РЕШЕНИЕ
№ 978
гр. Пловдив, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Н. Г. Ц.
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20225300501381 по описа за 2022 година
Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по жалба от Н. Х. И. от с.*****,
общ.*****, чрез адв.М.Г. против Решение № 260007/ 14.03.2022г.
постановено по гр.д.№ 608/ 2018г. по описа на КРС, с което на основание
чл.31, ал.1, ЗЗД е унищожен сключеният между Г. Х.Г. от с.*****, общ. ****
като продавач и жалбоподателката като купувач, договор за покупко-
продажба на описан НИ, находящо се в с.*****, общ. **** по предявения от
Г. Х.Г., действащ лично и със съгласието на попечителя си С. Г.Г. против
жалбоподателката и И. Б. И., починал в хода на процеса и на негово място
конституиран правоприемника Ц. И. И.. Обжалваното решение се сочи като
неправилно, незаконосъобразно, противоречащо на процесуалния и
материалния закон и се иска отхвърляне на предявения от ищеца иск с правно
основание чл.31, ал.1 ЗЗД по съображенията, че районният съд е стигнал в
мотивите си до извода за основателност на иска, като е ценил преди всичко
СПЕ, че към конкретна дата на 27.12.2016г. – момента на сключване на
сделката ищецът е бил в невъзможност да разбира свойството и значението на
1
извършеното. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на
предявения иск. Претендира се присъждане на разноски по делото.
Постъпил е писмен отговор от адв.Е.П., като пълномощник на Г. Х.Г., в който
по подробни съображения в отговора се оспорва като неоснователна жалбата.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените доказателства във
връзка с доводите на страните на основание чл.269 ГПК, намери следното:
Жалбата изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.259, ал.1 ГПК
срок, насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт, явява се
процесуално допустима.
Съдът е сезиран с иск по чл.31 във вр. с чл.27 ЗЗД първоначално лично от
ищеца Г. Х. Г. от с.*****, общ. ****, впоследствие след влизане в сила на
съдебно решение № 260108/ 25.01.2021г. по гр.д.№ 2480/ 2019г. по описа на
ПОС- ХV гр.с. за поставянето му под ограничено запрещение, искът е
поддържан и със съгласието на назначения му попечител С. Г. Г., от с.*****,
общ. ****, против Н. Х. И. Ц. И. И., от с.*****, общ. **** и , за унищожаване
на сключен между страните договор за покупко-продажба на недвижим имот,
обективиран в НА №***** на нотариус С. Р., рег.№ ***** на НК, район на
действие КРС, находящ се в с.*****, община ****, собственост на ищеца по
наследство от неговия дядо. Искът се е основал на обстоятелства, свързани с
постепенна и прогресираща влошеност на здравословното му състояние в
периода от 2014г. и продължило през 2016г и насетне, като в
последователност при проявили се симптоми на здравословно
неразположение – загуба на обоняние, нарушен вкус, намаление на теглото,
замъглено виждане, замаяност и залитане, болки в кръста и изтръпване на
опашната кост и загуба на съзнание, се наложило изследване на главен мозък
в ДКЦ „Пълмед“ ООД-гр. ****, а впоследствие и хоспитализирано лечение в
УМБАЛ „ Александровска“ – гр.*****. В резултат на проведеното изследване
били установени данни за васкуларна левкоенцефалопатия с ангажимент на
малките съдове, начална корова атрофия, находка при магистрална
артериална мозъчна циркулация – начални съдови стенози, в шиен и
торакален отдели от гръбначния съд- спондилоартроза, дискови хернии със
споменатата локация, а след болничното лечение била поставена диагноза на
ищеца : *****.
В периода след проведеното болнично лечение ищецът поддържал близки
2
отношения с ответницата Н. Х. И. – негова братовчедка и нейния съпруг – И.
Б. И., починал в хода на процеса и заместен по делото от дъщеря си Ц. И. И.,
които изразявали несъгласие с поставената му диагноза, убеждавали ищеца,
че се нуждае от прочистване на организма и предоставяли лекарства за това,
както и убеждавали, че това е в резултат на действия на тъста на ищеца и
негови приятели с намерение да вземат имота му. Затова мотивирали ищеца
да прехвърли имота си на ответницата , за да го запазят за синовете му , като
бъдат „включени“ в нотариалния акт. Междувременно състоянието на ищеца
не се подобрявало, а през декември 2016г дал съгласието си за извършване на
прехвърлителната сделка. След извършване на процесната сделка
ответниците загубили интерес към него, както и към здравословното му
състояние. След известно време ищецът се снабдил с екземпляр от НА, като
се запознал, установил, че имотът е продаден на ответниците, което станало
причина да посещава неколкократно ответниците с искане имотът да му бъде
върнат, но първоначално бил гонен, а впоследствие убеждаван, че тази сделка
била извършена за негово добро. В подкрепа на изложението са представени
множество медицинска документация: амбулаторен лист от 27.05.2016г. ,
изследване МРТ на гл.мозък при ДКЦ “Пълмед“ ООД от 29.03.2016г.,
Епикриза от 28.09.2016г. на УМБАЛ „ Александровска“ – гр.*****;
ангажирани са гласни доказателства, чрез разпит на св. С. М. Т., тъст на
ищеца и първоначално в качеството на свидетел СТ. Г. Г.. Показанията на
ангажираните от ищеца свидетели изцяло се подкрепят от депозираните по
делото СМЕ и писмени доказателства, поради което подлежат на
кредитиране. Така именно по ангажираната е СПЕ, по която е депозирано
заключение на в.л. д-р Р. Ц., след данни от преглед на лицето и медицинската
документация е потвърдена диагнозата на ищеца като страдащ от *****, с
начална корова атрофия на мозъка и органично разстройство на личността. В
резултат е заключено, че към 27.12.2016г. освен описаните разстройства е
било налице и разстройство в адаптацията, тежък депресивен синдром,
поради което при болестните си изживявания на тази дата ищецът не е бил в
състояние да действа съзнателно и разумно. Заключението по единичната
СПЕ на в.л. д-р Ц. е потвърдено в депозираното заключение на допуснатата
тройна СПЕ с в.л. - психиатри д-р М.Г., Д. А. К. и д-р М. П., по която въз
основа на констатираните заболявания на ищеца е дадено заключение също,
че на процесната дата на сделката 27.12.2016г. Г. не е бил в състояние да
3
взема рационални решения, бил е податлив на външно влияние, не е могъл да
преценя действията си и последиците от тях, били са нарушение
възможностите му да защитава правата си и да се грижи за интересите си
поради наличните органични промени, повлияващи характеристиката на
личността, в резултат на което е улеснена настъпилата дезадаптация поради
драматичното стресогенно събитие като са затруднени личностовите
възможности за компенсация. Впоследствие и в хода на процеса с влязло в
сила на 20.02.2021г. съдебно решение № 260108/ 25.01.2021г. по гр.д.№
2480/ 2019г. по описа на ПОС- ХV гр.с. ищецът е поставен под ограничено
запрещение.
С ОИМ ответницата Н. Х.И. е оспорила изложението на фактическите
обстоятелства, на които се основал ищеца в ИМ в частта относно
осъществено от нейна страна убеждаване на ищеца да й бъде прехвърлен
имота, като в тази насока е посочено, че инициативата за това била на ищеца
при запазване правото на ползване от негова страна, което мотивирало
ответницата да го закупи, за да не го закупи страничен човек. Застъпено е
становището, че както преди сделката, така и след нея, ищецът е имал ясно
съзнание и представа какво е съдържането на договора. В насока на
твърденията са ангажирани св. С. Г. А., първи братовчед на ищеца и св.Л. В.
Я., далечна братовчедка на страните, чиито показания не кореспондират на
установените факти от останалия събран и интерпретиран доказателствен
материал. В тази насока правилно са кредитирани предимно фактите,
установени от СПЕ, доколкото волево-интелектуалното състояние на ищеца
към момента на атакуваната сделка е предмет на изясняване и установяване
чрез специализирана експертиза поради необходимост от специални знания,
в каквато насока повелява разпоредбата на чл.195, ал.1 ГПК.
Въз основа на така събраните доказателства районният съд е приел за
установено, че към момента на сключване на договора за кредит, ищецът е
страдал от разстройство на съзнанието, което е довело до невъзможност на
ищеца да разбира свойството и значението на извършеното в първата
хипотеза на чл.31, ал.1 ЗЗД, въз основа на които фактически и правни изводи
предявеният иск за унищожаване на прехвърлителната сделка е уважен на
посоченото по чл.31, ал.1 ЗЗД правно основание.
Обжалваното решение съответства на доказателствения материал и
4
утвърдената съдебна практика по приложението на унищожаемостта на
договорите на основание чл.31 , ал.1 ЗЗД, като правилно и законосъобразно
се възприема и от въззивната инстанция като правен резултат. Така именно с
иска по чл.31, ал.1 ЗЗД се упражнява потестативното право за унищожаване
на сделка, сключена с лице , чиято воля е опорочена и така едностранно се
предизвиква промяна в правната сфера на съконтрахента, чиято воля не
страда от порок. В хипотезата на чл.31, ал.1 ЗЗД е налице невъзможност да се
волеобразува по причини, дължащи се на душевна болест или слабоумие,
когато лицето се води формално дееспособно докато не е поставено под
запрещение или когато не разбира свойството и значението на сключената
сделка или не може да ръководи действията си по причини, които могат да
бъдат и с временен характер, съответно без значение е продължителността на
това състояниеq по съдебната практика, обективирана в решение по гр. д. №
1792/2015г на ВКС – IV ГО, решение по гр. д. № 1677/2010г. на ВКС,
решение по гр. д.№ 872/2008г на ВКС и др. От правно значение е към
момента на извършване на сделката лицето да не е действало съзнателно и
разумно. При преценката дали са налице елементите на фактическия състав
на конститутивния иск по чл.31, ал.1 ЗЗД се прилагат два критерия –
медицински – обективното волево и интелектуално състояние на лицето, в
чиято полза се иска унищожаване на опорочената сделка и правен – дали това
състояние е довело до невъзможност това лице да разбира или да ръководи
действията си. Двете предпоставки са предвидени алтернативно – едно лице
може да разбира действията си, но да не може да ги ръководи. В настоящия
случай безспорно е установено от съдебно-медицинските експертизи по
делото наличието на влошено здравословно състояние на ищеца за
значително продължителен период време, в който период е била извършена и
атакуваната сделка, което е повлияло на обективното волево и интелектуално
състояние на лицето, довело до невъзможност да разбира и ръководи
действията си. Последното е предпоставило поставянето му под ограничено
запрещение с влязло в сила съдебно решение.
По така изложените съображения жалбата се явява неоснователна, а
обжалваното решение ще се потвърди като правилно и законосъобразно.
На основание чл.78, ал.3 ГПК на въззиваемата страна следва да се присъдят
направените по делото разноски за адв. възнаграждение в размер на 750 лв,
съобразно ДПЗС от 28.04.2022г.
5
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 , пр. I ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 260007/ 14.03.2022г. постановено по
гр.д.№ 608/ 2018г. по описа на Карловски районен съд.
Осъжда Н. Х. И., ЕГН: **********да заплати на Г.Х. Г., ЕГН: **********,
действащ лично и със съгласието на попечителя си С. Г. Г., ЕГН:**********
сумата 750 лв / седемстотин и петдесет лева/, направени разноски за
адв.възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6