаването му. Съдът не констатира допуснати
в административната процедура съществени процесуални нарушения. При издаването
на акта обаче е допуснато нарушение на материалния закон.
С подаденото проектно предложение от жалбоподателя са представени и
количествена и количествено-стойностна сметки, в които, е предвидена дейност “Доставка,
монтаж и демонтаж на строително скеле и предпазни мрежи“ в обем от 3373.56кв.м.
всяко. В количествено-стойностната сметка са заложени разходи за тази дейност съответно
от 3лв., 1.20лв. и 1лв. за 1 кв.м., която цена включва материали и труд.
Според чл.29, ал.1, т.1 от Наредба №
12 от 25.07.2016 г., респ. раздел 14.1. т.I.1 от Условията за кандидатстване,
допустими за финансова помощ са разходите за строителство, реконструкция,
рехабилитация, изграждане, обновяване, ремонт и/или реставрация на сгради и/или
помещения и/или друга недвижима собственост съгласно допустимите за подпомагане
дейности по чл. 4, които са разходи, свързани с прякото изпълнение на
строително-монтажните работи. Според чл.30, т.5 от Наредба № 12 от
25.07.2016г., респ. раздел 14.3, т.5 от Условията за кандидатстване, финансова
помощ не се предоставя, респ. недопустими разходи са оперативните разходи,
включително разходи за поддръжка, наеми, застраховка, текущ ремонт.
Така основният спорен по делото въпрос е дали заложената в проектобюджета
на проектното предложение дейност по монтаж и демонтаж на строително скеле и
предпазни мрежи представлява оперативен разход по смисъла на § 1, т.18 от ДР на
Наредба № 12 от 25.07.2016г., респ. по смисъла на дефиницията, дадена в
обяснителните бележки на Условията за кандидатстване. Според това определение
оперативни разходи са административните разходи и разходите, свързани с
поддръжка, наеми, застраховка, текущ ремонт с поддръжка и експлоатация на
активите.
Не всички разходи, които се извършват в хода на строителството, влизат в
състава на построения обект. Именно поради това от финансова гледна точка
капиталовите разходи, разбирани като разходи за създаването, придобиването или
подобряването на физически активи(напр. разходи за материали и труд), се
разграничават от оперативните разходи, които са необходими за поддържането им.
От тази гледна точка оперативни биха били разходите, които следват по време
окончателното завършване на обекта и касаят неговата експлоатация и текуща
поддръжка. Именно на тази плоскост оперативните разходи са дефинирани и в § 1,
т.18 от ДР на Наредба № 12 от 25.07.2016г., респ. обяснителните бележки в
Условията за кандидатстване. Това определение съдържа едно според съда примерно
и неизчерпателно изброяване на разходи, които следват по времето на своето
извършване създаването на актива, т.е. приключването на строителството –
разходите по неговото управление (административни разходи), по извършване на
текущи ремонти и експлоатацията му, наем, който също предполага завършване на
обекта и възможност за неговото фактическо ползване. В тази връзка определение
за „текущ ремонт“ се съдържа в § 5, т.43 от ДР на ЗУТ и той се изразява именно
в подобряването и поддържането в изправност на сградите. По изложените
съображения, при анализ и тълкуване на разпоредбата на § 1, т.18 от ДР на
Наредба № 12 от 25.07.2016г., респ. на обяснителните бележки в Условията за
кандидатстване, съдът намира, че оперативни биха били разходите, които следват
по време завършването на строителството. Очевидно е, че монтажът и демонтажът
са необходими не за последващи завършването му дейности, например за текущ
ремонт, а за изпълнението на част от основните СМР, предмет на проектното предложение
и конкретно за топлинното изолиране на външните стени на двуетажната общинска
сграда. Следователно, противно на приетото в мотивите на административния акт,
следва да се приеме, че заложените разходи за монтаж и демонтаж на скеле и
предпазни мрежи не съставляват оперативни разходи, поради което не са
недопустим разход по смисъла на чл.30, т.5 от Наредба № 12 от 25.07.2016г.,
респ. раздел 14.3, т.5 от Условията за кандидатстване.
Макар посочената отрицателна предпоставка да не е налице, за да бъде този
разход допустим за подпомагане следва да се извърши преценка дали са налице
условията за това по чл.29, ал.1, т.1 от Наредба № 12 от 25.07.2016г., респ.
раздел 14.1., т.I.1 от Условията за кандидатстване, а именно дали разходът е
свързан с прякото изпълнение на строително-монтажните работи, предмет на
проектното предложение. Съдът намира отговора на този въпрос за положителен.
Разпоредбата на чл.87, ал.1 от Наредба № 2 от 22.03.2004г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи предвижда за извършването на СМР на височина
използването на някой от следните три алтернативни метода: скелета, платформи
или люлки. В този смисъл е и заключението на проектанта, изготвил и заверил
проекта в част „Архитектура“.
Въз основа на така събраните доказателства съдът приема, че монтажът и
демонтажът на строителното скеле, както и на предпазните мрежи е разход, пряко
свързан с основните СМР, предвидени по проекта, поради което, противно на
приетото в оспорения акт, съставлява допустим за подпомагане разход. По тези
съображения уведомителното писмо следва да бъде отменено, като
незаконосъобразно, в частта по т.1 и т.2 б.“а“, раздел II от същото.
Отмяната на акта в тази част обуславя неговата отмяна и в частта по т.3-т.7
от раздел II, доколкото съгласно чл.29, ал.1, т.1, б.“б“ и чл.29, ал.1, т.4
вр.ал.2 от Наредба № 12 от 25.07.2016г., респ. раздел 14.1 и раздел 14.2 от
Условията за кандидатстване, предвидените по тези точки разходи съставляват
определен процент от общия размер на разходите, свързани с прякото изпълнение
на строително-монтажните работи, в които, съобразно изложените по-горе
съображения, следва да бъдат включени и разходите за монтаж и демонтаж на скеле
и предпазни мрежи. Съгласно чл.29 ал.1 т.4 от наредба № 12/25.07.2016г. допустими
за финансова помощ са и разходите свързани с проекта, в това число разходи за
хонорари за архитекти, инженери и консултанти, консултации за икономическа и
екологична устойчивост на проекта, извършени както в процеса на подготовка на
проекта преди подаване на заявлението за подпомагане, така и по време на
неговото изпълнение.
Доколкото естеството на оспорения акт не позволява съдът да реши спора по
същество след отмяната му, преписката, на основание чл.173, ал.2 от АПК, следва
да бъде изпратена на ответника по жалбата за ново разглеждане и произнасяне по
подаденото от жалбоподателя проектно предложение при съобразяване на дадените
задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
С оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер
на 432.48лв. – платена държавна такса.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Община Дългопол, представлявана от кмета Г.К. Г. Уведомително
писмо изх.№ 01-0800/294/ 10.02.2020г. на Изпълнителния директор на ДФЗ-РА, в
частта по раздел ІІ т.1 до т.7/ с изключение на т.2 б.“б“/, с която са
извършени корекции в проектобюджета по
проектно предложение от Община Дългопол с идентификационен № BG06RDNP001-7.002-0010
в ИСУН по процедура чрез подбор № BG06RDNP001-7.002 по подмярка 7.2 „Инвестиции
в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби
инфраструктура“ от мярка 7 „Основни услуги и обновяване на селата в селските
райони“ от ПРСР 2014г. – 2020г.
ИЗПРАЩА преписката на изпълнителния директор на Държавен фонд
"Земеделие" за ново разглеждане и произнасяне по проектно предложение
с идентификационен № BG06RDNP001-7.002-0010 в ИСУН от Община Дългопол при
съблюдаване на дадените със съдебния акт указания по тълкуване и прилагане на
закона.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“, с адрес гр.София, бул.“Цар Борис III” № 136,
представляван от изпълнителния директор В. Г. Г. да заплати на Община Дългопол,
представлявана от Кмета Г.К. Г. сумата от 432.48лв., представляваща разноски по
делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен
съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен съдия: