Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, .2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на четиринадесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Поля Георгиева разгледа
гр.д. № 14873 по описа за 2013г. на
съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството е
предявен от „Г.у.с.и в.” ЕАД *** против „Е.” ООД *** иск с правно основание
чл.439 ГПК за признаване за установено, че не дължи сумата 430 794.69лв., предмет
на изп.д.№ № 18/2013г. и изп.д.№
19/2013г. по описа на ЧСИ М.Г..
В исковата молба ищецът излага,
че е длъжник на ответника за парични суми по изпълнителен лист от 16.10.2006г.,
издаден по гр.д.№ 2181/2006г. по описа на СРС, 53 състав, и по изпълнителен
лист от 10.03.2011г., издаден по т.д.№ 1541/2010г. на СГС. По молба на ответника
било образувано изп.д.№ 379/2010г. по описа на ЧСИ И.М.-К.за
събиране на вземанията по първия изпълнителен лист, съответно образувано изп.д. № 640/2011г. по описа на ЧСИ И.М.-К.за събиране на
вземанията по втория изпълнителен лист. Впоследствие тези дела били
преобразувани съответно в изп.д.№ 18/2013г. и №
19/2013г. по описа на ЧСИ М.Г.. Въз основа издадено от нея удостоверение към
22.10.2013г. задълженията му към ответника /взискател/
са в размер на 411 479.11лв. по изп.д.№
18/2013г. и 19 315.52лв. по изп.д.№ 19/2013г.
или общо 430 794.69лв., която сума твърди да не дължи поради погасяване
чрез плащане в резултат на проведеното в изпълнителните производства
принудително изпълнение. В тази връзка твърди, че след образуване на изп.д.№ 379/2010г. и изп.д.№
640/2011г. на ЧСИ И.К., по реда на чл.456 ГПК ответникът бил присъединен като взискател по изп.д.№ 43/2011г. и изп.№ 51/2011г. по описа на ЧСИ Т.М., по които с две
постановления от 11.10.2011г. на основание чл.496 ГПК му били възложени
недвижими имоти в гр.Бургас и гр.Китен, като по този начин задълженията му по изп.д.№ 640/2011г. и изп.д.№
379/2010г. от 21.10.2011г. /влизане в сила на постановленията/ били погасени до
размера на сумата 276 251.66лв. Едновременно с това с постановление от
12.10.2011г. на ЧСИ И.К. по изп.д.№ 640/2011г. на
основание чл.510 ГПК на ответника било възложено вместо плащане вземане на ДП
„Строителство и възстановяване”, на което е правоприемник, към Община Никопол,
произтичащо от договор от 11.09.2007г. за извършени СМР. За вземането било
образувано т.д.№ 143/2012г. на Пл.ОС с одобрена съдебна спогодба между „Е.” ООД
***, в изпълнение на която общината превела по банковата сметка на ответника
сумата от 180 000лв. Наред с това сочи, че на 12.04.2012г. по молба на
ответника и в обезпечение на вземанията му по изп.д.№
640/2011г. ЧСИ К.наложила възбрана върху недвижим имот-ПИ с пл.№ 411 в
гр.София, район Красно село, местността НПЗ „Средец”, който е собственост на „К.”
АД, придобит от ГУСВ след проведен търг. По специалната сметка на ЧСИ постъпила
сумата от 300 000лв. от осъществената продажба на имота. По описания
по-горе начин поддържа задълженията му към ответника по издадените изпълнителни
листи и образуваните въз основа на тях изпълнителни производства, понастоящем изп.д.№ 18/2013г. и № 19/2013г. на ЧСИ М.Г., да са погасени
изцяло и дори получените суми надвишават общия размер на вземанията.
В писмения отговор в срока по
чл.131 ГПК ответникът възразява по допустимостта на иска с доводи за друг ред
за защита на ищеца, а именно обжалване действията на съдебния изпълнител по
чл.435 ГПК. Не оспорва възлагането му от ЧСИ Т.М. на имотите в гр.Китен и
гр.Бургас, въз основа на което би трябвало задълженията на ищеца да бъдат
намалени със сумата 262 033.88лв. съгласно съставено от този съдебен
изпълнител удостоверение, което обаче не е достигнало до знанието на ЧСИ И.К.
по причина отнемане правата му да изпълнява тази дейност и последващото
изгубване на делата по изп.д.№ 43 и № 51/ 2011г. Но
сочи, че с действията си ищецът възпрепятствал влизането им в сила поради
подадени жалби, както и оспорвал вещно-прехвърлителния
ефект на постановленията чрез включването на имотите в капитала на ГУСВ,
допълнително държавата претендирала права върху имотите и предявила иск по
чл.440, ал.1 ГПК. Не оспорва да му е било възложено от ЧСИ вместо плащане вземане
на ищеца към Община Никопол по договор за СМР от 11.09.2007г. и сключването с
последната на съдебна спогодба, но фактически получил 156 874лв. и тази
сума би следвало да се отчита при евентуален извод за погашение, защото разликата
до 180 000лв. съставлявала направени от него разходи във връзка със
събиране на вземането. Не оспорва също да не е уведомил ЧСИ за получената сума,
но навежда, ищецът да е знаел за сключената спогодба и е могъл да съобщи на
съдебния изпълнител да отрази погашение на дълга с посочената сума. Вместо това
подал молба до ВКС за отмяна на определението на Пл.ОС за одобряване на
спогодбата, с което на практика оспорил да е настъпил погасителен ефект. На
следващо място, оспорва със сумата от 300 000лв. от публична продан на
недвижим имот в гр.София, Красно село, окончателно да са погасени вземанията му
поради това, че е предназначена за удовлетворяване на други кредитори с
привилегировани вземания и евентуално би получил погашение на разноски по
изпълнителните дела. Така след приспадане на получените от принудителното
изпълнение суми по постановленията за възлагане на имоти и за събиране на
вземане остава неудовлетворен остатък от 19 076.64лв. Навежда с действията
си да не е създал предпоставки и да не е станал причина за предявяване на иска
по чл.439 ГПК, поради което в случай на извод за неговата основателност на
основание чл.78, ал.2 ГПК разноските по делото следва да се възложат на ищеца.
В съдебно заседание на 05.12.2017г.
ответното дружество, чрез законния си представител и управител К.М., заявява
признание на иска по основание и размер, обективирано
и в писмена молба /стр.352/. Изявлението е направено във връзка с приключили
съдебни спорове между ищеца и Община Никопол за парични суми, които са били
платени на „Е.” ООД по силата на постановление за възлагане на вземане вместо плащане
по чл.510 ГПК. С оглед признанието на иска и заявеното, че не е станал повод за
образуване на делото поддържа становището си разноските да се възложат на ищеца
по чл.78, ал.2 ГПК.
От своя страна ищецът счита, че
не е налице основание за приложение на чл.78, ал.2 ГПК и с оглед
основателността на иска претендира присъждане направените от него разноски.
На основание чл.218 ГПК по делото
е конституирано трето лице-помагач на страната на ищеца „К.” АД, чийто правен
интерес от встъпването е свързан със запазване правата върху закупен от ищеца
недвижим имот, върху който преди сделката имало наложена възбрана по изп.д.№ 18/2013г. на ЧСИ М.Г. и впоследствие проведена
публична продан, неприключила с възлагане поради наложената обезпечителна мярка.
По отношение иска не е изразило становище.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата, намира следното:
Защитата на длъжника с иска по
чл.439 ГРК е материалноправна и цели със сила на пресъдено нещо да се отрече съществуването на вземането /изпълняемото право/ на кредитора, като по този начин се
осуети или прекрати започнало принудително изпълнение. Оспорването на вземането
може да бъде основано само на факти, настъпили след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание /ал.2/. При
образувано изпълнително производство допустимостта на иска не се изключва от
възможностите на длъжника да обжалва действията на съдебния изпълнител по
чл.435 ГПК, защото защитата по този ред е процесуална и има за предмет само
законосъобразността на действията на изпълнителния орган. Обратно, оспорване
съществуването на вземането изключва правен интерес от обжалване действията на
съдебния изпълнител по чл.435 ГПК. Затова искът по чл.439 ГПК е допустим
винаги, когато длъжникът твърди, че в рамките на образуваното изпълнително
производство вземането на кредитора е погасено, независимо от това дали е могъл
да упражни право на жалба по чл.435 ГПК.
Поставеното от ищеца в
основанието на иска е, че в резултат на посочените в исковата молба принудителни
действия задълженията му към ответника по двата изпълнителни листа са погасени
изцяло, поради което изпълняемото право вече не
съществува.
Ответникът е признал иска. Признанието
на иска представлява изявление на ответника, че правното твърдение на ищеца
отговаря на действителното правно положение и по същество е отказ от защита
срещу него, защото е основателен. На основание чл.237, ал.4 ГПК то не може да
бъде оттеглено. Признанието на иска води до съвпадение в правните твърдения на
страните, при което спорът може да бъде разрешен с постановяване на решение по
чл.237 ГПК, само ако ищецът е поискал това. В случая ищецът изрично сочи, че не
желае постановяване на съдебно решение при признание на иска, поради което
съдът дължи произнасяне дали посоченото в исковата молба изпълняемо
право на ответника не съществува.
Не е спорно ищецът да е длъжник
на ответника за парични суми по два изпълнителни листа-от 16.10.2006г., издаден
по гр.д.№ 2181/2006г. по описа на СРС, 53 състав, и от 10.03.2011г., издаден по
т.д.№ 1541/2010г. на СГС. С първия е осъден да заплати 4869.90лв.-главница,
200лв.-лихви за забава и 1003лв.-разноски по делото, а с втория да заплати
249 472.05лв.-главница, ведно със законната лихва от 21.06.2010г. до
изплащането, и 15 768.90лв.-разноски по делото. За вземанията по първия
изпълнителен лист, по молба на ответника, на 08.09.2010г. е образувано изп.д.№ 379/2010г. по описа на ЧСИ И.М.-К., а за вземанията
по втория изпълнителен лист също по молба на ответника на 16.06.2011г. е образувано
изп.д. № 640/2011г. по описа на ЧСИ И.М.-К..
Впоследствие през 2013т. тези дела били преобразувани в изп.д.№
18/2013г. и № 19/2013г. и двете по описа на ЧСИ М.Г..
Съгласно представените
удостоверения изх.№ 00329/22.10.2013г. и изх.№ 00330/22.10.2013г. на ЧСИ М.Г.към
деня на издаването им задълженията на ищеца към ответника възлизат общо на
сумата 430 794.69лв., от които 411 479.11лв. по изп.д.№
18/2013г. и 19 315.52лв. по изп.д.№ 19/2013г.
Не
е спорно още, че по реда на чл.456 ГПК въз основа издадено на 17.06.2011г.
съдебно удостоверение от ЧСИ И.К. по изп.д.№
640/2011г. ответникът „Е.” ООД се присъединил като кредитор по изп.д.№ 43/ 2011г. и изп.д.№ 51/2011г.
по описа на ЧСИ Т.М./ стр.25 и 26/. Присъединяването е във връзка със събиране
на вземанията по изпълнителния лист от 10.03.2011г.
С
постановления от 11.10.2011г. по изп.д.№ 43/2011г. и изп.д.№ 51/2011г. ЧСИ Т.М. възложил на ответника /взискател/ „Е.” ООД недвижими имоти в гр.Китен и гр.Бургас
на основание чл.496 ГПК, като последица от извършена публична продан
/стр.32-36./, срещу цена съответно от 252 612лв. с ДДС и 78 890лв. с ДДС.
В постановленията е отбелязано да са влезли в сила на 21.10.2011г., както и
отбелязано да са вписани в Агенцията по вписванията на 28.10.2011г. и на
02.11.2011г.
Представени са доказателства за
подадени от ищеца-длъжник жалби против постановленията за възлагане, по които
са били образувани ч.гр.д.№ 16682012г. по описа на БОС и ч.гр.д.№ 167/2012г. по
описа на БОС. И двете производства са прекратени без разглеждане жалбите по
същество /114-123/. Представена е и искова молба на държавата, чрез министъра
на регионалното развитие и благоустройството, по предявен иск по чл.440, ал.1 ГПК за установяване, че имотите в гр.Китен и гр.Бургас, върху които е
осъществено принудително изпълнение и възложени на ответника с постановленията
от 11.10.2011г., не принадлежат на ищеца. По нея е образувано гр.д.№ 242/2012г.
по описа на БОС, при липса на доказателства дали и по какъв начин е приключило
това съдебно производство. Същевременно не се твърди и не са ангажирани
доказателства сочещи, че правните последици на тези постановления не са
настъпили, поради което следва да се приеме, че ответникът е придобил имотите и
вземанията му към ищеца са намалени до размера на сумата по възлагането.
С постановления от 12.10.2011г. и
18.09.2012г. на ЧСИ И.К. на основание чл.510 ГПК на ответника са възложени
вместо плащане вземания на длъжника ГУСВ срещу Община Никопол, произтичащо от
договор за СМР от 11.09.2007г. на обект „Подобряване на уличната и
канализационната мрежа на Община Никопол”, на обща стойност 1 871 998.52лв.,
ведно със законната лихва за забава до изплащането, до размера на дължимите
суми по изп.д.№ 379/2010г. и изп.д.№
640/2011г. Във връзка първото постановление ответникът „Е.” ООД *** осъдителни
искове с образувано т.д.№ 143/2012г. по описа на Пл.ОС, приключило на
28.01.2013г. с одобрение на сключена между страните спогодба, в изпълнение на
която общината заплатила по сметка на ответника сумата от 180 000лв. на
няколко транща в периода 28.01.2013г.-24.06.2013г.
/стр.57-65/. Във връзка с второто постановление била сключена спогодба на
04.01.2013г., в изпълнение на която по сметка на ответника общината заплатила
сумата 473 950.38лв. на 28.03.2013г. /стр.188-190/.
От заключението на вещото лице по
изслушаната ССч.Е се установява, че в периода
24.01.2012г.-06.07.2015г. по разплащателната сметка на ответника, по която са
били правени преводи от ЧСИ, са постъпили общо 834 805.63лв., включващи
плащания не само по процесните изпълнителни дела, но
и по други, по които ищецът и ответникът са страни. Освен плащанията по двете
спогодби, са отразени и преводи на парични суми в погашение вземанията на
ответника по изп.д.№ 640/2011г. в периода
24.01.2012г.-18.09.2012г., както и на 30.07.2013г. постъпила сума от
разпределение по изп.д.№ 18/2013г. на ЧСИ Г.. Вещото
лице е установило още, че по изп.д.№ 379/2010г. на
ЧСИ И.К. /преобразувано в изп.д.№ 19/2013г. на ЧСИ Г./
на ответника са били платени 13 272лв., от които 1500лв.-платени по
споразумение, 2000лв.-преведени на 16.07.2010г. /отразено и върху изпълнителния
лист от 16.10.2006г./ и 9772лв.-преведени на 31.08.2010г.
Горното установява по безспорен
начин, че задълженията на ищеца-длъжник към ответника-взискател
по двата изпълнителни листа, предмет на изп.д.№ 18 и
№ 19/2013г. на ЧСИ Г., преобразувани от изп.д.№ 379 и
№ 640/2011г. на ЧСИ И.К., са погасени изцяло и в пълен размер в резултат на
извършените принудителни действия. Това обуславя извода, че изпълняемото
право към деня на устните състезания не съществува, поради което и с оглед
направеното признание от ответника искът по чл.439 ГПК следва да бъде уважен.
По разноските:
Всяка от страните е направила
искане за присъждане на разноски, като спорът
е относно приложението на чл.78, ал.2 ГПК.
Съгласно чл.78, ал.2 ГПК, ако
ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае
иска, разноските се възлагат върху ищеца. Нормата е в отклонение на общото
правило, че разноските се възлагат върху страната, срещу която е постановено
решението. За нейното приложение е необходимо, освен ответникът да е признал
иска, с извънпроцесуалното си поведение да не е
станал повод за образуване на делото.
Първата предпоставка ответникът
да е признал иска е налице. По отношение втората съдът взе предвид следното:
Отношенията между страните по
повод събиране паричните вземания по изпълнителните листи са усложнени поради
това, че отделните принудителни действия са осъществени не в рамките на едно, а
на няколко изпълнителни производства при различни съдебни изпълнители, и при
липсата на яснота чрез тях кои и в каква част задълженията на ищеца са били
погасени. Така с постановленията от 11.10.2011г. по чл.496 ГПК за възлагане на
ответника имотите в гр.Китен и гр.Бургас след проведена публична продан по изп.д.№ 43/2011г. и № 51/2011г. на ЧСИ Т.М., по които
ответникът е бил присъединен взискател по чл.456 ГПК,
задълженията на ищеца са намалени със сумата, срещу която са били възложени, но
това частично погасяване не е било взето предвид от ЧСИ И.К. по висящите пред
нея изп.д.№ 379/2010г. и № 640/2011г. /преобразувани
в изп.д.№ 18 и № 19/2013г. на ЧСИ М.Г./, защото не е
била уведомена от ЧСИ Т.М. по причина отнемане правата му като съдебен
изпълнител и изгубване на водените при него изпълнителни дела. Отделно от това
погасителния ефект на постановленията е бил поставен под въпрос поради подадени
от ищеца жалби /макар и съдебните производства по тях да не са се развили по
същество/, както и поради предявен от държавата иск по чл.440 ГПК против
страните по настоящото дело, с който е оспорила възложените на ответника имоти
да са били собственост на ищеца. Изпълнение в пълен размер е било постигнато с
постановленията по чл.510 ГПК за възлагане вместо плащане вземания на
ищеца-длъжник към Община Никопол по договор за СМР от 2007г. и с получаване от
ответника на сумите по договора. Всички плащания са били направени преди
подаване на исковата молба. Същевременно обаче след нейното подаване ищецът е
предявил против Община Никопол осъдителни искове по чл.79 ЗЗД претендирайки
изпълнение по договора за СМР, за които са били образувани т.д.№ 175/2014г. на
Пл.ОС, т.д.№ 174/2015г. на Пл.ОС и гр.д.№ 516/2014г. на РС-Никопол. Тези
съдебни производства са послужили като основание за спиране на настоящото дело
по чл.229, ал.1 т.4 ГПК, тъй като пряко касаят не само въпроса дали общината е
платила на надлежен кредитор, но и дали плащането към взискателя
въз основа постановленията по чл.510 ГПК е с погасителен спрямо вземанията му
към ищеца ефект. Всички искове на ищеца са отхвърлени с влезли в сила през
2015г. съдебни решения. Допълнително преди подаване на исковата молба ищецът
оспорил сключената между ответника и Община Никопол спогодба, одобрена по т.д.№
143/2012г. по описа на Пл.ОС, и с молба от 25.10.2013г. до ВКС по реда на
чл.303 ГПК поискал нейната отмяна. Молбата е оставена без разглеждане с Решение
от 09.10.2014г. по т.д.№ 1265/2014г.
Изложеното дава основание на съда
да приеме, че ответникът не е станал повод за образуване на делото. Това е така
не защото ищецът е имал на разположение други средства за защита, от които не
се възползвал, а защото действията на ответника, като взискател
по изпълнителните дела, не са били непосредствената причина за предявяването на
иска. Пълното удовлетворение е настъпило като последица от законосъобразни и
предвидени в ГПК изпълнителни способи, които в своята съвкупност обаче са
довели до получаване на суми надвишаващи задълженията по изпълнителните листи и
това стои в основата на правния интерес на ищеца да оспори изпълнението чрез
отричане със сила на пресъдено нещо съществуване
вземанията на ответника, но този резултат не се дължи на целенасоченото или
неправомерното му поведение. Следва да се посочи, че присъединяването на кредитора по други
изпълнителни дела със същия длъжник не е неправомерно действие, а допустим от
чл.456 ГПК способ за защита интересите на кредитора. Изборът на един или повече
способи, приложими едновременно или последователно, е в преценката на взискателя, а съобразяването и отразяването на погашенията
от тях е само в правомощията на органа по изпълнението. Даването на точна
сметка от взискателя на съдебния изпълнител по чл.514 ГПК по начало се отнася до възлагането по чл.510 ГПК в хипотезата на събиране на
вземане на длъжника от трето лице, защото в този случай събраната сума е
предназначена за удовлетворяване на всички кредитори /ако са повече от един/.
Дори и да е относима към възлагането на вземане
вместо плащане, неизпълнението от ответника да уведоми съдия-изпълнителя за
получените от Община Никопол суми в случая е без значение, доколкото ищецът
очевидно е знаел за плащанията, но е оспорил с тях да са погасени задълженията
му, като е поискал отмяна по реда на чл.303 ГПК на определението на съда за
одобрение на съдебната спогодба, както и предявил осъдителни искове против
общината с претенции за изпълнение по договора за СМР от 2007г. Именно това
поведение на ищеца е повлияло на ответника в позицията му по делото. Въпреки,
че признанието на иска не е направено с отговора на исковата молба, на практика
още с него е признал част от твърденията на ищеца, като е изтъкнал извънпроцесуалното му поведение по оспорване последиците на
изпълнителните действия. Искът е признал в хода на съдебното дирене
непосредствено след влизане в сила на решенията за отхвърляне претенциите на
ищеца към Община Никопол по чл.79 ЗЗД, което е допълнителен аргумент за съда да
приеме, че не е станал повод за завеждане на делото. По тези съображения и в
приложение на чл.78, ал.2 ГПК ищецът следва да понесе направените в
производството разноски от ответника в размер на 27 000лв., представляваща
уговорено и платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.439 ГПК, по отношение „Е.” ООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***, че „Г.у.с.и в.” ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***, не дължи сумата 430 794.69лв., представляваща
задължения по изпълнителен лист от 16.10.2006г., издаден по гр.д.№ 2181/2006г.
по описа на СРС, 53 състав, и по изпълнителен лист от 10.03.2011г., издаден по
т.д.№ 1541/2010г. на СГС, които са предмет на
изп.д.№ № 18/2013г. и изп.д.№
19/2013г. по описа на ЧСИ М.Г., поради извършено в хода на принудителното
изпълнение погашение.
ОСЪЖДА „Г.у.с.и
в.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на „Е.”
ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, разноски по делото на
основание чл.78, ал.2 ГПК от 27 000лв.
Решението е постановено при
участието на трето лице-помагач на страната на ищеца „К.-С” , ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***.
Решението може да бъде обжалвано
в двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: