№ 11058
гр. София, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20221110130577 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на И. С. К., ЕГН **********, с адрес:
АДРЕС със съдебен адрес: АДРЕС чрез адв. С. М. срещу А. А Ф., ЕГН **********, с адрес:
АДРЕС, с която се моли съда да осъди ответника да заплати на ищеца:
- сумата от 1800 лева- обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за
закупуване на титаниеви анкери за репозиция и фиксация на акромиоклавикуларната става,
използвани при операцията на И. К.,
- сумата от 23 450 лева- обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени от ищеца морални болки, страдания и дискомфорт,
вследствие на това, че ответникът е блъснал отзад и съборил ищеца, докато ищецът е
карал ски, а ответникът сноуборд на 18.02.2021 г. в курорта Б**** по писта, част от ски
център „*****" в долната част на писта „МБ,
-ведно със законната лихва върху претенциите за имуществени и неимуществени
вреди, считано от датата на деликта – 18.02.2021 година до окончателното изплащане на
дължимите суми.
Ищецът твърди, че на 18.02.2021 г. карал ски в курорта Б**** по пистата, част от ски
център „*****" в долната част на писта „МБ“, като при извършването на ляв завой бил
ударен отзад от ответника, който е карал сноуборд. Твърди се, че ответникът не се е
съобразил с възможностите си, нито с конкретните условия и наличието на други лица,
които карат ски на същата писта и се намират пред него в този момент. В следствие на
сблъсъка ищецът е залитнал, паднал е на дясното си рамо и изкълчил
акромиоклавикуларната си става на същото рамо.
Твърди се, че ищецът е бил транспортиран със специализиран превоз до базата на
ПСС Б****, съставен е протокол от служител на ПСС за инцидента, след това К. е посетил
д-р Б в Б****, който е поставил диагноза сублуксация на акромиоклавикуларната става,
направена му е била рентгенография и му е поставена ортеза митела. Поддържа се, че
ответникът е придружил ищеца до кабинета на д-р Б и е заплатил с банкова карта сумата от
1
200 лева за прегледа, рентгенографията и другите процедури при посочения лекар.
Твърди се, че на 19.02.2021 г. К. е посетил д-р С Д.в ортопед травматолог в град П в
Медицински център „Д" ООД П. След извършения преглед ищецът е насочен за оперативно
лечение във ВМА в Клиника по артроскопска травматология, операцията е извършена на
24.02.2021 г. в 11.35 ч. от доц. ВЛР при обща анестезия. Операцията се е изразявала в
анатомична репозиция и фиксация с два броя титаниеви анкери. За тази цел ищецът е
платил 1800 лева за закупуване на два броя титаниеви анкери, които са били използвани при
операцията. Сочи се, че платените разходи от 1800 лева съставляват претърпени от ищеца
имуществени вреди, намиращи се в причинно-следствена връзка с противоправното
поведение на ответника.
Поддържа се, че в резултат на травмата на дясно рамо и последващите оперативни
интервенции К. е изпитвал силни болки в продължение на няколко месеца, които изпитва и
до момента, за дълъг период от време той не е можел да извършва каквито и да било
действия с дясната му ръка, което му е създало допълнителен дискомфорт в ежедневието.
Твърди се, че непосредствено след инцидента и до момента на приключване на
оперативната намеса, една от костите на раменната става, която е при нормални
обстоятелства е в хоризонтално положение, в резултат на луксацията се е извадила от
ставата и е заела вертикално положение на повече от 90 градуса. т.е, стърчала е нагоре.
Ищецът се притеснявал, че стърчащата кост го загрозява и силно е ограничил излизането си
на обществени места и контактите си с други хора. Поддържа се, че поставените при
операцията титаниеви анкери ще останат завинаги в тялото му. Сочи се, че ищецът изпитва
поС.но чувство на тревожност, вътрешно напрежение, страх и притеснение, не може да спи
добре след инцидента, ограничил е контактите си с неговите близки, приятели и познати,
спрял е да спортува и да се храни редовно.
