№ 789
гр. Варна, 11.02.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20253100500241 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на М. И. Н. чрез
адвокат И. В. срещу решение № 3568 от 14.10.2024 г., постановено по гр.д.№ 3283 по описа
за 2024 г. на Районен съд – Варна, четиридесет и втори състав, в следните части:
1/ с която е обявено, че вината за разстройството на брака е на двамата съпрузи;
2/ с която е определен следният режим на лични отношения на бащата А. Я. Н. с детето
А. А. Н.: бащата има правото да вижда и взема детето всяка първа и трета седмица от месеца
в дните събота и неделя от 10 часа в събота до 16 часа в неделя с преспиване при бащата; за
Великден, Коледа и Нова година - първата половина от великденските и коледните празници
на всяка четна година и първата половина от новогодишните празници на всяка нечетна
година, съответно от 10 часа на първия почивен ден до 10 часа на последния от първата
половина на празничните дни, с преспиване при бащата; на рождения ден на детето бащата
има право да бъде с него за времето от 16 часа до 18 часа, както и при желание и съгласие на
майката да присъства на организирания от майката празник на детето по повод рождения му
ден; 30 дни през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск, като за
осъществяване на режима до първи май на всяка календарна година майката следва да
уведоми писмено бащата кога ще ползва платения си годишен отпуск, а бащата до
петнадесети май на същата година следва да уведоми писмено майката кои дни, извън
нейния отпуск, ще прекара с детето, а ако майката не уведоми бащата, последният до
петнадесети май на същата календарна година следва да определи тези дни и да уведоми за
това майката; за изпълнение на режима на личен контакт бащата ще взема детето от дома на
майката и ще го връща обратно; в периодите, в които бащата е извън страната - всяка втора
и четвърта сряда от месеца той да може да вижда детето за времето от 16 часа до 17 часа
чрез аудио- и/или видеовръзка с максимална продължителност 30 минути и съобразяване с
часовото време за България.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
решението. Сочи се, че съдът въобще не е взел предвид свидетелските показания на бабата
на детето по майчина линия /нито ги е описал, нито коментирал/, но е базирал изводите си
на показанията на бабата по бащина линия. Оспорва се, че съпругата има вина за
1
разстройството на брака, като се твърди, че причината за разделите между страните е било
именно поведението на ответника, който злоупотребява с алкохол, липсва от дома, когато е в
страната, проявява лошо отношение към нея. По отношение на режима на лични отношения
намира, че възрастта на детето и обстоятелството, че то не е оставало насаме с баща си водят
до извод за един друг режим на лични контакти, тъй като детето не е свикнало с него и
никога не е било без присъствието на майката. Счита се, че следва да бъде отчетено и
разстоянието между Варна /местоживеенето на бащата/ и село Чернево /местоживеенето на
майката и детето/.
Иска се да бъде отменено решението в обжалваните части, като се обяви, че вина за
разстройството на брака има само мъжът и се определи режим на лични отношения на
бащата с детето, както следва: до навършване на тригодишна възраст – от 10 часа до 17 часа
всяка нечетна събота и неделя без преспиване и в присъствието на майката; след
навършване на тригодишна възраст – всяка първа и трета седмица от месеца от 17 часа в
петък до 17 часа в неделя с преспиване и без присъствието на майката; двадесет дни през
лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск; първата половина от великденските и
коледните празници на всяка четна година и първата половина от новогодишните празници
на всяка нечетна година, съответно от 10 часа на първия почивен ден до 10 часа на
последния от първата половина на празничните дни с преспиване при бащата.
Въззиваемата страна А. Я. Н. чрез адвокат А. Г. в писмен отговор е оспорила жалбата
като неоснователна, като подробно е изложила аргументите си за правилността и
законосъобразността на обжалваното решение и иска неговото потвърждаване. Акцентира
се, че е налице твърде противоречево поведение на майката – от една страна не дава детето
на бащата, а от друго твърди, че той не може да се грижи за него. Също така се изтъква, че
майката не спазва оппределените от първоинстанционния съд привременни мерки, а
аргументът за разстоянието между Варна и Чернево намира за несериозен.
Иска се да бъдат приети като доказателства молба от бащата за образуване на
изпълнително дело за осъществяване на режим на лични отношения с детото по
привременните мерки и молба от майката по това дело.
В законовоопределения срок е постъпила насрещна въззивна жалба от А. Я. Н. чрез
адвокат А. Г. в частта на решението досежно определеният режим на лични отношения на
бащата с детето, като се твърди незаконосъобразността му. Сочи се, че така определеният
режим не е в интерес на детето. Конкретен петитум не е формулиран.
На основание член 267, алинея 1 от ГПК при извършената служебна проверка съдът
констатира, че въззивната жалба е допустима – депозирана е от активно легитимирана
страна по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по член 259, алинея 1 от
ГПК, отговаря на изискванията за редовност по член 260 и член 261 от ГПК.
Насрещната въззивна жалба също е допустима – депозирана е от активно легитимирана
страна по делото, имаща правен интерес от предявяването й, в срока по член 263, алинея 2
във връзка с алинея 1 от ГПК, отговаря на изискванията за редовност по член 260, точки 1, 2,
2
3 и 7 и на член 261 от ГПК, но не и на изискването по член 261, точка 4 от ГПК, тъй като не
е формулиран конкретен петитум към въззивната инстанция.
По искането за приемане като доказателства на приложените писмени такива от
въззиваемата страна с отговора на въззивната жалба съдът следва да се произнесе в съдебно
заседание след уточняване на фактите и обстоятелствата, които ще се доказват с тях.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на въззиваемата страна А. Я. Н. в петдневен срок, считано от
получаване на съобщението, с писмена молба с препис за насрещната страна изрично и ясно
да формулира петитум на насрещната си въззивна жалба – как конкретно иска да се
произнесе съдът по отношение на режима на лични отношения с детето, а също така какво
цели да докаже чрез приложените към отговора писмени доказателства.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.03.2025 година
от 10,00 часа, за която дата и час да се призоват страните.
НАПЪТВА на основание член 273 във връзка с член 140, алинея 3 от ГПК страните
към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба
посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно
уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите
извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание член 78, алинея 9
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3