Р
Е Ш Е Н И Е
№367 22.10.2019 год. гр. Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски
административен съд, шести състав на осми
октомври през
две хиляди и деветнадесета година, в открито съдебно заседание, в
състав
Председател:
Михаил Русев
Секретар Зорница Делчева
като разгледа докладваното от съдията Михаил Русев адм. дело №469 по описа за
2019
год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.171, т.5, б.”б” от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба от Г.И.Г.
*** против
приложена принудителна административна мярка /ПАМ/ „преместване
на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик” -
репатриране на лек автомобил рег. №****, управляван
от жалбоподателят. В жалбата са
изложени доводи за незаконосъобразност
на оспорения административен акт, като постановен от некомпетентен орган.
Твърди, че „Център за градска мобилност“ЕАД при Столична Община не е издала
нарочен акт с който да упълномощи конкретни лица, които да налагат ПАМ. Въз
основа на наведените оплаквания е направено искане за отмяна на наложената ПАМ
като неправилна и незаконосъобразна, респективно да се обяви нейната нищожност
и да се задължи центъра за градска мобилност да му възстанови заплатената сума.
Ответникът по жалбата – К.Н.М., служител на „Център за градска
мобилност“ЕАД при Столична Община, на длъжност
„Инспектор контрол паркиране“ чрез процесуалния си представител адв. М.
Г. оспорва жалбата като неоснователна.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните намира за установено следното от
фактическа страна:
По силата на Договор
№1255/13.11.2018 год. за ползване на паркоместа за паркиране в режим „Служебен
абонамент“, ЦГМ е предоставил на „Експо вижън БГ“ЕООД услугата временно и
възмездно ползване на два броя паркоместа, намиращи се на адрес. В гр. София,
ул.***, като срока на договора е от 15.11.2018 год. – 15.11.2021 год. На 10.05.2019
год. е сключен анекс за прекратяване на договора по отношение на 1 /един/ брой
паркомясто в режим „служебен абонамент“.
С оспорената ПАМ от 20.05.2019 год., постановена на основание
чл.171, т.5, б.”б” от ЗДвП, е репатриран паркираният лек автомобил марка „Мерцедес”,
рег. №****, управляван от Г.Г.. От фактическа страна е обоснована с паркирането
на МПС на 20.05.2019 год. в 11.40 ч. на ул. *** на място определено за служебен
абонамент, за което е съставена Протокол за принудително преместени МПС от 20.05.2019
год. и констативен протокол от ответника К. М., служител на „Център за градска
мобилност“ЕАД при Столична Община и са направени снимки с дата 20.05.2019 год.
и час – 11:32 ч. Съставени са констативни протоколи и протоколи за принудително
преместени МПС от същата дата.
След като извърши цялостна проверка на законосъобразността на
оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК съдът направи следните правни изводи:
Репатрирането на автомобили като ПАМ е регламентирано в
специалния ЗДвП. Съгласно нормата на чл.171, т.5, б.”б” от ЗДвП, за осигуряване
на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилага следната ПАМ: преместване на паркирано
пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения
от него водач, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата
за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за
принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава
опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението.
Следователно в случая се касае за индивидуален административен акт по смисъла
на чл.21, ал.1 от АПК – изразено с действие волеизявление на орган, овластен
със закон за това.
Жалбата срещу него е подадена в законоустановения срок, от
активно легитимирано лице – Г.Г. е упълномощен да управлява МПС, т.е. е
ползвател и е заплатил такса за репартиране, което предполага, че в този ден
той е управлявал преместеното МПС. Следователно жалбата е подадена от лице, за
което индивидуалният административен акт е неблагоприятен и е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, се явява неоснователна.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган по смисъла
на чл.168, ал.1 от ЗДвП, който предвижда длъжностни лица, определени от
собствениците или администрацията, управляваща пътя, да могат да преместват или
да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно
пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия
собственик или на упълномощения от него водач. Съгласно чл.120 и чл.121 от
НОДТСО, контролът по спазването на правилата за паркиране, както и дейността по
принудително преместване на неправилно паркирани ППС може да се осъществява и
от служби за контрол, определени с писмена заповед на кмета на Столична община,
издадена на основание и в изпълнение на чл.167 и следващите от Закона за
движението по пътищата. Оперативната дейност по принудително преместване на ППС
на територията на Столична община се организира и осъществява от общинското
дружество „Център за градска мобилност“ЕАД, чрез дирекция „Паркиране и
мобилност“, определена за служба за контрол по чл.167, ал.2 от ЗДвП. Редът и
условията при които това се осъществява, се определят със заповед на кмета на
Столична община, издадена на основание и в изпълнение на чл.167 и следващите от
Закона за движението по пътищата.
От приложената по делото заповед № 18-РД-95-484/14.08.2018
год. на кмета на Столична община е видно, че с посочения акт, кметът на СО е
определил редът и условията за принудително преместване на неправилно паркирани
ППС на основание чл.120 и чл.121 от НОДТСО /лист 10 от делото/. Представен е
списък на лицата, които са запознати с тази заповед, между които е и служителят
наложил ПАМ /лист 14 от делото/. Представена е и Заповед №РД-09-486/26.11.2018
год. на Изпълнителният директор на „Център за градска мобилност“ЕАД, с която е
определил длъжностните лица, което да разпореждат ПАМ – принудително
преместване спрямо паркираните ППС на нарушение на ЗДвП и Наредбата за
организация на движението на територията на Столична Община. Наред с това е
представена Инструкция за работата на служителите на длъжност „Контрольор
автомобилен транспорт“ в сектор „Контрол паркиране” от отдел “Принудително
преместване и специализирани паркинги“, дирекция „Паркиране и мобилност“.
Всички гореизложени доказателства, доказват компетентността на К. Н. М. да
наложи оспорената в настоящето производство ПАМ.
Наложената марка не противоречи на материалния закон.
За мярката по чл.171, т. 5, б.”б” от ЗДвП не се изисква
писмена форма по аргумент за обратното от чл.172, ал.1 от ЗДвП. Тя може да е
устна или изразена чрез действие в съответствие с чл.59, ал.3 от АПК.
При осъществяването и прилагането й не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Доколкото принудителните административни мерки от този
вид се издават в устна форма, за доказване на законосъобразността им са
допустими всички доказателствени средства, влючително снимков материал, какъвто
е приложен към преписката.
Разпореждането е извършено в съответствие с материалния
закон. Хипотезите на цитираната разпоредба на чл. 171, т. 5, б.”б” от ЗДвП,
приложима като материално правно основание за налагане на конкретната ПАМ, са
три:
1. когато превозното средство е паркирано в нарушение на
правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак,
предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство;
2. когато създава опасност и
3.когато прави невъзможно преминаването на другите участници
в движението.
Разпоредбата е императивна и при наличие на визираните
предпоставки, в условията на обвързана компетентност, административният орган
налага предвидената по закон ПАМ, с цел осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административното нарушение. Не
съществува правна възможност за административният орган да осъществи във всеки
конкретен случай, с оглед на конкретните обстоятелства, да извърши преценка за
налагането или не принудителната административна мярка.
Предвид разпоредбата на чл.170, ал.1 АПК в тежест на
ответника, като издател на акта, е възложено да установи съществуването на
фактическите основания, посочени в акта и изпълнението на законовите изисквания
при издаването му. Затова и негово е задължението да установи, че оспорената
принудителна мярка, наложена с конклудентните действия по преместването на
автомобила, е в съответствие със законовите изисквания.
От снимките, приложени по делото /лист 35-38/ ясно се вижда,
че автомобилът е паркиран на място, където е забранено паркирането/ поставен е
пътен знак В 28/ и което е обозначено с табела Т 17, указваща принудителното
преместване на неправилно паркираните превозни средства. Указано е също така,
че мястото е за служебен абонамент.
В случая безспорно се доказа, че към момента на прилагане на
ПАМ мястото е обозначено с неподвижен пътен знак, който да предупреждава за
принудително преместване. Съгласно нормата на чл.40, ал.1 от ППЗДвП, пътните
знаци се поставят от дясната страна на пътя срещу посоката на движение. От
приложения снимков материал ясно се вижда, че пътен знак В28 с допълнителната
табела Т17 е поставен на нормативно предвиденото място спрямо процесния
автомобил. Съгласно нормата на чл.171, т.5, б.“б“ от ЗДвП, на чието основание е
разпоредено репатриране на процесния автомобил, за осигуряване на безопасността
на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения
се прилага принудителна административна мярка преместване на паркирано пътно
превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от
него водач, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за
движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за
принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава
опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението.
В констативният протокол от 20.05.2019 год. /лист 31 от делото/ е посочено, че
автомобилът е паркиран на място, означено като „Служебен абонамент“. Съгласно
нормата на чл.63 от НОДТСО на улици, площади и паркинги и други части от пътната
инфраструктура - общинска собственост, на специално обозначени за това места,
може да се въвежда режим на платено паркиране „Служебен абонамент“ и се допуска
само за собственици, ползватели и/или наематели на нежилищни имоти. При
регистриране на паркирано в нарушение ППС на паркомясто, обозначено с
неподвижен пътен знак в режим „Служебен абонамент“, същото ППС може да бъде
преместено принудително по реда на чл.118, като водачът или собственикът на ППС
заплаща разходите по принудителното преместване и отговорното пазене на
специализиран паркинг.
На последно място, но не и по важност, съдът намира, че
атакуваната мярка е издадена в съответствие с целта на закона, а именно
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения.
За налагането на ПАМ по чл. 171,ал.1,т.5 б.б ЗДвП няма
законово изискване за писмена форма на волеизявлението, с което се налага
мярката. След като няма изискване за писмена форма, следователно няма и
изискване за мотивиране на мярката. Ето защо не е налице нарушение, изразяващо
се в дописване на мотивите на акта от страна на съда.
По така изложените съображения съдът намира за доказан факта,
послужил като основание за издаване на обжалвания акт, че паркираният автомобил
е паркиран в нарушение на правилата за движение, с оглед на което процесната
ПАМ се явява наложена в съответствие със законните изисквания, съставляващи
материалноправни предпоставки за постановяването й.
С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваната ПАМ е формално и материално законосъобразна,
издаването й съответства на целта на
закона -
за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване
на административните нарушения, както и не засяга адресата в по-голяма
степен от необходимото за целта й. Поради това подадената жалба срещу нея е неоснователна
и следва да бъде отхвърлена.
По делото е направено искана от двете страни за осъждане на ответната
страна за заплащане на направените разноски по делото. С огледа на изхода на
делото, такива следва да се присъдят на ответника. Съдът намира, че такива
обаче не следва да се присъдят по следните съображения:
По делото не е представен договор за правна защита и съдействие, а е
приложено само пълномощно, от което е видно, че ответника К.Н.М. е упълномощил
адв. М. Г. да го представлява по настоящето дело. Представено е извлечение от
сметка, от която е видно, че от „Център за градска мобилност“ЕАД на 02.08.2019
год. по сметка на адв. Г. е заплатена претендираната сума за разноски в размер
на 360.00 лв. При така установеното, съдът намира, че ответника не е направил
реално разноски, поради което и не следва да му се присъждат такива.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто
от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата
на Г.И.Г. ***, против принудителна административна мярка „преместване
на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик” за лек
автомобил
марка „Мерцедес”, рег. №***, приложена на 20.05.2019
год. с разпореждане от служител на „Център за градска мобилност“ЕАД при
Столична Община, като неоснователна.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на ответника по делото К.Н.М. за присъждане на направените разноски по делото, като неоснователно.
Решението не подлежи на
касационно обжалване съгласно чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата.