РЕШЕНИЕ
№ 15
гр. София, 09.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Христо Лазаров
Членове:Женя Димитрова
Жана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно търговско дело №
20231001000587 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по
въззивна жалба вх. № 268109/08.03.2023 г., на „КОРПОРАТИВНА
ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД (н), ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Граф Игнатиев“, № 10 срещу Решение №
260286/13.02.2023 г., по гр.д. № 2175/2019 г., на СГС, I-16 с., с коeто при
участието на подпомагащата го страна С. И. И., ЕГН **********, с
местожителство в гр. ***, ул. „***“, № **, e отхвърлен иска за приемане за
установено, че В. К. К., ЕГН **********, с местожителство в гр. ***, ул.
„***“, № *, вх. *, ап. ** дължи сумата 219320.00 лв., непогасена главница,
ведно със законната лихва, считано от 15.02.2012 г., до изплащането, сумата
1079.85 лв., договорна лихва за периода 25.01.2012 г. - 14.02.2012 г., сумата
238.71 лв., просрочени лихви върху просрочена главница за периода
25.01.2012 г. - 14.02.2012 г., сумата 164.70 лв., лихви върху редовна главница
за периода 25.01.2012 г. - 14.02.2012 г., сумата 1459.33 лв., лихви върху
просрочена главница за периода 25.01.2012 г. – 14.02.2012 г., всички дължими
по силата на Договор за банков кредит от 05.04.2007 г., Анекс № 1/20.11.2009
г., Договор за встъпване в дълг от 05.04.2007 г. и Анекс № 1/20.11.2009 г. към
него, както и сумата 4445.25 лв., разноски по заповедното производство, на
осн. чл. 422 ГПК, вр. чл. 430 ТЗ, чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за които суми е издадена
Заповед по чл. 417 ГПК, по ч.гр.д. № 290/2012 г., на РС - Севлиево.
Въззивникът навежда твърдения, че решението е неправилно и
необосновано. Счита, че предмета на т.д. № 69/2014 г. на ОС – Габрово е
различен от предмета на настоящото дело, поради което и постановеното
1
решение няма как да повлияе върху изхода на настоящото. Сочи, че съдът е
следвало да установи съществуването поне на част от вземането по Договор за
банков кредит от 05.04.2007 г. Настоява, че неоснователно в хода на
производството са били изключени като доказателства по делото Договора за
банков кредит от 05.04.2007 г., Анекс № 1 към него от 20.11.2009 г., Договор за
встъпване в дълг от 05.04.2007 г., тъй като многократно е било заявявано, че
оригиналите на посочените документи не се намират в държане на ищеца, тъй
като са били предадени на цесионера – подпомагаща страна С. И.. По
същество моли за отмяна на атакуваното решение и уважаване на предявения
иск. Претендира направените разноски.
В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна В. К.
К. депозира отговор вх. № 270703/30.03.2023 г., в който заявява, че оспорва
депозираната въззивна жалба. По същество моли за потвърждаване на
атакуваното решение по съображения изложени в писмени бележки
депозирани пред първоинстанционния съд.
В съдебно заседание въззивникът и въззиваемия, чрез процесуални
представители поддържат въззивната жалба и отговора по изложените в
тях оплаквания, доводи и съображения. Подпомагащата въззивника
страна не се явява и не изпраща представител.
Софийски Апелативен Съд по предмета на спора, съобрази
следното: Производството пред СГС е образувано по искова молба вх. №
20440/14.02.2019 г., с която „КТБ“ АД (н), ЕИК *********, в качеството на
цедент, е предявил иск, с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430 ТЗ,
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. 99, ал. 1 ЗЗД, за приемане за установено, че В. К. К.,
ЕГН **********, с местожителство в гр. ***, ул. „***“, № *, вх. *, ап. **,
дължи сумата 219320.00 лв., непогасена главница, ведно със законната лихва,
считано от 15.02.2012 г., до изплащането, сумата 1079.85 лв., договорна лихва
за периода 25.01.2012 г. - 14.02.2012 г., сумата 238.71 лв., просрочени лихви
върху просрочена главница за периода 25.01.2012 г. - 14.02.2012 г., сумата
164.70 лв., лихви върху редовна главница за периода 25.01.2012 г. - 14.02.2012
г., сумата 1459.33 лв., лихви върху просрочена главница за периода 25.01.2012
г. – 14.02.2012 г., всички дължими по силата на Договор за банков кредит от
05.04.2007 г., Анекс № 1/20.11.2009 г., Договор за встъпване в дълг от
05.04.2007 г. и Анекс № 1/20.11.2009 г. към него, както и сумата 4445.25 лв.,
разноски по заповедното производство, за които суми е издадена Заповед по
чл. 417 ГПК, по ч.гр.д. № 290/2012 г., на РС – Севлиево.
Ищецът е твърдял, че в негов полза е била издадена заповед по чл. 417
ГПК по ч.гр.д. № 290/2012 г., на РС – Севлиево срещу която е постъпило в
срок възражение от страна на ответника. Сочи, че на 05.04.2007 г. е бил
сключен договор за банков кредит между него и кредитополучателя „Биотоп“
ООД, по силата на който на последния бил предоставен кредит в размер на
500000.00 лв., като условията на усвояване, ползване и погасяване били
посочени в договор. Върху фактически ползваната сума по кредита страните
договорили да се дължи годишна лихва, формирана съобр. Чл. 8 от договора.
На същата дата - 05.04.2007 г. бил е сключен и Договор за встъпване в дълг, по
силата на който посочените в него поематели, измежду които и ответника В.
К., встъпили като солидарни длъжници в задължението на „Биотоп“ ООД.
Сочи, че на 20.11.2009 г. същите лица подписали и Анекс № 1 към Договора за
встъпване в дълг.
Твърди, че след издаване на заповедта, с Договор за прехвърляне на
2
вземане от 01.06.2012 г. е прехвърлил на лицето С. И. вземанията си, както
към главния длъжник „Биотоп“ ООД, така и към съдлъжниците, измежду
които и ответника, произтичащи от Договор за банков кредит от 05.04.2007 г.,
Анекс към него № 1/20.11.2009 г., Договор за встъпване в дълг от 05.04.2007 г.
и Анекс към него №1/20.11.2009 г. Договорът за цесия бил съобщен на
длъжника с нотариална покана.
В границите на срока по чл. 367 ГПК, ответникът В. К., депозира
отговор вх. № 126380/16.10.2019 г., в който твърди, че банката няма вземане
предвид сключения договор за цесия. Сочи, че цесионерът е завел
установителен иск в Окръжен съд – Габрово и е събирал суми от встъпилите в
дълг лица. Оспорва, кредитополучателят „Биотоп“ ООД да е получил пълния
размер на кредита, както и, че претендираните лихви са начислявани върху
пълния размер на кредита, а не върху усвоените траншове. Твърди, че не е
получавал суми по сключения договор за кредит, а дългът не е съществувал
към момента на подписване на договора за встъпване в дълг, от което извежда,
че солидарна отговорност не е възникнала. Сочи, че не е налице обявяване на
предсрочна изискуемост спрямо него, поради което и не е следвало да бъде
издавана заповед за изпълнение по отношение на него. Поддържа още, че по
иск на ищеца срещу него, е образувано гр.д. № 2776/2015 г., по описа на
СГС, I–9 с., за сумата 61105.63 лв., главница, лихви и разноски, което било
прекратено, поради оттегляне на иска спрямо него. Счита, че клаузата на чл.
15 от Договора да е „неравностойна“ и в т.см. нищожна, тъй като банката не
може едностранно да извършва промени в тарифата си за лихвите, таксите и
комисионните. Релевира възражение за погасяване на иска по давност.
Поддържа, че искът предявен след изтичане на 1м. срок. Отделно сочи, че по
ч.гр.д. № 3225/2011 г. е била издадена заповед в полза на „КТБ“ АД за сумата
61105.63 лв. и е бил предявен иск от страна на цесионера И., като е било
образувано гр.д. № 68 на ОС – Габрово. Производството приключило с влязло
в сила решение, с което искът бил отхвърлен.
В границите на срока по чл. 372 ГПК, ищецът депозира допълнителна
искова молба вх. № 141254/15.11.2019 г., в който оспорва възраженията на
ответника срещу легитимацията му да предяви настоящия иск. В останалата
част от отговора отново са възпроизведени твърденията на ищеца в исковата
молба.
В границите на срока по чл. 373 ГПК, ответникът депозира
допълнителен отговор вх. № 23046/20.02.2020 г., в който поддържа
възраженията си в първоначалния такъв.
По реда на чл. 219, ал. 1 ГПК, конституираната подпомагаща ищеца
страна - С. И. И., ЕГН **********, не изразява становище по предявения иск.
Настоящият състав на Софийски апелативен съд, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и
отговора, приема за установено от фактическа страна следното:
Представено по делото е заверено копие на Договор за банков кредит от
05.04.2007 г., сключен между ищеца и „Биотоп“ ООД, в качеството на
кредитополучател, видно от който е, че на дружеството е предоставен кредит в
размер на 500000.00 лв. (чл. 1 от договора), при уговорен краен срок на
погасяване – 20.02.2013 г. (чл. 16). Видно е и, че в чл. 2 от договора страните
са посочили целите, за които отделни части от сумата ще бъдат използвани от
кредитополучателя. В чл. 6.1. от договора страните са посочили и, че
3
средствата могат да бъдат усвоявани срещу представяне на документи,
удостоверяващи целевото ползване на кредита и спазване на изискванията. В
раздел III и IV са индивидуализирани дължимите лихви икомисионни, както и
условията за погасяване на кредита.
Представено по делото е и заверено копие на Анекс № 1/20.11.2009 г.
към договора за кредит, по силата на който банката и кредитополучателя
уговорили погасителен план за остатъка от редовната главница по кредита в
размер на 333320.00 лв. Страните още уговорили, че учредените обезпечения
в полза на банката продължават да служат за обезпечение на кредита.
Представено по делото е заверено копие от Договор за встъпване в дълг
от 05.04.2007 г., по силата на който „Випекс“ ООД, „Випекс Милк“ ЕООД,
„Габрово милк“ ООД, К. Д., И. К., И. К. и В. К., са встъпили като солидарни
съдлъжници в задължението – главница, договорна лихва, наказателна
надбавка и мораторна неустойка, на „Биотоп“ ООД, възникнало на основание
сключения Договор за кредит от 05.04.2007 г.
Представено по делото е и заверено копие от Анекс № 1/20.11.2009 г.
към Договор за встъпване в дълг от 05.04.2007 г. Видно от Анекса е, че същият
е сключен във връзка с подписания Анекс № 1/20.11.2009 г. към договора за
кредит и в него е възпроизведен уговорения погасителен план относно
дължимата редовна главница в размер на 333320.00 лв.
Представено по делото е и заверено копие от Договор за прехвърляне на
вземане от 01.06.2012 г., по силата на който в полза на цесионера С. И. е
прехвърлена неиздължената част от вземанията на цедента към страните по
сключеният Договор за кредит от 05.04.200г. и Договор за встъпване в дълг от
05.04.2007 г., както и анексите към тях, възлизащи общо на сумата 280498.16
лв. Страните се договорили, че вземанията преминават в полза на цесионера
ведно с всички лихви, неустойки, разноски и др.
Представен по делото е Приемо-предавателен протокол от 13.08.2012 г.
(стр. 229), по силата на който цедента-ищец е предал на цесионера-
подпомагаща страна оригинални документи за кредит на „Биотоп“ ООД,
подробно индивидуализирани в т. 1 – 25.
Представено е и заверено копие от нотариална покана, рег. №
1219/27.02.2015 г. на Нотариус № *** на НК, от която се установява, че на осн.
чл. 99, ал. 3 ЗЗД цедентът е уведомил длъжника – К. за извършеното цедиране
на вземанията по сключените договор и анекси към тях. Видно от
представената разписка № I-44 е, че поканата е връчена на настоящият
ответник на 20.03.2015 г.
Приобщен към доказателствата е и постъпилият по служебен път
заверен препис от Решение № 75/15.04.2016 г., по т.д. № 68/2014 г., на ОС –
Габрово, влязло в сила на 16.08.2016 г., от което се установява, че предявеният
от С. И. срещу В. К. иск с пр. осн. чл. 422, ал. 1 ГПК, за установяване
дължимост на сумите предмет на издадена заповед по чл. 417 ГПК №
4131/25.11.2011 г., по ч.гр.д. № 3325/2011 г., на РС – Габрово, произтичащи от
Договор за банков кредит от 05.04.2007 г., Договор за встъпване в дълг от
05.04.2007 г. и Договор за прехвърляне на вземане от 01.06.2012 г. Видно от
мотивите на решението е, че искът е отхвърлен поради липса на настъпила
предсрочна изискуемост.
От служебно изисканите материали по гр.д. № 2776/2015 г., на СГС, I-9
с., се установява, че с Протоколно определение от с.з., проведено на
4
30.06.2016 г. е прекратено производството по делото в хипотезата на чл. 232,
ал. 1 ГПК. Видно от заверения препис от исковата молба, по която е
образувано производството е, че с нея е бил предявен иск от настоящият
ищец-цедент срещу ответника К., с пр. осн. чл. 422 ГПК, за установяване
дължимост на сумите, предмет на издадена заповед по чл. 417 ГПК №
4131/25.11.2011 г., по ч.гр.д. № 3325/2011 г., на РС – Габрово. С Определение
№ 23599/06.10.2016 г., издадената заповед е била обезсилена.
Представено по делото е и извлечение от банковата сметка на „Биотоп“
ООД за установяване на извършените плащания по дълга (стр. 134-218).
В хода на въззивното производство за установяване размера на
задълженията е назначена служебно ССЕ, чието заключение вх. №
27659/04.12.2023 г. и допълнително такова вх. № 27739/05.12.2023 г., се ценят
от въззивния съд като компетентни, обективни и безпристрастно дадени. В
заключенията експертът е извършил изчисления досежно размера на
дължимите суми, към твърдяната дата на предсрочна изискуемост на
задълженията по кредита – 01.02.2012 г., към датата на цедирането им –
01.06.2012 г. и към датата на крайния падеж на договора – 20.02.2013 г. От
заключението генерално се установява и, че към всяка от трите посочени дати,
при съобразяване на извършените доброволни плащания, са налице неплатени
остатъци от задълженията по кредита, в т.ч. главница, възнаградителна лихва,
лихва върху просрочена главница и законна лихва. Експертът е посочил и
изчислените от него размери на всяко от задълженията.
Пред въззивния съд е представена и Справка за образувани
изпълнителни дела изх. № 24505/20.09.2024 г., от която се установява, че към
посочената дата срещу В. К., в качеството му на длъжник няма регистрирани
висящи изпълнителни дела.
При така установеното по фактите, съдът достигна до следните правни
изводи:
Въпросът за допустимостта на въззивната жалба е разрешен с
постановеното по делото Определение № 507/09.08.2023 г., поради което
същата подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. В обхвата на така посочените предели на въззивна проверка, съставът
на САС, намира, че обжалваното решение е постановено от законен състав на
СГС и в обхвата на правораздавателната му компетентност, поради което се
явява валидно.
Искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, е предявен в границите на
предвидения в закона преклузивен едномесечен срок и при наличието на
останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. № 290/2012 г.,
РС-Севлиево. Налице са подадени 2 бр. възражения по реда на чл. 414 ГПК
срещу издадената заповед от длъжника В. К. – вх. № 2930/23.07.2018 г.
(пощенско клеймо от 20.07.2018 г.) и вх. № 3250/13.08.2018 г. (пощенско
клеймо от 09.08.2018 г.). Данните по делото сочат на извод, че възраженията са
в срок, предвид постъпилото писмо, без входящ номер и дата на съда, стр. 72
от ч.гр.д. № 290/2012 г., РС-Севлиево), изходящо от ЧСИ С. Я., по изп.д. №
181/2013 г., от което се установява, че по нито едно от изпълнителните дела не
са налице данни на длъжника К. да е връчвана ПДИ. В резултат от тези данни
с Разпореждане № 1647/28.12.2018 г., заповедния съд е дал указания на
5
кредитора за предявяване на иск. Разпореждането е съобщено на 14.01.2019 г.
и молба от 18.02.2019 г. (пощенско клеймо от 14.02.2019 г.) по делото са
постъпили доказателства за предявяване на настоящият иск пред СГС на
14.02.2019 г.
Предявеният иск черпи правното си основание от чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
430 ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД и произнасянето на СГС
съответства на заявеният за разглеждане специален установителен иск, поради
което обжалваното решение е и допустимо.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Предвид характера на предявения иск – за установяване съществуването
на вземането по заповедта за изпълнение и предвид разпределението на
доказателствената тежест при този вид искове, ищецът се явява страната в
процеса, върху която пада доказателствената тежест за доказване на
предпоставките довели до дължимост на претендираните суми и наличието на
такива задължения на твърдяното основание и размер. В тежест на ответника
е да докаже изпълнение на задълженията си и останалите си възражения, на
основание на които претендира отхвърлянето на предявения иск.
Не е било предмет на спор, а и от приобщеното към настоящото дело
ч.гр.д. № 290/2012 г., на РС – Севлиево (първоначално образувано ч.гр.д. №
420/2012 г., на РС - Габрово) се установява, че по заявление на кредитора
„КТБ“ АД е издадена Заповед по чл. 417 ГПК № 117/09.03.2012 г. и срещу
длъжника В. К., за сумите, предмет на настоящото исково производство.
Основният спор между страните се е концентрирал върху отговора на
въпроса установяват ли се в хода на настоящото производство основания за
ангажиране на солидарната отговорност на отв. К..
В първото по делото с.з. на 05.07.2021 г. ответникът е изразил съмнения
дали представения договор и анекс са тези, подписани от него, както и, че
съществува вероятност представените копия да не са идентични с оригиналите
и е направил искане по реда на чл. 183 ГПК, за задължаване на ищеца да
представи оригиналите на документите, с оглед сравняването им с
представените заверени копия. Следователно изявленията на ответника са
насочени към изискване на документите, които носят негов подпис и, по които
последния е страна. С молба вх. № 273987/11.03.2022 г. ответникът е
конкретизирал искането си като го е разширил и е включил и документи,
които не носят негов подпис и по, които не е страна. С оглед изявлението на
ищеца, че същият не разполага с оригинали на документите, тъй като същите
са били предадени на цесионера-подпомагащата страна И., с протокол от
13.08.2012 г., задължението за представянето им е вменено в тежест на
подпомагащата страна И.. В хода на въззивното производство и след надлежно
съобщаване на това задължение, подпом. страна И., не предприе активно
процесуално поведение насочено към изпълнение на задължението.
Разпоредбата на чл. 183, ал. 1 ГПК, според която страната е длъжна при
поискване да представи оригинал или официално заверен препис от документ,
се отнася само до случаите, когато като доказателство е бил представен
препис, заверен от самата страна, който няма значението на официален
документ. Ако страната не представи в границите на предоставения срок
поискания оригинал или официално заверен препис, представения препис се
6
изключва от доказателствата по делото.
В случая, с исковата молба са представени заверени от страната преписи
от документи – договори и анекси към тях, които нямат характер на
официално заверени такива. Отделен е въпросът как са изготвени копията и е
поставена заверката „вярно с оригинала“, след като към датата на депозиране
на исковата молба - 15.02.2019 г. ищецът явно не е разполагал с оригиналите,
предвид твърденията му, че се е лишил от държането на оригиналите на
13.08.2012 г. чрез предаването им на подпомагащата страна. Както, вече бе
посочено лицето, в чието държане се намират документите – подпомагащата
страна, не изпълни задължението си да ги представи. При това положение
съдът следва да постанови преписите да бъдат изключени от доказателствата
по делото, което следва да бъде извършено с определение (така Решение №
479/30.09.2009 г., по гр. д. № 4953/2008 г., на ВКС, II ГО).
Същевременно обаче, настоящият състав намира, че от доказателствата
по делото ще следва да бъдат изключени само представените преписи на
Договор за встъпване в дълг от 05.04.2007 г. и Анекс № 1 към него от
20.11.2009 г., доколкото само по този договор и анекс към него, отв. К. е
страна и се твърди да носят негов подпис. В този смисъл следва да бъде
постановено и определението.
От събраните в хода на производството писмени доказателства безспорно
се установява обвързаността на дружеството „Биотоп“ ООД като
кредитополучател от сключения с ищеца Договор за банков кредит от
05.04.2007 г. Посредством събраните специални знания се установява
усвояването на сумата по договора, както и, че задълженията по договора са
изпълнявани точно и в срок до погасителната вноска с падеж 20.08.2009 г.
Погасителните вноски с падеж от 20.09.2009 г. до 20.04.2011 г. са заплащани
със закъснение, а тази с падеж 20.05.2011 г. – частично. Видно от
коментираното във фактическата установеност съдържание на договора е, че
на 20.02.2013 г. е настъпил и крайния падеж за погасяване на задълженията по
него, следователно след посочената дата всички задължения са изискуеми и
това е факт, който следва да бъде съобразяван в настоящото производство по
реда на чл. 235 ГПК, макар и процесната заповед да е издадена на основание
обявена предсрочна изискуемост на задълженията. В този смисъл като
неоснователно се преценява възражението на ответника за липса на настъпила
предсрочна изискуемост на задълженията по договора.
От основното заключение на ССЕ, се установява наличието и размера на
съществуващите задължения по договора.
Събраните и обсъдени писмени доказателства безспорно установяват, че
задълженията по сключения Договор за кредит от 05.04.2012 г. са били
цедирани в полза на С. И., по силата на Договор за цесия от 01.06.2012 г. За
сключения договор отв. К. е надлежно уведомен на 20.03.2015 г., чрез
обсъдената по-горе нотариална покана.
От страна на ответника е било направено възражение, че към датата на
сключване на договора за встъпване в дълг – 05.04.2007 г., когато се твърди да
е възникнала солидарната му отговорност, не е съществувал главен дълг, в
който да се извърши встъпването. Това възражение се преценява като
неоснователно. Вярно е, че договорът за кредит и договорът за встъпване в
дълг са сключени на една и съща дата – 05.04.2007 г. От съдържанието на
Договора за встъпване в дълг става ясно, че същият е сключен при наличие на
7
вече сключен договор за кредит, доколкото в чл. 1 от него ясно е
индивидуализирано задължението по договора за кредит, както досежно
главницата, така и досежно дължимите договорна лихва, наказателна надбавка
и мораторна неустойка. Посочен е крайния срок на договора, както и броя,
размера и падежа на погасителните вноски.
Въпреки това, предвид изключването на представения препис от Договор
за встъпване в дълг от 05.04.2007 г. и Анекс № 1 към него от 20.11.2009 г. и
предвид липсата на други доказателства, обосноваващи ангажирането на
солидарната отговорност на ответника за задълженията по договора за кредит,
предявеният срещу него иск ще следва да бъде отхвърлен, без да се обсъждат
размерите и основанието на отделните дължими суми. При това положение не
подлежи на обсъждане и релевираното от ответника възражение за погасяване
по давност на вземането по договора.
Постановеното в същия смисъл първоинстанционно решение като
правилно и законосъобразно ще следва да бъде потвърдено.
По разноските. При този изход на спора разноските за
първоинстанционното производство не подлежат на ревизиране.
За въззивното производство на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК на въззиваемия се
следват направените разноски, които съобразно представения Списък по чл.
80 ГПК и доказателства възлизат на сумата 6500.00 лв., в т.ч. адвокатски
хонорар и възнаграждение на вещо лице.
На осн. чл. 694, ал. 7 ТЗ, вр. чл. 612, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 57, ал. 5 ЗБН
въззивникът – ищец следва да бъде осъден да заплати държавна такса за
въззивно обжалване в размер на 2222.63 лв., по сметка на САС, в полза на
бюджета на съдебната власт.
Мотивиран от изложеното, съставът на Софийски апелативен съд,
РЕШИ:
ИЗКЛЮЧВА от доказателствата по делото представените преписи на
Договор за встъпване в дълг от 05.04.2007 г. и Анекс № 1 към него от
20.11.2009 г., на осн. чл. 183, ал. 1 ГПК
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260286/13.02.2023 г., по гр.д. №
2175/2019 г., на СГС, I-16 с.
Решението е постановено при участието на подпомагаща
„КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД (н), ЕИК *********, страна -
С. И. И., ЕГН **********.
ОСЪЖДА „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД (н), ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Граф
Игнатиев“, № 10 да заплати по сметка на СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
в полза на бюджета на съдебната власт, сумата 2222.63 лв., държавна такса за
въззивно производство, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението в потвърдителната му част подлежи на касационно
обжалване пред ВКС на РБ, в 1-месечен срок от съобщаването му на страните,
по реда и при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК. В останалата му част
решението има характер на определение и е окончателно.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9