РЕШЕНИЕ
№ 318
гр. Пловдив
22.07.2016 г.
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД търговска колегия, ХVІІ т.с., в публично заседание на 14 юли 2016 г. в състав
СЪДИЯ : АНТОНИЯ РОГЛЕВА
при участието на
секретаря М.Л., като разгледа докладваното от съдията т.д. № 139/2014 г. по описа
на ПОС, намира за установено следното:
Обективно съединени искове с
правно основание чл.79 от ЗЗД и чл. 294 от ТЗ.
Ищцовото
дружество „ДМ КАР” ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с.
Труд, Пловдивска област, ул. „Карловско шосе” № 54А моли да се постанови
решение, с което ответното дружество „КОСИНИ” ООД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление с. Труд, Пловдивска област, община Марица, ул. „Карловско
шосе” № 69, да бъде осъдено да му заплати сумата от 48 372.62 лв., дължима за извършени транспортни услуги /превоз
на автомобили/, ведно с ведно със сумата 1877.95
лв.- обезщетение за забавено плащане
в размер на законната лихва върху
сумата за период, начиная от деня, следващ издаването на всяка отделна
фактура, до 25.02.14 г., от които
- 2
933.76 лв. – по ф. № 1000001069/14.09.13
– за превоз на автомобили Румъния – Италия ведно със законна лихва в размер на
133.92 лв.;
- 2
933.76 лв. – по ф. № 1000001070/14.09.13
– за превоз на автомобили Румъния – Италия ведно със законна лихва в размер на
133.92 лв.;
- 2
933.76 лв. – по ф. № 1000001071/14.09.13
– за превоз на автомобили Румъния – Италия ведно със законна лихва в размер на
133.92 лв.;
- 2
933.76 лв. – по ф. № 1000001072/19.09.13
– за превоз на автомобили Румъния – Италия ведно със законна лихва в размер на
129.84 лв.;
- 2
933.76 лв. – по ф. № 1000001080/01.10.13
– за превоз на автомобили Румъния – Италия ведно със законна лихва в размер на
120.04 лв.;
- 2
933.76 лв. – по ф. № 1000001081/01.10.13
– за превоз на автомобили Румъния – Италия ведно със законна лихва в размер на
120.04 лв.;
- 2
933.76 лв. – по ф. № 1000001082/01.10.13
– за превоз на автомобили Румъния – Италия ведно със законна лихва в размер на
120.04 лв.;
- 2
323.52 лв. – по ф. № 1000001083/03.10.13
– за превоз на автомобили Унгария – Италия ведно със законна лихва в размер на
93.78 лв.;
- 2
699.04 лв. – по ф. № 1000001084/11.10.13
– за превоз на автомобили Румъния – Италия ведно със законна лихва в размер на
102.92 лв.;
- 2
699.04 лв. – по ф. № 1000001085/11.10.13
– за превоз на автомобили Румъния – Италия ведно със законна лихва в размер на
102.92 лв.;
- 2
699.04 лв. – по ф. № 1000001086/11.10.13
– за превоз на автомобили Румъния – Италия ведно със законна лихва в размер на
102.92 лв.;
- 2
699.04 лв. – по ф. № 1000001089/25.10.13
– за превоз на автомобили Румъния – Италия ведно със законна лихва в размер на
92.40 лв.;
-
2 323.52 лв. – по ф. № 1000001090/25.10.13
– за превоз на автомобили Унгария – Италия ведно със законна лихва в размер на
79.55 лв.;
-
1 642.90 лв. – по ф. № 1000001091/25.10.13
– за превоз на автомобили Унгария – Италия ведно със законна лихва в размер на
56.25 лв.;
- 2
323.56 лв. – по ф. № 1000001092/12.10.13
– за превоз на автомобили Унгария – Италия ведно със законна лихва в размер на
87.96 лв.;
-
3 403.20 лв. – по ф. № 1000001093/01.11.13
– за превоз на автомобили Румъния – Италия ведно със законна лихва в размер на
109.87 лв.;
- 2
699.04 лв. – по ф. № 1000001094/01.11.13
– за превоз на автомобили Румъния – Италия ведно със законна лихва в размер на
87.14 лв.;
- 2
324.40 лв. – по ф. № 1000001096/12.10.13
– за превоз на автомобили Унгария – Италия ведно
със законна лихва в размер на 70.52 лв.;
Претендира
разноски.
Ответното дружество „КОСИНИ” ООД ЕИК ********* оспорва изцяло исковете като
неоснователни и моли да се постанови решение, с което да бъдат отхвърлени.
При условията на
евентуалност прави възражение за прихващане със сума от 6 000 лв. –
дължимо от ищеца възнаграждение по чл. 367 от ТЗ за възложен от ищеца на
15.1.14 г. и осъществен от ответника
превоз на автомобили с дестинация Италия – България, осъществен с автовоз
РВ2181РР и ремарке РВ9474ЕН, за което е съставена данъчна фактура №
505/19.01.14 г.
Не е направена
претенция за присъждане на разноски.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
както и наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Твърди
се в исковата молба, че между страните съществуват трайни търговски отношения,
в рамките на които ищецът е извършил транспортни услуги на ответното дружество,
за което са издадени процесните фактури. Твърди се, че сумите по фактурите са
дължими, но не са платени от ответника, при което се търси осъждане на
ответника за дължима главница в размер на 48 372.62 лв. по описаните
фактури ведно с обезщетение за забавено плащане за периода от 9.11.13 до
25.2.14 г. в размер на 1467 лв. Уточнява се в допълнителна молба от 19.2.16 г.
/л. 269 от делото/, че ответникът е бил само посредник между търговци на
автомобили, който е поемал транспортните разходи, а ищецът е бил превозвач;
всички детайли по сделките били уточнявани устно, по телефона, като след
доставката на автомобилите на уговореното място в уговорената страна ищецът е
издавал данъчна фактура за цената на услугата и я е пращал на ответника;
основните параметри на договорите за превоз били отразявани в международни
товарителници за превоз на товари – ЧМР, които неизбежно са съпътствали
товарите съгласно Международната конвенция за превоз на товари. Във фактурите
бил посочен характера на доставката, началната и крайната държава, номера на
автомобила – влекач и на ремаркето, с които се извършва услугата, които номера
съвпадали с номерата, посочени в ЧМР. Фактурите били осчетоводени и от двете
страни, като по издадените фактури преди
ф.№ 1069/14.9.13 г. ответникът плащал редовно именно по описаната схема, а след
това спрял да плаща. Доколкото във фактурите нямало отразено уговорка за датата
на плащане, а и такива уговорки нямало между страните, ищецът счита, че падежът на вземанията по
всяка отделна фактура е датата на издаването й, респ. претендира обезщетения за
забавено плащане за период от деня, следващ издаването на всяка от
фактурите до завеждане на иска, както и
от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
По
делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице М.М., което се
възприема от съда като компетентно изготвено и неоспорено от страните.
При
извършената проверка в счетоводството на ищеца вещото лице е констатирало, че
процесните 18 бр. фактури са осчетоводени и коректно отразени в дневниците за
продажби и справки-декларации по ЗДДС за съответните данъчни периоди. Вещото
лице е мотивирало извод, че за процесния период счетоводството на ищцовото
дружество е водено редовно.
Счетоводството
на ответника не е проверено, тъй като ответното дружество не е намерено, вкл. и
чрез новия едноличен собственик на капитала С.С.. Във връзка с издадено от съда
удостоверение на вещото лице е предоставена информация от ТД на НАП за подадените месечни
справки-декларации по ЗДДС от ответното дружество и дневници за покупки. /Копие от писмото е приложено и по делото на
л. 417/. От предоставената информация се установява, че всички 18 бр. процесни
фактури са отразени в подадените от ответника СД по ЗДДС и дневници за продажби
за съответните данъчни периоди.
Т.е.
процесните фактури са включени в разчетите по ЗДДС и от двете страни за едни и
същи данъчни периоди.
Фактурите са представени по делото и в
оригинал ведно с международни товарителници и съпровождащи описи и спесификации
със съответен превод на български език.
С
оглед безспорно установеното обстоятелство, че ответното дружество е
осчетоводило процесните фактури и ги е включило в подадените пред НАП справки –
декларации по ЗДДС и в дневниците за продажби за същите данъчни периоди, в
които и ищецът ги е включил в разчетите си по ЗДДС, съдът приема за
неоснователно възражението, че фактурите, по които се търси плащане, не са
подписани от представител на ответното дружество и не съставляват доказателство
за отразените в тях факти.
Фактурите
са издадени за вече извършени транспортни услуги, което обстоятелство е видно
както от описанието на услугата „извършена транспортна услуга/, така и от
констатацията, че фактурите са с дати следващи датите на международните
товарителници, вкл. и датите на предаване на стоката на получателя.
По
делото са разпитани като свидетели лицата Г.Н.В. и Г.П.Т., чиито показания се
възприемат от съда като дадени убедително, без вътрешни противоречия и без
противоречия с останали събрани по делото доказателства.
Свид.
Г.В. заявява, че е работил в ищцовото дружество до 2015 г., включително и през
процесния период, като се е занимавал с транспорт и организация на транспорта. Твърди,
че от „Косини“ ООД са постъпвали устни заявки за превоз на коли от Румъния и от
Унгария за Италия, като свидетелят е отговарял за организацията по изпращане на
камиони, които да товарят коли от заводите-производители, съотв. да разтоварват
в Италия. Обяснява организацията на работа по следния начин: като се прибере
камионът, се носи ЧМР товарителницата, и след
като се установи, че няма щети, се съставя фактура на „Косини“ ООД и се
предоставя на дружеството/ офисите на
двете фирми са един срещу друг/, данните за фактурите се вземат от
товарителниците. Твърди, че преди процесния период двете фирми са имали такива
отношения повече от година, като „Косини“ ООД е плащало редовно, а от м.
септември плащанията са спрели.
На
свидетеля бяха показани всички процесни фактури, за които същият заяви, че са
изписани или от него, или от шефа му, като същите са били връчвани на „Косини“
ООД заедно с един екземпляр от ЧМР товарителниците.
Свид. Г.Т., работещ в ищцовото дружество от
три години и половина, потвърждава описания начин на работа с ответното
дружество: колите, когато идват от Италия, идват с ЧМР, като копие от ЧМР и
издадената фактура се връчвала на „Косини“. Твърди, че заявките за превоз от „КОСИНИ“
получавали устно, както и че когато постъпил на работа се работило именно по
този начин, който продължил и насетне; два-три месеца след постъпването му на
работа „КОСИНИ“ започнали да не плащат.
Така събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност потвърждават твърденията на ищеца, че процесните фактури
обективират реално извършени превозни услуги, възложени от ответното дружество
в качеството му на посредник. Установява се, че договорните отношения не се
базират на формално сключени съглашения, а такива са постигани устно между
страните.
Ответникът
е представил към отговора 18 бр. заявки – договор № от 13-37, като твърди че
именно с тези заявки на ищеца бил възложен транспорт на автомобили с дестинация
Румъния – Италия, респ. прави възражения за неспазване от страна на ищеца на
визираните в заявките условия. По делото обаче няма ангажирани каквито и да
било доказателства тези заявки да са изпратени до ищеца и да са били получени
от него, респ. същият да е приел посочените в тях условия. Заявките носят
подпис единствено на представител на „КОСИНИ“ ООД, като липсват каквито и да е
доказателства да са връчени по някакъв начин на ищцовото дружество. Напротив,
разпитаните по делото свидетели потвърждават твърдението, че договореностите за
отделните превози са постигани устно и страните не са разменяли писмена
документация. При това положение остава недоказано възражението за постигнати
договорености такива каквито са обективирани в представените заявки.
Фактурите
са издадени за вече извършени доставки и осчетоводяването им от страна на
ответника и включването им в СД по ЗДДС за съответните данъчни периоди представлява извънсъдебно
признание за постигнатите договорености, както и че сочените в тях превозни
услуги не са били оспорени от ответника, който ги е възложил на ищеца като
посредник.
От
ответника не са направени конкретни възражения за наличието на щети или за
други обстоятелства, които да представляват правно основание за неплащане на
сумите по фактурите. Доколкото не се доказва наличието на други уговорки между
страните, съдът приема, че връчването на фактурите представлява и покана за
плащане. Доколкото свидетелските показания сочат, че предвид близкото
местонахождение на двете фирми и създадените трайни отношения между тях,
връчването е осъществявано непосредствено след издаването ми, съдът приема
тезата на ищеца, че на датите на издаване на фактурите същите са връчвани на
ответника, респ. че от тази дата настъпва падежът им. Тезата на ответното
дружество, че падежът настъпва 120 дни след получаването на оригинална фактура
и ЧМР съобразно условията по представените заявки, не може да бъде споделена,
тъй като както вече бе посочено, не се установи тези заявки да обективират
надлежно постигнато съгласие между страните.
С
оглед изложеното съдът намира предявените искове за доказани и основателни в
пълния им размер. Не се доказва, а и не се твърди сумите по фактурите да са
платени, при което същите се дължат от ответника ведно с претендираните
обезщетения за забавено плащане, размерът на които е установен от ищеца с
представени разпечатки от общодостъпна програма за изчисляване на законна
лихва.
С
оглед основателността на предявения иск следва да бъде разгледано направеното
от ответника при условията на евентуалност възражение за прихващане със сума от
6 000 лв. – сума, претендирана като дължимо от ищеца възнаграждение по чл.
367 от ТЗ за възложен от ищеца на 15.1.14 г.
и осъществен от ответника превоз на автомобили с дестинация Италия –
България, осъществен с автовоз РВ2181РР и ремарке РВ9474ЕН, за което е
съставена данъчна фактура № 505/19.01.14 г., връчена на ответника.
В
тази връзка се твърди, че получаването на стоките и липсата на щети, нанесени
на товара, е удостоверено с надлежна CMR-товарителница, подписана от ищеца на дата 19.1.14 г. Твърди
се, че дължимото възнаграждение не е платено, предвид на което се иска
прихващане с исковите суми.
Поддържа
становище, че с подписването на ЧМР от 19.1.14 г. ищецът е признал
съществуването на договор за превоз между страните и неговото изпълнение и с
оглед извършеното осчетоводяване на ф. № 505/19.1.14 г. е налице завършен
фактически състав на претендираната отговорност.
Ищецът
оспорва изцяло дължимостта на сумата от 6 000 лв. по възражението за прихващане както по
основание, така и по размер.
Единствените
доказателства, ангажирани от ищеца във връзка с възражението за прихващане са
представените копия от фактура №
505/19.1.14 г. и ЧМР, носеща печат и
подпис на ищцовото дружество като получател от 19.1.14 г. Същите са представени
от ответника към отговора на исковата молба / л. 129, 130/. Други относими
доказателства в тази връзка не са ангажирани.
При
така събраните доказателства съдът намира възражението за недокано.
Действително, представената международна товарителница удостоверява сключването
на договор за превоз съгласно чл. 4 от КОНВЕНЦИЯ
за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR). Същата носи печат и подпис от името на ищцовото
дружество от 19.1.14 г. като получател на товара, които не са оспорени в хода
на производството от ищцовата страна, при което се установява получаване на
стоките от ищеца като получател на товара.
Горното
обаче само по себе си не е достатъчно да обуслови извод за дължимост на
претендираната сума. Съгласно чл. 372, ал.1 от ТЗ превозното възнаграждение се
заплаща от товародателя при сключване на договора, освен ако не е уговорено
друго, а съгласно чл. 372, ал.2 от ТЗ плащането на възнаграждението е в тежест
на получателя на товара, който следва да плати при приемане, ако плащане не е
осъществено от товародателя.
В
случая ищцовото дружество е получател на товара и отговорността му може да бъде
ангажирана в хипотезата на чл. 372, ал.2 от ТЗ, т.е. ако възнаграждението не е
платено от товародателя. За да се прецени обаче наличието на тази хипотеза,
следва да бъдат доказани уговорките за плащане по сключения превозен договор,
обективиран в представената международна товарителница. Ответникът не е ангажирал
каквито и да било доказателства в тази насока. Представената фактура не носи
подпис на представител на ищеца, който от своя страна оспорва изцяло да
съществува задължение в негова тежест по фактурата. Не са ангажирани
доказателства фактурата да е осчетоводена от ищеца, а и от ответника, поради
което твърденията за осчетоводяването й остават изцяло голословни.
Предвид
посоченото възражението за прихващане остава недоказано по основание и размер,
поради което съдът го отхвърля.
Предвид изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца и направени деловодни разноски съобразно представения списък на
разноските в общ размер на 2671 лв.
Ето защо съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „КОСИНИ” ООД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление с. Труд, Пловдивска област, община Марица, ул.
„Карловско шосе” № 69 да заплати на „ДМ КАР” ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление с. Труд, Пловдивска област, ул. „Карловско шосе” № 54А сумата от 48 372.62 лв., дължима за извършени
транспортни услуги /превоз на автомобили/, ведно с ведно със сумата 1877.95 лв.- обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху сумата за период, начиная от
деня, следващ издаването на всяка отделна фактура, до 25.02.14 г., от които:
- 2
933.76 лв. – по ф. № 1000001069/14.09.13
– за превоз на автомобили Румъния – Италия ведно със законна лихва в размер на
133.92 лв.;
- 2
933.76 лв. – по ф. № 1000001070/14.09.13
– за превоз на автомобили Румъния – Италия ведно със законна лихва в размер на
133.92 лв.;
- 2
933.76 лв. – по ф. № 1000001071/14.09.13
– за превоз на автомобили Румъния – Италия ведно със законна лихва в размер на
133.92 лв.;
- 2
933.76 лв. – по ф. № 1000001072/19.09.13
– за превоз на автомобили Румъния – Италия ведно със законна лихва в размер на
129.84 лв.;
- 2
933.76 лв. – по ф. № 1000001080/01.10.13
– за превоз на автомобили Румъния – Италия ведно със законна лихва в размер на
120.04 лв.;
- 2
933.76 лв. – по ф. № 1000001081/01.10.13
– за превоз на автомобили Румъния – Италия ведно със законна лихва в размер на
120.04 лв.;
- 2
933.76 лв. – по ф. № 1000001082/01.10.13
– за превоз на автомобили Румъния – Италия ведно със законна лихва в размер на
120.04 лв.;
- 2
323.52 лв. – по ф. № 1000001083/03.10.13
– за превоз на автомобили Унгария – Италия ведно със законна лихва в размер на
93.78 лв.;
- 2
699.04 лв. – по ф. № 1000001084/11.10.13
– за превоз на автомобили Румъния – Италия ведно със законна лихва в размер на
102.92 лв.;
- 2
699.04 лв. – по ф. № 1000001085/11.10.13
– за превоз на автомобили Румъния – Италия ведно със законна лихва в размер на
102.92 лв.;
- 2
699.04 лв. – по ф. № 1000001086/11.10.13
– за превоз на автомобили Румъния – Италия ведно със законна лихва в размер на
102.92 лв.;
- 2
699.04 лв. – по ф. № 1000001089/25.10.13
– за превоз на автомобили Румъния – Италия ведно със законна лихва в размер на
92.40 лв.;
-
2 323.52 лв. – по ф. № 1000001090/25.10.13
– за превоз на автомобили Унгария – Италия ведно със законна лихва в размер на
79.55 лв.;
-
1 642.90 лв. – по ф. № 1000001091/25.10.13
– за превоз на автомобили Унгария – Италия ведно със законна лихва в размер на
56.25 лв.;
- 2
323.56 лв. – по ф. № 1000001092/12.10.13
– за превоз на автомобили Унгария – Италия ведно със законна лихва в размер на
87.96 лв.;
-
3 403.20 лв. – по ф. № 1000001093/01.11.13
– за превоз на автомобили Румъния – Италия ведно със законна лихва в размер на
109.87 лв.;
- 2
699.04 лв. – по ф. № 1000001094/01.11.13
– за превоз на автомобили Румъния – Италия ведно със законна лихва в размер на
87.14 лв.;
- 2
324.40 лв. – по ф. № 1000001096/12.10.13
– за превоз на автомобили Унгария – Италия ведно
със законна лихва в размер на 70.52 лв.,
ведно
с направени по делото разноски в размер
на 2671 лв.,
като
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНО И НЕДОКАЗАНО направеното възражение за прихващане от
„КОСИНИ” ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с. Труд,
Пловдивска област, община Марица, ул. „Карловско шосе” № 69, със сума от 6 000 лв., претендирана като
дължимо от „ДМ КАР” ЕООД ЕИК *********
възнаграждение по чл. 367 и сл.от ТЗ за възложен от ищеца на 15.1.14
г. и осъществен от ответника превоз на
автомобили с дестинация Италия – България, осъществен с автовоз РВ2181РР и
ремарке РВ9474ЕН, за което е съставена данъчна фактура № 505/19.01.14 г.
Решението подлежи на
обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Пловдивски апелативен
съд.
СЪДИЯ: