Решение по дело №590/2021 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 880
Дата: 16 юни 2021 г. (в сила от 21 март 2022 г.)
Съдия: Станимир Христов Христов
Дело: 20217040700590
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 15 март 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 880                        от  16.06.2021г.,    град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – гр. Бургас, втори състав, на двадесет и пети май две хиляди двадесет и първа година в публично заседание в следния състав:

 

   Председател: Станимир Христов

 

при секретаря Вяра Стоянова като разгледа докладваното от съдия Христов административно дело номер 590 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145, във вр. с чл. 99, т. 1 и т. 2 и чл. 100 от АПК.

Образувано е по жалба на „ПАНДА ФОЙЕРВЕРКИ“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Цар Самуил“ № 57, ет. 1, представлявано от управителя Снежана Г.Д. чрез адв. З.И.Д. от ХАК със служебен адрес *** против Решение с рег. № 3286р-7410/15.02.2021 год. на Директор на Главна дирекция „Национална полиция“ при МВР с което е възобновено производството по издаване на Разрешение с № 20170400747/20.12.2017 год., валидно до 19.12.2022 год., в частта по т. 2, с която е отменено издаденото разрешение за търговия с пиротехнически изделия на „ПАНДА ФОЙЕВЕРКИ“ ЕООД за търговски обект, находящ се на адрес гр. Бургас, ул. „Гочо И.“ № 30, магазин „БИЛЛА“. В жалбата е заявено, че оспореното решение е незаконосъобразно, като в подкрепа на това твърдение са развити подробни доводи и аргументи. В съдебно заседание, жалбоподателя, чрез процесуалния си представител – адв. М.Г., преупълномощена от адв. Керка Богоева, последната преупълномощена от адв. З.Д. поддържа жалбата по изложените доводи и аргументи, не ангажира доказателства, различни от административната преписка, формулира искане за отмяна на оспореното решение и присъждане на разноски по представен списък.

Ответника по спора - Директор на Главна дирекция „Национална полиция“ при МВР (ГДНП), редовно призован представител не се явява. По делото е постъпило писмено становище от главен юрисконсулт Габриела Розенова – пълномощник на Директор на Главна дирекция „Национална полиция“ при МВР, в което е оспорена жалбата и са развити подробни доводи и аргументи, относно законосъобразността на оспорения административен акт. Формулирано е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като е направено и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

След като прецени твърденията на страните, събрания по делото доказателствен материал и съобрази закона, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена чрез административния орган в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията по чл. 150, ал. 1 от АПК за форма и съдържание, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

От събраните по делото доказателства се установява, че със заявление вх. № 1048/30.10.2017 год. „ПАНДА ФОЙЕРВЕРКИ“ ЕООД е сезирало Директора на ГДНП, чрез началника на Второ РУ Бургас с искане за издаване на разрешение за търговия на пиротехнически изделия от категории по приложен списък за обекти – магазини „ПАНДА ФОЙЕРВЕРКИ“ на адреси – гр. Бургас, ул. „Места“ № 41, гр. Бургас, ул. „Дунав“ № 11, гр. Бургас, ул. „Гочо И.“***, към заявлението за приложени и необходимите документи, съгласно чл. 42 от ЗОБВВПИ.

Във връзка с така подаденото заявление, след извършване на необходимите справки, проверки и проучвания, обективирани в приложените по делото докладни записки, гл. инспектор Живко Манолов – началник на Второ РУ Бургас е изготвил до Директора на ГДНП, чрез директора на ОДМВР Бургас докладна записка, рег. № 434р-16905/28.11.2017 год. В докладната записка, след описание на извършените в хода на проверката действия и установените факти и обстоятелства е предложено преписката да бъде изпратена на Директора на ГДНП гр. София с мнение за издаване на разрешение за търговия с пиротехнически изделия на „ПАНДА ФОЙЕРВЕРКИ“ ЕООД от категории 1, 2, 3, 4, Т1, Т2, Р1 и Р2 на адрес гр. Бургас, ул. „Места“ № 41, гр. Бургас, ул. „Дунав“ № 11, гр. Бургас, ул. „Гочо И.“ пред магазин „БИЛЛА“ и гр. Бургас, ул. „Янко Комитов“ № 6, МОЛ „Галерия Бургас“. С писмо рег. № 251р-37718/ 06.12.2017 год. директора на ОДМВР Бургас е изпратил заявлението, ведно с пълната преписка до Директора на ГДНП гр. София.

След запознаване със заявлението на „ПАНДА ФОЙЕРВЕРКИ“ ЕООД, приложените към него документи, в т.ч. и докладните записки, Директора на ГДНП е издал разрешение № 20170400747/20.12.2017 год., с което на дружеството се разрешава да търгува с пиротехнически изделия за обекти: Обект 1: гр. Бургас, ул. „Места“ № 41; Обект 2: гр. Бургас, ул. „Дунав“ № 11; Обект 3: гр. Бургас, ул. „Гочо И.“ № 30 – магазин „БИЛЛА“; Обект 4: гр. Бургас, ул. „Янко Комитов“ № 6 – МОЛ „Галерия Бургас“. Вписано е, че разрешението е валидно до 19.12.2022 год.

На 15.02.2021 год. Директора на ГДНП е постановил оспореното в настоящото производство Решение рег. № 328600-11614/09.03.2021 год. за възобновяване на производство по издаване на разрешение № 20170400747/20.12-2017 год., валидно до 19.12.2022 год. на „ПАНДА ФОЙЕРВЕРКИ“ ЕООД да търгува с пирогехнически изделия на обекти: гр. Бургас ул. „Гочо И.“***, ул. „Дунав“ № 11 и ул. „Янко Комитов“ № 6 – МОЛ „Галерия Бургас“. С процесното решение, административния орган е възобновил производството по издаване на разрешение № 20170400747/20.12-2017 год., като е изменил същото, чрез заличаване на обект: гр. Бургас ул. „Гочо И.“ № 30 – магазин „БИЛЛА“. Като мотиви на така постановения административен акт, Директора на ГДНП е посочил следните: в издаденото разрешение, обекта в гр. Бургас, ул. „Гочо И.“ № 30 – магазин „БИЛЛА“ е преместваем обект. с писмо (вх. № 328600-22233/13.05.2020 год.) от Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК), ГДНП е уведомена за настъпила промяна в нормативната уредба по отношение на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ (изм. ДВ, бр. 25 от 2019 год.) в насока, че преместваемите обекти по чл. 56, ал. 1 от ЗУТ не представляват строежи по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, като е вписана легалната дефиниция на понятието „преместваем обект“, дадена в § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ (последно изм. ДВ бр. 16 от 2020 год.). С оглед на това е посочено, че ДНСК считат, че за преместваемите обекти не може да бъде издадено разрешение за ползване на обекти или друг заместващ го документ по реда на ЗУТ за нуждите на чл. 17, ал. 1, т. 2 от ЗОБВВПИ.

Според мотивите на административния орган, издаденото разрешение № 20170400747/20.12.2017 год. представлява влязъл в сила индивидуален административен акт по смисъла на АПК, който не е бил оспорен пред съда. При издаването му съществено е нарушено изискване за законосъобразността му – чл. 35, ал. 3 от ЗОБВВПИ, който указва складовете за съхранение на взривни вещества и търговските обекти и/или складове за съхранение на боеприпаси и пиротехнически изделия трябва да отговарят на техническите правила и норми за проектиране на строежи, предназначени за производство и съхранение на взривни вещества, боеприпаси и пиротехнически изделия съгласно Закона за устройство на територията. Така констатираното обстоятелство, според Директора на ГДНП се явява основание за възобновяване на производството по издаване на административния акт – разрешение за търгуване с пиротехнически изделия за обект гр. Бургас ул. „Гочо И.“ № 30 – магазин „БИЛЛА“ към разрешение № 201704000747/20.12.2017 год. Направено е и позоваване на чл. 100 от АПК, съгласно който, възобновяването на административното производство може да се извърши по инициатива на административния орган издал акта – в случая ГДНП.

Предвид горното и на основание чл. 154, ал. 1, т. 2 от ЗОБВВПИ е извършена проверка на „ПАНДА ФОЙЕРВЕРКИ“ ЕООД в гр. Бургас ул. „Гочо И.“ № 30 – магазин „БИЛЛА“, в резултат на която е установено, че въпросния обект е преместваем такъв, поставен целогодишно на адреса и извършва търговска дейност. За резултатите от проверката е бил съставен констативен протокол и е даден срок за привеждане на обекта в съответствие с изискванията на закона. След извършена допълнителна проверка е установено, че въпросния преместваем обект не е приведен в съответствие с изискванията на чл. 35, ал. 3 от ЗОБВВПИ в дадения срок, а именно да бъде въведен в експлоатация като строеж по реда на ЗУТ и да отговаря на физическата защита на строежите за тази дейност.

Във връзка с горното, административния орган е посочил в мотивите си, че установеното с допълнителната проверка в периода 03.12.2020 год. – 21.12.2020 год. представлява открити нови обстоятелства, които са от съществено значение за издаването на акта, и при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство по смисъла на чл. 99, ал. 2 от АПК.

В мотивите на решението е направен и анализ на значимостта на обществените отношения, предмет на правната уредба на ЗОБВВПИ.

Като правно основание за постановяване на оспореното решение, Директора на ГДНП е посочил чл. 99, т. 1 и т. 2, чл. 100 от АПК.

Недоволен от така постановения административен акт, представляващия „ПАНДА ФОЙЕРВЕРКИ“ ЕООД е оспорил същия, по повод което оспорване е образувано настоящото производство. Заявено е твърдение, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при нарушаване на материалния закон. В подкрепа на това твърдение, на първо място е заявено, че в случая не са налице основанията за възобновяване на административното производство по чл. 99, т. 2 от АПК, доколкото промяната в материалния закон след издаване на административния акт не следва да се счита като новонастъпило обстоятелство, тъй като влизането в сила на законовите разпоредби действа винаги занапред. В жалбата са развити подробни доводи и по отношение твърдението за нарушаване на материалния закон, доколкото административния орган е извършил недопустимо стеснително тълкуване на относимите разпоредби на ЗОБВВПИ и по –конкретно на чл. 35, ал. 3 от същия. Направен е и анализ на текста на чл. 56, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ЗУТ, като е формулиран извод, че с издаване на разрешение за поставяне на съответния обект със съответното предназначение от компетентния за това орган, следва да се счита разрешен въпроса за съотношението между съответното предназначение (търговска дейност, която ще бъде извършена) и конкретния обект, що се отнася до спазването на правилата на ЗУТ и приложимата подзаконова нормативна уредба.

При служебно извършената проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт, настоящият съдебен състав констатира, че същият е произнесен от компетентен орган, в законоустановената форма, но при съществено нарушаване на административнопроизводствените правила за неговото издаване. Този извод се налага по следните съображения:

Нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК определя, че съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания за оспорване на административните актове по смисъла на чл. 146 от АПК.

В случая, разрешение № 201704000747/20.12.2017 год. е издадено от Директор на ГДНП, който се явява компетентен административен орган по смисъла на чл. 38, ал. 4 от ЗОБВВПИ. От своя страна, нормата на чл. 99 от АПК указва, че влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред - от органа, който го е издал. Съгласно нормите на ЗОБВВПИ, издаденото разрешение за търговия с пиротехнически изделия не подлежи на оспорване по административен ред, поради което, компетентен да постанови неговата отмяна е органа, който го е издал – Директор на ГДНП. В този смисъл, решението е постановено от компетентен административен орган в кръга на правомощията му. Спазена е и предвидената от закона писмена форма, като решението се съдържат и изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК. В съответствие с разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от АПК, отказа е съобщен на представляващия дружеството жалбоподател, което е удостоверено посредством нарочно изготвена разписка, подписана лично от представляващия дружеството жалбоподател.

Независимо от горното, настоящия съдебен състав намира, че при постановяване на Решение рег.№ 3286р-7410/15.02.2021 год. на Директора на ГДНП са допуснати съществени процесуални нарушения, обосноваващи неговата незаконосъобразност на собствено основание, като мотивите за този извод са следните:

Както се посочи, административния орган е обосновал наличието на предпоставките по чл. 99, т. 1 и т. 2 от АПК за възобновяване на административното производство по издаване на разрешение № 201704000747/20.12.2017 год. Съгласно текста на посочените правни основания, влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред - от органа, който го е издал, когато: 1. съществено е нарушено някое от изискванията за законосъобразността му и 2. се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство.

В мотивите на оспореното решение, административния орган се е позовал на предпоставката по чл. 99, т. 1 от АПК, приемайки, че при издаване на разрешението за търговия с пиротехнически изделия съществено е нарушено изискване за законосъобразността му – чл. 35, ал. 3 от ЗОБВВПИ. Приемайки наличието на предпоставките за възобновяване на административното производство, административния орган е ограничен от сроковете за това, регламентирани в чл. 102, от АПК. В този смисъл, съгласно нормата на чл. 102, ал. 1 от АПК, възобновяването на производството по чл. 99, т. 1 може да се направи в тримесечен срок от влизането в сила на акта. В случая, липсват доказателства, кога разрешение № 201704000747/ 20.12.2017 год. е било връчено на „ПАНДА ФОЙЕРВЕРКИ“ ЕООД, но с оглед твърдението на административния орган, че същото не е било оспорено, то е влязло в сила към месец януари 2018 год. С оглед на това, предвидения в чл. 102, ал. 1 от АПК тримесечен срок за възобновяване на административното производство е изтекъл много преди постановяване на оспореното решение. Посочения в нормата на чл. 102, ал. 1 от АПК срок е преклузивен такъв и неговото изтичане преклудира възможността на административния орган да възобнови производството по издаване на административния акт. В този смисъл, Директора на ГДНП е постановил оспореното решение извън процесуалния срок, регламентиран в цитираната правна норма. Така установеното процесуално нарушение е от категорията на съществените такива, които обосновават незаконосъобразност на административния акт на собствено основание.

По отношение на приетата за налична предпоставка на чл. 99, т. 2 от АПК, следва да се има предвид следното: за да приеме наличието на ново обстоятелство от значение за постановяване на разрешението за търговия с пиротехнически изделия, административния орган се е позовал на твърдяна законодателна промяна в разпоредбата на чл. 56 от ЗУТ, регламентираща преместваемите търговски обекти, а също и извършена в периода 03.12.2020 год. – 21.12.2020 год. проверка, която е установила, че обекта в гр. Бургас ул. „Гочо И.“ № 30 – магазин „БИЛЛА“ е преместваем такъв и не съответства на изискванията, въведени в чл. 35, ал. 3 от ЗОБВВПИ. Така формирания извод е неправилен, незаконосъобразен и постановен в противоречие със събраните по делото доказателства. Обстоятелството, че преместваемите обекти не съставляват строежи по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ не съставлява ново обстоятелство, възникнало след законодателна промяна в ЗУТ – ДВ бр. 25 от 2019 год. Още в първата редакция на ЗУТ – ДВ, бр. ДВ, бр. 1 от 2.01.2001 г., в сила от 31.03.2001 г., е включен чл. 56, който в тогавашната му редакция указва, че върху поземлени имоти могат да се разполагат преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности - павилиони, кабини, маси, както и други елементи на градското обзавеждане (спирки на масовия градски транспорт, пейки, осветителни тела, съдове за събиране на отпадъци, чешми, фонтани, часовници и други), които не са трайно свързани с терена. Нещо повече, с поредното изменение на ЗУТ - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г. в § 5 от ДР на ЗУТ е създадена нова т. 80, в която е дадено легално определение на понятието „преместваем обект“, съгласно което, това е обект, предназначен за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност, който може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и възможност да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. Съпоставката на така даденото легално определение с определението, дадено в § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ на понятието „строежи“, показна, че още към 2012 год. ясно са дефинирани двете понятия и безспорно „преместваемите обекти“ не съставляват „строежи“. В този смисъл, твърдението, обективирано в оспореното решение, че преместваемия обект не е строеж е ново обстоятелство е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с цитираната нормативна регламентация.

По мнение на настоящия съдебен състав не съставлява ново обстоятелство и констатацията, която според административния орган е установена в резултат на извършената в периода 03.12.2020 год. – 21.12.2020 год. проверка, която е установила, че обекта в гр. Бургас ул. „Гочо И.“ № 30 – магазин „БИЛЛА“ е преместваем такъв. Данни, че обекта в гр. Бургас, ул. „Гочо И.“ № 30 е преместваем и не съставлява строеж се съдържат още в докладната записка рег. № 434р-16905/28.11.2017 год. на началника на Второ РУ Бургас, адресирана до Директора на ГДНП чрез Директора на ОДМВР Бургас. В тази докладна записка е записано, че обекта представлява масивна метална конструкция (тип контейнер) с обща площ 21 кв.м., като съгласно приложено писмо от ДНСК София по № СТ *********/19.06.2014 год. е посочено, че обекта за търговия с пиротехнически изделия не попада в хипотезата на § 5, т. 38 от ЗУТ (не съставлява строеж), поради което не следва да бъде въвеждан в експлоатация – с издаване на разрешение за ползване или въвеждане в експлоатация. В този смисъл, обстоятелството, че въпросния обект е преместваем такъв е било известно на административния орган още при постановяване на първоначалното разрешение за търговия с пиротехнически изделия, а не както неправилно се твърди в решението след извършена проверка в периода 03.12.2020 год. – 21.12.2020 год. Цитираната докладна записка на началника на Второ РУ Бургас показва, че още към този момент ясно и недвусмислено се е правило разграничение между „преместваем обект“ и „строеж“, позовавайки се на нарочно писмо на ДНСК София, изготвено към 19.06.2014 год.

Предвид горното, съда приема, че в случая липсва възникването на нови обстоятелства по смисъла на чл. 99, т. 2 от АПК, които са от значение за постановения административен акт и които не са били известни на административния орган при постановяване на разрешението за търгуване с пиротехнически изделия.

 

По отношение на предпоставката по чл. 99, т. 2 от АПК, съда намира също, че е изтекъл преклузивния срок за възобновяване на административното производство. Съгласно чл. 102, ал. 2 от АПК, възобновяване на производство по чл. 99, т. 2 - 7 може да се направи в тримесечен срок от узнаване на обстоятелството, което служи за основание за отмяна или изменение на административния акт, но не по-късно от една година от възникване на основанието. Когато възникването на основанието предхожда издаването на административния акт, началният момент на срока за възобновяване е влизането в сила на акта. В случая, от цитираните по-горе обстоятелства се установява, че твърдяното ново обстоятелство (законодателната промяна на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ) е възникнало с изменение -  изм. ДВ, бр. 25 от 2019 год. в сила от 26.03.2019 год. Доколкото законодателната промяна е обнародвана в „Държавен вестник“, узнаването на същата от страна на административния орган се предполага от дата 26.03.2019 год. В този смисъл безспорно от 26.03.2019 год. е изтекъл преклузивния 3-месечен срок по чл. 102, ал. 2 от АПК. Към момента на постановяване на решението – 15.02.2021 год. е изтекъл и едногодишния срок от възникване на твърдяното основание – 26.03.2019 год. По отношение на твърдяното ново обстоятелство – че обекта е преместваем, административния орган е имал информация още към момента на постановяване на разрешението – 20.12.2017 год., поради което и по отношение на това обстоятелства е изтекъл преклузивния тримесечен срок за възобновяване на производството по издаване на административния акт.

В заключение, съда приема, че по отношение на предпоставката по чл. 99, т. 1 и т. 2 от АПК е изтекъл законовия срок за възобновяване на производството, а по отношение на чл. 99, т. 2 от АПК е налице и липса на възникнало ново обстоятелство, от значение за постановяване на административния акт, което да обоснове необходимостта от възобновяване на производството. Така констатираните нарушения на процесуалните правила се явяват съществени такива, които обосновават незаконосъобразност на решението на Директора на ГДНП, без необходимост от разглеждане на въпроса по същество.

По делото е направено искане за присъждане на разноски от двете страни в процеса. Като съобрази разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК и изхода на спора пред настоящата инстанция, в полза на жалбоподателя следва да се присъди сумата от 650,00 лева, 50,00 лева от които за платената държавна такса и 600,00 лева адвокатско възнаграждение за един адвокат, съгласно приложения договор за правна защита и съдействие. В представеното писмено становище на процесуалния представител на ответника е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съда намира така направеното възражение за неоснователно, доколкото заплатеното в случая адвокатско възнаграждение от 600,00 лева е към предвидения минимум от 500,00 лева съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд гр. Бургас, втори състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение с рег. № 3286р-7410/15.02.2021 год. на Директор на Главна дирекция „Национална полиция“ при МВР с което е възобновено производството по издаване на Разрешение с № 20170400747/20.12.2017 год., валидно до 19.12.2022 год., в частта по т. 2, с която е отменено издаденото разрешение за търговия с пиротехнически изделия на „ПАНДА ФОЙЕВЕРКИ“ ЕООД за търговски обект, находящ се на адрес гр. Бургас, ул. „Гочо И.“ № 30, магазин „БИЛЛА“.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Национална полиция“ при МВР да заплати на „ПАНДА ФОЙЕРВЕРКИ“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Цар Самуил“ № 57, ет. 1, представлявано от управителя Снежана Г.Д. сумата от 650,00 (шестстотин и петдесет) лева разноски по делото.   

 

 

 

 

 

 

 

 

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 -дневен срок, от съобщаването на страните пред Върховен административен съд.

 

 

СЪДИЯ: