Р Е Ш
Е Н И Е № 1368
гр.
Пловдив, 22.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, VІII граждански състав в закрито заседание на 23.10.2019г.
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря Елена Димова, като разгледа докладваното от съдия Н. Цветкова в. гр. д. № 1775 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
по реда на чл.
258
- 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба
вх.
23161 от 31.07.2019г. на А.Н.К., ЕГН ********** чрез адв. А.Д. от САС против решение № 232 от
22.05.2019г. по гр. д. № 2711 по описа за 2018г. на Асеновградски районен съд,
в частта, с която е определен режим на лични отношения между бащата А.Н.К., ЕГН
********** *** и детето П.А.К., ЕГН **********, всяка първа и трета седмица от
месеца от 9 часа в събота до 18, 00 часа в неделя /с преспиване в събота вечер
при бащата/, както и един месец през лятото, който не съвпада с платения
годишен отпуск на майката.Решението се обжалва и в частта, с която се осъжда А.Н.К.,
ЕГН ********** да заплаща на детето си П.А.К., ЕГН ********** чрез неговата
майка и законен представител М.Т.А., ЕГН ********** месечна издръжка над
размера от 150 лева до размера от 200 лева, считано от датата на подаване на
исковата молба – 22.11.2018г. до настъпване на законна причина за нейното
изменение или прекратяване, както и месечна издръжка над размера от 150 лева до
размера от 200 лева за минал период от време – от 22.11.2017г. до 22.11.2018г.
и в частта, с която се дава разрешение, заместващо съгласието на бащата А.Н.К.,
ЕГН **********, детето П.А.К., ЕГН ********** да напуска пределите на Република
България за неограничен брой пътувания до страните-членки на Европейския съюз.
В частта, с която се предоставя
упражняването на родителските права върху детето П.А.К., ЕГН ********** на
неговата майка М.Т.А., ЕГН ********** *** и се определя местоживеенето на
детето при нея, както и в частта, с която се дава разрешение, заместващо
съгласието на бащата А.Н.К., ЕГН **********, да бъде издаден паспорт на П.А.К.,
ЕГН **********, както и е осъден А.Н.К., ЕГН ********** да заплати на М.Т.А.,
ЕГН ********** сумата от 420 лева направени в производството разноски и по
сметка на Районен съд Асеновград сумата от 384 лева, представляваща държавна
такса за присъдената издръжка, първоинстанционното решение не е обжалвано и е
влязло в законна сила.
С въззивната жалба се твърди, че
решението е неправилно в обжалваните части.Определения размер на издръжката за
детето се оспорва като прекомерно висок.Оспорва се и определения режим на лични
контакти на бащата с детето, като стеснен.Иска се режима на лични контакти да
бъде определен всяка първа, втора и четвърта седмица от месеца от 18, 00ч. в
петък до 18, 00ч. в неделя, през новогодишните и религиозни празници и
рождените и именни дни на родителите, както и два пъти по 20 дни през лятото,
без значение почивките и отпуските на майката.Жалбоподателят изразява съгласие
за пътуване на детето с майката до И. през лятото, но оспорва даденото
разрешение за неограничен брой пътувания.Моли разрешението да бъде дадено за
еднократно пътуване до И. за срок от 25 дни през лятото, като този период не
съвпада с исканите от жалбоподателя два пъти по 20 дни през лятото.
С писмения отговор на въззиваемата се
изразява становище, че въззивната жалба е допустима, но неоснователна.Моли се
решението на районния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно по
подробно изложени съображения.Претендират се разноски за втората инстанция.
Постъпилата въззивна жалба е в срок, подадена
от надлежна страна, с правен интерес от обжалване и е процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК съдът се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната част.По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и
допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.
Районният съд е бил сезиран с искове
с правно основание чл. 127 от СК и чл. 127а от СК.
Твърденията в исковата молба са, че
страните по делото са живели на семейни начала без брак за период от около 10
години в къща, собственост на семейството на ответника.През този период се
родила дъщеря им А., която не била припозната от бащата, вече на 16 години и
синът им П., припознат от ответника.През 2013г., когато П. бил на 4г., ищцата и
ответникът се разделили, като ищцата се върнала да живее при родителите си,
заедно с децата.След раздялата им ответникът заживял на семейни начала с друга
жена, не ги посещавал, не се виждал с детето и не помагал финансово за отглеждането
на сина им.Малолетният П. през този период започнал да страда от тежки
здравословни проблеми – Р. а. с определена степен на увреждане с решение на
ТЕЛК.Тръгнал на училище в с. К., което посещавал редовно.Ищцата била принудена
да замине да работи в И., за да осигури издръжка за себе си и децата си.Там
работила на трудов договор и изпращала ежемесечно пари на родителите си за
покриване на всички разходи за дома и децата, като майка й основно полагала
грижи за тях.М. пътувала постоянно до България, за да вижда сина си, да се
грижи за него и да прекарват време заедно, доколкото й позволявали работата и
средствата.В И. се устроила вече битово и финансово, но не можела да взема със
себе си сина си през ваканциите, поради неуредените отношения с баща му.Така
пропускала възможността да обогати детето с позитивни преживявания, да прекарва
повече време с него и да му осигури по-добро лечение на хроничното
заболяване.Първоначално ищцата е искала да бъде дадено разрешение за пътуване
на детето П. с нея до И. през ваканциите и да му бъдат извадени всички
необходими документи за пътуване извън граница, без изричното съгласие на
ответника.
С молба вх. № 16741/12.12.2018г.,
депозирана в първоинстанционното производство, ищцата е допълнила искането си,
че желае разрешението да бъде дадено за пътуване на детето П.А.К. с нея като негова
майка в границите на Европейския съюз.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът
не е подал писмен отговор в първоинстанционното производство.
При постановяване на обжалваното
решение първоинстанционният съд е приел, че в интерес на детето П. е да живее
при майка си, която има желание и възможности да осигури условия за правилното
му физическо и психическо развитие.При формирането на този извод районният съд
е взел предвид възрастта и пола на детето, както и обстоятелството, че това е
неговото местоживеене от раждането, като същото е свикнало както с нейния дом,
така и с нейното семейство.Отчетено е и обстоятелството, че ответникът живее в
чужбина – А. от 4-5 години и не поддържа никакъв контакт с детето си.По тези
съображения районният съд е определил и режима на лични контакти на бащата с
детето всяка първа и трета седмица от месеца от 9, 00 часа в събота до 18, 00
часа в неделя, както и един месец през лятото, който не съвпада с платения
годишен отпуск на майката.
При определяне размера на месечната
издръжка, която бащата да заплаща в полза на детето, районният съд е приел, че
за задоволяване нуждите на последното са необходими около 250-300 лева месечно,
както и че от 5-6 години ответникът работи в А. /въпреки, че не е установен
дохода му/.Съдът е взел предвид също, че детето има констатирани заболявания,
поради което ежемесечно е необходимо посещение на лекар-специалист, престой в
болнично заведение и закупуване на лекарства.Поради това решаващият съд е
приел, че ответникът би могъл да осигурява по-голяма част от необходимите
средства за отглеждане на детето П. в размер на 200 лева месечно, с оглед и на
обстоятелството, че майката полага непосредствените грижи за него.По същите
съображения е определена и издръжката за минал период в размер на 200 лева
месечно, като съдът е намерил, че възрастта и нуждите на детето не са се
променили съществено, както и доходите на бащата.
Относно исканото разрешение за
пътуване на детето в чужбина районният съд е приел, че липсата на съдействие от
бащата е пречка детето да упражнява правото си на свободно придвижване докато
навърши пълнолетие.Решаващият съд е изложил съображения, че възможността да
пътува в други държави безспорно ще бъде в интерес на П., тъй като ще може да
обогати своите впечатления и емоции, както и да осъществява лични контакти с
майка си, сестра си и с баща си, които живеят в чужбина.При определянето на
условията, при които да се извършва пътуването извън страната, районният съд е
имал предвид, че родителят, упражняващ родителските права, има постоянно
местопребиваване в друга държава и честите посещения са в интерес на детето, като
е съобразил и възрастта на същото.
Настоящият съдебен състав изцяло
възприема фактическата обстановка, установена от районния съд след анализ на представените писмени доказателства по делото –
удостоверение за раждане на детето П.А.К., ЕГН **********, справка от ТД на НАП
за регистрираните трудови договори на страните по делото, експертно решение № ***г.
на ТЕЛК, с което е определен вид и степен на увреждане на детето П.А.К.,
легализиран превод на удостоверението за адресна регистрация на майката в И. и
срочен трудов договор; обсъден е представения социален доклад от Д „СП“
Първомай и показанията на разпитаната свидетелка Б. Х.Събраните по делото доказателства са подробно и задълбочено анализирани в
атакувания съдебен акт и адекватно отнесени към приложимото право.Споделят се
изводите на първоинстанционния съд и за начина, по който следва да се ценят
събраните по делото доказателства, поради което същите не следва да бъдат
повторно анализирани.Поради това и на основание чл. 272 от ГПК настоящата
инстанция препраща към мотивите на обжалваното решение, които са подробни,
прецизни, безпротиворечиви и се споделят изцяло досежно
направените фактическите изводи.Настоящият състав
споделя и правните изводи на първоинстанционния съд досежно личните контакти на
детето П. с бащата и относно издръжката.
Във въззивното производство беше
изслушано и детето П. по реда на чл. 15 от ЗЗД, което разказва пред съда, че
учи в ОУ „***“ в с. К., в ** клас е и се справя добре в училище.Детето споделя,
че обича да чете, иска да стане доктор, играе футбол, играе също на таблети и
телефони.От учебните предмети математиката му е най-трудна.Споделя също, че
живее с майка си, но в момента тя е в И., където се лекува.През това време баба
му се грижела за него, с нея се разбирали.Майка му идвала винаги, когато и
звъннел и я помолел.До момента не е ходил в И., но иска да отиде.С баща си се
видял само веднъж за пет години, което се случило скоро, преди две седмици.Той
му дал шоколад и бисквити.За тези пет години нищо друго не му е давал, не му
обръщал внимание.Не идвал да го вижда, не му звънял, а и той не го търсел.
От правна страна въззивният съд намира
следното:
Безспорно в интерес на всяко дете е да има
лични контакти и с двамата си родители.При определяне на конкретния режим съдът
следва да зачете чувствата на детето, възрастта му, неговото развитие и зрелост,
най-вече с оглед конкретното му психо-емоционално състояние.
В настоящия случай детето се е отчуждило от
баща си по вина на последния, който не го е търсил и не е полагал усилия за
поддържане на връзката между тях.По делото няма данни майката да е
възпрепятствала срещите им или да е отказвала съдействие за това при заявено
желание и положени усилия от страна на бащата.Същият не се яви и пред съда за
изслушване, без да посочи уважителна причина, въпреки че беше задължен и делото
беше отлагано за тази цел, което също е показателно за неговата дезинтересираност
и пренебрегване на родителските му задължения.
С оглед на това настоящият състав
намира, че районният съд правилно е определил обичайния режим на лични
отношения, при който бащата да може да вижда детето всяка първа и трета седмица
от месеца от 9, 00 часа в събота до 18, 00 часа в неделя и един месец през
лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката.При така
определения режим бащата ще има възможност да положи усилия за възстановяване на
нарушената връзка със сина си и да има отново пълноценни контакти с него.При
положение обаче, че през последните пет години бащата го е търсил и се е виждал
с него само веднъж, необосновано е да иска разширен режим на лични контакти, за
какъвто детето не е подготвено и на този етап не желае.
Относно претендираната издръжка
въззивният съд намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 143,
ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо
от това дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.По отношение на ненавършило пълнолетие
дете, правото да получи издръжка е безусловно.Размерът на издръжката съгласно чл. 142, ал. 1 СК се определя в зависимост от нуждите на детето и възможностите на родителя, който я дължи. В
случая правилно районният съд е определил за нуждите на д. П.
минимално необходима цялостна издръжка месечно в размер на 300 лева
/което е под размера на минималната работна заплата за страната/ - за храна, дрехи, учебни
помагала, лекарства и
задоволяване на други текущи нужди, включително такива, необходими за
правилното му
интелектуално и физическо развитие.При разпределяне на месечната издръжка правилно
районният съд е взел предвид, че към момента бащата е освободен от
непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето, а майката ги е
поела изцяло, въпреки здравословните си проблеми и материалното
затруднение.Поради това от определения цялостен размер бащата следва да поеме
по 200 лева месечно, а майката по 100 лева.Вярно е, че на съобразяване
подлежат и възможностите на родителя да заплаща издръжка с оглед на доходите,
имотното му състояние, квалификация, дали има задължения за издръжка към други
лица и т.н.В случая, въпреки че не е установен размера на доходите
на бащата в А., където не е спорно, че живее и работи, съдът намира, че той
може да отделя по 200 лева месечно за издръжка на сина си П..Въззиваемият се е
установил да живее и работи в държава където стандарта на живот е висок, но и
възможностите за реализиране на по-високи доходи са по-големи.Съобразявайки указанията в
ППВС № 5 от 16.09.1970 г. и служебната си роля по въпроса за определяне на
издръжката по размер, съдът намира, че не следва да се възлага на родителя, който упражнява
родителските права, да провежда пълно и главно доказване относно конкретен
размер на доходите, с оглед материалните възможности на другия родител да дава
издръжка.Доколкото по делото липсват данни бащата
да е в обективна невъзможност да дава издръжка поради заболяване или по друга причина, като
същевременно с
оглед възрастта му и трудоспособната му възраст, съдът приема, че той може да работи и
да реализира доходи, достатъчни за задоваляване нуждите на децата си и неговите
собствени.
Предвид
гореизложеното и като съобрази, че детето П. е във
възраст на интензивен растеж и развитие, съдът
намира, че определеният по-горе размер на издръжката е
минимално необходимя за
задоволяване нуждите му с оглед на
възрастта, в която се намира, здравословното му
състояние и актуалните социално – икономически условия в страната.
Относно претендираната издръжка за минало
време съдът съобрази, че и през този период детето е имало нужда от издръжка за
задоволяване на текущите му потребности, а бащата не е осигурявал такава.Поради
това искът за присъждане на издръжка за минал период също е основателен.
Предвид гореизложеното решението на
районния съд следва да бъде потвърдено в частта, с която е определен режим на
лични контакти на детето П. с баща му и в частта, с която е присъдена издръжка
за минал период и за бъдеще време.
По отношение на исканото разрешение
за пътуване на детето в чужбина въззивният съд взе предвид следното:
Правомощията за решаване на въпросите, свързани с
пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това
принадлежат на родителите, като законът /чл. 127а от СК/ определя това да става
по тяхно общо съгласие.Касае се до частна хипотеза, уреждаща конкретно
родителско право на съвместно упражняване на родителски права, за което е
ирелевантен брачния статус на родителите.Идеята на законодателя е, че общото решение
на родителите по въпроса осигурява най-голямата гаранция, че интересите на
детето са защитени.Когато родителите не постигнат съгласие, спорът се решава от
съда съгласно чл. 127а, ал. 2 от СК.
В настоящия случай
от данните по делото се установи, че бащата не е давал съгласие за пътуване на
сина си в чужбина.Двамата родители не комуникират помежду си, не обсъждат
съвместно въпросите, свързани с детето.Във въззивната жалба бащата заявява, че
може да даде съгласие само за еднократно пътуване на детето до И..С оглед на
това съдът намира, че в случая не е налице изразено съгласие от бащата в
рамките на отправеното искане за пътуване на детето през ваканциите с майката
до И. и други страни членки на Европейския съюз.При положение, че родителите не
постигат съгласие в параметрите на отправеното искане, въпросът подлежи на
решаване от съда.
В производството по спорна съдебна администрация по реда
на чл. 127а от СК съдът не е обвързан от формулираното от молителя искане
относно брой пътувания, период от време и определени държави.В рамките на
заявеното искане с молбата по чл. 127а от СК съдът разполага с власт да разреши
конкретни пътувания в период от време, различен от заявения и до определени
държави, част от поисканите с молбата, или да разреши неограничен брой
пътувания, но до определени държави.В случая даденото разрешение с решението на
районния съд излиза извън рамките на посочените параметри, тъй като касае
неограничен брой пътувания на детето и не са уточнени периодите.
С оглед установеното по делото от фактическа страна
настоящият състав на съда намира, че в интерес на детето П. ще е, да има
възможност да пътува с майка си до И. и другите страни членки на Европейския
съюз през периода на ученическите ваканции.Разрешението следва да бъде дадено
за период до навършване на 14-годишна възраст от детето, тъй като биха могли да
настъпят нови обстоятелства в бъдеще, които е необходимо да бъдат съобразявани
при даване на разрешение за последващ период.За съда водещ и най-важен е
интереса на детето, който е самостоятелен и не следва да се предопределя от
възможностите за реализация на правата, с които разполагат родителите, каквито
са правото на упражняване на родителски права и режима на лични отношения.В
случая съдът отчита нуждата на детето да пътува свободно със своята майка.По
делото липсват данни за съществуващ конкретен и реален риск за детето, като
съдът няма основание да се съмнява в родителския капацитет на майката, нито
съзира опасност тя да вземе решения, вредни за детето.Касае се за краткосрочни
пътувания на детето в чужбина през периодите на ученическите ваканции, като
възможността да възникне конфликт между правото на детето да пътува и правото на
бащата на лични отношения с него е минимална, а дори да възникне, ако
пътуването на детето е в него интерес, то засегнатият родител следва да търпи
това временно ограничаване на правата му /в този см. са задължителните
разяснения в т. 1 от мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 03.07.2017г. на
ВКС по т. д. № 1/2016г. на ОСГК на ВКС/.
Пред настоящата инстанция въззивникът не излага
обстоятелства, обуславящи някакъв риск за интересите на детето, ако пътува в
чужбина при възможност на майката да организира такива пътувания през периодите
на ученическите му ваканции, а действителните му мотиви според съда произтичат
от нагласите му към майката и неразбирателството между тях.Доколкото обаче в
случая от първостепенно значение е интереса на детето, възраженията във
въззивната жалба се явяват неоснователни.
Предвид гореизложеното решението на районния съд по иска
с правно основание чл. 127а от СК следва да се отмени като неправилно и вместо
него да се постанови ново, с което разрешението да бъде дадено в горепосочените
параметри.
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция в
тежест на жалбоподателя следва да се възложат направените от въззиваемата
разноски за настоящата инстанция в размер на 160 лева за адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното
Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 232 от
22.05.2019г., постановено по гр. д. № 2711 по описа за 2018г. на Асеновградски
районен съд, в частта, с която се дава разрешение, заместващо съгласието на
бащата А.Н.К., ЕГН ********** ***, детето П.А.К., ЕГН ********** да напуска
пределите на Република България, за неограничен брой пътувания до
страните-членки на Европейския съюз, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ДАВА разрешение, заместващо
съгласието на бащата А.Н.К., ЕГН ********** ***, детето П.А.К., ЕГН **********
да пътува извън пределите на Република България с майка си М.Т.А., ЕГН **********
в страните-членки на Европейския съюз през периодите на ученическите ваканции,
определени от Министерство на образованието за съответната ученическа година,
до навършване на 14-годишна възраст от детето.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 232 от
22.05.2019г., постановено по гр. д. № 2711 по описа за 2018г. на Асеновградски
районен съд, в частта, с която е определен режим на лични отношения между
бащата А.Н.К., ЕГН ********** *** и детето П.А.К., ЕГН **********, всяка първа
и трета седмица от месеца от 9 часа в събота до 18, 00 часа в неделя /с
преспиване в събота вечер при бащата/, както и един месец през лятото, който не
съвпада с платения годишен отпуск на майката и в частта, с която е осъден А.Н.К.,
ЕГН ********** ***, да заплаща на детето си П.А.К., ЕГН **********, чрез
неговата майка и законен представител М.Т.А., ЕГН ********** ***, месечна
издръжка в размер на 200 /двеста/ лева, считано от датата на подаване на
исковата молба – 22.11.2018г. до настъпване на законна причина за нейното
изменение или прекратяване, както и месечна издръжка в размер на 200 /двеста/
лева за минал период от време – от 22.11.2017г. до 22.11.2018г.
В останалите части решението не е
обжалвано и е влязло в законна сила.
Решението подлежи на
обжалване в частта относно режима на лични контакти между бащата и детето в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.В останалата част решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: