РЕШЕНИЕ
№ 1529
гр.
Пловдив, 21.09.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, ХХV състав в
публично заседание на тринадесети септември през две хиляди и седемнадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
при
секретаря ДОБРИНКА ТРЪНГАЛОВА, като
разгледа докладваното от Председателя адм.
дело № 1429 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава деветнадесета от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във връзка чл. 4, ал.1 и с чл. 9б от Закона за местните данъци и такси ЗМДТ/.
Образувано е по жалба на Т.Н.Н., ЕГН ********** с адрес ***, чрез пълномощник т. Н.Н. и с процесуален представител адвокат Ж.М., против Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № 933/21.12.2016г. издаден от главен инспектор отдел "Събиране и контрол" на Дирекция "Местни данъци и такси" при Община - Пловдив, потвърден с Решение № 9/02.05.2017г. на Директор на Дирекция "Местни данъци и такси" при Община - Пловдив, относно установени задължения на жалбоподателя, като собственик на лек автомобил *********, за Данък върху превозните средства за периода 01.01.2011 г. - 31.08.2016г., в размер на 568,86лв., ведно с лихви за просрочие към 21.12.2016г. в размер на 170,35лв.
Жалбоподателят н
авежда доводи за незаконосъобразност на административния акт и иска неговата отмяна от Съда. Възраженията са липса на компетентност на органа издал АУЗД, за неспазване на срока по чл.109,ал.1 от ДОПК и за неспазване на реда по чл.103 от ДОПК поради наличието на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата - Директор на Дирекция "МДТ" при Община - Пловдив, чрез процесуалния си представител е на становище за неоснователност на жалбата, която като такава следва да бъде оставена без уважение. Поддържа се, че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Позовава се на мотивите,изложени в решението на директора. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на събраните по делото доказателства намери за установено следното:
Актът за установяване на задължение по декларация е обжалван в рамките на предвидените за това срок, пред горестоящия в йерархията на администрацията орган, който с решението си го е потвърдил в обжалваната част. Така постановеният от Директора на Дирекция "Местни данъци и такси" при Община - Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидените за това преклузивен срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.
По делото не се спори относно констатациите в хода на извършена проверка за това, че през 1998г. на името на Т.Н.Н. е деклариран лек автомобил *********с характеристики – обем на двигателя 1766 куб.см., мощност 67 kw, година на производство 1995г., наличие на действащо катализаторно устройство.
Последваща декларация по чл.54,ал.1 от ЗМДТ, наречена от общинската администрация коригираща, е подадена на 12.04.2016г. Въз основа на тази декларация и представеното с към нея свидетелство за регистрация от 26.04.2006г., органите по приходите установяват,че има несъответствие между данните по първата декларация и данните по втората декларация, следващи от свидетелството за регистрация, а именно относно мощността на двигателя, обема на двигателя и годината на производство – показатели които несъмнено дават отражение върху размера на дължимия данък, за което жалбоподателят и не спори.
Изготвена е справка за непратени задължения на Т.Н.Н., в която е преизчислен размера на дължимия данък върху превозните средства за минало време – от 2011г. на база на новоподадената декларация.
По повод на тази справка задълженото лице е подало жалба до директора на д“МДТ“ за преразглеждане на случая. В отговор на тази жалба е изпратено съобщение до Н.,в което са посочени причините за промяната и размера на задълженията за довнасяне.
Последвало е заявление от Н. до директора на Д“МДТ“ за предоставяне на информация по възникналата промяна на задълженията, включително и предоставяне на акт за установяване на вземането, копие от коригираща декларация, решение или друг влязъл в сила акт.
Това заявление е възприето от общинската администрация като искане за издаване на АУЗД по чл.107, ал.3 от ДОПК, видно от мотивите в оспорвания акт, но това не е така. Видно от заявлението, а и от предхождащата го жалба е,че задълженото лице не е искало издаването на последващ АУЗД, а е искал да бъде информиран за наличието на евентуално издаден такъв, въз основа на който му се променя размера на задълженията за минал период.
Независимо,че не е заявление по смисъла на чл.107, ал.3 от ДОПК, органът в Дирекция „МДТ“,гр.Пловдив е издал спорния акт именно на основание на него.
Така, спорът е дали, при така подадените във времето две декларации по чл.54 от ЗМДТ и след съобщаването на новия размер на задълженията за минало време, въз основа на подадените жалба и заявление, са налице предпоставки за издаване на АУЗД.
Съдът намира, че напълно погрешно е проведена процедура по издаване на оспорвания акт. Възприетата от административния орган като коригираща декларация на задълженото лице по чл.54 от ЗМДТ от 12.04.2016г. не може да се разглежда като такава по чл.104 от ДОПК, тъй като срокът за подаването отдавна е изтекъл. Определящ за този срок, предвид разпоредбата на чл.54 от ЗМДТ, включително и в първоначалната й редакция, е моментът на придобиване на превозното средство, което видно от административната преписка е станало през 1998г., когато е подадена първата декларация.
Очевидно е, че не е налице хипотеза на чл.104,ал.1 от ДОПК, още повече,че разпоредбата на чл.104,ал.3 от ДОПК императивно определя,че подадена след изтичането на срока по ал.1, т.е. на законоустановения срок за подаване декларация за промени се смята за неподадена и не поражда правни последици за целите на данъчното облагане.
Не е провеждана и процедура по чл.103 от ДОПК, доколкото няма данни за това, а и в случая това производство отново е неприложимо, тъй като приходната администрация се позовава не на несъответствия между декларираното и данни установени от трети лица или администрации, а на несъответствие между две подадени от задълженото лице декларации.
В решението на директора на Д“МДТ“,гр.Пловдив се мотивира наличие на предпоставки по чл.99,ал.1 от АПК, но пита се кое тук е прието да се възобновява, след като се касае за задължения, определяни по декларация, при които законът не признава качеството стабилитет на съобщението за дължим данък и това съобщение не представлява административен акт. В този смисъл и тази разпоредба неправилно е приета за приложима при издаването на АУЗД.
Възможните хипотези на издаване на АУЗД са в разпоредбата на чл.107 от ДОПК. Съгласно текста на същата акт за установяване на задължение по декларация се издава по искане на лицето или служебно, при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл.103 , както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия.
От изложеното до тук се установява, че не е изпълнена нито една от предвидените в чл.107, ал.3 ДОПК предпоставки за издаване на АУЗД. Задълженото лице е подало декларация за придобитото от него МПС, не е направило искане за издаване на АУЗД, определените от общината задълженията са заплащани в срок, като несъответствия до момента на подаване на втората декларация не са констатирани. По подадената втора декларация, но много след възможните срокове за корекция, деклараторът не е вписал некоректни данни в декларацията, а самата тази декларация е станала повод за констатациите на администрацията. Подаденото след това заявление и жалба не са такива по смисъла на чл.107,ал.3 от ДОПК още повече,че става въпрос за вече заплащани задължения,но в друг, определен от самата общинска администрация размер.
Съдът намира,че в случая следва да намери приложение разпоредбата на
чл.108, ал.1 ,
съгласно която данъчните задължения се установяват с ревизионен акт. Като е установил
публичните задължения, без да издаде ревизионен акт, органът по приходите е
допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, обосноваващо отмяна на
акта.
Съгласно определения в ДОПК ред задълженията
за данъци се установяват посредством следните способи: с декларация по чл. 105 от ; с акт на орган по
приходите (служители на общинската администрация) за установяване на задължение
по чл. 106 или
чл. 107, ал. 3
от ДОПК и с
ревизионен акт по чл.
118 от .
Първите два способа са способи за
предварителното установяване на задълженията за данъци, а каза се процесните са
за минало време. Окончателното установяване на задълженията се постига чрез
извършване на ревизия и издаване на ревизионен акт по смисъла на чл.108, ал.1
във връзка с чл.118
от ДОПК. Това е
основния процесуален способ за обективно установяване на публичните задължения
за данък.
Данъчният субект има право да коригира
допуснатите неточности и грешки в декларацията си, когато прецени че
декларираните от него данни и обстоятелства са неверни, независимо дали става
въпрос за виновно или невинно допусната неточност.
С разпоредбата на разпоредбата в чл.104, ал.1
от ДОПК е посочено
изрично, че данъчният субект има право да прави промени след подаването на
данъчната декларация, но преди изтичането на законоустановения срок за
подаване. Подадената коригираща декларация по инициатива на декларатора след
този срок се смята за неподадена и не поражда правни последици за целите на
данъчното облагане /чл. 104, ал. 3/.
Предвид факта, че в конкретната ситуация
законоустановения срок за подаване на коригираща декларация е изтекъл, то единствения
способ за правилно установяване на данъка върху превозните средства по чл.54 от е да се образува
ревизионно производство по чл.112, ал.1
от ДОПК, което да
завърши с издаването на ревизионен акт по чл.118 от .
Като не е сторил това, ответният административен
орган е приложил неправилно закона и е издал незаконосъобразен акт, който
следва да се отмени само на това основание.
С оглед на горното, съдът не обсъжда останалите
възражения относно спазването на срока по чл.109 от ДОПК и дължимостта на лихви,
което би имало значение при едно допустимо образувано производство.
С оглед изхода на спора, в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на
заплатеното адвокатско възнаграждение и внесена държавна такса – общо 310лв.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Акт за установяване на задължение по декларация № 933 от 21.12.2016г. издаден от главен инспектор отдел "Събиране и контрол" на Дирекция "Местни данъци и такси" при Община - Пловдив, потвърден с Решение № 9/02.05.2017г. на Директор на Дирекция "Местни данъци и такси" при Община - Пловдив, относно установени задължения на Т.Н.Н., ЕГН ********** с адрес ***, като собственик на лек автомобил *********, за Данък върху превозните средства за периода 01.01.2011 г. - 31.08.2016г., в размер на 568,86лв., ведно с лихви за просрочие към 21.12.2016г. в размер на 170,35лв.
ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на Т.Н.Н., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 310/триста и десет/ лева разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването на страните за постановяването му.
Вярно с оригинала!
Секретар: ДТ
МЗ