Твърди се, че след операцията ищецът е извършвал рехабилитация, която продължава
и до момента, тъй като движенията в раменната става не са напълно възстановени, както и
защото болките при движение все още не са отшумели.
Ищецът твърди, че е водил няколко разговора с ответника, в които той го е уверил, че
ще му плати дължимото обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, но това не е
сторено.
Претендират се разноски.
Препис от исковата молба е връчен на ответника и в срока по чл. 131 от ГПК е
депозиран писмен отговор, с който се излагат твърдения за недопустимост като се сочи, че
не е ясно какво е правното основание на иска, а ако се твърди наличие на непозволено
увреждане, то представлява един сложен юридически факт. Твърди се, че е недопустимо и
индивидуализирането на ответника с ЛНЧ, доколкото същият има ЕГН и е български
гражданин.
Оспорва се иска, като се сочи, че изложените обстоятелства не отговарят на истината.
Твърди се, че ответникът не е удрял отзад ищеца а ски писта „МБ“ в к.к. Б****. Сочи се, че
ако ищецът е претърпял описаните травми то вината е единствено и само негова. Оспорва
се, да се водени разговори, в които ответникът да е поемал ангажимент за заплащане на
обезщетение.
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Представена е карта за пациент от Медицински център-Б****, видно от която на
18.02.2022 г. на И. К. е поставена диагноза сублукация на акромиоклавикуларна става.
Представен по делото е и непопълнен протокол на БЧК- ПС, който не е годен да установи
релевантни факти и обстоятелства.
По делото е приложен амбулаторен лист №001623, видно от който на 19.02.2021 г. в
2
09.15 ч. в гр. П ищецът е посетил д-р С Д.в за извършване на първичен преглед. Поставена
му е диагноза изкълчване на акромиоклавикуларна става и е насочен към оперативно
лечение, за което е издадено медицинско направление от същата дата.
Видно от изготвената епикриза от ВМА ищецът е постъпил на 23.02.2021 г. и е
изписан на 26.02.2021 г.,като на 24.02.2021 г. му е извършена операция за открито
наместване на дислокация на рамо.Дадени са следните препоръки: отбременяване на
крайника за срок от 30 дни, сваляне на конците от оперативната рана на 12-ия
следоперативен ден, указания за опорно-двигателен режим, противовъзпалителна Терапия с
НСПВС за 10 дни- при нужда, антитромботична терапия за 10 дни. кинезитерапия в
амбулаторни условия след изписването.
Представена е фактура №**********/25.02.2021г. с доставчик Военномедицинска
академия и получател И. С. К. за сумата от 1800 лева- медицински консумативи, като са
приложени фискални бонове от същата дата за заплащане на сумата в полза на ВМА.
На 30.09.2021 г. ищецът е посетил д-р КК, за което е съставен амбулаторен лист. Снета
е следната анамнеза: „Сам. Касае се за млад мъж с правилно НПР, с виеше образование,
семеен. Характерово очертан като общителен, толерантен, спортуващ активно. През м. 02.21
г. претърпял злополука по време на каране на ски /мъж със сноуборд връхлетял върху гърба
му/, с луксация на раменна става, наложила се оперативна интервенция и последващ
продължителен период на рехабилитация. Няколко месеца преди злополуката напуснал
работа /регионален мениджър - продажби/, с цел намиране на друга работа. Понастоящем
безработен След случилото се постепенно станал по-изнереен, лесно дразним, нямал
желание за контакти, ограничил общуването с близки и приятели. Чувствал се непълноценен
в семейството/ не можел да върши много неща, заради болките и слабостта е ръката/, не
можел да се зарадва на детето си /на 3 год. в игрите с него/,не винаги слял спокойно през
нощта или сънувал кошмари, свързани с инцидента. Упреквал се за случилото се.
Настроението му било по- потиснато, загубил апетит, отслабнал с около З-4 кг. ПоС.но
мислел, че вече не е същия, че няма да се оправи, в смисъл, че не може активно да спортува,
да шофира продължително, заради ръката“. Поставена му е диагноза „Смесено тревожно-
депресивно разстройство“, като му е изписана медикаментозна терапия с деанксит и
стрезам, за което му е съставена рецептурна бланка, а ищецът е закупил тези медикаменти
месец по-късно на 25.10.2021 г. видно от приложения фискален бон.
По делото е изслушана и приета съдебно-медицинска експертиза, която съдът
кредитира като компетентно изготвена. Вещото лице се е запознал с представените по
делото писмени доказателства и е извършил личен преглед на ищеца на 29.06.2022 г.
Вещото лице е посочил, че от приложените в делото медицински документи е видно, че
ищецът е получил травма в областта на дясното рамо, при падане настрани, довела до пълна
луксация на дясната акромио-клавикуларна ставичка. Посочено е че, анатомично, това е
малка полуподвижна ставичка свързваща единия край на ключицата с горния израстък на
лопатката - акромиона, а като цяло е част от „окачването“ на горния крайник за лопатката и
гръдната кост, осъществявано посредством ключицата. Също така, въпросната акромио-
клавикуларна ставичка не е част и не е свързана с голямата раменна става, която
осъществява най-широкообхватните движения от всички стави в човешкото тяло, а
физиологично само подпомага нейната стабилност. Изкълчването на акромио-
клавикуларната ставичка е честа травма получавана по индиректен механизъм на огъването
на ключицата при страничен удар в областта на рамото, с посока навътре и надолу. Когато
при такава травмата силата на удара е по-слаба, се разкъсва само едната от двете връзки на
ставичката, при което се получава частична или непълна луксация (сублуксация), а когато
силата е по-голяма се разкъсат и двете връзки (предна и задна) задържащи ставата в
благоприятно анатомично положение и се получава пълна луксация, такава каквато
конкретно е установена при ищеца.
3
Вещото лице е направил извод, че доколкото в исковата молба процесния инцидент е
описан като падане на ищеца на дясното му рамо, след като докато е карал ски е бил бутнат
отзад от сноубордист, при падането си на дясното рамо същият би могъл да реализира
типичният механизъм за изкълчване на акромио-клавикуларната става.
Вещото лице е заключил, че за пълното възстановяване от конкретната луксация на
ищеца, при навременно и адекватно лечение и липса на усложнения са необходими до 60
дни.
Вещото лице е заключил, че съгласно данните от проведения личен преглед ищецът е
възстановен напълно, до ниво да не му пречи в бита и работата, като е възможна появата на
умерена спорадична болка в засегнатата става при активно спортуване и резки движения в
прилежащата раменна става, свързани с максимално отвеждане на ръката. Пълното
анатомично възстановяване на луксирана става, дори при екзактно наместване и лечение е
невъзможно, доколкото фината микроструктура на засегнатите връзки, капсула и хрущял на
ставичката остава трайно увредена.
Вещото лице е направил извод, че от медицинска гледна точка има причинна връзка
между полученото травматично увреждане при конкретния процесен инцидент и понесените
от ищеца болки и страдания за период от около 2 месеца, както и че представената в делото
фактура ведно с касов бон за 1800.00 лева, като имуществен разход на ищеца по
закупуването на оперативните импланти (2 титаниеви анкъра с конци) е в пряка причинна
връзка с оперативното лечение на полученото при инцидента от 18.02.2021 г. травматично
увреждане.
Габриела И.ова Б е фактическа съжителка на ищеца, с който имат общо дете. Тя
свидетелства, че знае от ищеца за инцидент, при който той на 18.02.2021 г. бил на Б**** с
негов приятел Т на ски писта и докато се спускал момче,за което си мисли,че се казва А. го
е засякъл и бутнал отзад. Момчето, което го е ударил, е спрял и го придружил до
медицинския център, заплатил прегледа и му се е извинил и му е казал, че може да разчита
на него. Свидетелката разказва, че след инцидента Т докарал И. до София. Стърчала кост от
рамото му, той имал силни болки, бил пребледнял, виело му се свят няколко дни, имал
позиви за повръщане. Ищецът ходил по прегледи и след една седмица бил опериран. След
операцията трябвало да носи шина в рамките на един месец, като ръката била обездвижена,
изпитвал интензивни болки в период около два месеца, а след проведена рехабилитация в
период от около четири месеца болката отшумяла. Свидетелката разказва, че заедно с ищеца
с спортно семейство, като инцидентът се отразил зле на И., той спрял да спортува- да тича и
да ходи на фитнес. Сега при опитите му да възобнови тичането изпитвал дискомфорт от
вибрациите. Възстановяването от операцията попречило на ищеца активно да си търси
работа за процес от два месеца. Свидетелката разказва, че заради инцидента тя трябвало да
поеме всички битови задължения у дома, тъй като ищецът не можел да помага, в т.ч и не
можел да полага грижи за малкото им общо дете. Б разказва, че счупването влошило
психическото съС.ие на ищеца- той станал раздразнителен, трудно се концентрирал,
изпитвал напрежение при шофиране и работа с компютър, спомените за инцидента го
обземали, наложило се да посети психиатър, който му изписал медикаменти.
ТКВ е приятел на ищеца, който разказва, че през февруари 2021 г. карал ски заедно с
него в Б**** на пистата „МБ“. Те имали уговорка да се срещнат на паркинга пред хотел Р-
началната станция на лифта, като ищецът дошъл от П, а свидетелят от София. Свидетелят
разказва, че при спускането карали с И. на 10-15 метра, като свидетелят бил отзад. Той
разказва, че бил изпреварен отдясно от сноубордист, движещ се с висока скорост, който
секунди след това блъснал И. в гърба- тяло в тяло без съприкосновение между сноуборда и
ските. И. направил полусалто и паднал на гръб, на рамо и останал на земята. Свидетелят и
сноубордистът, който се представил като А спрели, отишли при И., видели, че има проблем.
Ищецът бил превозен с шейна от екип, дошъл след 2-3 минути до планинска спасителна
4
служба, а свидетелят и сноубордистът А си взели ските и щеките и се придвижили пеша.
Там били направени прегледи, като те помогнали на И. да си съблече якето и да му бъде
направена снимка. Човека, който блъснал И. бил доста притеснен, отзивчив, платил за някоя
от услугите в медицинския център и останал през цялото време, без И. да му казва да
остане. И. и А си разменили контакти и след това свидетеля и И. оставили колата на И. в
Б****, а той с неговата кола го закарал в П, където взели и приятелката на И., разказали й за
случилото се и Великов ги оставил до болница.
МХК е съученик на ответника. Той разказва, че на 18.02.2021 г. били заедно в Б****
заедно със съученици като карали ски и сноуборд. При последното каране за деня
свидетелят се спускал на 150-200 м. зад А., като видял както на около 3-4 метра от А. имало
скиор, който загубил равновесие и паднал без да има съприкосновение между скиора и А..
А. спрял, за да провери дали всичко е наред. Свидетелят спрял зад него и скиорът се
оплакал, че изпитва силни боли. А. се обадил на планинската служба да дойдат и да го
откарат в медицинския център, като се разбрали свидетеля К да каже на другите съученици
от компанията, че А. ще се забави. След като А. се върнал в хотелската стая и обяснил на
свидетеля, че е решил да отиде да провери до медицинския център дали скиора добре. Там
се е оказало, че му трябвало рентгенова снимка и той не е имал пари да си я плати и
съответно А. му е предложил, той да я плати. След, което си у оставил телефонния номер за
да може да му върне парите. Едва преди няколко месеца свидетелят разбрал, че скиора съди
А..
Правната квалификация на предявения иск е чл. 45 от ЗЗД във вр. чл. 86 ЗЗД/
Ищецът следва, при условията на пълно и главно доказване, да установи наличието на
претърпени вреди както и техния вид и размер, които да са следствие от противоправно
поведение на ответника, изразяващо се в блъскането му отзад и събарянето му докато
ищецът кара ски, а ответникът сноуборд на 18.02.2021 г. в курорта Б**** по писта, част от
ски център „*****" в долната част на писта „МБ“. Ответника следва, при условията на
насрещно и непълно доказване, да опровергае ищцовите твърдения.
Съдът намира за установено и доказано по делото наличието на противоправно
поведение от страна на ответника А. Ф. , който на 18.02.2021 г., карайки сноуборд по
пистата „МБ“.в к.к. Б се блъска с тялото си в тялото на ищеца И. С. К., който в този момент
кара ски, като при съприкосновението между двамата ищецът пада на дясното си рамо и
изкълчва акромиоклавикуларната си става на същото рамо. За да стигне до този извод съдът
кредитира всички гласни доказателствени средства/ с изключение на показанията на св.
Кондурис в частта им, че между ищеца и ответника не е имало съприкосновение на
пистата/. Всички свидетели изграждат една последователна, логична и непротиворечива
обстановка, че на 18.02.2021 г. ответникът е карал сноуборд, а ищеца е карал ски на пистата.
Не е спорно и между свидетелите- очевидци, че ищецът К. е паднал на дясното си рамо
докато е карал ски, контузил се е, дошла е шейна на планинска спасителна служба, която го
е отвела до медицинския център в Б****, където го е придружил ответника, който е
заплатил за прегледа и рентгеновата снимка. Показанията на свидетелите касаещи кой как е
стигнла и тръгнал до Б****, по каква причина и с кой е бил там са неотносими към спорния
предмет.Единственото съществено и релевантно за делото противоречие между свидетелите
К и Великов е дали ответникът се е блъснал в ищеца. Съдът кредитора показанията на св. В
и не дава вяра на тези на св. Кондурис. Св. В е бил по-близо до инцидента/ на 10-15 м./ за
разлика от св. Кондурис /150-200 м./ Според съда е невъзможно от такава дистанция св.
Кондурис да установи с категоричност има или няма съприкосновение между лицата.
Житейски логично и оправдано е именно лицето, причинило инцидента да спре, помогне и
заплати и разходите за медицинския преглед, което не се спори между страните. Св.
показания на В се подкрепят и от тези на фактическата съжителка на пострадалия, която
макар и косвено е възприела видяното от К. и В относно бутането на К. от сноубордист на
5
пистата.
Съдът намира за установена по делото причинно-следствена връзка между деликта и
настъпилите за ищеца вреди, изразяващи се в болки и страдания за период от около 2
месеца. Същите се установяват от приложената по делото епикриза и от показанията на
свидетеля Б.
Вредата по смисъла на чл. 45 ЗЗД е всяка неблагоприятна последица за защитените от
закона права и интереси на увредения, като тя в настоящия случай засяга и здравето, и
психическото съС.ие на ищците. Справедливо обезщетяване на нарушените права на
пострадалия по смисъла на чл. 52 ЗЗД означава да бъде определен от съда онзи точен
паричен еквивалент на болките, страданията, неудобствата, емоционалните, физически и
психически сътресения, нанесени на конкретното лице. Съществени при определяне на
справедливия размер обезщетение за преживяното от ищеца е обстоятелството, че
действително той е претърпял болка и временен дискомфорт при възстановяването от
травмата на рамото в период от около два месеца. Периодът, свързан с негативни спомени и
болки за ищеца, е бил по-дълъг, като травмата се е отразила и на ежедневието на ищеца,
лишавайки го за периода на възстановяване от възможността да спортува активно За
следващи период това обстоятелство не се установява, като принципно хората водещи
активен начин на живот и упражнявайки спортни дейности следва да са свикнали с травми и
контузии и по-лесно да се възстановяват от тях физически и психически. Следва да се отчете
възрастта на ищеца към датата на инцидента, както и обстоятелството, че още преди съшия
той сам е напуснал работа, т.е. липсва причинна връзка между оставането му от работа и
непозволеното увреждане. Съдът отчита характера и числеността на получените травми,
продължителността на болките и проявлението им във времето; цялостното неблагоприятно
отражение на увреждащото деяние в сферата на пострадалия. От вида и характера на
причинените от ответника увреждания се налага изводът, че ищецът е претърпял болки и
неудобства от причинената телесна повреда, чийто равностоен еквивалент се явява сумата от
4000 лева. Принципът на справедливостта ще допринесе, доколкото е възможно, за
репариране на неблагоприятните последици, настъпили в правната сфера на ищеца като
пряк резултат от непозволеното увреждане. Ето защо съдът намира, че са доказани от ищеца
всички предпоставки за възникването на отговорността за обезщетяване на вреди от деликт
и справедливото обезщетение възлиза на размера от 4000 лева.
Съдът счита, че телесна повреда, нанесена спрямо ищеца, не е довела до дългосрочни
болки и страдания извън поточния от вещото лице период, както и не е причинила пречка за
водене на активен спортен живот след възстановителния период. Поради това за разликата
над сумата от 4000 лева до пълния претендиран размер от 23450 лева искът за
неимуществени вреди от причиненото непозволено увреждане следва да бъде отхвърлен.
По отношение на иска за заплащане на причинени на ищеца имуществени вреди
вследствие деянието на ответника съдът намира същия за основателен и доказан. Видно от
приложените разходно-оправдателни документи ищецът е закупил медицински
консумативи, като се установява от разпитаните свидетели и СМЕ, че действително ищецът
има поставени при извършената операция в тялото анкери за репозиция и фиксация на
акромиоклавикуларната става. Т.е. налице е причинно-следствена връзка между деянието
на Ф. и направените от Ж разходи за медицинските консумативи. Ето защо съдът счита, че
ищецът е претърпял реално имуществени вреди в размер на 1800 лева, с които следва да
бъде обезщетен от ответника.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски съразмерно уважената
част от иска. Съгласно формираната съдебна практика на ВКС разноски, понесени в
обезпечително производство, са тези по обезпечаване на бъдещи искове или в хода на
висящо исково производство, докато в останалата част / по налагане на допуснатите
обезпечителни мерки, както и адвокатско възнаграждение по изпълнителното производство/
6
това са разноски по изпълнителното дело, които следва да се съберат чрез съдебния
изпълнител / в този смисъл определение № 845 от 05.12.2011г. на ВКС по ч. т. д. № 648/2011
г., I т. о., ТК,., определение № 876 от 02.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3490/2014 г., I т. о.,
ТК и др, както и Определение № 336 от 21.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 874/2016 г., I т. о.,
ТК/. Ето защо претендираните суми от 1092.15 лева, сторени по изпълнителното дело не
следва да бъдат присъждани. Така от остатъка от общия претендиран размер от 4888.40
лева- 3796,25 лева се следват съобразно уважената част разноски в размер на 872 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът също има право на разноски съобразно
отхвърлената част от исковете в размер на 2002.78 лева.
По изложените съображения, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. А Ф., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС да заплати на основание чл. 45
ЗЗД на И. С. К., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС сумата от 1800 лева- обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в разходи за закупуване на титаниеви анкери за
репозиция и фиксация на акромиоклавикуларната става, използвани при операцията
на И. К., и сумата от 4000 лева- обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени от ищеца морални болки, страдания и дискомфорт, вследствие на това, че
ответникът е блъснал отзад и съборил ищеца, докато ищецът е карал ски, а
ответникът сноуборд на 18.02.2021 г. в курорта Б**** по писта, част от ски център
„*****“ в долната част на писта „МБ, ведно със законната лихва върху главниците за
имуществени и неимуществени вреди, считано от датата на деликта – 18.02.2021 година
до окончателното изплащане на дължимите суми, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
уважения размер от 4000 лева до пълния претендиран размер от 23 450 лева- неимуществени
вреди, ведно със претенцията за законна лихва върху неоснования размер на главницата.
ОСЪЖДА А. А Ф., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС, да заплати на основание чл.
78, ал. 1 ГПК на И. С. К., ЕГН **********, с адрес: град П, АДРЕС съдебно-деловодни
разноски в размер на 872 лева.
ОСЪЖДА И. С. К., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС да заплати на основание чл
78, ал. 3 ГПК на А. А Ф., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС съдебно-деловодни разноски
в размер на 2002.78 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7