Р Е
Ш Е Н
И E
№ 68
гр. А., 17.06.2019 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
А.кият районен съд - наказателна колегия, ІІ
състав, в публично заседание на единадесети юни две хиляди и деветнадесета
година, в състав :
Председател : Мария Джанкова
Съдебни заседатели : .…….....…………
Членове : ........……………..
при секретаря Яна Петкова и в присъствието на прокурора…………………., като
разгледа докладваното от съдията М.Джанкова АН
дело № 152 по описа
за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е
образувано по жалба на П.А.К., ЕГН **********, действащ в качеството на
управител на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** против Наказателно постановление (НП) №
02-0002038 / 02.04.2019г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда”- гр.Б., с което на „***“ ЕООД, ЕИК ***,
за нарушение на чл.62, ал.1 във вр. с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда (КТ), на основание
чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от КТ е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2500,00 (две хиляди
и петстотин) лева. В жалбата се поддържа становище, че при съставяне на акта
за установяване на административно нарушение (АУАН) и издаване на обжалваното
НП са допуснати процесуални нарушения, довели до неизясняване в цялост на
фактическата обстановка по случая. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез
процесуалния си представител адв.С.К. - БАК поддържа жалбата на посочените в
нея основания за незаконосъобразност и неправилност на НП, поради което и моли
за пълната му отмяна. Ангажира гласни доказателства.
Административно
наказващият орган, след редовно призоваване се представлява от процесуален
представител - юрисконсулт И.-Н., която изразява становище за неоснователност
на жалбата. Оспорва я изцяло и
пледира за потвърждаване на НП, като
законосъобразно и правилно издадено. Сочи доказателства.
Съдът с оглед събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, счита, че НП следва да бъде изменено, поради следните
съображения :
На 31.01.2019 г.
по повод постъпили сигнали за нарушения на трудовото законодателство била извършена проверка от Д.И.И., А.З.Д. и И.П.Д., трите служители в Д“ИТ“ - Б. в кравеферма,
находяща се в с.П., община А. и стопанисвана от „***“
ЕООД, ЕИК ***. На заварените да работят в обекта две лице били предоставени за
попълване справки по чл.402 , ал.1, т.3 от КТ, като единият от двамата - непълнолетният
Й. А. И. удостоверил писмено и срещу подпис, че заема длъжността „работник“,
при уговорено месечно трудово възнаграждение в размер на 560,00 лева и с
работно време от 08:00 часа до 17:00 часа, с почивка в работния ден – 1 час,
почивен ден в седмицата - неделя. Обяснил, че е договорил условията на труд и
заплащане с управителя.
От показанията на актосъставителя Д.И.И. ***,
разпитана в качеството й на свидетел, се установява, че при направената
проверка непълнолетният Й. А. И. се намирал в стопанска постройка - навес и
пренасял сено. Разказал подробно пред проверяващите, представители на
инспекцията по труда какъв е начина на работа в кравефермата и конкретизирал,
че неговата дейност е свързана с хранене, доене и почистване на животните. Декларирал,
че няма сключен трудов договор, но работи в обекта от 28.01.2019 г.
При последващата проверка на документи на 07.02.2019г.и на
19.02.2019г. се установило, че за Й. И. няма сключен трудов договор.
За резултатите от
извършената проверка е съставен Протокол № ПР 1905478/19.02.2019 г., в който
като едно от констатираните нарушения е посочено, че е допуснат до работа на
длъжност „работник“, в обект стопанисван от „***“ ЕООД, непълнолетния Й. А. И.,
роден на ***г., без разрешение на Д“ИТ“ и в нарушение на чл. 303, ал.
3 от Кодекса на труда.
Същият ден е
съставен АУАН № 02-0002038 / 19.02.2019 г. След съставянето на акта същият е
подписан от актосъставителя, от двамата свидетели по
акта и нарушението, както и от упълномощения представител на
дружеството-жалбоподател – св.К. Г. К., на която е връчен препис от акта срещу
разписка.
Административно
наказващият орган е приел, че нарушението е установено от фактическа страна и е
издал обжалваното наказателно постановление, с което е наложил санкцията. И
според АНО, както и според актосъставителя,
жалбоподателят е нарушил чл.62, ал.1 вр. с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда.
При така
изложените факти съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена
от надлежна страна в законоустановения седемдневен
срок по чл. 59 от ЗАНН и е допустима – НП е връчено на 04.04.2019
г., а жалбата срещу него е подадена на 11.04.2019 г.
Актът за
установяване на административно нарушение и Наказателното постановление са
издадени по реда, предписан в закона, от компетентни държавни органи и съдържат
изискуемите съгласно разпоредбите на чл. 42
и чл. 57 от ЗАНН реквизити. В същите подробно и точно е индивидуализиран както
нарушителя, така и самото нарушение с всички негови съставомерни
признаци, обстоятелствата, при които е извършено, като правилно е посочена
съответстващата му правна квалификация. Поради това съдът намира, че при
реализирането на административно наказателната отговорност спрямо дружеството -
жалбоподател не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да
опорочават производството и да представляват формална предпоставка за отмяна на
наказателното постановление.
Според настоящата
съдебна инстанция от доказателствата по делото се установи, че жалбоподателят е
осъществил състава на административното нарушение по чл. 62, ал.1 вр. с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда, съгласно
който текст отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат
само като трудови правоотношения и „Трудовият
договор се сключва в писмена форма“. От обективна
страна се доказа, че дружеството-жалбоподател е имало качеството на работодател
по смисъла на § 1, т. 1 от
ДР на КТ и като такъв е допуснал непълнолетния Й. А., да извършва
трудова дейност в обект – кравеферма, стопанисвана от „***“ ЕООД без сключен
трудов договор. Доколкото произтичащото от законовата разпоредба задължение е
за неприемане на работа без трудов договор, т. е. за бездействие,
санкционираното дружество е осъществило изпълнителното деяние със самото
допускане до работа на лицето. Административно наказателната отговорност на
жалбоподателя е ангажирана в качеството му на юридическо лице при условията на чл. 83, ал. 1
от ЗАНН – за неизпълнение на задължение към държавата или общината
при осъществяване на дейността му, като тази отговорност е обективна и безвиновна, поради което наличието на вина не е необходим
елемент на деянието, а за реализирането й е достатъчно обективното
осъществяване на забранените от закона действия.
Неоснователно е
възражението на жалбоподателя, че по време на проверката Й. А. не е бил на
работа, а се е намирал в обекта, защото обичал животните. От събраните по
делото доказателства по категоричен начин се доказа обратното, а именно, че в
деня на проверката непълнолетният Й.
(навършени 16 години) е изпълнявал задълженията, присъщи за длъжността работник
в кравеферма: от показанията на актосъставителя и св.
по акта се установи, че лицето е било ангажирано с трудова дейност, като е
пренасяло слама и почиствала на животни. Освен това непълнолетният декларирал, че изпълнява конкретната длъжност
в обекта, с определено работно време и вече уговорени условия на труд и трудово
възнаграждение.
Жалбоподателят не
ангажира убедителни доказателства, от които да се установи, че Й. И. не е
попълнил предоставената му от проверяващите справка. Самият пълномощник на
дружеството-жалбоподател не е оспорил пред съда, че подписът под изявленията на
непълнолетния в Справката по чл.402 от КТ, е положен именно от Й. И.. В
потвърждение на този факт са изявленията и бащата на непълнолетния – св.А. И.,
който категорично разпозна в находящия се в делото
документ (на л.12) подписа на сина си, макар да заяви, че почеркът е на друго
лице. Предвид изложеното се налага
извода, че отразените в справката изявления
изхождат от непълнолетния И. и не се опровергават от останалия събран по
делото доказателствен материал. Относно показанията
на св.К. К. и св.А. И. съдът намира, че същите не следва да бъдат кредитирани в
частта им, касаеща причините за пребиваването на
непълнолетния Й. в кравефармата. От една страна
същите са в противоречие и се опровергават от заявеното от останалите трима
свидетели – И., Д. и Динев, трите участвали лично в проверката и
възпроизвеждащи пред съда преките си възприятия, за разлика от К. и И., които
заявяват, че не са очевидци, а освен това са и във връзка с дружеството –
жалбоподател, както следва: първата – съпруга на управителя и негов генерален
пълномощник, а вторият – в трудово правоотношение. Освен това изготвените в
хода на административното производство документи – протокол, справка и др.,
съдържащи данните за резултатите от извършената проверка, доколкото са
съставени по надлежния ред и съдържат изискуемите реквизити, са годно доказателствено средство и съдържанието им не беше
опровергано от жалбоподателя.
Всичко изложено
навежда и на извода, че в деня на проверката непълнолетният Й. А. И. е полагал труд в кравеферма в с.П., в
полза на дружеството-жалбоподател, стопанисващо този обект без разрешение на
ДИТ и без сключен трудов договор.
От фактическа
страна е безспорно установено, че при извършената на 31.01.2019 г. проверка от
контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр.Б., работодателят не е сключил трудов договор в писмена форма с
Й. А. И..
С неподписването
на договор в писмена форма работодателят не е изпълнил задълженията си по чл. 414, ал. 3 вр. с чл. 62, ал. 1
от КТ, поради което правилно е ангажирана отговорността му.
Предвид
изложеното, съдът намира, че обжалваното НП е и материално законосъобразно,
като отговорността на дружеството-жалбоподател е била правилно ангажирана.
Съдът намира
обаче, че неправилно АНО е индивидуализирал размерът на имуществената санкция,
която следва да се наложи на жалбоподателя.
По делото липсват
данни и доказателства за други подобни нарушения, извършени от дружеството
преди настоящото. Освен това, съгласно чл. 27 от ЗАНН, административното наказание се определя съобразно разпоредбите
на този закон
в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение, като при
определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите
за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства,
както и имотното състояние на нарушителя. При издаване на наказателното
постановление административният орган не е изложил мотиви, които да обосновават
определения размер на имуществената санкция от 2500,00 лева, при предвиден от
законодателя размер от 1500 до 15 000 лева. По делото липсват доказателства, от
които да се направи обоснования извод, че така определеният размер на санкцията
е правилен и законосъобразен, като следва да се има предвид, че мотивите за
определяне размера на наказанието е недопустимо да се извеждат по тълкувателен
път. Ето защо, настоящият съдебен състав, след като съобрази тежестта и характера
на нарушението, намира, че с оглед целите на административните наказания,
визирани в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН,
на дружеството следва да бъде определен размер на наложеното наказание към
минималния предвиден от законодателя в нормата на чл. 414, ал. 3 КТ, а именно 1 500 лева, който е подходящ да
осъществи функциите на административното наказание, свързани със специалната и
генерална превенция.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, А.кият районен съд,
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 02-0002038 / 02.04.2019г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”- гр.Б., с което на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя П.А.К., ЕГН **********, за нарушение на чл.62, ал.1 във вр. с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда (КТ), на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2 500,00 (две хиляди и петстотин) лева като намалява размера на наложената санкция от 2 500,00 лева на 1 500,00 (хиляда и петстотин) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от съобщението на страните пред Б.кия административен
съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: