Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………………………
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в
публично заседание на двадесети юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа
докладваното от съдията т. дело N 728 по
описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно
съединени искове с правна квалификация чл. 127 вр. чл. 125, ал. 3 от ТЗ и чл. 86, ал.
1 от ЗЗД.
Ищецът А.Ж. твърди, че е била съдружник
в „С.б.с.“ ООД в периода от 1994 г. до 09.12.2015 г. Твърди, че е притежавала
300 дружествени дяла от капитала на дружеството с номинална стойност 5 лева
всеки един, равняващи се на 30 % от общия записан капитал. Твърди, че е
прекратила участието си в дружеството, на основание чл. 125, ал. 2 ТЗ, което
обстоятелство е потвърдено с решение № 470 от 09.03.2016 г. по т. д. №
15.07/2016 г., СГС, ТО, VI-8 с-в. Твърди
отправянето на покана до дружеството да й заплати сумата, полагаща й се по
закон след прекратяване на членственото правоотношение, а именно паричната равностойност на притежаваните от
нея дружествени дялове. Предвид липсата на изпълнение на това задължение, моли
ответното дружество да бъде осъдено да й заплати следните суми: 150 000
лева /посочената сума е съобразена с допуснатото с определение от о.с.з. на 20.06.2018
г. изменение в размера на иска за главницата/, представялваща парична
равностойност на дяловото участие на ищцата в „СБС – С.Б.С.“ ООД, към месец
декември 2015 г., през който е настъпило прекратяването на членственото й
правоотношение; 2 922.50 лева, представляваща мораторна лихва върху
претендираната главница, считано от 02.11.2016 г. до 14.02.2017 г., както и
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на исковата
молба до окончателното плащане на дължимата сума. Претендира направените в
производството разноски.
Ответникът „СБС – С.Б.С.“ ООД подава
отговор, с който оспорва предявените искове. Оспорва дължимостта на предявените
суми по основание и размер. Твърди, че дружеството е декапитализирано и на
напусналия съдружник не се дължи плащане. Делът на напусналия съдружник следва
да послужи за покриване на загубите, като по този начин ще се реализира
отговорността му. Поради недоказаност на главния иск счита за неоснователен и
акцесорния такъв по чл. 86 ЗЗД. Моли съда да отхвърли исковете, като му присъди
направените по делото разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл.
235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
От приетите по делото и неоспорени от страните писмени доказателства,
както и от извършената от съда справка по партидата на дружеството „СБС – С.Б.С.“ ООД, ЕИК********в Търговския регистър към Агенция по
вписванията /ТР/ се установява, че на 09.06.2015 г. на ответното дружество е
връчено предизвестие от ищцата за прекратяване на участието й в дружеството в
хипотезата на чл. 125, ал. 2 от ТЗ. В чл. 29 от обявения в ТР дружествен
договор е предвидено, че предизвестието следва да е направено 6 месеца преди
прекртяването. Ето защо следва да се приеме, че членственото правоотношение на
ищцата с ответното дружество е прекратено, считано от 9.12.2015 г. при
хипотезата на чл. 125, ал. 2 от ТЗ. Към този момент ищцата притежава дялово
участие в капитала на дружеството от 30 % - 300
дружествени дялове, всеки с номинал 5 лева, като притежаваните от нея дружествени дялове не
са й заплатени след напускане на дружеството.
Разпоредбата
на чл. 125, ал. 3 ТЗ е императивна и предвижда, че при прекратяване участието
на съдружник му се изплаща сума, определена по размер съобразно участието на
съдружника в капитала на дружеството по счетоводен баланс към края на месеца,
през който е настъпило прекратяването /така решение № 224/10.09.2010 г. на ВКС,
ІІ ТО, по т. д. № 765/2008 г. и решение № 120 от 10.07.2012 г., по т. д. №
781/2011 г. на ВКС, ІІ ТО/. Имуществената последица по ал. 3 ТЗ е правото на
съдружника да иска паричната равностойност на дружествените си дялове.
Предпоставка за уважаване на иска е да е прекратено участието на съдружника, обезщетението
да не е изплатено от дружеството, като изплащане на равностойност на
дружествения дял се извършва, когато сумата на активите превишава сумата на
тази част от пасива, която се включва при формирането на капитала към момента
на прекратяване на участието - така решение № 100 от 07.02.2013 г., по т. д. №
665/2011 г. на ВКС, І ТО. По делото се
установява, че към датата 09.12.2015 г. ищцата е прекратила участието си в
ответното дружество, поради което имуществените последици от това прекратяване
се уреждат съобразно счетоводен баланс към края на месец декември 2015 г. Неоснователни
са доводите на ответника, че прекратяването на членствените правоотношения
настъпва от момента на вписване на напускането на ищцата в ТР, а именно
12.03.2016 г. Прекратяването на участието в дружеството с ограничена отговорност от
съдружник е упражняване на негово потестативно право, при което изтичането на
срока на предизвестието има автоматичен прекратителен ефект спрямо членственото
правоотношение /в този смисъл решение №
46/22.04.2010 г. на ВКС, ТК, II ТО по т.дело № 500/2009 г./. След
прекратяването на членството между напусналия съдружник и дружеството възникват
облигационни отношения във връзка с неуредени имуществени последици. Те се
уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е
настъпило прекратяването. Прекратяването на членството поради доброволно
напускане настъпва с изтичане на срока на предизвестието, като съдбата на
освободените дялове е предмет на едно бъдещо решение на Общото събрание, което
не може да предопределя напускането на съдружник при условията на чл. 125, ал.
2 ТЗ. В този смисъл във вътрешните отношения между съдружниците последиците от прекратяване
на членственото правоотношение настъпват с изтичане на срока на предизвестието,
съответно уреждането на имуществените
отношения следва да стане, въз основа на счетоводен баланс към края на месеца,
през който е настъпило прекратяването, а не въз основа на счетоводен баланс,
изготвен в края на месеца, през който е вписано това обстоятелство в ТР.
По спорния размер на дължимия в парично изражение и подлежащ на изплащане
дял са допуснати и изслушани две
заключения на съдебно-счетоводни експертизи, съответно на вещото лице П. и вещото
лице Ш..
Относно спорния по делото въпрос за начина на
изчисляване на равностойността на дружествения дял е налице константна практика на ВКС, обективирана в решение № 10
от 10.09.2012 г., по т. д. №
502/2010 г. На ІІ ТО; , решение № 64 от 09.06.2009 г., по т.д. №
504/2008 г. на ІІ ТО; решение № 100 от 07.02.2013 г., по т.д. 665/2011 г. на І
ТО; решение № 466 от 30.06.2008 г., по т. д. № 112/2008 г. на ІІ ТО и др., която приема, че за да се определи стойността на
дяловете на прекратилия участието си съдружник в дружество с ограничена отговорност,
следва от актива по счетоводния баланс да се вземе стойността на дълготрайните
материални активи на дружеството /напр. земя, сгради/, други нематериални активи и краткотрайни материални
активи, а от пасива - задълженията на дружеството /т. е. без собствения капитал, резервите
и финансовия резултат/. При
съпоставяне на двете величини, ако сумата на активите е по-висока от
задълженията, се получава условно наречен чист актив, стойността на който се
разделя на броя на дяловете, формиращи капитала на дружество. Паричната
равностойност на дяловете на прекратилия участието си съдружник се равнява на
произведението от броя на притежаваните дялове и определената стойност на един
дружествен дял. Записванията в пасива на баланса на собствения капитал и резервите
не участват при формиране на равностойността на дяловете на съдружника.
Видно както от съставения от
дружеството счетоводен баланс към 31.12.2015 г., анализиран от вещите лица и до
двете изслушани по делото съдебно-счетоводни експертизи, „СБС - С.Б.С.“ ООД е
декапитализирано и размерът на собствения му капитал е отрицателна величина - минус 44 000 лева. Установява се, че
активите на дружеството се състоят от инвестиции в асоциирани предприятия, като
дружеството притежава 29.27% от акционерния капитал на „С.Б.С.“ АД или
292 723 броя акции с номинална стойност
от 5 лева или на обща стойност от
1 463 615 лева. И в двете заключения се обсъждат данните от обявения
в ТР консолидиран ГФО към 31.12.2015 г. на „С.Б.С.“ АД Констатациите на вещите
лица в тази част не различават, а именно, че съобразно данните в този отчет
размерът на балансовата стойност на активите на акционерното дружество възлиза
на 7170 00 лева, а размерът на балансовата стойност на задълженията е 1 140 000
лева. Следователно размерът на балансовата стойност на собствения капиталл на
акционерното дружество е 6 030 000 лева. Ответникът притежава
29.27 % от акционерния капитал на „С.Б.С.“ АД, съответно такъв процент от
собствения капитал на акционерното дружествот са негова собственост.
Притежаваните от ответника 292 723 броя акции в капитала на ответното
дружество възлизат на стойност от 1764981 лева. Съдът намира, че следва да
кредитира заключението на вещото лице П. и да коригира счетоводния баланс на
ответното дружество към 31.12.2015 г. с тази сума. Изчислени по този начин чистата стойност на
активите на ответното дружество възлизат на 1 000 000 лева. Притежаваните
от ищцата дялове в капитала на ответното дружество са 300 броя, формиращи 30 %
от общо записания капитал или стойността на един дял спрямо чистата стойност на
активите на ответника към 31.12.2015 г. възлиза на 1000 лева или общо 300000
лева. Съдът не кредитира начина на изчисления, направен от вещото лице Ш.. При определяне равностойността на
дружествените дялове на ищцата това вещо лице
е приложило наред с метода на чистата стойност на активите и оценка
по метода на капитализиране на дохода, като е взело предвид борсовите цени на
акциите. Съгласно утвърдената съдебна практика, законът не допуска
изчисляването на размера на дружествения дял да става на база пазарна цена на
активите, а това може да стане само в случай на ликвидация на дружеството,
когато наличните активи ще бъдат осребрени по тяхната пазарна стойност и на
всеки съдружник ще се изплати съответствуващия му се ликвидационен дял, но
правото на последния се свързва с прекратяване на дружеството, а настоящият
случай не е такъв. Затова и
настоящият съдебен състав кредитира изчисленията, направени от вещото лице П..
Предвид изложеното Съдът намира
предявения от ищцата иск за главницата в размер на 150 000 лева за
основателен и доказан, поради което същият следва да бъде уважен изцяло.
Разпоредбата начл. 125, ал. 3 от ТЗ е императивна и не съществува възможност
имуществените последици между дружеството и съдружника да бъдат уредени по
различен от установения от законодателя начин. При уговорка в дружествения
договор в противен смисъл, последната се замества по право от повелителната
разпоредба на закона, която по императивен начин определя и момента, към който
следва да се изготви счетоводен баланс на дружеството, служещ за база на
уреждане на имуществените отношения на съдружник при прекратяване на членството
си в дружеството. След като с императивната норма на чл. 125, ал. 3 от ТЗ са определени момента и начина на изчисляване на дължимата от дружеството
стойност на дружествения дял на прекратилия участието си съдружник, то от момента на осъществяване на всички
факти по прекратяване на членството, бившият съдружник има парично вземане за
дяловете си от дружеството, т.е. дружеството става негов длъжник. Затова следва да се приеме, че задължението
на дружеството е с определен
падеж по смисъла на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД и за издадането в забава не е
необходимо да се изпраща покана. В
случая ищецът е изпратил покана за плащане и претендира законна лихва от
по-късен момент, а именно от 02.11.2016
г. до 14.02.2017 г. Предвид гореизложеното, следва да се приеме, че претенцията
му за заплащане на законна лихва за този период е основателна. Размерът на
дължимата законна лихва върху главницата от 150 000 лева за периода от
02.11.2016 г. до 14.02.2017 г., определен от Съда по реда на чл. 162 от ГПК и с
помощта на онлайн лихвен калкулатор, възлиза на 4375.35 лева.
Предвид принципа на
диспозитивното начало искът следва да бъде уважен за предявения от ищеца размер
от 2922.50 лева.
При този изход на производството, ищецът
има право на направените разноски в производството, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК, включително и разноските, направени във връзка с обезпечаване на
исковете - арг. от т. 5 на Тълкувателно решение на ОСГТК № 6/2012 г. Съдът
намира, че на ищеца следва да се присъдят поисканите в представения на
20.06.2018 г. списък по чл. 80 от ГПК разноски за заплатена държавна такса в
размер на 4116.90 лева /ищецът е заплатил общо държавна такса по исковете в
размер на 6116.90 лева, но предвид изрично заявеното му искане за
възстановяване единствено на сума от 4116.90 лева и забраната за произнасяне „свръхпетитум“, то
Съдът определя като дължими разноски за държавна такса единствено поисканите от
ищеца в списъка такива/; заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 3500
лева и 500 лева депозит за вещо лице. На
ищеца не се дължат останалите поискани със списъка на разноските по чл. 80 ГПК
суми. Ищецът не е представил доказателства, че е заплатил държавна такса в
обезпечителното производство в размер на 15 лева. От представеното извлечение
от разплащателната сметка на адв. Г. не се установява, че платената от ищцата
сума за адвокатски хонорар от 1000 лева по договор от 13.01.2017 г.
представлява заплащане на възнаграждение за осъществено от адв. Г. процесуално
представителство именно по делото на САС, по
което е допуснато обезпечение на бъдещите искове на ищцата.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
„СБС – С.Б.С.“ ООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, р-н „Подуяне“, ул. „********, да заплати на
А.П.Ж., ЕГН **********,***, на на основание чл. 127 вр. чл. 125, ал. 3 от ТЗ,
сумата от 150 000 лева /сто и петдесет хиляди лева/, представляваща
равностойността на притежаваните от А.П.Ж. 300 дружествени дяла от капитала на
„СБС – С.Б.С.“ ООД, дължима поради прекратяване на членственото й
правоотношение в хипотезата на чл. 125, ал. 2 от ТЗ, считано от 09.12.2015 г.,
ведно със законната лихва от 15.02.2017 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА
„СБС – С.Б.С.“ ООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, р-н „П.“, ул. „********, да заплати на А.П.Ж.,
ЕГН **********,***, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 2922.50 лева /две хиляди деветстотин двадесет и два
лева и 50 ст./, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от
02.11.2016 г. до 14.02.2016 г. вкл.
ОСЪЖДА
„СБС – С.Б.С.“ ООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, р-н „П.“, ул. „********, да заплати на А.П.Ж.,
ЕГН **********,***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, разноски по
производството в размер на 8116.90 лева /осем хиляди сто и шестнадесет лева и
90 ст./
Решението може да бъде обжалвано пред
Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: