№ 11
/ 06.01.2023г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО, в открито съдебно заседание на седми декември две хиляди и
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
2. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
Секретар:
Ивелина Въжарска
Прокурор:
Цвета Пазаитова
като
разгледа докладваното от съдия П.Господинова
к.а.н.дело №987
по описа на съда за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.63в от ЗАНН във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от Т.З.Т.
***, срещу Решение №99 от 23.08.2022г., постановено по анд №307 по описа за
2022г. на Районен съд Харманли. Твърди се, че решението е незаконосъобразно и
изводите на съда били погрешни. Актът за установяване на административно
нарушение бил издаден при наличие на допуснати съществени нарушения на
изискванията на чл.42, т.4 от ЗАНН – налице била непълнота при описанието на обстоятелствата
и фактите, при които било извършено нарушението. Липсвало посочване на
категорията и подкатегорията на управляваното превозно средство, което било
елемент от обективна страна на нарушението, поради което неправилен бил изводът
на съда, че доколкото МПС представлявало товарен автомобил Мерцедес, ставало
ясно и се подразбирало към коя подкатегория от категория N спадало това моторно
превозно средство. На практика имало разминаване в правната квалификация на
нарушението и неговото описание, доколкото липсвали посочени елементи от
състава на нарушението. По този начин, правото на защита на наказаното лице
било съществено нарушено, тъй като не можел да бъде наясно с всички факти от
състава на нарушението. Дори и да се приемело, че деянието било извършено, то
следвало да се има предвид разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, защото било първо
по ред и вследствие на него не настъпил вредоносен резултат. Явната
малозначителност на твърдяното нарушение се потвърждавала от обстоятелството,
че водачът се движел изключително бавно и към момента на полицейската проверка
вече бил спрял пред дома си, поради което следвало да се приложи чл.28 от ЗАНН.
Наказателно постановление било издадено от наказващия орган в нарушение в
чл.53, ал.1 от ЗАНН, защото не били изложени никакви мотиви относно
приложението на чл.28, б.А от ЗАНН. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и
на потвърденото с него наказателно постановление.
Ответната страна, Началник група към
ОДМВР Хасково, РУ Харманли, не изразява становище по жалбата.
Окръжна Прокуратура Хасково счита
жалбата за неоснователна, а обжалваното решение за правилно и законосъобразно,
като иска да бъде оставено в сила.
Хасковски административен съд, след като
прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания,
събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение
съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната жалба е допустима, като
подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице,
имащо право и интерес да обжалва съдебния акт – чл.210, ал.1 от АПК, и при
спазване на изискванията на чл.212 от АПК.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
С
обжалваното решение Районен съд Харманли е потвърдил Наказателно постановление
№ 22-0271-000432 от 29.04.2022г., издадено от Началник група към ОДМВР Хасково,
РУ Харманли, с което на Т.З.Т., за нарушение на чл.137а, ал.1 от Закона за
движението по пътищата и на основание чл.183, ал.4, т.7, пр. 1 от ЗДвП е
определено наказание глоба в размер на 50,00 лева. Въззивният съд приел, че не
били допуснати нарушения на материалния, нито на процесуалния закон при
издаването на обжалвания санкционен акт. Актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление били издадени от
компетентни органи. Спазени били разпоредбите на чл.40-43 от ЗАНН, както и
сроковете по чл.34 от ЗАНН. НП отговаряло на изискванията на чл.57 от ЗАНН. В АУАН
и НП ясно и недвусмислено било описано нарушението, за което била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, така че да разбере
за извършването на какво деяние бил обвинен, съответно не било нарушено правото
му на защита. Нарушение на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН не било
налице, предвид непосочването на категорията на процесното МПС. Действително в
АУАН и НП липсвала конкретната категория, към която да се числяло управляваното
от жалбоподателя превозно средство, но изрично в дадените описания на
нарушението било посочено, че МПС представлявало товарен автомобил Мерцедес
Спринтер .. ЦДИ. Направеното описание било достатъчно за изясняване на
обстоятелството, че процесното МПС спадало към някоя от подкатегориите за
категория N. Това
от своя страна водело до яснота за наказаното лице, че било длъжно при
управление на такава категория ППС да използва предпазен колан. Описанието на
извършеното нарушение съдържало всички обективни и субективни признаци от
състава му, съгласно изискванията на ЗАНН. От доказателствата по делото по ясен
и категоричен начин се установявало както извършването на нарушението, така и
неговият автор. Не били налице основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН.
Наложеното за извършеното нарушение наказание било правилно определено.
Така
постановеното решение е правилно.
Настоящият касационен състав намира
изводите на районния съд за съответстващи на доказателствата по делото и на
приложимото право. Районният съд е изложил подробни и обосновани мотиви и е достигал
до правилен извод за законосъобразността на НП, като касационният състав
споделя изложените мотиви, а доколкото възраженията, поддържани пред настоящата
инстанция преповтарят коментираните вече от районния съд, то на основание чл.221, ал.1 от АПК Хасковски
административен съд препраща към мотивите на въззивната инстанция.
Районният съд е обсъдил всички
доказателства – гласни и писмени такива, поотделно в тяхната съвкупност, и правилно
е установил относимите факти и обстоятелства за решаването на спора. Изводите на
РС Харманли са направени след обсъждане на значимите за разрешаването на спора
обстоятелства, както и всички наведени от жалбоподателя в него производство
доводи и възражения. Съдът е изпълнил задължението си за изясняване на
обективната истина, а във въззивното производството не са оборени фактическите
установявания в проведеното административнонаказателното производство.
Неоснователни са възраженията на
касатора за допуснато съществено процесуално нарушение с оглед неточно и
непълно описание на нарушението, доколкото в описанието за управляваното МПС
било посочено единствено, че е товарен автомобил Мерцедес, но пък не ставало
ясно от коя подкатегория N било
съответното МПС. Съгласно разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП водачите и пътниците в моторни превозни средства от
категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните
колани, с които моторните превозни
средства са оборудвани. От показанията на разпитаните по делото свидетели се
установи по безспорен начин, че на процесната дата и място жалбоподателят като
водач на товарен автомобил Мерцедес Спринтер .. ЦДИ, рег.№ Х **** ВВ, оборудван с обезопасителен колан, не го е използвал по време на
движение. При индивидуализацията на наказанието административнонаказващият
орган е съобразил цитираната разпоредба и е наложил предвиденото без възможност
за преценка наказание глоба. Нарушението е пълно описано с всички относими към
конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при
които е било извършено. От изложените в акта и наказателното постановление
факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено
и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение
на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и
да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му. Правилна е и
дадената правна квалификация на деянието, тъй като констатираното нарушение и
установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като
нарушена правна норма на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, както и на санкционната такава по чл.183, ал.4, т.7 пр.1 от ЗДвП. Неотразяването в АУАН и наказателното постановление
на конкретната подкатегория на товарния автомобил не води до извод за допуснато
съществено процесуално нарушение, съставляващо самостоятелно основание за
отмяна. Последното по никакъв начин не нарушава правото на жалбоподателя да
научи за какво е нарушение е образувано административнонаказателното
производство и за какво следва да понесе отговорност. Посочването на марката,
модела и категорията на МПС – товарен, е напълно достатъчно, за да се
индивидуализира деянието от обективна страна, като се има предвид и че съгласно чл.149 от ЗДвП превозните средства
се делят на категории, обозначени с латински букви, а в категория N – моторни превозни средства, проектирани
и конструирани основно за превоз на товари, са включени и трите подкатегории:
категория N1 – превозни средства от категория N с
технически допустима максимална маса не повече от 3,5 t; категория N2 –
превозни средства от категория N с
технически допустима максимална маса над 3,5 t, но не повече от 12 t; категория
N3 – превозни средства от категория N с
технически допустима максимална маса над 12 t, за които се предвижда по чл.137а
от ЗДвП водачите да използват обезопасителните колани. В конкретния случай
следва да бъде отбелязано, че няма спор, че автомобилът е бил оборудван с
колан, но не е бил използван от водача. В този смисъл въззивната инстанция правилно
е приела за доказано от обективна и субективна страна административното
нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, извършена е правилна квалификация на деянието и е
наложено съответното за извършеното нарушение наказание. Като е достигнал до тези
изводи районният съд е постановил решението си при правилно приложение на
закона.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал.2, пр.първо
от АПК съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№99 от 23.08.2022г., постановено по анд №307 по описа за 2022г. на Районен съд
Харманли, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 22-0271-000432 от 29.04.2022г., издадено от Началник група към
ОДМВР Хасково, РУ Харманли, с което на Т.З.Т., за нарушение на чл.137а, ал.1 от
Закона за движението по пътищата и на основание чл.183, ал.4, т.7, пр. 1 от ЗДвП е определено наказание глоба в размер на 50,00 лева.
Решението не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.