Р Е
Ш Е Н И Е
гр.
София, …. юли 2018 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 6-6
състав, в публично съдебно заседание
на трети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛЕНА РАДЕВА
при участието на секретаря Кирилка Илиева, като разгледа докладваното от
съдията търг. дело № 1591 по описа за 2017
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
В исковата си молба ищецът – синдикът на „К.Т.Б.“ АД –
в несъстоятелност, ЕИК *******, със седалище ***, твърди, че с разпоредбата на
чл.62, ал.1 ЗБН е оправомощен да предяви искове по
чл.59 ЗБН в 2-годишен срок от откриване на производство по несъстоятелност по
отношение на Б.та.Твърди, че такова решение е постановено на 22.04.2015 година
по т.д. №7549/2014 г. по описа на СГС, ТО, 6-4 състав, частично отменено, в
частта касаеща началната дата на
неплатежоспособността с решение от 03.07.2015г. по т.д.№2216/2015г. по описа на
САС.
Ищецът твърди, че между вече несъстоятелната Б. и
ответника „Д.“ АД е сключен договор за банков кредит от 14.12.2006 година,
изменен с последващи анекси, като съгласно
извлечението от счетоводните книги на Б.та, задълженията на кредитополучателя,
произтичащи от този договор към 29.10.2014г. са в общ размер от
19 456 560,56 лв; че между същите страни на
11.01.2011година е сключен договор за банков кредит, изменен с последващи анекси, като съгласно счетоводните книги на Б.та,
задълженията на кредитополучателя, произтичащи от този договор, към 29.10.2014
година са в общ размер на 10 488 579,22 щатски долара; че между
същите страни на 20.09.2012 година е сключен договор за банков кредит, като
съгласно извлеченията от счетоводните книги на банката, към 29.10.2014 година,
задълженията на кредитополучателя, произтичащи от този договор са
3 025 671,17 евро; че между същите страни на 08.01.2013 година е
сключен договор за банков кредит, като съгласно извлеченията от счетоводните
книги на Б.та, към 29.10.2014 година, задълженията на кредитополучателя,
произтичащи от този договор са в общ размер на 9 733 346,88 евро; че
между същите страни на 25.03.2013 година е сключен договор за банков кредит,
като съгласно извлеченията от счетоводните книги на Б.та, към 29.10.2014
година, задълженията на кредитополучателя, произтичащи от този договор са в общ
размер на 1 212 823,98 щатски долара; че между същите страни на
25.03.2014 година е сключен договор за банков кредит, като съгласно
извлеченията от счетоводните книги на Б.та, към 29.10.2014 година, задълженията
на кредитополучателя, произтичащи от този договор са в общ размер на
15 203 969,99 евро.
Ищецът твърди, че в деловодството на „К.Т.Б.“ АД – в
несъстоятелност, е постъпило уведомление на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД с
вх. № 10182 от 30.10.2014 г. от „И.Т.Ц.С.“ АД ЕИК *******, с което цедентът уведомява банката, че с договор за цесия е
прехвърлил на „Д.“ АД свое вземане в
размер на 100 000 лева,
произтичащо от сключен между „И.Т.Ц.С.“ АД ЕИК ******* и КТБ АД (н) договор за индивидуален срочен депозит, свое вземане
в размер на 400 000 лева по
сметка с IBAN ***но общи
условия за предоставяне на платежни услуги и откриване, обслужване и закриване
на банкови сметки. С Изявление за прихващане с вх. № 10319/31.10.2014 г. „Д.“
АД уведомило банката за придобитото вземане в размер на 500 000,00 лева и
отправило изявление за прихващане на придобитото вземане в размер на 500 000,00
лева срещу свое ликвидно задължение към КТБ АД (н.), произтичащо от Договор за
банков кредит от 14.12.2006 г. и прилежащите към него анекси, по силата на които
банката е отпуснала на ответното дружество банков кредит.
На 05.11.2014 г. в деловодството на
„К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност, е постъпило уведомление на основание чл. 99,
ал. 3 от ЗЗД с вх. № 11119 от 05.11.2014 г. от „Б.Р.Е.“ АД, дружество
регистрирано в регистъра на търговските дружества в Люксембург под номер В
132548, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от У.К., с което
уведомява КТБ АД (н), че по силата на договор за цесия с „Д.“ АД,
ЕИК *******, е прехвърлило на последното свое вземане в размер на 1 300 000
евро, произтичащо от сключен с банката договор № 22871 за индивидуален
безсрочен депозит, изменян с последващи анекси. С изявление
за прихващане с вх. № 10320/31.10.2014 г. „Д.“ АД уведомило банката за
придобитите вземания, а именно вземане в размер на 1 300 000 евро. Ответното
дружество отправило изявление за прихващане на придобитите вземания срещу свои
ликвидни задължения към КТБ АД (н), произтичащи от договор за банков кредит от
20.09.2012 г., договор за банков кредит от 08.01.2013 г.
От ищеца са наведени твърдения за
относителна недействителност на извършените от „Д.“ АД прихващания, на
основание чл.59, ал.3 ЗБН; че извършените прихващания са нищожни, на основание
чл.59, ал.2 ЗБН във връзка с чл.26, ал.2 ДДЗ- при условие на евентуалност и нищожни
на основание чл.3, ал.2 ЗБН, при условие на евентуалност.Всяка от хипотезите е
обоснована с конкретни твърдения.Моли съда, след като установи основателността
на изложеното, да постанови решение, с което уважи предявените искове,
съединени при условия на евентуалност.
В срока за отговор
ответникът по отменителните искове „К.Т.Б.“ АД /н/,
ЕИК *******, не взема становище по претенциите.
В
срока за отговор ответникът „Д.“ АД, ЕИК *******, излага становище за
неоснователност на предявените искове.
Не
спори, че той и другия ответник по делото – „КТБ“ АД/н/ - са кредитори с
насрещни вземания, породени от описаните в исковата молба правопораждащи
ги факти, не спори относно това, че на посочените от ищеца дати е извършил
изявления за прихващане на своите вземания с вземанията на несъстоятелната
банка.
Посочва, че релевантната редакция на разпоредбите на
Закона за банковата несъстоятелност била тази, която е действала преди неговото
изменение, публикувано в ДВ от 28.11.2014 г, тъй като уведомленията и
изявленията за прихващане (в периода 31.10.2014 г – 05.11.2014 г.) били
извършени преди тази дата, а изменението на закона има действие само занапред.
Ответното дружество оспорва главните искове по чл. 59,
ал. 3 от ЗБН като неоснователни с твърденията, че не бил изпълнен в своята
цялост фактическият състав на чл. 59, ал. 3 от ЗБН.Ответникът не оспорва
изпълнението на първата предпоставка от фактическия състав на чл. 59, ал. 3
ЗБН, а именно че „Д.“ АД е придобил вземането и задължението си преди датата на
решението за откриване на производство по несъстоятелност. Оспорва се да е
налице втората предпоставка от фактическия състав, а именно че към момента на
придобиване на вземането или задължението е знаел, че е настъпила
неплатежоспособност или че е поискано откриване на производство по
несъстоятелност.
Ответното дружество посочва, че към момента на
придобиване на вземанията от „Д.“ АД (в края на октомври 2014г.) банката е била
поставена под специален надзор, за да бъде оздравена, а тази необходимост е
налице при опасност от неплатежоспособност, а не неплатежоспособност. Навеждат
се твърдения, че единствено в дискрецията на БНБ е
установяването и преценката за наличие на нормативно установените показатели и
коефициенти за опасността от неплатежоспособност и вземане на решение за откриване на
производство по несъстоятелност.Третира въпроса за основанията за налагане на
мярката – в контекст на капиталовата адекватност, недостатъчност на ликвидните
активи, неизпълнение в срок на изискуемо задължения към кредитор и последиците
от поставяне на банката под специален надзор. Сочи разликите в понятието
неплатежоспособност по смисъла на ЗБН и по смисъла на СКИ.Сочи, че липсва
законова презумпция за неплатежоспособността на банка и в тази връзка извежда
доводи за това, че не е налице знание за неплатежоспособността на банката от
негова страна.Оспорва наличие на субективния елемент от състава на чл.59, ал.3
ЗБН, а оттам и основание за уважаване на тези искове.
Оспорва
и предявения при условие на евентуалност иск с правно основание чл.26,
ал.2,пр.3 ЗЗД във връзка с чл.59, ал.2 ЗБН, като твърди, че изявлението за
прихващане е отправено преди решението на БНБ за отнемане на лиценза на банката,
а това води до невъзможност за поява на фигурата на синдика.Моли и този иск да
бъде отхвърлен като неоснователен.
Ответното дружество оспорва и основателността на
предявения като евентуален на горната претенция, иск по чл. 3, ал. 3 вр. с ал. 2 ЗБН, като посочва, че прихващането като способ
за погасяване на вземанията и заместител на реалното изпълнение няма увреждащ
ефект, поради което били налице специални правила за прихващането в
производството за банкова несъстоятелност – чл. 59 ЗБН. В него изрично е
предвидено, че е допустимо кредитор на банката да извърши прихващане при
наличието на съответните предпоставки. Тази законова регламентация, както и
възможността прихващането да бъде обявено за недействително по отношение на
кредиторите на несъстоятелността при осъществяване на определения фактически
състав, обосновава извода, че прихващането не попада в кръга на действията,
визирани в разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗБН и не може да се приеме за нищожно,
ако е извършено след датата на решението за отнемане на лиценза за извършване
на банкова дейност на банката. Твърди, че последиците от извършване на
прихващане били уредени със специална разпоредба и съгласно общия принцип, че
специалната разпоредба изключва приложението на общата, към прихващането следва
да се прилагат специалните правила на чл. 59 от ЗБН. В подкрепа на твърдяното е
и липсата на увреждащ ефект за масата на несъстоятелността при прихващането,
което има погасителен ефект по отношение на съществуващи задължения на банката,
като единствено се засягало пропорционалното удовлетворяване на кредиторите. По
тази причина ответното дружество счита, че прихващането не се обхваща от общото
правило на чл. 3 от ЗБН, а е свързано с уредено преобразуващо право да се иска
прогласяването на относителната му недействителност по отношение на кредиторите
на несъстоятелността, при осъществяване на определен фактически състав.Ето защо
моли съда да отхвърли и този иск като неоснователен.
В срока за допълнителна искова молба и допълнителен
отговор, ищецът – синдикът на „КТБ“ АД/н/ и ответникът „Д.“ АД, поддържат
заявените тези.
По делото са конституирани са като подпомагащи страни
на ответника „Д.“ АД, цедентите „И.– С.Т.Ц.С.“ АД, ЕИК: *******, гр.*******и
„Е. М.“ ЕАД, ЕИК ********, гр. Сливен, кв.“*******.
Съдът, преценявайки събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:
Страните не спорят по отношение на следните факти,
които са релевантни за спора, а именно:
Че ответниците по отменителните искове – „КТБ“ АД /н/ и „Д.“ АД, ЕИК *******, са
обвързани от посочените в исковата молба банкови сделки, легитимиращи
несъстоятелната банка като кредитор на „Д.“ АД, ЕИК *******. Не се спори и
относно това, че ответникът „Д.“ АД, ЕИК *******, по реда на частното правоприемство, е придобил вземане срещу своя кредитор –
несъстоятелната банка, която е уведомена за извършеното прехвърляне на вземания
от страна на свои съдоговорители, чиито вземания,
произтичат от договори за банкови влогове. Последните, на основание чл.99, ал.3 ЗЗД са уведомили банката- длъжник за извършеното прехвърляне на вземанията, в
общ размер от 500 000лв и 1 300 000 евро. Няма спор и че
ответникът „Д.“ АД, ЕИК *******, е направил изявления за прихващане с
придобитите от двамата цеденти вземания, достигнало
до несъстоятелната банка на 30.10.2014 година и на 31.10.2014 година.
Ненуждаещите се от доказване факти в това
производство са следните:
С Решение № 73 на УС на БНБ „К.т.б.” ЕАД (в несъстоятелност) е поставен под
специален надзор, а с Решение № 114 е удължено действието на специалния надзор
до 20.11.2014 г., като е спряно изпълнението на всичките задължения на банката.
На 06.11.2014г. е прието Решение
№138 на Управителния съвет на Българска народна банка, с което на основание
чл.36, ал.2, т.2 от Закона за кредитните институции е отнет лицензът за
извършване на банкова дейност на “К.Т.Б.” АД, което е обявено в Търговския
регистър на дата 7.11.2014г.
С Решение № 196 от 13.11.2015 г. на УС на Фонда за гарантиране на
влоговете в банките са назначени за синдици на „К.т.б.” ЕАД (в несъстоятелност)
А.Н.Д. и К.Х.М..
Между страните е безспорно, а и е видно при
справка в ТРРЮЛНЦ, че на 22.04.2015 г. СГС, ТО, VI-4 с-в, по т.д.№ 7459/2014г., е
постановил решение № 664, с което обявява неплатежоспособността на „К.т.б.“
АД (в несъстоятелност), с начална дата 06.11.2014 г., открито е производство по
несъстоятелност за банката, същата е обявена в несъстоятелност и дейността
ѝ е прекратена. С решение
№ 1443/03.07.2015 г., постановено по
т. д. № 2216/2015 г., по описа на
САС, решението на СГС е отменено частично и е определена начална дата на неплатежоспособността
- 20.06.2014 г.
По
делото ответникът е представил доказателства за извършени разпореждания от
страна на неучастващи по делото лице, с вземания, касаещи уговорената по
цитираните от тази страна договори за цесия ,
продажна цена на вземанията, предмет на прехвърлителните
сделки. Част от последните са и процесните договори
за цесия, в резултат на които ответникът „Д.“ АД се легитимира като кредитор на
несъстоятелната банка. Въпросът относно прехвърляне на вземанията на цедентите на този ответника, представляващи уговорена цена
на вземанията, предмет на разпоредителните сделки, включително и от страна на „КТБ“ АД/н/ са въпроси, които
стоят извън предмета на спора по т.д.№1591/2017 година. Представените в тази
връзка документи, установяващи факти, настъпили в хода на процеса, се явяват неотносими към предмета на спора, който е валидност на
извършено от ответника „Д.“ АД прихващане- сделка, сключена от него и
несъстоятелната банка на 30.10.2014г. и на 31.10.2014 година. Ето защо
настоящият състав не намира за необходимо да обсъжда тези приети от него
доказателства. Въпросът на длъжника за качеството на преценката на синдика за
валидността на извършените прихващания, предмет на това производство и
валидността на прехвърлителните сделки, имащи са
предмет продажната цена на прехвърлените вземания са въпроси, между които
липсва идентитет.В настоящето производство предмет на
спора е относителната недействителност на прихващането/ едностранна правна
сделка, която този ответник е извършил, за да упражни потестативно
свое право, чрез едностранно изявление, достигнало до банката/, а не цесиите,
които представляват договори, функционално обвързани с прихващанията,
но сделки, различни от тях.
По
отношение на представени документи от третите лица- одитори.Същите
не способстват за изясняване на фактите по делото, касаят отношения свързани с
обема на поетата от тези лица работа и рамката на взаимоотношенията им с
квесторите на банката.Ето защо се явяват неотносими
към спора.
По
приложимия материален закон и извършените от страните и съда процесуални
действия, касателно приложимото материално право.
Предявените
като главни искове с правно основание
чл.59, ал.3 ЗБН, по отношение на които съдът е приел, че като страни по
процесуалното правоотношение съдът, са несъстоятелната банка, представлявана от
синдика и кредиторът с активно вземане и ответник по иска
„Д.“ АД, ЕИК *******. Основание за това е фактът, че това са страните по
едностранните правни сделки, чиято относителна недействителност се атакува по
чл.59, ал.3 ЗБН, явяващи се задължителни другари и поради съществуващата
необходимост несъстоятелната банка да бъде обвързана от последиците на
решението. В тази връзка следва да бъде отбелязан непоследователния подход на
законодателя, касателно последиците от решенията по отменителните искове, като се съобрази, че с новата
разпоредба на чл.60 б ЗБН необходимостта от това банката да бъде обвързаната от
решение, постановено по иск, свързан с попълване на масата, изрично е посочено,
че недействителна е по отношение на кредиторите на несъстоятелността и на
банката е всяка от попадащите в хипотезиса на тази
разпоредба сделки.Т.е. законодателят е осъзнал необходимостта от това банката
да бъде обхваната от последиците на постановените решения, по искове, насочени
към попълване на масата на несъстоятелността, макар и неидентични с настоящия
казус.Ето защо съдът е указал необходимостта от това исковата молба да е
редовна, свързана с необходимостта от участието на задължителен другар /
несъстоятелната банка/ в това производство, инициирано от синдика, разполагащ с
процесуална легитимация, произтичаща от закона.
По евентуалния иск с правно основание чл.26, ал.2,
предл.3 ЗЗД във връзка с чл.59, ал.2 ЗБН съдът,
преценявайки кои са страни в процесуалната връзка е съобразил следното:
Съдът, във връзка с
активната процесуална легитимация, е дал указание на синдика да уточни дали
предявява иска в качеството си на представляващ банката или в качеството си на
синдик- процесуален субституент на кредиторите на
несъстоятелността. Приел е, че съобразно изричната норма на чл.62 ЗБН, синдикът
разполага с активна процесуална легитимация да предяви отменителните
искове по чл.59, ал.3 и ал.5 ЗБН, но при предявяване на отрицателния установителен иск, страна в процеса е самата банка,
представлявана от синдика, поради липса на законова норма, легитимираща
синдика, в качеството си на орган на несъстоятелността да предявява този установителен иск.Съобразявайки дадените от съда указания,
синдикът с молба от 17.05.2017г.
направил необходимото уточнение, макар и изразявайки несъгласието си със
съда, като резултат от което съдът е приел, че страни по този иск са „КТБ“
АД/н/, чрез синдика и „Д.“ АД, ЕИК *******.
По иска с правно основание чл.3 ЗБН- установителен по своя характер- ищец по него е синдикът на
банката, разполагащ с изрична законова активна процесуална легитимация да иска
от съда прогласяване нищожност на описаните в нормата разпоредителни действия,
извършени от длъжника з посочения от законодателя период.
При така конструираната от съда процесуална връзка
във връзка с приложимото материално право съдът достига до следните изводи:
По исковете с правно основание чл.59, ал.3 ЗБН.
Към
момента на извършване на прихващането от страна на ответника „Д.“ АД, нормата
на закона регулираща този тип отношения
гласи, че ако кредиторът е придобил вземането и задължението си преди датата
на решението за откриване на
производство по несъстоятелност, но към момента на
придобиване на вземането или задължението
е знаел, че е настъпила неплатежоспособност или че е поискано
откриване на производство по несъстоятелност. Следователно, за да бъде уважен конститутивния иск по чл.59, ал.3 ЗБН, следва да е налице
извършено прихващане, по него направилият изявление за прихващане да е придобил
вземането си или задължението си преди датата на решението на откриване на
производството по несъстоятелност и да е знаел, че е настъпила
неплатежоспособността на насрещната страна или че е поискано откриване на
производство по несъстоятелност.
По делото няма спор, че задълженията на ответника „Д.“ АД /явяващ
се кредитор с активно вземане/ към вече несъстоятелната банка са възникнали
преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност,
както и относно това, че вземанията му към този правен субект, също са
възникнало преди тази дата.
Спорът е съсредоточен по
въпроса за знанието на това лице относно състоянието на неплатежоспособност на
банката.
В тази връзка ответникът
противопоставя доводи, касателно понятието
неплатежоспособност, с което законодателят си служи в ЗБН и понятието,
използвано от него в контекста на разпоредбите на ЗКИ, в частта за поставянето
на банката под особен надзор.
Всъщност, освен в тези два
нормативни акта, законодателят използва понятието неплатежоспособност и в ТЗ,
съдържащ императивните разпоредби на несъстоятелността, явяващи се общи към
специалния закон – ЗБН, а също и в ЗЗД.С разпоредбата на чл.71 ЗЗД е уредена
възможност да се дири изпълнение преди срока, поради неплатежоспособност на
длъжника по сделката.В последната посочена хипотеза понятието
неплатежоспособност е разгледано от законодателя като съотношение между
задължения на длъжника и възможността да ги покрие с наличните си активи, което
е близо до понятието свръхзадълженост, дефинирано от
законодателя с нормата на чл.742 ТЗ/.
Въпросът за неплатежоспособността на банката е въпрос, който е в
компетентността на БНБ. Процесното
изявление за прихващане е направено преди постановяване на решението по чл.13
ЗБН, но дали именно понятието неплатежоспособност
предмет на решението по чл.13 ЗБН е има предвид законодателя, с изискването си
за знание за това състояние у лицата, направили прихващане.
Институтът на прихващането и неговата обща уредба
се съдържа в чл.103 – чл.105 ЗЗД. Специална материалноправна
разпоредба за прихващане е чл.645 ТЗ и чл.59 ЗБН.С тези разпоредби са въведени
ограничения за прихващане, имащи за цел да предотвратят намаляване на масата на
несъстоятелността и нарушаване на реда за удовлетворяване на вземанията на
кредиторите и това е така, тъй като прихващането има за резултат
удовлетворяване интереса на кредитора на банката, но не и постъпване на
имущество в масата на несъстоятелността на имуществени права, с които се
извършва прихващането. Именно за това двете специални разпоредби поставят
определени условия, необходими като съществуващи, за да се извърши прихващане
между длъжника и кредитора.Тази необходимост е предпоставена
от това, че ТЗ и ЗБН предвиждат специален ред за определяне структурата на
дълга, кръга от кредитори и реда за удовлетворяването им, за да се гарантира
справедливото им удовлетворяване въз основа на масата на
несъстоятелността.Законовата регулация, насочена към установяване на
структурата на дълга, кръг от кредитори и ред за удовлетворяването им,
обезпечава основната цел на универсалното изпълнение.
Ето защо законодателят, за да обезпечи постигане
на целта на универсалното изпълнение и да гарантира правата на кредиторите с
приети вземания, както и правата на самия длъжник, е предвидил възможност
сделките от разпоредително естество / макар и резултат от упражнено потестативно право, принадлежащо на друг правен субект/ да
бъдат атакуеми в кратки преклузивни
срокове.Извършеното от банката прихващане се регулира от друга алинея на чл.59
ЗБН- ал. 5 от цитираната норма, което също е санкционирано от законодателя,
чрез института на относителната недействителност.
При съпоставка между нормите на чл.645 ТЗ и
нормите на чл.59 ЗБН се достига до извод, че разпоредбата на чл.645, ал.3 ТЗ и
разпоредбата на чл.59, ал.3 ЗБН са с близко съдържание и предпоставки, предпоставящи извод на съда за относителната
недействителност на прихващането, идентични- момент на възникване на
задължение, респ. вземане у кредитора с активно вземане и знание за състоянието
на длъжника.
По отношение на знанието на ответника, че банката
е в състояние на неплатежоспособност.
Настоящият ответник е придобил
вземанията си на 30.10.2014г. Решението, с което е открито производство по
несъстоятелност по отношение на „КТБ“ АД е от 22.04.2015 г., т.е. то следва във времето придобивното
основание на ответника и момента на възникване на задълженията му към банката.
По
отношение на знанието на настоящия ответник, че е настъпила
неплатежоспособността на банката или че е поискано откриване на производство по
несъстоятелност.
Чл.59, ал.4 ЗБН съдържа презумпция,
че кредиторът е знаел, че е настъпила неплатежоспособност, ако вземането или задължението
му е придобито след датата на
вписване на решението на Централната
банка за отнемане на лицензията
за извършване на банкова дейност
на основание чл. 36, ал. 2 от
Закона за кредитните институции.
В настоящия случай решението на УС на БНБ от 06.11.2014г. е вписано в ТРРЮЛНЦ
по партидата на банката на 07.11.2014година, т.е. след датата на придобиване на
вземанията на ответника, въз основа на които е направил изявленията за
прихващане.Тези обстоятелства водят до извод, че не е налице основание
презумпцията по чл.59, ал.4 ЗБН да намери приложение.
Тезата
на ищеца е, че с обявяването на решение № 73 от 20.06.2014г. на УС на БНБ, допълнено
с решение№74 от 22.06.2014г., в резултат на които са спрени плащанията към
клиенти на банката, а последната е поставена под специален надзор, поради
опасност от неплатежоспособност и широко огласяване на тези решения,
включително затварянето на банката за клиенти след 20.06.2014г, за всеки
средностатистически българин, включително търговец, е настъпило знание за
неплатежоспособността на банката, поради което е налице хипотеза на чл.155 ГПК.
На тази теза ответникът противопоставя
твърдението си, че това решение е свързано само с предприета оздравителна
процедура и специален надзор на банката, но от това не следва знание за
неплатежоспособност.
Взетите
от УС на БНБ решение№73 от 20.06.2014г., допълнено с решение№74 от 22.06.2014г.
са приети от съда за общо известни факти, въпросът е дали тези факти водят по
необходимост до извод, че е налице знанието, произхождащо от тях за
неплатежоспособност на банката.
Постановените от
управителното тяло на БНБ решения спират
за срок от три месеца изпълненията на задълженията на банката, ограничават
дейността на банката, като и се забранява да извършва всички дейности, съгласно
лиценз за извършване на банкова дейност, отстранява от длъжност членовете на УС
и НС на банката, поставя банката под специален надзор, назначава квестори и
ограничава права на акционери. Тези решения намират основанието си в
разпоредбите на чл.115 и чл.116 ЗКИ . С Решение № 114 от 16.09.2014 г. на УС на БНБ е продължен срокът, за който банката
е поставена под специален надзор, с продължаване на действието на всички
произтичащи от това мерки, като
на квесторите е указано да внесат
до 20.10.2014 г. цялостна оценка на активите
на банката, извършена от оторизирани
одиторски компании.Решението
е обявено в ТР по партидата на банката на 18.09.2014г. Основание за налагане на
тези мерки е опасността от неплатежоспособност на банката. В решението от
16.09.2014г. е оповестено, че банката изпитва остър недостиг на ликвидност за
възстановяване на банковата си дейност и за изпълнение на задълженията си към депозитантите и другите кредитори.Т.е., че банката не
разполага с достатъчно активи, включително и налични парични средства. Въпросът
за ликвидността, разгледан в контекста на понятието неплатежоспособност, е въпрос, на който може да бъде даден отговор
след извършване на преценка на финансово-икономическото състояние на банката и
отговор на този въпрос е дължим от съда по несъстоятелността. В настоящия
случай следва да се установи дали извършилата прихващане страна е била наясно,
че банката изпитва затруднения, които да
са непреодолими и тя да е в неплатежоспособност, т.е. да не може да отговаря за
своите задължения пред кредиторите си. Сключените от ответника „Д.“ АД договори
за цесия с кредитори на банката не са приобщени към доказателствата по това
дело. Но от доказателства – отправените уведомления от цедентите
на ответника до банката и направените изявления на ответника за прихващане, се
установява, че договорите за цесия са сключени на 30.10.2014 година.Това
означава, че ответникът е придобил вземанията на дата, следваща датата на
решение на УС на БНБ за удължаване на срока, в който банката е поставена под
особен надзор / за които е ясно, поради обявяването им в ТРРЮЛНЦ, че са станали
известни на третите лица, каквито са цедентите и цесионера- ответник по това дело/. Това води до несъмнен
извод, че моментът на придобиване на вземанията, макар и предхождащ датата на
решението на съда по чл.13 ЗБН, е съобразен с фактите, посочени от УС на БНБ в
двете решения, касаещи наложената от БНБ мярка на банката. Следователно, към
момента на сключване на договорите за цесия, може да се направи извод, че
причината и целта за това правно действие, извършено от страните по прехвърлителните сделки, е възможността цедентът
да получи цена на прехвърлената вземане, т.е. стойност, която не би получил от
банката, поради мораториума за плащане, съпровождащ състоянието на специален
надзор над банката, а впоследствие- при обявена несъстоятелност на банката –
вероятност да не получи в пълен или близък до него размер на вземането си, а
ответникът да извърши погашение на дълга, без да извърши реално плащане на своя
кредитор. Ето защо настоящият състав приема, че действайки по този начин, със
съзнание за тежкото финансово- икономическо състояние на банката и реалната
липса на възможност тя да осъществява своята дейност, страните по договора за
цесия са действали са целели посочения резултат, макар и постигнат с правомерни
действия / договорите за цесия се явяват правомерен способ за настъпване на
частно правоприемство/ и тезата на ответника „Д.“ АД,
че мерките, наложени от БНБ спрямо „КТБ“ АД са към оздравяване на банката, а
оттам и липса на знание у него за неплатежоспособността и, не може да бъде споделена.Нещо
повече, самият факт, че банката е била в невъзможност да извършва плащания към
своите кредитори, била е в ликвидна криза към този момент, за което изрично
сочи решението на УС на БНБ от 16.09.2014 година, е достатъчно, за да се породи
знание за неплатежоспособността на банката, но не в смисъл на знание,
основаващо се на обоснован финансово- икономически анализ и съответно на
дадената законова дефиниция на това понятие, а на състояние, възпрепятстващо
изпълнение на дейността и съгласно лицензията. Банката е спряла плащанията към
своите кредитори, а този факт е достатъчен, за да се породи знание у
средностатистическия гражданин, че банката е неплатежоспособна. В уредбата на
общата несъстоятелност спирането на плащанията е основание за приложение на оборимата презупция, че длъжникът
е неплатежоспособен.Такава норма в ЗБН не е налице, но това не е основание,
спирането на плащанията да не се третира като индикация на третите лица, че
банката е неплатежоспособна. Спирането на плащанията е основание да се приеме,
че банката не разполага с ликвидни средства, за да плаща. Ето защо настоящият
състав приема, че понятието неплатежоспособност, съдържащо се в нормата на
чл.59, ал.3 ЗБН не следва да се разглежда като понятие, съобразно законовата му
дефиниция, а като понятие, свързано с това дали състоянието на банката и дава
възможност да плаща на своите вложители/депозитанти. Невъзможността
на банката да плаща има за причина, освен решението на УС на БНБ и фактическата
липса на парични средства. А този факт е
станал достояние на неограничен кръг от хора въз основа на обявените по партидата
на „КТБ“ АД/н/ решения на управителното тяло на БНБ. Включително и на ответника
„Д.“ АД. Ето защо съдът приема, че към момента на придобиване на вземанията на
своите праводатели, страната е имала знание за това,
че банката не разполага с пари, липсва и ликвидност и е неплатежоспособна.
Поради това настоящият състав
приема, че по делото е установен състава на разпоредбата на чл.59, ал.3 ЗБН и
предявените отменителни искове от синдика на „КТБ“
АД/н/ се явява доказани и следователно – основателно предявени.
Този извод на съда е
процесуална пречка да разгледа предявените при евентуалност останали искове, и
основание да се произнесе по претендираните разноски.
Ответникът „Д.“ АД, следва да
заплати, на основание чл.59, ал.7 ЗБН и чл.62, ал.2 ЗБН, по сметка на СГС държавна такса в размер на
121 703,16 лв.
При изложеното съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за недействителни, на основание
чл.59, ал.3 ЗБН, по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „К.Т.Б.“
АД /н/, ЕИК *******, извършени прихващания от страна на ответника „Д.“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** ****, ********, , обективирано
в изявление на страната с входящ номер по входящия регистър на „К.Т.Б.“ АД/н/,
ЕИК *******, №10319/31.10.2014г. на
вземане в общ размер на 500 000 лв и
изявление на страната с входящ номер по входящия регистър на „К.Т.Б.“ АД /н/,
ЕИК *******1, № 10320/31.10.2014г. на вземане в общ размер от 1 300 000
евро.
ОСЪЖДА, на основание чл.59, ал.7 и чл.62, ал. 2 ЗБН, „Д.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление *** 7000, Централна поща, п. к. 12, да заплати по сметка на СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, държавна такса общо в размер на 121 703,16 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 2-седмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: