РЕШЕНИЕ
№1760 дата
16 октомври 2018г.
гр.Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас, ІХ- ти
състав,
в публично заседание на 17 септември
2018г., в следния състав:
Съдия: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
Секретар: Кристина Линова
Прокурор:……………………..
разгледа адм. дело № 1322 по
описа за 2018 год.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.186, ал.4 от ЗДДС.
Предмет на оспорване е Заповед №
ФК-169-0268874/25.05.2018г. на началника
на отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна
дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която, на основание чл.186, ал.1,
т.1, б.“а“ от ЗДДС, във вр. с чл.186, ал.3, от ЗДДС, за нарушение на
разпоредбите на чл.118, ал.1 от ЗДДС, е наложена принудителна административна
мярка, представляваща запечатване на търговски обект – магазин за промишлени
стоки, находящ се в гр.Бургас, ул.„Алеко Константинов“ № 2, стопанисван от
„ЕС-ДМ“ ООД, гр.Бургас, за срок от 12 дни, както и е забранен достъпа до обекта
за срока на действие на принудителната мярка.
Жалбоподателят
„ЕС-ДМ“ ООД счита заповедта за
незаконосъобразна, издадена в нарушение на процесуалните правила.
Оспорва фактическите
констатации, обективирани в процесната заповед, както и съставомерността на
вмененото му нарушение. Иска се отмяна на заповедта.
В съдебно заседание жалбоподателят се
представлява от пълномощник, който поддържа жалбата на сочените в нея
основания. Ангажира доказателства.
Административният
орган се представлява от юрисконсулт, който пледира за отхвърляне на жалбата и
присъждане на разноски за юрисконсултско представителство.
Жалбата
е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна,
засегната от действието на издадения административен акт и депозирана в предвидения от закона срок, а
разгледана по същество, е неоснователна.
Видно от мотивната част на оспорената
Заповед № ФК-169-0268874/25.05.2018г. на
началника на отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни
дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, органът се е позовал
на извършена на 22.05.2018г. оперативна проверка в търговския обект на
жалбоподателя, при която е била извършена контролна покупка на стойност 33лв.,
заплатена в брой, за която не е бил издаден фискален бон от наличното и
работещо в обекта фискално устройство. За проверката е съставен Протокол №
0268874/22.05.2018г., в който са описани горните констатации, подписан без
възражения. Извършен е разчет на касовата наличност, при който не е установена
разлика в същата. При тези данни административният орган е приел, че е нарушена
нормата на чл.118, ал.1 от ЗДДС, във вр. с чл.25, ал.1, т.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. на МФ относно задължението за регистриране и отчитане
извършени доставки/продажби в търговски
обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство. Като
правно основание на издадената заповед за налагане на ПАМ са посочени
разпоредбите на чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ и чл.187 от ЗДДС. Принудителната мярка е наложена за срок от 12
дни.
Заповедта е законосъобразна.
Съгласно нормата на
чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС Принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което: 1. не
спази реда или начина за: ……..... а)
издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба. В конкретния случай са налице материалноправните
предпоставки за налагане на процесната ПАМ, тъй като е налице хипотезата,
касаеща нарушение свързано със задължението за фискализиране на продажбата чрез
издаване на фискален бон за извършеното плащане. Безспорно е, че търговецът
следва да спазва реда за издаване на фискален бон/системен бон за извършените
от него продажби, чрез регистрирането им посредством фискалното
устройство/интегрирана автоматизирана система.
Контролният орган е констатирал неизпълнение на това задължение, като е
установил на място, че при извършена контролна покупка, заплатена в брой, не е
бил издаден касов бон.
Възраженията на жалбоподателя, с които се обосновава
несъставомерност на констатираното деяние, в частност, че контролната продажба
е извършена по обяд, а контролните лица са напуснали обекта преди да бъде
издаден касов бон, като процесната продажба е била регистрирана едновременно с
касовия бон за последваща продажба на други клиенти, съдът намери за
неоснователни, тъй като не се подкрепят от събраните по делото доказателства. В
тази връзка съдът не кредитира ангажираните по делото свидетелски показания на В.
Иванова, доколкото същите не кореспондират с останалите събрани по делото
доказателства, в частност със съставения Констативен протокол № 0268874/22.05.2018г.,
подписан без възражения от жалбоподателя. Свидетелката да посочи, че е била в
процесния търговски обект в периода между 11,30ч.-13,00ч. Проверката не е
извършена в този период, по-късно в 16,00часа, видно от съставения протокол,
когато е била извършена и контролната покупка в 15,45часа, видно от
отбелязването в протокола. По време на
проверката е бил разпечатан дневен финансов отчет в 18,23часа. Предвид
обстоятелството, че часовникът на фискалното устройство не е бил сверен и е
показвал 2 часа напред от астрономическото време, това означава, че отчетът е
бил отпечатан в 16,23часа. В този смисъл, свидетелката няма как да е била
очевидец на процесната контролна покупка, тъй като нейното посещение в магазина
е било в по-ранните часове на обяд. На
следващо място, от представените по делото доказателства се установява, че
фискалният бон, който жалбоподателят твърди, че е издал за процесната продажба
на стойност 124лв., като в тази стойност твърди, че е била включена и
процесната продажба на стойност 33лв., маркирана в общ фискален бон за други
две продажби на други клиенти, това твърдение съдът също счете за недоказано,
тъй като фискалният бон на стойност 124лв. носи час 13,40, което обективно е
11,40часа, което също не съвпада с момента на проверката и контролната покупка
в 15,45часа, поради което следва да се приеме за недоказано твърдението, че в
сумата от 124лв., за която е издаден фискален бон е включена и процесната продажна
цена от 33лв. Освен това, при съставяне на протокола търговецът не е направил
подобни обяснения и не е вписал никакви възражения против констатациите.
Съответствието в касовата наличност може да се обясни със
служебно въведените 30лв., които заедно с продажбата на стойност 124лв. и друга
продажба на стойност 17лв. формират касовата наличност от 171лв. в момента на
проверката, което съответства на записите във фискалното устройство.
В този смисъл следва да се приеме за установено въз основа на
данните по делото, че търговецът не е спазил реда и начина за издаване на
съответен документ за продажба, което съответства на хипотезата на чл.186,
ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС за налагане на процесната ПАМ, като при наличието на
предпоставките на тази правна норма органът е длъжен да издаде заповед за
прилагане на ПАМ, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции,
т.е. действа в условията на обвързана компетентност, независимо от това дали ще
бъде ангажирана административнонаказателната отговорност по реда на ЗАНН на
търговеца.
Нормативната продължителност на процесната принудителна мярка
е със срок до един месец. В случая са изложени мотиви по отношение на
продължителността на срока на наложената ПАМ за период от 12 дни, като административният
орган се е позовал на обстоятелството, че създадената организация на работа в
обекта позволява част от оборота да не се отчита чрез фискалното устройство,
което води до невъзможност да се проследяват реализираните обороти, което има
значение за регистрацията на търговеца по ЗДДС. Така посочените мотиви в
достатъчна степен обосновават определянето на продължителността на наложената
мярка, поради което не се констатира
несъразмерност.
С оглед на изложеното, жалбата е неоснователна, следва да
бъде отхвърлена, като с оглед този изход на процеса в полза на ответната страна
следва да бъде присъдени разноските по делото в минимален размер от 100лв. на
основание чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, поради което и на
основание чл. 172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ЕС-ДМ“ ООД, с адрес на управление в
гр.Бургас, ж.к.. „Зорница“ бл.72,
с
ЕИК ********* против Заповед № ФК-169-0268874/25.05.2018г. на началника на отдел „Оперативни дейности“
Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ
на НАП.
ОСЪЖДА на „ЕС-ДМ“ ООД, с адрес на управление в гр.Бургас,
ж.к.. „Зорница“ бл.72, с ЕИК ********* да заплати на ТД на НАП Бургас сумата от
100лв. разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Върховния административен
съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: