РЕШЕНИЕ
№… 247/
05.08.2020г., гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на петнадесети
юли две хиляди и двадесета година:
Председател: Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
в присъствието на секретаря Галина Младенова, като разгледа
докладваното от съдията Бозаджиев в.гр.дело №339 по описа за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството е въззивно, по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение №399 от 08.04.2020г., постановено по гр.д. №4400/2019г. по описа на
РС- Пазарджик е отхвърлен иска на Г.П.Г., с ЕГН **********,***, срещу Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към Министерството на
вътрешните работи за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 1745лв.,
представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за
периода 04.11.2016г.- 04.11.2019г., получено в резултат на преизчисляване на
положения нощен труд съобразно въведената в НСОРЗ методика, заедно с лихва за
забава в размер 209,78лв., начислена към деня на предявяването на иска-
04.11.2019г., и законната лихва след тази дата.
Осъден е Г.П.Г., да заплати на
Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР разноски
за юрисконсултско възнаграждение в размер 100 лв.
Против така постановеното
решение е постъпила въззивна жалба от Г.П.Г.. В същата се излагат оплаквания,
че съдебния акт е неправилен, необоснован и незаконосъобразен. Искането е
същото да бъде отменено изцяло, като предявените искове бъдат уважени в
уточнените размери, ведно със законовите последици- присъждане на сторените
деловодни разноски пред двете съдебни инстанции.
Визира се, че PC- Пазарджик е възприел
становището изложено в представената „писмена консултация“ от ответника,
изготвена по нарочно възложена правна поръчка за обосноваване на становище на
страна в процеса. Според същата положеният от въззивника нощен труд- във
времевия интервал от 22.00ч.- до 06.00ч. - бил равен на 8 часа, поради което не
следвало да се извършва приравняване с предвидения за това коефициент 1.143.
Намира се този извод за незаконосъобразен.
В тази връзка се сочи, че времето от 22.00ч.- до 06.00 часа било времева рамка,
в която полагания труд се счита за нощен, но не е реална продължителност на
същия. Реалната продължителност на положеният нощен труд не следва да надвишава
границата, предвидена в чл.140 от КТ, според който нормалната продължителност
на полаганият труд през нощта е до 7 часа. Няма как да бъде дерогирано действието
на общата разпоредба- императивната норма на чл.140 от КТ.
Сочи се, че при тълкуване
нормата на чл.187, ал.1 от ЗМВР, че тя не установява разрешена продължителност
на труда през нощта- от 8 часа, а има предвид, че работните часове на положения
труд през нощта не следва да надвишават 8 часа на всеки 24- часов период.
Нормата не съдържа допустима продължителност на нощния труд и не въвежда
различно правило за нормална продължителност на нощния труд от 8 часа.
Твърди се, че в нормата на
чл.188, ал.2 от ЗМВР се съдържа изрична препратка към КТ. Част от тази
специална закрила била изричната уредба
в чл.140, ал.1 от КТ, съобразно която нормалната продължителност на
работното време през нощта при 5- дневна работна седмица е до седем часа. В
случая, съдът не е направил разлика между времевия интервал, в който полаганият
труд се счита за нощен такъв и законово уредената максимална продължителност.
Предвид изрично уредената
закрила, предоставена от КТ с която се ползват държавните служители означава,
че нормалната продължителност на полагания от тях нощен труд следва да бъде до
7 часа.
Приема се за безспорно, че
въззивникът е полагал труд през нощта от 8 часа, при разрешени 7 часа, като
този труд не е отчетен и заплатен като извънреден такъв. При сумирано
изчисляване на работното време, нощните часове труд следвало да се приравняват
към дневните /тъй като това е нормалната продължителност на работното време при
подневното му отчитане-8 часа/. Това налага и съотношението 8:7 и съответно
преизчисляването с коефициента 1.143- за определяне на броя на надвишените
работни часове за съответния отчетен период- от което ще се прецени и налице ли
е полаган извънреден труд при превишаване на нормата за триместър. В случая
/тъй като работодателят не е прилагал този коефициент, работните часове,
заложени в графиците му са в рамките на допустимото. След прилагането на този
коефициент /каквото е нормативното изискване/ броят на отработените часове се
увеличава, поради което се е стига до полагане на извънреден труд.
Сочи се, че прецизното
тълкуване на нормата на чл.187, ал.1 и 3 от ЗМВР води на извода, че тя не
установява нормална продължителност на труда през нощта, а нормира обща
продължителност на работното време при положен нощен труд. Нормата имала
защитна функция по отношение на правото на служителя да почива в достатъчно
дълъг период, след като част от работните часове на смяната му са отработени през
времето от 22.00- до 06.00часа, като и в този случай, съобразно броя отработени
часове, не следва да се надвишава нормалната продължителност на работното време
от 8 часа за всеки 24- часов период.
Изричната препратка на нормата
на чл.188, ал.2 от ЗМВР - към КТ- води до прилагаме на императивната норма на
чл.140, ал.1 от КТ.
Твърди се, че през процесният
период- нито в ЗМВР, нито в подзаконовите актове по прилагането му се съдържа
алгоритъм за изчисляването на нощния
труд. В този смисъл разпоредбата на чл.261 от КТ предвижда: „Положеният нощен
труд се заплаща с увеличение, уговорено от страните по трудовото правоотношение,
но не по- малко от размерите определени от Министерски съвет. Приема се, че такъв
акт била НСОРЗ, издадена по силата на законова делегация.
Методиката, която следвало да
се ползва при определяне на паричния размер на неотчетения и незаплатен от
работодателя извънреден труд, получен чрез превръщане на реално отработените
часове нощен труд- 8 часа при съобразяване на максимално допустимата продължителност
на същия- 7 часа била тази на чл.9, ал.2
от НСОРЗ.
Преценката в коя част и
съответно в какъв паричен размер действително положения нощен труд се явява
извънреден такъв се свеждала до следното:
Извънредния труд представлява
работа извън редовното работно време /чл.187, ал.5 от ЗМВР/. Така при разрешени
7 часа за работа през нощта- горницата до 8 часа през които служителят е
работил би могла да се изчисли само чрез прилагане на коефициент.
Същите правила регулирали продължителността на
работното време при работниците и служителите по трудово правоотношение, поради
което не бил основателен доводът, че ползването на коефициента създава
привилегия за служителите в МВР.
Сочи се, че съдът е постановил
своя съдебен акт в противоречие с възприетата за меродавна правна логика- в
Тълкувателно решение №6/06.11.2013г., постановено по т.д.№6/2012г. на ОС на ГТК
на ВКС. В него е прието, че е
недопустимо възприемането на диференциран подход спрямо служителите в
МВР по отношение на редица техни права. Следователно ЗДСл намира субсидиарно
приложение и при липса на изрична разпоредба в ЗМВР по определен въпрос.
На държавните служители в
звената ГД „ИН“- към Министерство на правосъдието при абсолютно същия сменен
режим на дежурства се заплащало преизчисленото с коефициент парично уравняване
на действително отработените часове нощен труд след превръщането на нощните
часове в дневни. За тази група държавни
служители- съгласно чл.16а, ал.7 от ППЗИНС
било предвидено: „Държавните служители от ГДИН и териториалните и служби
получават компенсация за нощен труд съгласно Закона за МВР и ППЗМВР.“ Предвиден
бил еднакъв законов режим, на който се подчиняват двете групи държавни
служители и съответно се уреждат техните взаимоотношения по повод полагането на
нощен труд .
Приема се, че първоинстанционният съд не съобразил и основни принципи и норми в
правната уредба, съдържаща се в правото на ЕС- формираща трудовоправните
отношения. Така ДИРЕКТИВА 75/117/ЕИО въвеждала
принципа на равното третиране на
работниците и служителите и забраната за дискриминация по отношение прилагането
на основните начала на трудовото право.
В чл.157 от ДФЕС, т.2 било разписано, че: „под
„заплащане“ се разбира обичайната, основна или минимална заплата или надница,
както и всяка друга придобивка в пари или в натура, изплатена пряко или непряко
от работодателя на работника за неговия труд. В т.3, изр. последно от чл.157 от
ДФЕС е въведено задължението да се приемат мерки, обезпечаващи спазването на
ПРИНЦИПА ЗА РАВНО ЗАПЛАЩАНЕ ЗА РАВЕН ТРУД ИЛИ ЗА ТРУД С РАВНА СТОЙНОСТ.“ Тези
норми имали превес над норми от националното законодателство и съдът следвало
да ги приложи с предимство.
Направено е искане за отправяне
на преюдициално запитване, на което съдът е отговорил с протоколно определение
в проведеното съдебно заседание.
В срок е постъпил писмен
отговор от ответникът по предявения иск- Главна дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението“ към МВР София.
В него се твърди, че съгласно
чл.46, ал.2 от ЗНА, когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него
случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това
отговаря на целта на акта. В случая се приема, че за уредбата на
правоотношенията между страните бил приложим ЗМВР и издадените въз основа на
него подзаконови нормативни актове. НСОРЗ бил подзаконов нормативен акт,
издаден по приложение на КТ, поради което не може да се прилага нито
субсидирано, нито по аналогия в случаите, когато е налице специална правна
уредба и то регламентирана в нормативен акт с ранга на закон.
Представената правна
консултация била приета за сведение.
Претенцията била за период от
04.11.2016г. до 04.11.2019г., в който
действала Наредба № 81213-776/29.07.2016 г. Тя уреждала въпросите и било
недопустимо прилагането по аналогия на други нормативни актове.
Счита се, че няма нормативна
празнота. ЗМВР препращал към подзаконовият акт, в настоящия случай- Наредбата,
която е издадена от министъра на вътрешните работи, на който законодателя е
предоставил тази изрична законова делегация.
Твърди се, че тези служители имали специфични функции. За
работещите на сумирано работно време служители по ЗМВР са установени 8-, 12-
или 24-часови смени. В разпоредбата на чл.142, ал.4 от КТ е записано, че
максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на
работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната
седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено
работно време- до 1 час над намаленото им работно време. Ищецът полага труд при
работна смяна от 24 часа, а не 12 часа и същата е определена по ЗМВР, а не от
КТ. Максималната продължителност на работното време за една смяна, определена в
КТ е максимум 12 часа. Това само по себе си доказвало, че е несъвместимо да
бъде прилаган КТ и НСОРЗ за служителите по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, тъй като
техния статут е изключителен и различен от общия, като законодателят е
съобразил това с разделянето на служителите по ЗМВР на три групи.
Твърди се, че цитираното Тълкувателното
решение било свързано с уреждане на въпрос касаещ държавните служители в МВР,
които полагат труд и техният статут е уреден по ЗДСл. В него се разглеждал
въпрос свързан със заплащане на държавни такси и не можело да се правят
допълнителни тълкувания в тази връзка.
В случаите на препращане към
Кодекса на труда, законодателят изрично /пряко/ посочил съответните разпоредби.
С оглед спецификата на
служебните правоотношения на държавните служители в МВР по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР били предвидени редица компенсаторни механизми, като допълнително възнаграждение
за прослужено време /чл.178, ал.1, т.1 от ЗМВР/, размер на основния платен
годишен отпуск /чл.189, ал.1 ЗМВР/, обезщетения за неизползван платен годишен
отпуск (чл.234, ал.1 от ЗМВР/, обезщетения за прекратяване на служебното правоотношение
/чл.234, ал.1 от ЗМВР/, по- благоприятен режим на заплащане на извънредният труд
по неговата продължителност- до 280 часа за година по чл.187, ал.5, 6 и 7 от ЗМВР
и други. Тези служители не били поставени в по- неблагоприятно положение.
Визира се, че предвидените
условия за разграничение на нощен и извънреден труд в ЗМВР кореспондирали и с
Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003г.
относно някои аспекти на организацията на работното време, включително по
въпроса за начина на компенсиране на положеният нощен труд.
Разпоредбите на специалния
закон и измененията, които са претърпели, налагали два извода:
1) Законотворческият разум предполага изброяването на видовете
възнаграждения да е изчерпателно, в противен смисъл е безсмислено в ЗМВР-2006
да се включва възнаграждение за извънреден труд без посочен размер, ако същото
се дължи по силата на Кодекса на труда или ЗДСл. Излишно е и прибавянето в
ЗМВР- 2014г. на възнаграждение за труд през нощта, в почивни и празнични дни и
време на разположение, които също биха следвали от КТ или ЗДСл.
2) Допълнението в чл.202, ал.5 от ЗМВР- 2006, касаещи характера на
изброяването, на текста „за държавните служители от МВР“ показва желанието на
законодателя недвусмислено да лиши служителите в МВР от допълнителни
възнаграждения, определени в други нормативни актове, които не са насочени
специално към служители на МВР.
Законодателят не бил изключил
възможността допълнително възнаграждение да бъде предвидено на друго място в
ЗМВР или в друг специален закон. Приложението на общите правила по ЗДСл /и
съответно КТ и актовете по прилагането им/ е отклонено с чл.211, ал.7 от ЗМВР- 2006
и чл.187, ал.9 от ЗМВР- 2014г., които делегират на министъра на вътрешните
работи издаването на особен подзаконов нормативен акт.
Досежно нормата на чл.188, ал.2
от ЗМВР която визира, че: „Държавните служители, които полагат труд за времето
между 22,00 и 6,00ч. се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда.“,
не се отрича, че това е така, като се
сочи, че последните две алинеи на чл.140 от КТ, следва да се свързват с
предоставената от закона закрила.
Приема се, че нормалната
продължителност на нощния труд в МВР е била регламентирана в законовата норма
на чл.187, ал.3, изр. последно от ЗМВР. Тя определяла, че продължителността на
нощния труд по ЗМВР е осем часа, а не седем часа, както е за работещите по
трудово правоотношение.
Съотношението на нормалната дневна продължителност
на работното време /чл.187, ал.1 от ЗМВР/ към нормалната продължителност на нощния
труд по ЗМВР /чл.187, ал.3/ е 8 часа: 8 часа, което е равно на коефициент 1, а
не както е по КТ- 8 часа: 7 часа, което е равно на 1,143.
За държавните служители, чиито
служебни правоотношения са уредени от ЗМВР, какъвто е ищецът, когато положеният
нощен труд е в рамките на 8 часова продължителност, той не се трансформира в
дневен такъв, а се заплаща по смисъла на Заповед №8121з-791/28.10.2014г. на Министъра
на вътрешните работи по 0,25лв. на час.
Налице е позоваване със съдебна
практика.
Приема се, че следва да се
посочи, че съдебната практика не е еднозначна. Редица решения на съдилища /и то
по- многобройни са в противен смисъл. Това именно е наложило и образуването на
Тълкувателно дело, като е поставен за произнасяне въпросът „При отчитане и
заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерството на
вътрешните работи, приложими ли са разпоредбите на Кодекса на труда и на
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /в частност
разпоредбата на чл.9, ал.2 от същата наредба/ или следва да се прилагат
разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове?“
Излага се становище, че не са налице основания
за отправяне на преюдициално запитване.
В съдебно заседание, за
жалбоподателят Г.П.Г., редовно призован не се явява. Не се явява и процесуалния
му представител- адв.М.. От страна на последната е постъпила писмена молба с
изложен допълнителен довод, че продължителността на нощния труд за пръв път е
дефинирана в ЗМВР със ЗИДЗМВР, обнародван в бр.60 ДВ/07.07.2020г. и тя е
определена на 8 часа за всеки 24- часов период, положени в периода от 22.00ч.
до 6.00ч. Твърди се, че това, че до обнародването на това изменение този въпрос
не е бил уреден, т.е. е налице празнота в закона, която следва да бъде
запълнена чрез прилагане по аналогия на общия закон- в случая КТ.
Моли са уважаване на подадената
въззивна жалба, с изцяло произтичащите от това законови последици.
Ответникът ГД „ПБЗД- МВР“-
София се явява юриск.С.. От страна на
последния се моли да бъде оставена без уважение подадената въззивна жалба, като
се потвърди обжалваното решение, като правилно и законосъобразно. В тази насока
излага подробни съображения изложени в представена писмена защита.
Прави възражение за
прекомерност, ако съдът се произнесе в полза на ищеца. Моли за присъждане на
направените разноски- юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Пазарджишкият окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, и
в съответствие с правомощията си, регламентирани в чл.269 от ГПК, намира за
установено следното:
Пред първоинстанционният съд е
образувано производство по повод на подадена искова молба от Г.П.Г. против
Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР София, с
която са предявени обективно съединени искове, с правно основание по чл.179,
ал.1, пр.второ от ЗМВР и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Твърди се от страна на ищецът Г.Г.,
че работи като „Старши Пожарникар- ВСА“ при PC „ПБ“ ЗН гр.Пазарджик, към ГД
„ПБЗН“ към МВР- София.
Твърди се, че работата в
системата на ГД „ПБЗН“ била организирана на смени- от по 24 часа непрекъснати
денонощни дежурства /или 12- часа/, по предварително утвърдени графици за
смените .
Визира се, че през периода 04.11.2016г.
до 04.11.2019г. е изпълнявал служебните си задължителни смени, всяка от които
включвала полагането на нощен труд- в часовия интервал от 22.00ч.- до 06.00ч.
на следващия ден. Така общо за посочения период бил отработил 230 нощни смени.
Сочи се, че положения от него
труд при сумирано изчисляване на работното време следвало да се изчислява
съгласно разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР в работни дни- подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени- сумирано за тримесечен период.
Приема че, съгласно чл.187,
ал.5 от ЗМВР, работата извън редовното работно време се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен
период- за служители работещи на смени. Така от организацията на работа на
служителя на 24 - ,респ. 12- часови смени, при сумирано изчисляване на
работното време следва да се приема, че в случая, отношенията се уреждат, съобразно
разпоредбите на чл.187, ал.5- 6 от ЗМВР, предвиждащи компенсиране на работата
извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за
служителите на смени. В настоящият случай намирала приложение и нормата на
чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,
предвиждаща преизчисление на положения нощен труд. Основанието за това било,
тъй като според чл.187, ал.9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурства,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определяли с Наредба на
Министъра на вътрешните работи. В процесният период действащи били Наредба №8121з
-592/25.05.2015г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016г.
Сочи е, че в тези наредби
липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен и тази
липса не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване
на положените от служителите на МВР часове нощен труд в дневен, а
представлявала празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на
работното време на неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурства,
времето на отдих и почивката на държавните служители в МВР. При наличие на
такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите на МВР, следвало
субсидиарно да се приложи чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, която гласяла, че при сумирано изчисляване
на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощно работно
време, или коефициент 1.143. Неприлагането на тази разпоредба щяла да доведе до
поставяне на държавните служители, работещи в системата на МВР в неравностойно
положение спрямо другите държавни служители, което било недопустимо.
Към датата на завеждане на ИМ
положеният извънреден труд- неизчислен и незаплатен от работодателя, за исковия
период 04.11.2016г.- 04.11.2020г. бил 250 часа, в парична равностойност от
1500лв.
Визира се, че задължението на
работодателят за заплащане на възнаграждение за извънреден труд било част от
задължението за заплащане на трудово възнаграждение, а за последното бил
установен срок.
Счита се от страна на ищецът,
че съобразно чл.84, ал.1 от ЗЗД, ответникът е изпаднал в забава след изтичане
на срока, в който е трябвало да изплати съответното възнаграждение. Предвид на
това се приема, че ответникът дължи и обезщетение за забава- общо за
тригодишния исков период в размер на 220лв.
Искането е да бъде постановено
решение, с което ответникът Главна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР София,
представлявана от Директор на ГД „ПБЗН“- Главен Комисар Н.Н., да бъде осъден да
му заплати сумата от 1 500лв., представляваща дължимото допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 04.11.2016г. до
04.11.2019г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от завеждането на
исковата молба до окончателното изплащане на паричното вземане, както и сумата
от 220 лв., представляваща обезщетение за забава върху размера на основния иск.
Претендират се и разноски.
В срокът по чл.131 от ГПК е
подаден писмен отговор от страна на ответникът„Пожарна безопасност и защита на
населението“ към МВР София, представлявана от Директор на ГД „ПБЗН“- Главен
Комисар Н.Н.. В него се оспорват предявените искове, както по основание, така и
по размер. Основанието за това се аргументира, че в случая е неприложима НСОРЗ
и предвиденото от тази Наредба преизчисляване и коефициент на нощен към дневен
труд, а приложими били специални наредби, отнасящи се до държавните служители в
МВР, съобразно чл.187, ал.1 и 3 от ЗМВР.
В проведеното на 06.03.2020г.
открито съдебно заседание, по реда на чл.214, ал.1 от ГПК и съобразно приетото
заключение на икономическата експертиза от страна на ищецът е направено
изменение в размера на предявените искове. В тази връзка, първоинстанционният
съд е уважил това искане, в резултат на което главния иск е увеличен до размер
от 1745лв., а акцесорното искане за лихва за забава е намалено до размер на 209,78лв.
Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка:
Не е спорно между страните по
делото, че ищецът Г.П.Г. работи като „Старши Пожарникар- ВСА“ при PC „ПБЗН“ гр.Пазарджик,
към ГД „ПБЗН“ към МВР- София. В този аспект е и Служебна бележка- л.23, която
установява, че длъжността на ищецът е „Старши Пожарникар- водач на специален
автомобил- І степен в група „Пожарогасителна и спасителна дейност““ при PC
„ПБЗН“ гр.Пазарджик към РД „ПБЗН“ Пазарджик при ГД „ПБЗН“ МВР.
Безспорно е, че работата на
ищеца е организирана на смени по предварително утвърдени графици за смените, като
през периода 04.11.2016г. до 04.11.2019г., ищецът е изпълнявал служебните си
задължителни смени, всяка от които включва полагането на нощен труд в часовия
интервал от 22.00ч. до 06.00ч. на следващия ден.
Видно от заключението на
съдебно- икономическата експертиза се установява, че положения от ищеца нощен
труд за заявения исков период - 04.11.2016г.- 04.11.2019г. възлиза на 1760
часа, равняващи се на 205 броя нощни смени. Положеният нощен труд от 1760 часа
е заплатен съгласно Заповед № 8121з- 791/28.10.2014 г. на Министъра на
Вътрешните работи по 0.25лв./на час. Брутният размер на паричната равностойност
на действително положения и незаплатен и неотчетен от работодателя нощен труд
съобразно методиката въведена в Наредба за структурата и организацията на
работната заплата на база общия брой отработени нощни часове, изчислен съгласно
разпоредбите на чл.187, ал.6 от ЗМВР с 50% увеличение върху месечното основно
възнаграждение е 1745лв., а размерът на обезщетението за забава върху главницата
в сумарна величина е 209,78лв.
При така установеното от фактическа страна от правна, съдът намира
следното:
Въззивната
жалба е процесуално допустима, като същата е подадена от активно легитимирана страна в процеса и в преклузивния двуседмичен срок
по чл.259, ал.1 от ГПК, като обжалваното решение за валидно и допустимо, тъй като не страда от
пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.
По съществото си, същата е основателна.
За да се разреши конкретния
спор е необходимо да се анализират текстовете на закона, уреждащи спорните
отношения.
Относимия текст на ЗМВР е
чл.187, ал.1, 2 и 3, който има следното съдържание: „Нормалната продължителност
на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично
при 5-дневна работна седмица.
(2) За държавните служители,
които изпълняват служебните си задължения при специфични условия и рискове за
живота и здравето, се установява намалено работно време.
(3) Работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни- подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени- сумирано за тримесечен период. Определянето на 24-
часова смяна е по изключение. Поради спецификата на дейността в Медицинския
институт на МВР може да се определя и 6- часова смяна. При работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Това е редакцията на текста
преди последното му изменение /ДВ бр.60 от 2020г./.
С последното изменение текстът
е добил следната редакция:
“Нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5- дневна работна седмица. Нормалната продължителност на работното
време през нощта е 8 часа за всеки 24- часов период. Нощен е трудът, който се
полага между 22,00 и 6,00ч.
(2) (Изм.- ДВ, бр.14 от 2015г.)
За държавните служители, които изпълняват служебните си задължения при
специфични условия и рискове за живота и здравето се установява намалено
работно време.
(3) (Изм.- ДВ, бр. 14 от
2015г., изм. и доп., бр.81 от 2016г., относно изречение първо, в сила от
14.10.2016г., относно изречение второ, в сила от 1.02.2017г., изм., бр.60 от
2020г.) Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни-
подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени- сумирано за
тримесечен период. Определянето на 24- часова смяна е по изключение.
(4) (Нова- ДВ, бр. 60 от
2020г.) При сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат
в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през
нощта по ал.1.
Тези въпроси са разрешавани и в
разпоредбите на КТ. В чл.140 на КТ изрично е предвидено, че нормалната продължителност
на работното време през нощта е 7 часа през периода от 22.00ч. до 6.00ч. За
определяне на допълнителните трудови възнаграждения в чл.9 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата е прието, че при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място.
За приложението на ЗМВР също са
издавани наредби. Първо е издадена НАРЕДБА №8121з-407 от 11.08.2014г. за реда
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи /отм./. В чл.31 ал.2 на тази наредба е предвидено, че при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22,00 и 6,00ч. за отчетния период се умножава по 0,143. Полученото число се
сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.
В следващите наредби при абсолютно
идентичен текст на закона, такава разпоредба няма. За периодът на претенцията е
действала НАРЕДБА №8121з-776 от 29.07.2016г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /отм./.
Както в нея, така и в действащата към момента НАРЕДБА №8121з-36 от 07.01.2020г.
за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи, такъв текст няма.
Този анализ на развитието на
законодателството се прави от настоящата инстанция, за да се обърне внимание на
непоследователността на самия законодател, защото счита, че от анализа на
текстовете, уреждащи положението на работещите в МВР, може да се направи
извода, че до последното изменение на закона /бр.60/2020г./, конкретния относим
към спора въпрос, а именно каква е нормалната продължителност на работното
време през нощта и как следва да се извършва отчитането и заплащането му при
сумирано отчитане на работното време, всъщност не е бил уреден в специалния
закон. С последните си действия по изменението на текста на чл.187 от ЗМВР,
законодателят на практика изцяло подкрепя тази теза. Отделен е въпросът за
приложимостта на разпоредбата на ал.4 на същия тест след изменението, като се
има предвид, че нормалната продължителност и на дневното и на нощното работно
време е 8 часа, но този въпрос касае настоящото производство.
Изложеното до тук мотивира
въззивният съд да приеме, че към релевантния за спора момент законодателят не е
определил нормалната продължителност на работното време през нощта за
категорията служители, за които се прилага ЗМВР.
С дължимото уважение към автора
на представената по делото правна консултация, съдът не възприема тълкуването
на нормата на чл.187 от ЗМВР направено в нея. Като се има предвид разпоредбата
на ал.3 на чл.187 от ЗМВР преди изменението, не става ясно как нормата на ал.1 би
се приложила в смисъла, който се влага в представената правна консултация.
След като в специалният закон е
налице пропуск, празнота, тя следва да се запълни с прилагане на правото по
аналогия. Действията на законодателят с последното изменение на закона в тази
част показват, че действително тези отношения не са били уредени или не са били
уредени достатъчно конкретно. Прилагането на нормите на КТ, респ. подзаконов
акт към него вече е приемано от ВКС при постановяването на ТР №8/2013г. на
ОСГК. Нормата на чл.188, ал.2 от КТ също дава основание за това.
За да се разреши спорният
въпрос, следва да се приложи нормата на чл.140 от КТ, респ. чл.9, ал.2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
При прилагане на тези текстове
следва да се съобрази заключението на експерта, прието по делото, чрез което се
установява, че положеният от ищеца нощен труд за периода 04.11.2016г.- 04.11.2019г.
възлиза на 1760 часа, равняващи се на 205 броя нощни смени. Паричната
равностойност на действително положения, незаплатен и неотчетен от работодателя
нощен труд на база общия брой отработени нощни часове, ако бъдат приложени
разпоредбите на НСОРЗ през процесния период е в размер на 1745лв.- брутен
размер. Сумата на обезщетението за забава върху главницата, изчислена от падежа
на всеки от тримесечните периоди до датата на завеждане на исковата молба е
209,78лв.
При тези си съображения, сочещи
извод, че на ищеца не е заплатен извънреден труд, който се е формирал чрез
прилагане на коефициент относно положения нощен труд за приравняването му към
дневен, настоящият въззивен състав приема, че предявените претенции от страна
на ищеца са основателни и като такива следва да бъдат уважени, с оглед на
направеното пред първоинстанционния съд изменение на исковете.
Като е отхвърлил исковите
претенции до тези размери, районният съд е постановил неправилно решение, което
в случая следва да бъде отменено.
В последица от това, ответникът
следва да заплати претендираните суми, както и разноските по делото в общ размер
на 830лв., от които 350лв.- адвокатско възнаграждение пред първата инстанция, а
пред втората инстанция- 480лв.
Съдът намира за неоснователно
възражението за прекомерност направено от процесуалния представител на ответник
относно разноските на другата страна. Основанието за това се извежда, че това,
че спорът е сложен от правна страна и уговореното и платено възнаграждение е
напълно адекватно на усилията, положени от упълномощения процесуален
пълномощник за подготовката и провеждането на процесуалните действия във връзка
с реализиране правата на ищеца.
В тежест на Главна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“
към МВР София, следва да бъдат присъдени и направените разноски за
експертизата по делото в размер на 146,40лв. в полза на Бюджета на съдебната
власт, по сметка на ОС- Пазарджик.
Предвид на гореизложеното,
Пазарджишкият окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯВА Решение
№399/08.04.2020г., постановено по гр.д.№4400/2019 г. по описа на РС- Пазарджик,
вместо което:
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР София, представлявана от Директор на
ГД „ПБЗН“ Главен Комисар Н.Н., с административен адрес гр.София, ул.„Пиротска“
№171А, да ЗАПЛАТИ на Г.П.Г., с ЕГН **********,***,
сумата от в
размер на 1745/хиляда седемстотин четиридесет и пет/лв., представляваща
неизплатено допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд през
периода от 04.11.2016г. до 04.11.2019г., получен в резултат от преизчисляване
на положения нощен труд съобразно въведената в НСОРЗ методика, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на сумата, и обезщетение за забава в размер на 209,78/ двеста и девет
лева и 0,78 стотинки/лв., дължимо за периода от първо число след изтичане на
всеки тримесечен период на сумирано изчисляване на работното време до датата на
завеждане на исковата молба.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР София, представлявана от Директор на ГД „ПБЗН“ Главен Комисар Н.Н., с административен адрес гр.София, ул.„Пиротска“ №171А, да ЗАПЛАТИ на Г.П.Г., с ЕГН **********,***, сумата от 830/осемстотин и тридесет/лв.- съдебно- деловодни разноски, от които 350/триста и петдесет/лв.- адвокатско възнаграждение пред първата инстанция, а пред втората- 480/четиристотин и осемдесет/лв.- адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР София, представлявана от Директор на
ГД „ПБЗН“ Главен Комисар Н.Н., с административен адрес гр.София, ул.„Пиротска“
№171А, да ЗАПЛАТИ в полза на Бюджета
на съдебната власт, по сметка на ОС- Пазарджик сумата от 146,40/сто четиридесет
и шест лева и 0,40стотинки/лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.