Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

№......

 

гр.В.Търново, 09.10.2020г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Великотърновски районен съд, пети състав, в публично заседание на десети септември през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. И.

при секретаря П.П, като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№178 по описа за 2020г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.109 от ЗС.

          В исковата молба се излагат твърдения, че през 2012г. ищецът А.Т.К. участвал в проведен от ответната Община  *******търг за учредяване на право строеж и изграждане на три броя гаражни клетки в кв.*** по плана на гр.******, в имот частна общинска собственост. Твърди, че след реализиране на правото на строеж станал собственик на самостоятелни обекти в сграда с  идентификатор********, намираща се в гр************, представляващ гараж 1 с идентификатор*********. и гараж 2 с идентификатор********. Ищецът заявява, че за наличието на дървета в близост до учреденото му право на строеж разбрал едва при откриване на строителната площадка. Ищецът счита, че актовете на Експертния съвет при Община *********и Заповедта на кмета за разполагане на петте броя гаражни клетки с оглед запазване на съществуващите дървета, са в нарушение на чл.19, ал.1 и ал.4 от Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на Община ********и Приложение № 3, т.1 от същата Наредба, която предвижда минимално отстояние 5 метра между сгради и стеблата на дърветата. Ищецът заявява, че собственото на Община ***********дърво-липа, намиращо се в УПИ *, кв.*** по плана на гр.********** с годините при растежа си допряло стоманенобетонния покрив, общ за цялата сграда и причинило по западната стена на гаражната клетка №* поражения изразяващи се в напукване на стената, отлющтване и падане на мазилка, отлепяне на плочка гранитогрес от стената, повдигане на чугунената решетка на отводнителната канализация и застрашава да причини нови поражения. Ищецът твърди, че корените на дървото липа причиняват напуквания на стоманобетонния под на гаражите, на покрива на гаражите покрит с термо и хидроизолация падат клони от дървото, които застрашават да нарушат целостта на покрива, както и падат листа, които задръстват улуците. Ищецът заявява, че сезирал ответната Община на 20.09.2019г., че дървото-липа намиращо се в УПИ * на кв.*** при по-силен вятър или сняг представлява опасност за цялата гаражна група. Ищецът твърди,че първоначално получил отговор от Община*********, че за премахване на дървесната растителност намираща се от западната страна на гаражните клетки следва да бъде заплатена съответната оценка по НИПОЗС. Впоследствие, след отговор на ищеца, получил отговор от ответника, в който е посочено, че дървото липа намиращо се от западната страна на гаражните клетки към момента на извършения оглед е в добро състояние, без просъхвания, суховършия и не представлява опасност за нанасяне на имуществени щети на гаражите, както и че на дървесната растителност ще се извършват периодични огледи и ако се установи, че същата  представлява опасност, Община **********ще възложи нейното премахване. Ищецът отправя искане за осъждане на ответника Община *********да премахне за своя сметка собственото си дърво-липа, намиращо се в *******в кв.*** по пана на гр.**********, до западната стена на гаражна клетка №1,собственост на ищеца, находяща се в***********. Претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който искът е оспорен като неоснователен и недоказан. Ответникът заявява, че ищецът е бил запознат с наличието на дървото в близост до мястото на изграждане на гаражите. Сочи, че дървото-липа е в добро състояние и към момента не съществува опасност от падането му в имота на ищеца. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложения по делото акт за частна общинска собственост, застроен имот, находящ се  в урбанизираната територия на************, представляващ поземлен имот с идентификатор *********е частна общинска собственост, отреден за групово кооперативно жилищно строителство.

Видно от приложен по делото препис-извлечение от Протокол №*********. на Експертен съвет по устройство на територията при Община********, е взето решение от Експертния съвет да се предложи на Кмета на Общината да одобри коригиран вариант на проект за частично изменение на ПУП за посочените УПИ.

 Със заповед**********. е одобрено частично изменение на ПУП за УПИ *-за групово кооперативно жилищно строителство  и УПИ **-за училище от кв.*** по плана гр*******, като в УПИ * се предвиждат пет броя гаражни клетки, като се променя разполагането им и се изместват в западна посока спрямо улицата, с оглед запазване на съществуващите дървета.

Видно от представените по договори от 15.11.2012г., на посочената дата Община *******учредила на ищеца А.К. възмездно право на строеж за изграждане на гаражна клетка №1 с размери 3,50/6,50м. и застроена площ от 22,75 кв.м   и гаражна клетка №* със същите размери  и площ върху недвижим имот частна общинска собственост, УПИ * от кв.*** по ПУП на гр.********, представляващ поземлен имот с идентификатор №*******, като от своя страна приобретателят се е задължил да извърши строителство по одобрен инвестиционен проект и в съответствие с изискванията на нормативните актове и техническите спесификации с разрешение за строеж по реда на ЗУТ.

Видно от представеното по делото в заверен препис разрешение за строеж от 25.07.2013г., на ищеца е дадено разрешение за строеж на гаражна група от три броя гаражи, РЗП 68,25 кв.м, с административен адрес гр.***********.

По делото е представено в заверен препис удостоверение от 09.06.2016г. за въвеждане в експлоатация на строеж „гаражна група от 3 броя гаражи” с идентификатори*************************. В удостоверението е посочено, че строежът е изпълнен в съответствие с одобрените проекти на 25.07.2013г. и Разрешение за строеж*******., влязло в сила на*********., както и че е заснет  и нанесен в кадастралната карта/кадастралния план/ на гр.*********, съгласно Удостоверение от 29.10.2015г.

На 20.09.2019г. ищецът е отправил молба до Община*********, по чл.39 от Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на Община******, с искане да бъде премахнато собствено на Община ********дърво-липа, намиращо се в УПИ * кв.*** по плана на гр.******** до западната стена на гаражната клетка №*, собственост на ищеца, като се излагат твърдения, че дървото при следващ по-силен вятър или сняг представлява опасност за собствените на ищеца гаражи и за цялата гаражна група. От страна на Община ********е даден отговор на молбата, в който е изложено, че съгласно чл.43 ал.1 от горепосочената Наредба, разрешение за премахване или преместване на общинска декоративна растителност се издава след изготвяне на оценка на засегнатата растителност. Ищецът е депозирал отговор, в който е изразил несъгласие с дадения от страна на Община *******отговор на неговата молба от 25.10.2019г., с подробни съображения и твърдения, че липата нанася имуществени вреди на собствените му гаражи.

С писмо от 04.12.2019г. Община *********е уведомила ищецът, че към момента на извършен оглед, дървото-липа, намиращо се от западната страна на гаражни клетки в УПИ I, кв.151 по плана на гр.****** е в добро състояние, без просъхвания и суховършия  и не представлява опасност за нанасяне на имуществени щети на гаражите.

            По делото е допусната съдебно-техническа експертиза, от заключението на която се установява следното: процесното дърво липа отстои от западната фасадна стена на гаражна клетка №1 на средно светло разстояние 0,30 см.  и съответно на 0,55м., измерено от центъра на дървото към долен ръб на западна фасадна стена, като в обсега на височината на западната фасадна стена на Гаражна клетка №* дървото е без налична клонова система. Вещото лице е посочило, че още при изпълнение на стоманобетоновата покривна плоча, над западната фасадна стена на гаражна клетка №* е оставен прорез в еркерната й част с размери 0,15/0,40м, с цел евентуално вграждане в него на ствола на дървото-липа, като вещото лице е установило при огледа, че към момента на огледа дървото-липа е вградено в този прорез, като над него, съответно над покривната плоча на гаража същото е с обилна листна маса. Вещото лице е установило отклонения във вертикала на дървото, описани по размер в заключението, които счита, че са в резултат на преобладаващите ветрове, като в съдебно заседание уточнява, че ветровете за региона на ******обикновено духат от запад на изток. Вещото лице е констатирало, че дървото видимо не опира в стоманобетоновия под на гаражната група, както и че повдигания на терена около дървото не се наблюдават. Вещото лице е посочило, че с течение на времето при удебеляване на ствола на дървото, същото може да навреди на стоманобетоновата покривна плоча и на западната фасадна стена, както и че при появата на ветрове и бури има опасност дървото да се клати  и това да порази прореза в участъка на стоманобетоновата покривна плоча на гаражната клетка. Вещото лице е отразило в заключението си, че при наличие на силна буря и изскубване на дървото от кореновата му система следва падане на клоните върху покривната плоча на гаража, което би нанесло значителни щети върху покривната плоча на гаражната група  и евентуално върху западната фасадна стена на гаражната група. Към момента на огледа вещото лице е установило наличие на обрушване на мазилката и шпакловката откъм вътрешната страна на западната фасадна стена на Гараж№*, както и поява в този участък на пукнатини, които вещото лице счита, че не са в причинна връзка с дървото липа. Вещото лице е посочило, че към момента на огледа не е констатирало увреждания по конструкцията на гаражите, които да са в причинна връзка с намиращото се в близост дърво-липа. Според вещото лице растежа на кореновата система на дървото не е породило появата на пукнатите в подовата плоча на гаража. Според вещото лице опирането на клоните в плочата не могат да доведат до напукване на стената на плочата.

             По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Ц Ц Б и Н И Л. Свидетелят Б, разпитан каза, че до гаражите на ищеца има дърво-липа, която в основата си е дебела, а нагоре по-тънка, но опира в плочата на гаража и  е наклонено към него. Свидетелят каза,че вътре в гаража основата на пода е напукана, част от стената също, мазилката-отлепена. Свидетелят каза, че дървото липа го е имало преди построяване на гаражите. Свидетелката Л, която работи на длъжност главен експерт в отдел „Околна среда” при Община*******, каза,че във връзка с постъпила молба от ищеца до Община ********за премахване на дървесна растителност до гаража, негова собственост, от страна на Община *********извършили оглед на място и установили, че намиращото до гаража дърво липа е в добро състояние, без просъхвания  и не представлява опасност от нанасяне на имуществени щети. Свидетелката каза, че имало клони от дървото, които са над покрива на гаража, но не опират в плочата. Според свидетелката дървото е близо до гаражната стена, не е наклонено и не опира в самата гаражна стена. Свидетелката каза, че уведомили ищеца, че премахването на дървото може да стане, тъй като същото е в добро състояние, след заплащане на обезщетение по НИПОЗС, след като се изготви оценка на растителността. Свидетелката каза, че на дървото ще бъдат извършвани периодични огледи и  ако същото представлява опасност, ще бъде премахнато от Общината.

От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният негаторен иск с правно основание чл.109 от ЗС е допустим.

Разгледан по същество искът по чл.109 от ЗС е неоснователен и недоказан по следните съображения:

Съгласно чл.109 от ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. Негаторният иск предоставя защита на правото на собственост и ограничени вещни права срещу всяко пряко и /или косвено неоснователно въздействие, което без да отнема владението, ограничава, смущава и пречи на пълноценното използване на вещта или имота според предназначението му. Исковата защита може да бъде упражнена както спрямо всяко трето лице, така и по отношение на лице, което разполага с права по отношение на имота, но ги упражнява по начин, препятстващ или ограничаващ упражняването на субективното право на друг съсобственик или собственик. По иска по чл.109 от ЗС ищецът следва да докаже кумулативните предпоставки, а именно, че е собственик на имота, чиято защита търси по съдебен ред, че е извършено неоснователно въздействие върху имота. Според съдебната практика и теория „неоснователно въздействие” върху имота може да се изразява както в активна човешка дейност, така и в бездействие, като същото може да е пряко или косвено; неоснователното въздействие може да се изразява  и във „вредно отражение върху вещта” или „създадено състояние”. На следващо място неоснователното въздействие трябва да пречи, да ограничава или да смущава собственика на вещта, макар да не накърнява владението, както и неоснователното действие или състояние трябва да съществува към момента на предявяване на иска или да съществува реална опасност, че то и занапред ще продължи да съществува, като е без правно значение дали действието е извършено виновно и дали извършителят е действал за себе си или за другиго.

По делото не е спорно и от събраните писмени доказателства и съдебно-техническата експертиза  се установи, че ищецът е собственик на две гаражни клетки, а именно гараж * с идентификатор **********и гараж * с идентификатор*******, намиращи се в**********. Гаражите са разположени върху поземлен имот с идентификатор*********, който е частна общинска собственост, видно от  представения по делото акт №**** за частна общинска собственост. Собствеността върху гаражите ищецът е придобил след като е участвал и спечелил публичен търг с тайно наддаване за учредяване на право строеж за изграждане на гаражни клетки върху недвижим имот частна общинска собственост, проведен през месец октомври 2012г. Преди провеждане на публичния търг, със заповед №**********. на Кмета на Община ********е одобрено частично изменение на ПУП за УПИ * в кв.*** по плана на гр.*******, в което е било предвидено изграждане на пет броя гаражни клетки, като с цитираната заповед се променя разполагането на гаражните клетки, като се изместват в западна посока спрямо улицата, с оглед запазване на съществуващите дървета. След приключване на публичния търг, между ищецът и ответника са сключени договори за учредяване на право на строеж за изграждане на двете гаражни клетки. Въз основа на влязъл в сила ПУП е допуснато изготвяне на инвестиционен проект за гаражите, който е одобрен от Главния архитект на Община*******. В експертизата вещото лице е посочило, че в проучените документи, в инвестиционния проект са посочени два броя налични дървета. В заключението е изложено, че въз основа на издаденото разрешение за строеж, е извършено изграждането на гаражите, като на 09.06.2016г. е издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация.

По делото не е налице спор и относно обстоятелството за съществуване на процесното дърво, намиращо се в поземления имот, частна общинска собственост, върху който са разположени и гаражите, собственост на ищеца. Видно от заключението процесното дърво е липа и се намира в югозападния ъгъл на гаражната група от три броя гаражи, граничещо с гараж №1, собственост на ищеца. Установи се, че дървото е съществувало в имота преди частичното изменение на ПУП и провеждане на публичния търг за учредяване на право на строеж за изграждане на гаражите в поземления имот и доказателства в тази насока са данните за дървото в документацията, приложена по делото-заповедта за частично изменение на ПУП, данните, съдържащи се в заключението на вещото лице, проучило строителната документация по изграждане на гаражите, както и от събраните гласни доказателства. В показанията си свидетелката Л каза, че дървото е над десет годишно. В показанията си свидетеля Б заяви, че дървото го е имало преди изграждане на гаражите. Освен това, видно от заключението, при изпълнението на стоманобетоновата плоча е оставен прорез в еркерната й част с цел евентуално „вграждане” в него на ствола на дървото-липа, което води до извод, че строителството на гаражите е извършено при съблюдаване на заповедта за частично изменение на ПУП, в която се предвижда изграждането на гаражите да се извърши при запазване на наличната растителност-съществуващите дървета. В този смисъл съдът приема, че на страните по делото им е било известно за наличието на дървото, което е разположено с близост до гараж №1. Наведените от ищеца възражения, че ответникът му е учредил право на строеж за построяване на гаражите в противоречие с нормативно определените отстояния-5м. между сгради и стъблата на дърветата, съдът не следва да обсъжда в това производство, доколкото те касаят оспорване законосъобразност на влязъл в сила административен акт-Заповедта на Кмета за частично изменение на ПУП. В настоящото производство за правно-релевантните факти относно собствеността не е налице спор между страните, а именно, че гаражът е собственост на ищеца, както и не е налице спор, че процесното дърво-липа съществува и се намира в имота, който е собственост на Община******.

Спорният момент е дали съществуването на дървото в близост до гаража на ищеца представлява пречка той необезпокоявано да упражнява правото си на собственост върху гаража, до който се намира дървото и дали последното е причинило вреди по гаража на ищеца, каквито твърдения има наведени в исковата молба.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени, гласни доказателства и заключението на съдебно-техническата експертиза, неоспорено от  страните, намира, че по делото не се установиха твърденията на ищеца, че по гаража, негова собственост, са причинени вреди, които се дължат на наличието на дървото  липа в близост до гаража. В показанията на свидетеля Блажев се сочи за наличие на напукана мазилка, напукване по пода на гаража и др., но вещото лице даде категорично заключение, че тези увреждания не са в причинна връзка с дървото липа. Вещото лице е дало отговор, че не е констатирало увреждания по конструкцията на гаражите, които да са в причинна връзка с намиращото се в близост дърво-липа, както и че кореновата система на дървото не е причинила пукнатите по пода на гаража. Съдът кредитира заключението на вещото лице досежно тези изводи, тъй като същото е обосновано, компетентно изготвено и неоспорено от страните по делото. От показанията на свидетелката Л, която е участвала в оглед на дървото, се установи, че дървото липа е здраво, без просъхвания и не представлява към момента опасност за намиращия се до него гараж.

Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.2 от ЗУТ дълготрайни декоративни дървета и дървета с историческо значение могат да се отсичат или изкореняват само по изключение след писмено разрешение от кмета на общината, издадено въз основа на санитарна експертиза за състоянието на дървото. Тази нормативна уредба намира приложение и за имоти частна собственост, тъй като на основание чл. 201 от ЗТСУ (отм.), е издадена Наредба № 1 от 10.03.1993 г. за опазване на озеленените площи и декоративната растителност ( приложима на основание § 20, ал. 2 от ЗР на ЗУТ). По силата на чл.  19 от Наредбата, дърветата дълготрайна декоративна растителност в частни имоти могат да се преместват, отсичат и изкореняват въз основа на писмено разрешение на кмета на общината в изрично изброени случаи: 1. при строителство на сгради, съоръжения, пътища и други обекти на техническата инфраструктура; 2. при реконструкция на съществуващата растителност по утвърдени паркоустройствени проекти; 3. за изсъхнали дървета и храсти, както и за тези, чието състояние застрашава безопасността на движението или сигурността на гражданите, сградите и благоустройствените фондове; 4. във връзка с премахване последиците от производствени аварии и природни бедствия.

В случая, процесното дърво-липа е от категорията на дълготрайните декоративни дървета, съгласно чл. 165, ал.1 от ППЗТСУ /отм/, приложим на основание §20, ал.2 от ЗР на ЗУТ и не са налице хипотезите по чл.19 от горецитираната наредба относно премахване на дълготрайна декоративна растителност.

            Съдът намира, че по делото не се установи по безспорен начин, че дървото е в такова състояние, което реално да застрашава сградата, до която се намира в близост и по този начин да създава пречки за упражняване на правото на собственост върху тази сграда, в случая върху гаража.  Посоченото в заключението, че е възможно при проява на ветрове и бури, при клатенето на дървото да има опасност да порази прореза в участъка на стоманобетоновата покривна плоча  и евентуално да нанесе щети, са предположения, изложени от вещото лице, но същите са вероятни, а не сигурни последици, за да се приеме, че към момента е налице реална опасност да възникнат тези увреждания. За да бъде ангажирана отговорността, следва в резултат на неоснователното действие на ответника, да е обективиран конкретен резултат, включително поддържан по време на съдебно разглежданата защита, който да създава пречки за ползването на вещта от собственика й. По реда на чл. 109 от ЗС ищецът може да иска преустановяване на неоснователно действие само доколкото същото му пречи да упражнява в пълен обем притежаваното от него право на собственост. За да бъде уважен искът по чл. 109 от ЗС, ищецът следваше да установи, че наличието на дървото в близост до гаража, негова собственост препятства упражняване на вещното му право. Според смисъла на хипотезата на тази норма на чл.109 от ЗС, претендираната по този ред защита на правото на собственост изисква установяване на конкретно действие, респ.състояние и наличието му и по време на висящността на съдебния процес, а не само хипотетична опасност. Разбира се, това състояние може да се промени, но при евентуална промяна, което би било промяна в обстоятелствата, няма пречка да се търси отново защита на правото на собственост. В случая, към момента на приключване на устните състезания по делото, от събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност не се установи съществуващо конкретно негативно състояние или въздействие от страна на дървото, разположено в имота на ответника, върху гаража, собственост на ищеца, което въздействие да води до извод, че е необходимо премахване на дървото.

С оглед гореизложеното съдът намира, че предявения негаторен иск подлежи на отхвърляне като неоснователен и недоказан.  

          Ищецът е претендирал присъждане на разноски, но с оглед изхода на спора не следва да бъдат присъждани разноски в негова полза.

          Ответникът Община ******е претендирала присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, което с оглед разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК следва да бъде определено по размер от съда, по реда на чл.37 от ЗПП, което съдът съобразно фактическата и правна сложност на производството, определеля  в размер на 150лв. Предвид разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК следва ищецът да заплати на ответника ********сумата в размер на 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение.  

          Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р       Е      Ш      И   :

           

           ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Т.К. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, Булстат*******, с адрес***********, представлявана от Кмета Д Д П иск с правно основание чл.109 от ЗС за осъждане на Община ******да премахне за своя сметка собственото си дърво-липа, намиращо се в УПИ *, в кв.*** по плана на гр.*****, до западната стена на Гаражна клетка №*, собственост на ищеца, част от Гаражна група от три броя гаражи, представляваща сграда с идентификатор*******, находяща се в гр.***********,  като неоснователен и недоказан.

 

        ОСЪЖДА А.Т.К. с ЕГН **********, с постоянен адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Община******, Булстат*****, с адрес гр.********, представлявана от Кмета Д Д П сумата 150 лв./сто и петдесет лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

       Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му страните.

 

     Препис от решението да се връчи на страните.

 

                                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: