Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 255
Ботевград, 11.10.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БОТЕВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, втори съдебен състав, в публичното заседание на единадесети септември
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ЦВЕТКОВА
при секретаря-Таня Бончева,
като разгледа докладваното от
СЪДИЯТА ЦВЕТКОВА
гражданско
дело № 2082 по описа за 2018 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
осъдителни искове с правно основание 79, ал.1 от ЗЗД във вр.
с чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД във вр. с чл.99 от ЗЗД.
„К. Б.”ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.С.,
ул.Ш. П. №*, с ЕИК:*********, чрез
пълномощник юрисконсулт Н.Х., моли да бъде осъден Й.П.Б. ***, с ЕГН: **********
да заплати сумата-главница от 350 лева, представляваща задължение по цедиран договор за кредит с № ********** от 12.10.2015г.,
както да заплати и сумата от 78.98 лева, представляваща наказателна лихва за
периода от 12.11.2015г. до 31.01.2018г., както и за законната лихва за забава
върху горната сума-главница, считано от 06.11.2018г. до окончателното
заплащане, както и направените разноски по делото.
В с.з. ищецът, чрез пълномощник юрк.Н.Х. е депозирал молба-становище на отговор на исковата
молба с вх.№4561 от 28.06.2019г. получена по факса в РС-Ботевград, с която
заявява, че поддържа така предявените искове и прави доказателствени
искания. Депозирано е и писмено становище от ищеца с вх.№ 6066 от 02.09.2019г.,
изпратено по пощата с п.кл. от 30.08.2019г., чрез
пълномощник юрк.Х. Д., с което моли да се уважат
исковете съгласно събраните по делото доказателства и се присъдят направените
по делото разноски съгласно приложен списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.75/.
Ответникът-Й.П.Б. ***, чрез назначения
му особен представител адвокат Ц.С. от САК, е направил възражение по исковете и
е представил писмен отговор с вх.№ 2687 от 10.04.2019г., в предвидения в закона
срок.
В писмения отговор ответникът, чрез
особения представител адв. С., оспорва исковете по основание и размер, като
оспорва всички изнесени в исковата молба твърдения. Твърди, че няма
доказателства за това, че ищецът е финансова институция, която е вписана в
Регистъра по чл.3, ал.2 от ЗКИ, както и че от името на ответника е направено
заявление за сключване на договор за кредит, както и разменени между тях
съобщения, установяващи сключването на договор от разстояние. Оспорва
сключването на договор за предоставяне на кредит от разстояние с ответника и
моли да се отхвърлят исковете като неоснователни и недоказани.
В с.з ответникът, чрез назначения му
особен представител адв.Ц.С. от САК оспорва исковете, поддържа направените
възражения в писмения отговор и моли исковете да се отхвърлят като неоснователни
и недоказани.
От събраните по делото доказателства,
обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено
следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Видно от представените писмени доказателства:
копия от Договор
за кредит №**********/12.10.2015 година, от Общи условия и от разписка за
извършено плащане от 12.10.2015г., се установява, че между „*ф.”ЕООД/В./
с ЕИК: ********* от една страна като кредитор и ответникът Й.П.Б. от друга
страна като кредитополучател е сключен договор за кредит №**********/12.10.2015г.
по реда на чл.6 от Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние/
ЗПФУР/- чрез предоставяне на финансова услуга от разстояние. Заемната сума от
350лв. е преведена на ответника на същия ден-12.10.2015г. в Изипей
и тъй като договорът е първи между страните, лихви и такси по него не са
начислявани. Срокът на договора е 30 дни или до 11.11.2015г.
От 11.11.2015г.
ответникът не изпълнява и има непогасена сума-главница от 350лв., за което
съгласно т.13.3 от Общите условия от 12.11.2015г. „*ф.”ЕООД/В./ започва да
начислява наказателна лихва, формирана чрез надбавяне
на основния лихвен процент, определен от БНБ-10,01% върху неизплатената сума за
периода на просрочието или от 12.10.2015г. до
31.01.2018г. или сумата от 78.98лв., представляваща законна лихва за забава
върху главница от 350лв. за периода от 12.10.2015г. до 31.01.2018г., изчислена
с Онлайн Калкулатор НАП.
Ответникът Й.П.Б., чрез
назначения му на основание чл.47, ал.6 от ГПК
особен представител адв. Ц.С. от САК е оспорил по основание и размер
описаните по-горе суми.
От приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-техническа
експертиза с вх.№ 5974 от 28.08.2019г., изготвена от вещото лице инж.Т.А.Т., се
установява, че след направени от него справки в информационната система на „В.“
лицето Й.П.Б. е извършил регистрация на интернет страницата на „В.“ и е създал
профил на началната страница, представени са Стандартен европейски формуляр и
общи условия на „В.“ при регистрацията му в системата. От същия профил е
направена заявка за сключване на договор за кредит №**********/12.10.2015г. и бутонът
„подпиши“ е бил натиснат при сключване на договора за кредит, описан по-горе от
профила на Й.П.Б..
Съгласно обясненията на в.л. Т.Т., дадени в
о.с.з., се установява, че в случая е имало много разговори между служител на „В.“ и ответника Й.Б.. Контактите са осъществявани чрез и-мейл, чрез СМС-и, чрез телефонни обаждания. И Й.Б.
доброволно е въвел данните за себе си, направил е „селфи“
снимки с личната си карта. Когато се иска бърз кредит служителят на фирмата,
която дава кредита има специален достъп до масивите с данни на МВР за личните
карти, където със специален юзърнейм и парола
сравнява това, което е написано от лицето, което иска кредит като лични данни и
това, което се съдържа в масива на МВР срещу личната карта и всъщност чак след
тези стъпки разбира, че този, който желае кредита е същото лице, за което се
представя. Ако не натисне бутона „приемам“ няма да получи кредита. В момента, в
който той влиза в екрана следващите стъпки, които вещото лице е описало много
подробно в експертизата: започва да въвежда, да попълва необходимите полета, за
да получи кредита това все още е само на неговия екран, това все още не е запис
в системата на фирмата, която дава кредита. Той става запис след като натисне
бутона. След това му се изпращат Общите условия на договора, които той също
приема. Вещото лице е отишло на проверка, получило е достъп до системата и
всичко, което е видял, е отразил в експертизата, а там във всичките данни има всички
тези снимки с лична карта на Й.Б., които е изпратил след като е попълнил като
лични данни в системата. След като е получил договора на електронен носител му
казват да изпрати негова актуална снимка с личната му карта. Този служител,
който трябва да одобри кредита сравнява данните, които е попълнил
кредитополучателя с данните от масива на МВР. Той там вижда, че всичко което е
написано е вярно и след това иска снимките, които вещото лице е отразило в
експертизата и са на ответника.
Ищецът е представил по делото копие от Договор за прехвърляне на
вземания №BGF-2018-005 от 01.02.2018 година, с който „*ф.”ЕООД/В./ с ЕИК: ********* прехвърля на ищеца всички вземанията, описани в Приложение към Договор за
прехвърляне на вземания, приложени в препис като писмено доказателство по
делото. От Приложението се установява, че е прехвърлено процесното
вземане срещу ответника. Представено е и копие от потвърждение за прехвърляне
на вземания.
Съгласно
горния Договор за прехвърляне на вземания страните са се съгласили цесионерът, който е задължен и изрично е упълномощен, за
което е приложено копие от пълномощно за това,
да уведомява длъжниците по смисъла на чл.99,
ал.3 от ЗЗД, чиито вземания са предмет на договор за прехвърляне на вземания
между дружествата.
Приложено е копие от уведомление за
цесия, издадено от името на „*ф.”ЕООД/В./ до
ответника, с което му се съобщава, че има сключен договор за цесия от
01.02.2018г. между „*ф.”ЕООД/В./
и ищеца К. Б.”ЕООД, за което задълженията й в общ размер
от 778.37лв. към 01.02.2018г. са прехвърлени на ищеца и плащанията трябва да
извършва на изрично посочената ищцова сметка.
Горното уведомление е връчено на
ответника чрез назначения му на основание чл.47, ал.6 от ГПК особен
представител адв. Ц.С. от САК на 03.04.2019г./л.53/ съгласно изрично
направеното за това искане от ищеца в исковата молба с получаване на препис от същата
и приложенията към нея.
Ответникът
не е представил доказателства за заплащане на процесните
суми.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
От
изнесените обстоятелства от ищеца в исковата молба и съгласно приложените
писмени доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, аргументират съда да
приеме, че предявените обективно съединени осъдителни искове са допустими.
Разгледани по същество главният иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.240 от ЗЗД във вр. с
чл.99 от ЗЗД за заплащане на сумата-главница от 350лв., представляваща парично вземане по цедиран Договор за кредит с № ********** от 12.10.2015г. е
основателен и следва да се
уважи изцяло като доказан, по следните правни съображения:
Фактите
и обстоятелствата, посочени в исковата молба сочат, че главното вземане на
ищеца срещу ответника е на основание чл.99 от ЗЗД във вр.
с чл.79, ал.1 от ЗЗД. Същите са на основание сключен между „*ф.”ЕООД/В./ и ответника на 12.10.2015г. договор за
предоставяне на кредит от разстояние, твърдейки неизпълнение на задълженията от
ответника, който е кредитополучател или заемател по
същия.
Легалното определение на този вид договори се съдържа в разпоредбата на
чл.6, ал.1 от ЗПФУР, според който текст договор за предоставяне на финансови
услуги от разстояние е всеки договор,
сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при
която отправянето на предложението за сключване на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние-едно или повече. В
разпоредбата на чл.18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване факти и
обстоятелства във връзка със сключването на договор за предоставяне на кредит
от разстояние, като доказателствената тежест е
възложена на ищеца-доставчик на услугата.
За доказване на преддоговорната информация и на електронните изявления,
отправени съгласно ЗПФУР, се прилага Законът за електронния документ и
електронния подпис/чл.2/, а съгласно ал.3 преддоговорната
информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за
гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или
електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата,
съдържащи се в тях. Според разпоредбата на чл.3 от Закона за електронния
документ и електронния подпис, електронен документ е електронно изявление,
записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да
бъде възпроизвеждано. Това означава, че във всички случаи, когато законодателят
изисква писмена форма, независимо дали формата е за действителност или за
доказване, тя ще бъде спазена, щом е съставен електронен документ.
С Решение №70 от 19.02.2014г.,
постановено по реда на чл.290 от ГПК, ВКС на РБ по гр.д.№ 868/2012г., 4-то гр.
отделение е прието, че възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен
носител не променя характеристиката му. Съгласно чл.184, ал.1, изр. 1 от ГПК,
той се представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от
страната. Ако другата страна не поиска представяне на документа и на електронен
носител, преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението
и неговото съдържание.
С оглед на горното и съгласно
представените по делото писмени доказателства-копия от Договор за кредит № ********** от
12.10.2015г., Общи условия на договора за кредит и разписка за извършено
плащане от Изипей с Наредител
„*ф.”ЕООД/В./ до ответника за сумата от 350лв., която се изплаща на лицето
лично срещу представяне на лична карта, както и от приетата по делото
съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж.Т.Т., се установява, несъмнено и категорично, че ответникът е
лицето, което е сключило процесния договор от
разстояние, тъй като същият е удостоверил истинността на въведените от него
лични данни с изпращането на актуална негова снимка, на която държи документа
си за самоличност. Освен това ответникът, легитимирайки се с документ за
самоличност е получил от каса на Изипей сумата от
350лв., за което съдът приема, че между кредиторът „*Ф.“ ЕООД, опериращо на
пазара на финансови услуги под търговската си марка „В.“ и ответника е
възникнало валидно правоотношение, по силата на което за тях са възникнали
права и задължения във връзка със сключения между тях договор за кредит от 12.10.2015г.
Ответникът се е съгласил да получи
кредит в размер на 350лв. от „*ф.”ЕООД/В./ при предложените от последния
условия, отразени в сключения договор и Общите условия.
Съдът намира, че процесната
сума-главница от 350лева като дължима по сключения между описаните по-горе
страни договор за кредит от 12.10.2015г., е станала изискуема и дължима изцяло
от ответника на 11.11.2015г.,
тъй като това е датата на връщане на сумата, отразена в приложения по делото
договор.
Приложените писмени доказателства-Договор за
прехвърляне на вземания № BGF-2018-005/01.02.2018г. и
съпровождащите го извлечения от Приложение №1 за прехвърляне на вземания,
потвърждение и пълномощно към него от страна на цедента
„*Ф.“ ЕООД (В.) установяват сключването на договор за цесия и обосновават
активната легитимация на ищеца като кредитор в настоящото производство.
Съдът
приема, че процесното вземане е прехвърлено от „*Ф.“ ЕООД (В.) на ищеца с описания по-горе договор за
прехвърляне на вземания от 01.02.2018г.
Договорът за цесия се дефинира като
такъв, при който се осъществява промяна в облигационната връзка, чрез промяна
на активната страна в нея или това е договорът за отстъпване на едно вземане от
досегашния му носител на едно трето, чуждо на тази връзка лице. Този договор се
определя още като каузален, неформален и консенсуален.
Негов предмет е прехвърлянето на вземане, което следва да съществува към
момента на сключване на договора и да е прехвърлимо/каквито
по принцип са имуществените права/. В случая има вземане за описаната
сума-главница от 350лв. на „*Ф.“ ЕООД (В.) по
отношение на ответника съгласно приложения договор и от отразеното в извлечение
от Приложение № 1, което е неразделна част от договора за цесия от
01.02.2018г., подписано от „*Ф.“ ЕООД (В.), се
установява, че това вземане е прехвърлено на ищеца и са изпълнени изискванията
на чл.99, ал.3 от ЗЗД-предишният кредитор е длъжен да предаде на новия кредитор
намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му
потвърди писмено станалото прехвърляне. В случая има сключен договор за цесия
от 01.02.2018г., като процесното вземане принадлежи
на ищеца.
Установеното в чл.99, ал.4 от ЗЗД
задължение на цедента да съобщи на длъжника за
извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу не надлежно
изпълнение на негово задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е
носител на вземането. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от
правоотношение между длъжника и стария кредитор/цедента/,
напълно логично е въведеното от законодателя изискване съобщението за
прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от стария кредитор /цедента/. Само това уведомяване ще създаде достатъчна
сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще
обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т.е. изпълнение спрямо лице,
което е легитимирано по смисъла на чл.75, ал.1 от ЗЗД. Ето защо, правно
релевантно за действието на цесията е единствено съобщението до длъжника,
извършено от цедента /стария кредитор/, но не и
съобщението, извършено от цесионера /новия кредитор/.
В този смисъл е и задължителната съдебна практика-Тълкувателно решение № 1* от
11.11.1954г. на ОСГК на Върховен съд.
В случая съдът приема, че
ответникът е уведомен за извършеното прехвърляне на вземането от цедента „*Ф.“ ЕООД (В.) съгласно приложеното уведомление, което е
получено от ответника, чрез назначения му особен представител в хода на
разглеждане на делото с препис от исковата молба и приложенията към нея. В този
смисъл съгласно
съдебната практика, връчването на ответника по делото на препис от исковата
молба, включително и от уведомлението, изходящо от цесионера,
е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за спорното право и
поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото, с оглед императивното правило на
чл.235, ал.3 от ГПК. Доколкото законът не поставя специални изисквания за
начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на
същото в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото
вземане следва да се съобрази. В този смисъл е практиката на ВКС, отразена в
Решение № 123 от 24.06.2009г. по т.д. № 12/2009г., т.к., ІІ т.о. на ВКС. Връчването на всички книжа
по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и
от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици. В този смисъл е практиката на ВКС, отразена в Решение от
18.01.2019г. по т.д.№ 193/2018г. по описа на ВКС, І т.о.
Изложените възражения в писмения
отговор от ответника, чрез назначения му особен представител, са неоснователни,
за това, че по делото на първо място се установи, че сумата-главница се
претендира на основание прехвърлено вземане с договор за цесия от 01.02.2018г.
между първоначалния кредитор на ответника/„*Ф.“ ЕООД (В.)/ и ищеца/„К. Б.”ЕООД/,
т.е. няма твърдение, че ищецът е предоставил на ответника кредит в размер на
сумата от 350лв., за да се изисква същият да е финансова институция. Освен това
ищецът и ответникът не са първоначални страни по Договора за кредит с №
********** от 12.10.2015г. Ищецът по настоящето дело е цесионер
и е получил вземането от първоначалния кредитор на ищеца чрез описания договор
за прехвърляне на вземания от 01.02.2018г.
Поради гореизложеното главният
иск за сумата-главница от 350лв. следва да се уважи като основателен и доказан.
По отношение на акцесорният иск по чл.86 от ЗЗД или за заплащане на сумата
от 78.98лв., представляваща наказателна лихва за периода от 12.11.2015г. до
31.01.2018г. е основателен, тъй като от 12.11.2015г. ответникът е изпаднала в
забава за плащане на задължението си по процесния
договор за кредит и оттогава дължи законната лихва за забава върху описаната
по-горе главница, която изчислена с Онлайн калкулатор НАП е сумата от 78.98лв.
Основателно е и искането за
заплащане на законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на
предявяване на иска на 06.11.2018г. до окончателното й заплащане.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на спора и съгласно чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
ще следва да заплати на ищеца сумата от 1200лв. за направени разноски по настоящето
дело, включващи платена държавна такса /100лв./, платен депозит за особен представител /300лв./, юрисконсултско възнаграждение/100лв./
и платен депозит за съдебно-техническа
експертиза /700лв./.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Й.П.Б. ***, с ЕГН: **********
да заплати на „К. Б.”ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.Ш. П.
№*, с ЕИК:********* сумата-главница от 350 лева/триста и петдесет лева/,
представляваща задължение по цедиран договор за
кредит с № ********** от 12.10.2015г., както да заплати и сумата от 78.98 лева/седемдесет и осем лева и 98
стотинки/, представляваща наказателна лихва за периода от 12.11.2015г. до
31.01.2018г., ведно със законната лихва за забава върху горната сума-главница,
считано от датата на предявяване на иска на 06.11.2018г. до окончателното
заплащане, както да заплати и сумата от 1200лв./хиляда
и двеста лева/ за направените разноски по делото.
Банкова сметка, ***ните суми: IBAN: ***, BIC: *** „Б. ДСК“ЕАД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен
съд-София в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/ИЛИЯНА ЦВЕТКОВА/